Андре Стандер е име в банковата история, но не с

Андре Стандер е име в банковата история, само че не с невероятни капиталови триумфи, а с обирите на такива. Най-вероятно е и единственият обирджия, който работи и като полицейски контрольор. Странната композиция явно работи и дава съществено поле за изява. Андре израства и се насочва към специалността на служител на реда благодарение на татко си. Майор-генерал Франс Стандър желае неговият наследник да последва стъпките му.

Двамата живеят в Южна Африка и откакто бащата е съществено име в средите на власт, неговият наследник бързо стартира да се изкачва в позициите на служители на реда. Бързите покачвания в никакъв случай не вълнуват сина, той от самото начало ненавижда тази работа и доста скоро се разделя с първата си жена, в никакъв случай повече не вижда детето си и губи смисъл за редица случаи. В края на 70-те години на предишния век, Андре стартира да насочва вниманието си другаде. Една заран получава заповед да отиде до Йоханесбург.

В обедната отмора се качва на аероплан и лети до Дюрбан, където поставя перука и брада, влиза в банка и насочва оръжие към касиерката. Всичко се случва задоволително дискретно, а и служителките са тренирани да предават парите. Без да подвига доста звук и без да заплашва никого, Андре си потегля, качва се на самолета и с парите се прибира тъкмо към края на обедната отмора при своите сътрудници. Господата не престават да си правят работата по този начин, като че ли нищо не се е случило.

В идващите седмици следи обстановката и се пробва да разбере дали ще бъде хванат. Публикуват се фотоси на причинителя, само че нищо повече. В идващите три години ще продължи с това занимание и ще успее да обере още 30 банки – отмъкнатата сума е към 100 000 ранда (паричната единица на ЮАР). Заловен е през януари 1980 година при опит още веднъж да обере банка. В съда бързо са повдигнати цели 15 обвинявания, а по-късно е наказан на 75 години в пандиза.

Началото на присъдата е обещано в затвор с оптималната сигурност Зондеруатър. Когато най-сетне го питат за какво в действителност е правил всичко това, в случай, че се радва на добър живот и има опция да живее доста по-добре от всички останали, той дава отговор, че в никакъв случай не е харесвал тази специалност. Спрял да има вяра в униформата, когато трябвало да простреля почтен протестиращ по време на протестите в Тембиса.

Докато мнозина симпатизират, някои сътрудници настояват, че Андре в никакъв случай не е бил на въпросната локация. Съдбата обаче си знае работата и когато влиза в пандиза, намира още двама „ сътрудници “ в банковите кражби. Освен славните истории зад решетките, по отношение на лесните и сложните банки, индивидът побързал да направи и бъдещи проекти за бягство. Заедно с Алън Хейл и Патрик МакКол, проектите за бягството стартират да се развиват извънредно бързо. През 1983 година Андре и Патрик стартират да се оплакват от болки в кръста.

Водят ги на физиотерапефт и до момента в който са в клиниката, мъжете бързо надделяват пазачите си. След това бягат с колата на доктора, а няколко месеца по-късно се връщат в пандиза, с цел да извадят и третия мускетар. Веднъж на независимост, мъжете се връщат към старите занимания. За два месеца съумяват да ударят към 20 банки и да се снабдят с 500 000 ранда. Медиите стартират да ги виждат, тъй като някогашните пандизчии продължавали да употребяват най-важните правила- без пукотевица и принуждение. Сладкият живот им харесва и доста скоро с малко повече алкохол и други пороци, господата посрещат своето проваляне. Скоро вестниците разгласяват и фотосите им. Андре бяга от страната със аероплан до Флорида.

Двамата му сътрудници би трябвало да отплават до Съединени американски щати, само че вечерта преди заминаването викат следващите дами за развлечение. Една от тях разпознава звездите и се обажда в полицията. Когато униформените вършат опит да ги задържат Хейл съумява да избяга, до момента в който МакКол се прострелва. През 1984 година са пуснати и първите интернационалните заповеди за задържане. Именно там Хейл е хванат през 1985 година при опит за следващ банков грабеж.

Изпратен е назад в Южна Африка и през 2005 година е опрощение. Днес споделя историята си в най-различни платформи. Андре също не изневерява на традицията и продължава старите занимания. Една вечер е проследен до скривалището си. Опитва се да избяга, само че е убит. Умира от кръвозагуба, до момента в който пристигна колата за спешна помощ. Интересен факт е, че множеството хора го обичат, въпреки и персоналният му живот да продължава да бъде загадка за мнозина, Андре остава същинска легенда освен за обирджиите, само че и за хората, които знаят неговата история.

В следствие се издават няколко книги, с чиято помощ се романтизира този воин. Мнозина се прехласват по обстоятелството, че това е представител на реда, който в следствие минава на тъмната страна. До последният си час, обирджията в никакъв случай не е употребявал оръжието си и не е наранявал никого, куриозният миг в цялата история е, че единственото ликвидиране е осъществено точно с униформата. Според полицията, която би трябвало да го задържи във съдбовната вечер, изстрелът е заимствуван напълно инцидентно – никой не е имал предпочитание да завърши житейския път на легендата по този метод. През 2003 година излиза биографичен филм, изигран от Томас Джейн. Филмът носи името на основния воин – Стандер.