Андре Рийо се завръща в България през 2026 г. –

Андре Рийо се завръща в България през 2026 година – на 3 и 4 февруари в зала „ Арена 8888 София ” . Гостуването е част от международно турне на нидерландския музикант, оповестиха от „ БГ саунд стейдж “ .

Припомняме, че това е единственият реализатор, който разпродава осем следващи години всички свои концерти в България, с общо над 130 000 фенове досега. Зрителите у нас още веднъж ще могат да чуят обичани мелодии, поднесени от Рийо и неговия 60-членен оркестър „ Йохан Щраус ”, хор и солисти от разнообразни националности, в репертоар, разпрострян се от типичен музикални шедьоври до валсове, музика от филми, поп шлагери и опера. Видеата му доближават над 1 милиард гледания в YouTube. 10 милиона почитатели го следват във Фейсбук, продал е над 40 милиона албума в целия свят.

Музиката е изкуството, което отива непосредствено в сърцето. Затова, когато сте щастливи – покажете усмивката си! Когато сте тъжни – покажете сълзите си! Моля ви, не се срамувайте от това, което чувствате. Музиката е естетика – тя сплотява хората, събира ги дружно.

Искам да върша това още доста години, тъй като бих желал да доживея до 140 години! Сега съм на 76, тъй че съм едвам „ по средата “, ха-ха! Би било ужасно, в случай че бях първият актьор в света, който изнася концерт на Луната!

В моя оркестър има музиканти от над 20 националности, а по време на летните концерти в Маастрихт в публиката участват хора от над 100 националности, споделя още Кралят на валса.

Г-н Рийо, за Вас е написано толкоз доста, а евентуално не всичко. Имате ли нова фантазия или загадка?
Може би не нова фантазия или загадка, тъй като аз пребивавам фантазията си и въобще нямам секрети. Живея фантазията си, тъй като още като малко момче желаех да имам личен оркестър, с който да пътувам по света. Изглежда, че тази фантазия се е сбъднала! Добре, в случай че в действителност желаете да знаете една тайна… желая да върша това още доста години, тъй като бих желал да доживея до 140 години! Сега съм на 76, тъй че съм едвам „ по средата “, ха-ха!

А какво стана с онази Ваша фантазия за концерт на Северния полюс?
За страдание, тази фантазия не е възможна… Студеният климат би развалил всичките ни принадлежности, тъй че няма да има танцуващ валс с ледени вълци или полярни мечки. НО въпреки всичко би било ужасно, в случай че бях първият актьор в света, който изнася концерт на Луната!

Имате ли в този момент нова мечтана дестинация? Нещо по-близо – да вземем за пример Африка или Мачу Пикчу? Един валс там евентуално би имал доста добър резултат върху локалните шамани. Какво мислите?
Кой знае? Все още това е прелестна концепция, изключително като се замислим какъв брой доста хора познават валса и неговата магическа мощ: в моя оркестър има музиканти от над 20 националности, а по време на летните концерти в Маастрихт в публиката участват хора от над 100 националности.

Пазите ли първата цигулка, която сте държали в ръцете си на петгодишна възраст?
Не, към този момент не я владея. Но споменът към момента ме кара да настръхвам: на тази възраст получих първите си уроци от едно 18-годишно русо момиче – незабавно се влюбих, и в нея, и в инструмента. Звукът му е нещо, което в никакъв случай няма да не помни: омагьосващ, прелестен, трогателен!

Все още ли сте в прегръдката на фамозния Страдивариус от 1732 година, или сте го сменили?
Тази превъзходна цигулка към момента е моя: всички цигулки „ Страдивариус “ имат неповторим тон, а тази е един от последните принадлежности, направени от италианския занаятчия. Той умира на 93 години и работи до последните си дни – не е ли това мотив за горделивост?

На сцената Ви назовават Краля на валса, само че кой е „ Кралят на валса “ вкъщи?
Никой. Всъщност има единствено един същински Крал на валса и това е индивидът, на който съм кръстил оркестъра си – единственият и несравним Йохан Щраус, чиито композиции носят толкоз обич, наслада и благополучие на безчет хора! У дома аз съм просто един доста благополучен мъж, женен от 50 години за прелестна брачна половинка, и горделив татко и дядо.

За Вас музиката просто бизнес ли е, или освен това?
Музиката въобще не е бизнес. Да, би трябвало да изкарвам пари, с цел да заплащам на оркестъра си и да пребивавам. Но над всичко тя е моят О2 – просто не мога да пребивавам без нея! Израснах в доста музикално семейство, постоянно съм бил заобиколен от мелодии. Макар че вкъщи избирам моменти на тишина, към момента съм надълбоко обвързван с музиката: когато внуците ми научат нова ария или мелодия, аз съм горделив слушател!

Ако не бяхте станали музикант, какво бихте желали да бъдете? Или не е имало различен вид?
Мисля, че бих станал проектант. Обичам да планирам къщи, места за отмора. Например Оранжерията – тропическата градина зад моя палат, където живеят пеперуди и някои риби и където се отпущам – това е място, което самичък съм проектирал. Архитектурата, сходно на музиката, е въпрос на естетика и здрава основа; в случай че основата не е добра, това се отразява на всичко останало. Моята основа е положителният ми брак с Марджори – тя в действителност е любовта на живота ми!

Много желая да Ви попитам: какво е Вашето мнение за изкуствения разсъдък в изкуството? AI към този момент композира музика, написа стихове и песни, даже пее с гласовете на други хора. Може ли един ден да размени Вашия оркестър? Или даже самия Вас?
От време на време виждам фотоси или даже къси видеа с мен. Смея се, само че в същото време виждам на тези нововъведения с известно безпокойствие: необикновено е на какво е способна технологията през днешния ден, само че няма нищо на света, което да размени живата музика. Не бих могъл да пребивавам без нейната неповторима атмосфера.

Как хората в изкуството могат да се защитят от непозволената приложимост на AI и от злоупотреби с авторски права?
Честно казано, не знам. Предполагам, че съществуват други технологии, които могат да защитят това. Трябва да бъдем будни и бдителни против фалшификати и всичко, което желае да „ копира “ или даже да размени актьори или творби на изкуството – музикални композиции, картини, каквото и да е… И въпреки всичко, това си остава необикновено впечатляващо!

Мислите ли, че AI ще може да танцува валс?
При верните указания съм сигурен, че един робот може да танцува в темп ¾. НО… роботът не усеща нищо (поне съгласно скромното ми мнение). Човешкото сърце е епицентърът на възприятията, по тази причина единствено същинските мъже и дами знаят по какъв начин да танцуват валс същински. Валсът е доста повече от преброяване до три и повторение на едни и същи стъпки.

Какво място заема валсът в живота Ви?
Валсът е тип лекарство – той има вълшебен и лечебни сили: по един валс дневно хвани лекаря надалеч от мен. Когато се усещам малко печален или отегчителен, валсът постоянно съумява да ме развесели. Импровизациите на цигулката ми съвсем постоянно приключват в този ¾ темп, който ми дава подтик за целия ден!

Заедно с Оркестъра „ Йохан Щраус “ карате хиляди хора да стават на крайници. Къде е магията – в модерната интерпретация на Щраус, в хумора Ви или в нещо друго?
Това е композиция от всички тези неща, смесени с чувство за наслада и здравословен оптимизъм. Каквото излъчваш, това получаваш назад: ние се забавляваме на сцената и „ предаваме “ тази наслада на публиката. Те ни отвръщат със смях и тогава към този момент имаш всички съставки за една незабравима вечер!

С какво владеете публиката и сцената?
Никога не бих „ владеел “ публиката! Музиката е изкуството, което отива непосредствено в сърцето. Затова, когато сте щастливи – покажете усмивката си! Когато сте тъжни – покажете сълзите си! Моля ви, не се срамувайте от това, което чувствате. Музиката е естетика – тя сплотява хората, събира ги дружно.

Пристрастен ли сте единствено към валса, или бихте се отклонили към различен род? Бихте ли свирили нещо съвременно от сцената?
Най-много обичам валса поради неговия магнетичен и омагьосващ темп, само че изсвирвам и мелодии от филми и мюзикъли, опери и оперети. Избирам ги със сърцето си: щом дадена мелодия допре мен, сигурен съм, че ще допре и публиката, и оркестъра ми. Затова в албумите ми, по време на концертите, на DVD-тата ми и така нататък ще откриете най-различни музикални жанрове.

Събрахте своя 60-членен оркестър през 1987 година Какви бяха критериите за асортимент? Всички са извънредно надарени – по какъв начин ги избрахте?
Музикантите в моя оркестър са група, която назовавам моето Голямо семейство, тъй като в действителност е по този начин: по време на турнета споделяме всичко. Подбирам ги доста деликатно: несъмнено, би трябвало да имат гений, само че също по този начин би трябвало да се вписват в групата, да умеят да работят в екип. За предпочитане е да са приключили консерватория. Някои членове са в оркестъра още от самото му учредяване през 1987 година – надълбоко почитам тяхната преданост към мен и към музиката, която свирим!

Вашият отбор включва музиканти от 13 националности, в това число България – Кремена Минева, която е с Вас от 25 години. Ще добавяте ли нови интернационалните членове?
Кой знае? Музикалният гений може да се открие на всички места! От време на време млади мъже или дами ми пишат с готовност да се причислят към оркестъра. Каня ги да дойдат и да свирят за мен и в случай че има музикално съвпадане, могат да станат част от нас. Вземете да вземем за пример цигуларя Юстинас – той е от Литва!

Всъщност това е следващото Ви посещаване в България; към този момент стопирах да броя кое поред е, тъй като българската аудитория Ви обожава. С какво ще ги изненадате този път?
Българската аудитория може да бъде сигурна в една вечер, изпълнена с музикални изненади: ще доведа редица интернационалните звезди, оперни артисти със международна популярност и още доста други. Ако ви опиша цялата стратегия, нищо няма да остане за изненада, нали? Нямам самообладание още веднъж да се върна в България!

Спомняте ли си забавна история или преживелица от предходните си визити у нас?
Не помня тъкмо къде в България беше, само че влязох в една дребна черква, където чух няколко дами да пеят. Тъй като като млад съм бил част от хор, стопирах и се заслушах. Мелодията беше прелестна! Изведнъж ми се стори, че я различавам от фентъзи филм, наименуван „ Уилоу “. Когато попитах българската ни оркестрантка Кремена, тя ми сподели, че това пеене е българска национална ария и се назовава „ Мир, Станке, ле “ – доста известна ария във вашата страна! Никога няма да не помни този момент…

Имате всичко – даже палат. За какво може да мечтае човек, който е постигнал всичко в живота?
Само за живот, изпълнен с музика. Надявам се да върша това още дълги години: обичам да върша хората щастливи с музиката, която изсвирвам, и в случай че остана здрав и благополучен, няма защо повече да бленувам.

Ексклузивно изявление на Оля АЛ-АХМЕД