Анджелина Джоли написа статия в памет на Хатиджа Мехмедович и срещата си с нея
Анджелина Джоли е артист, режисьор и делегат на благосклонност на Агенцията за бежанците на Организация на обединените нации. OFFNews разгласява цялостния текст на публикацията ѝ за CNN във връзка със гибелта на Хатиджа Мехмедович - оживяла от геноцида в Сребреница, ръководител на сдружението Майки от Сребреница и герой за човешки права. Заглавието е на редакцията.
Днес (б.р. - на 23 юли) излезе новината, че Хатиджа Мехмедович, която претърпя войната в Босна и председателстваше сдружението Майки от Сребреница, е умряла в болница в Сараево.
Срещнах Хатиджа преди четири години, когато посетих мемориала в Сребреница, където жертвите на геноцида, най-жестокото кръвопролитие на европейска почва след Холокоста, са заровени. Спомням си добре. Седяща в кръг с останалите лишени и овдовели майки на Сребреница, безшумно и с (висша степен на) достолепие, тя описа своята история.
Тя изрисува картината на живота си преди войната със своя брачен партньор Абдула и техните двама сина Азмир и Алмир на 21- и 18-годишна възраст. Тя разказа ужасяващите дни през юли 1995 година, когато принудително са били разграничени от нея и изпратени към гибелта си, дружно с още минимум 8 000 други почтени мъже и момчета. Освен брачна половинка и децата си, Хатиджа губи своя татко, двамата си братя и далечни родственици.
Тези, които организираха геноцида, стигнаха до крайности, с цел да скрият или унищожат телата на жертвите. 15 години Хатиджа търсеше останките на своето семейство. Тя е измежду първите оживели, които се връщат в Сребреница. Връща се сама, сблъсквайки се със закани, в атмосфера на непрекъснати опити за отказване на геноцида.
Тя ми описа, че когато най-сетне разкрили останките на брачна половинка ѝ и двамата ѝ сина, всичко, което получила от детето си Алмир, с цел да го погребе, са две кости от крайници му. Вместо да вехне от съкрушителната болежка от момента, тя ми показа, че била късметлийка. Много майки към момента не са получили даже тази дребна разтуха.
По доста способи Хатиджа Мехмедович ми подсещаше на други босненски майки, оживели от войната, които съм срещала. Заради метода, по който комбинираше силата и устойчивостта с толерантността, хуманизма и отхвърли да отстъпи пред омразата.
Но Хатиджа беше също невероятна. 23 години тя беше неотклонен изследовател на истината и справедливостта. Тя в никакъв случай не претендираше за някакъв по-специален статут, само че говореше от името на всички Майки от Сребреница. Тя не правеше разлика сред жертвите, а приемаше всички тях като почтени за самопризнание. Дори когато нейното здраве я предаваше, тя работеше да провежда филантропични конвои за храна и медикаменти за бежанците в Сирия. Тя си отиде без време - едвам на 65-годишна възраст. Нейната гибел без подозрение беше забързана от всичко, което е претърпяла.
Свидетелство за дълбочината на босненските рани е това, че Хатиджа не претърпя да види края на битката за правдивост и отбрана на оживелите от Сребреница. Другите би трябвало да поемат тежестта, което тя носеше през толкоз доста години. Но нейният образец ще продължи да живее в спомените на всички, които я познаваха, и в историите, които всички ние би трябвало да разкажем, до момента в който сме живи, с цел да може споменът на Сребреница в никакъв случай да не избледнее.
Въпреки че нейната гибел ме изпълва с горест и разкайване за всички жертви на войната в Босна и Херцеговина, сигурна съм, че не съм сама в загатна за Хатиджа с признателност и благоговение.
Има времена, в които да размишляваме върху многото уроци на геноцида в Сребреница и до каква степен може да докара насилствената ненавист към група от хора. Но в този момент, когато Хатиджа е оставена да почива от опечалената ѝ страна, се усеща като миг, в който да разсъждаваш за силата на един единствен живот.
Хатиджа Мехмедович живя един честен живот. Тя в никакъв случай не разреши някой да я уплаши или поквари възприятието ѝ за истина и почтеност. Ние може в никакъв случай да не забележим правдивост в нашия живот, само че няма да сгрешим, в случай че последваме нейния образец.
Днес (б.р. - на 23 юли) излезе новината, че Хатиджа Мехмедович, която претърпя войната в Босна и председателстваше сдружението Майки от Сребреница, е умряла в болница в Сараево.
Срещнах Хатиджа преди четири години, когато посетих мемориала в Сребреница, където жертвите на геноцида, най-жестокото кръвопролитие на европейска почва след Холокоста, са заровени. Спомням си добре. Седяща в кръг с останалите лишени и овдовели майки на Сребреница, безшумно и с (висша степен на) достолепие, тя описа своята история.
Тя изрисува картината на живота си преди войната със своя брачен партньор Абдула и техните двама сина Азмир и Алмир на 21- и 18-годишна възраст. Тя разказа ужасяващите дни през юли 1995 година, когато принудително са били разграничени от нея и изпратени към гибелта си, дружно с още минимум 8 000 други почтени мъже и момчета. Освен брачна половинка и децата си, Хатиджа губи своя татко, двамата си братя и далечни родственици.
Тези, които организираха геноцида, стигнаха до крайности, с цел да скрият или унищожат телата на жертвите. 15 години Хатиджа търсеше останките на своето семейство. Тя е измежду първите оживели, които се връщат в Сребреница. Връща се сама, сблъсквайки се със закани, в атмосфера на непрекъснати опити за отказване на геноцида.
Тя ми описа, че когато най-сетне разкрили останките на брачна половинка ѝ и двамата ѝ сина, всичко, което получила от детето си Алмир, с цел да го погребе, са две кости от крайници му. Вместо да вехне от съкрушителната болежка от момента, тя ми показа, че била късметлийка. Много майки към момента не са получили даже тази дребна разтуха.
По доста способи Хатиджа Мехмедович ми подсещаше на други босненски майки, оживели от войната, които съм срещала. Заради метода, по който комбинираше силата и устойчивостта с толерантността, хуманизма и отхвърли да отстъпи пред омразата.
Но Хатиджа беше също невероятна. 23 години тя беше неотклонен изследовател на истината и справедливостта. Тя в никакъв случай не претендираше за някакъв по-специален статут, само че говореше от името на всички Майки от Сребреница. Тя не правеше разлика сред жертвите, а приемаше всички тях като почтени за самопризнание. Дори когато нейното здраве я предаваше, тя работеше да провежда филантропични конвои за храна и медикаменти за бежанците в Сирия. Тя си отиде без време - едвам на 65-годишна възраст. Нейната гибел без подозрение беше забързана от всичко, което е претърпяла.
Свидетелство за дълбочината на босненските рани е това, че Хатиджа не претърпя да види края на битката за правдивост и отбрана на оживелите от Сребреница. Другите би трябвало да поемат тежестта, което тя носеше през толкоз доста години. Но нейният образец ще продължи да живее в спомените на всички, които я познаваха, и в историите, които всички ние би трябвало да разкажем, до момента в който сме живи, с цел да може споменът на Сребреница в никакъв случай да не избледнее.
Въпреки че нейната гибел ме изпълва с горест и разкайване за всички жертви на войната в Босна и Херцеговина, сигурна съм, че не съм сама в загатна за Хатиджа с признателност и благоговение.
Има времена, в които да размишляваме върху многото уроци на геноцида в Сребреница и до каква степен може да докара насилствената ненавист към група от хора. Но в този момент, когато Хатиджа е оставена да почива от опечалената ѝ страна, се усеща като миг, в който да разсъждаваш за силата на един единствен живот.
Хатиджа Мехмедович живя един честен живот. Тя в никакъв случай не разреши някой да я уплаши или поквари възприятието ѝ за истина и почтеност. Ние може в никакъв случай да не забележим правдивост в нашия живот, само че няма да сгрешим, в случай че последваме нейния образец.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ