Андреа Фернандо Де Карло: За поляците Спартак е висша сила,...
Андреа Фернандо Де Карло е доцент по славистика, полски език и литература в Университета " L`Orientale " в Неапол. Той работи в катедрата по литературни, лингвистични и сравнителни проучвания и беше гост-лектор по време на първата интернационална конференция „ Тракийската цивилизация в българския и европейския културно-исторически подтекст. Митът за Спартак - знак на безсмъртието “, с лекция на тематика: „ Спартак в поезията на Киприан Камил Норвид “.
Фору,мът се организира в Санта Мария Капуа Ветере - града, правоприемник на Древна Капуа – проведен от Университета на Неапол " L`Orientale ", Националният археологически музей в Санта Мария Капуа Ветере и пловдивчанинът Мирослав Стамов с неговата българо-италианска фондация „ Рим “.
- Г-н Де Карло, разкажете ни какъв е обликът на Спартак за поляците? Познават ли го и какво символизира той за тях?
- Спартак е добре прочут на поляците и е значима алегорична фигура. По-специално, фигурата на гладиатора Спартак е знак на непреклонност, на преданост към себе си и своите правила и най-много емблема на свободата в контрастност с подчинението на други нации. Запознатите с историята на Полша, която е била под властта на три непознати сили в продължение на 143 години, схващат, че фигури като Спартак намират забележителна алегорична тежест в националното въображение, само че също и в изкуството и литературата, защото той съставлява висша мощ, която раздира веригите на подчинението.
Това е още по-очевидно през 19 век, когато Полша към този момент не съществува на картата, откакто е разграничена сред Руската империя, Австро-Унгарската империя и Прусия с разделянето на страната в края на 18 век. Това е в допълнение подхранено от необятно публикуваното отъждествяване на Рим с имперска Русия през 19 век.
От тази позиция поляците постоянно са били сравнявани с гърците, завладени от римляните. Не по-рядко в полската литература обаче е било сравнението на поляците с ранните християни от римските катакомби, съпоставяне, безспорно повлияно от концепцията за полския месианизъм. Като се има поради тази мрежа от асоциации, не е изненадващо, че полските създатели по-специално толкоз елементарно са виждали в гладиаторите поробени славяни и християни. Това дейно изключва други категории гладиатори от груповото схващане, като да вземем за пример професионални гладиатори или същински нарушители.
Спартак към момента се възприема от поляците като воин и знак на непреклонност, мощ, непоклатимост и устойчивост.
- Кой е най-интересният факт, който открихте по време на вашето изследване върху „ Спартак в полската лирика “?
- Моето проучване акцентира по какъв начин фигурата на Спартак е била интерпретирана в полската лирика на 19-ти век, по-специално по какъв начин тази фигура е била пропита с нови и синкретични (езически-християнски) смисли в поезията на един от най-великите полски сантиментални поети, Киприан Камил Норвид (1821-1883).
Древен Рим съставлява един от най-важните културни източници за творчеството на Норвид. Целта на моята презентация беше да проучвам смисъла на претекста за гладиатора в творбите на Норвид. По-конкретно, цитирах образци от стихотворенията „ Изповед “ и „ Спартак “, както и фрагменти от други текстове, съдържащи парафрази на известните думи, които съгласно общоприетото поверие гладиаторите са употребявали, с цел да поздравят императора:
„ Ave, Caesar, morituri te salutant “. Поетът е разглеждал кървавите римски циркови игри като знак за дълбоката безнравственост на античен Рим, а гладиатора като несъзнателен, храбър и уединен участник в сходни зрелища, осъзнаващ моралната деградация на феновете. Мотивът за гладиатора постоянно действа в творбите на Норвид като образец, употребен за разглеждане на модерни проблеми като ролята и статуса на поета през 19-ти век, християнското отношение към отстъпническата цивилизация и фундаменталния въпрос за истината.
Гладиаторът на Норвид постоянно е стихотворец, християнин и по едно и също време с това самият Норвид. В творчеството на Норвид е много мъчно да се разпознава славянският гладиаторски претекст, само че обликът на християнския гладиатор се появява.
Визитка:
Андреа Фернандо Де Карло приключва непознати езици и литература в Университета в Саленто (Лече) през 2004 година с дисертация на тематика „ Болеслав Лешмян и съветският символизъм “. През 2010 година получава докторска степен по полска литература в същия университет с дисертация върху рецепцията на „ Божествена комедия “ в Полша през 19-ти век. От 2006 до 2010 година е доцент по полски език и литература в Университета в Саленто, а през образователната 2020-2021 година преподава полски език в Университета „ Алдо Моро “ в Бари. От 2011 година преподава полски език и полска литература в катедрата по литературни, лингвистични и сравнителни проучвания в университета в Неапол L`Orientale, където от 2021 година е откривател по славистика.
През 2017–2020 година е теоретичен помощник по славистика в катедрата по литературни, лингвистични и сравнителни проучвания на университета в Неапол L`Orientale, с план „ Митове и логос в литературата на социалистическия натурализъм в Русия и Полша “.
Фору,мът се организира в Санта Мария Капуа Ветере - града, правоприемник на Древна Капуа – проведен от Университета на Неапол " L`Orientale ", Националният археологически музей в Санта Мария Капуа Ветере и пловдивчанинът Мирослав Стамов с неговата българо-италианска фондация „ Рим “.
- Г-н Де Карло, разкажете ни какъв е обликът на Спартак за поляците? Познават ли го и какво символизира той за тях?
- Спартак е добре прочут на поляците и е значима алегорична фигура. По-специално, фигурата на гладиатора Спартак е знак на непреклонност, на преданост към себе си и своите правила и най-много емблема на свободата в контрастност с подчинението на други нации. Запознатите с историята на Полша, която е била под властта на три непознати сили в продължение на 143 години, схващат, че фигури като Спартак намират забележителна алегорична тежест в националното въображение, само че също и в изкуството и литературата, защото той съставлява висша мощ, която раздира веригите на подчинението.
Това е още по-очевидно през 19 век, когато Полша към този момент не съществува на картата, откакто е разграничена сред Руската империя, Австро-Унгарската империя и Прусия с разделянето на страната в края на 18 век. Това е в допълнение подхранено от необятно публикуваното отъждествяване на Рим с имперска Русия през 19 век.
От тази позиция поляците постоянно са били сравнявани с гърците, завладени от римляните. Не по-рядко в полската литература обаче е било сравнението на поляците с ранните християни от римските катакомби, съпоставяне, безспорно повлияно от концепцията за полския месианизъм. Като се има поради тази мрежа от асоциации, не е изненадващо, че полските създатели по-специално толкоз елементарно са виждали в гладиаторите поробени славяни и християни. Това дейно изключва други категории гладиатори от груповото схващане, като да вземем за пример професионални гладиатори или същински нарушители.
Спартак към момента се възприема от поляците като воин и знак на непреклонност, мощ, непоклатимост и устойчивост.
- Кой е най-интересният факт, който открихте по време на вашето изследване върху „ Спартак в полската лирика “?
- Моето проучване акцентира по какъв начин фигурата на Спартак е била интерпретирана в полската лирика на 19-ти век, по-специално по какъв начин тази фигура е била пропита с нови и синкретични (езически-християнски) смисли в поезията на един от най-великите полски сантиментални поети, Киприан Камил Норвид (1821-1883).
Древен Рим съставлява един от най-важните културни източници за творчеството на Норвид. Целта на моята презентация беше да проучвам смисъла на претекста за гладиатора в творбите на Норвид. По-конкретно, цитирах образци от стихотворенията „ Изповед “ и „ Спартак “, както и фрагменти от други текстове, съдържащи парафрази на известните думи, които съгласно общоприетото поверие гладиаторите са употребявали, с цел да поздравят императора:
„ Ave, Caesar, morituri te salutant “. Поетът е разглеждал кървавите римски циркови игри като знак за дълбоката безнравственост на античен Рим, а гладиатора като несъзнателен, храбър и уединен участник в сходни зрелища, осъзнаващ моралната деградация на феновете. Мотивът за гладиатора постоянно действа в творбите на Норвид като образец, употребен за разглеждане на модерни проблеми като ролята и статуса на поета през 19-ти век, християнското отношение към отстъпническата цивилизация и фундаменталния въпрос за истината.
Гладиаторът на Норвид постоянно е стихотворец, християнин и по едно и също време с това самият Норвид. В творчеството на Норвид е много мъчно да се разпознава славянският гладиаторски претекст, само че обликът на християнския гладиатор се появява.
Визитка:
Андреа Фернандо Де Карло приключва непознати езици и литература в Университета в Саленто (Лече) през 2004 година с дисертация на тематика „ Болеслав Лешмян и съветският символизъм “. През 2010 година получава докторска степен по полска литература в същия университет с дисертация върху рецепцията на „ Божествена комедия “ в Полша през 19-ти век. От 2006 до 2010 година е доцент по полски език и литература в Университета в Саленто, а през образователната 2020-2021 година преподава полски език в Университета „ Алдо Моро “ в Бари. От 2011 година преподава полски език и полска литература в катедрата по литературни, лингвистични и сравнителни проучвания в университета в Неапол L`Orientale, където от 2021 година е откривател по славистика.
През 2017–2020 година е теоретичен помощник по славистика в катедрата по литературни, лингвистични и сравнителни проучвания на университета в Неапол L`Orientale, с план „ Митове и логос в литературата на социалистическия натурализъм в Русия и Полша “.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ