Анди Уорхол (6 август 1928 - 22 февруари 1987) е

...
Анди Уорхол (6 август 1928 - 22 февруари 1987) е
Коментари Харесай

Защо хората губят времето си в тъга, когато биха могли да го пропилеят с радост?

Анди Уорхол (6 август 1928 - 22 февруари 1987) е американски художник, водещ представител на течението поп арт. След сполучлива кариера като илюстратор на реклами, той става знаменит със своята работа като художник, авангарден кинорежисьор, звукозаписен продуцент и публицист. Той рисува, снима и прави съоръжения от монети, доларови банкноти, храна, чорба в консерва, женски обувки, необикновени колажи на известни персони от отрязъци от вестници. За него тези предмети въплъщават американските културни полезности.
Бижутата не вършат човек по-красив, само че го карат да се усеща по-красив.Понякога нещо наподобява красиво просто тъй като е малко по-различно от близките обекти.Не виждам нищо ненормално в самотата. На мен ми е добре самичък. Хората мощно преувеличават смисъла на любовта си. Тя не постоянно е толкоз значима. Същото се отнася и за живота - неговото значение хората също преувеличават.Твърдо знам, че ще пристигна моментът, в който ще погледна в огледалато и няма да видя нищо.Хорските проблеми пораждат най-много поради фантазията. Ако нямахте фикция - нямаше да имате проблеми, тъй като щяхте да приемате живота подобен, какъвто е. Но тогава пък нямаше да знаете какво е сантиментална пристрастеност, тъй като сантименталната пристрастеност - това е да намериш олицетворение на фантазията си.Най-високата цена, която би трябвало да платите за любовта, е непрекъснатото наличие на някой до вас, само че да бъдеш самичък е доста по-добре...Разбрах, че като мълчиш, можеш да спечелиш повече мощ.Има такива незабравими моменти, когато си на плажа и пясъкът наподобява ужасно, водата го размива и изравнява, а дърветата и  тревата наподобяват необикновено. Мисля, че да притежаваш земя и да не я унищожиш е най-хубавото изкуство, което някой би могъл да твори.Понякога хората разрешават на един проблем да ги прави нещастни с години, когато могат просто да кажат: „ И какво от това? “ Това е една от обичаните ми изречения.Идеята не е да живеем постоянно, а да създадем нещо, което да живее постоянно.Големите са тези, които могат да бъдат следени безпределно, даже в случай че това е единствено едно придвижване на зениците им.Убеден съм, че би трябвало да се живее в една стая. Една празна стая, в която да има единствено креват, поднос и куфар. Човек може да прави всичко или от леглото, или напряко в леглото ­ да яде, да спи, да мисли, да прави гимнастика, да пуши, ­ а банята и телефонът би трябвало да му бъдат напълно на разположение. Така или другояче, всичко наподобява някак по-ефектно, когато го правиш в леглото. Дори беленето на картофи.Би трябвало да има супермаркети, които да продават всякакви неща, и други супермаркети, които да ги изкупуват обратно; до момента в който този развой не реализира цялостно равновесие, ще съществуват повече боклуци, в сравнение с е редно. Тогава всички ще имат нещо за пласиране, така че всички ще разполагат с пари ­ ще продават, ще печелят. Страхувам се да бъда благополучен, тъй като не трае постоянно.
Не се опасявам да умра, просто не желая да бъда там, когато това се случи.Ще се изненадате да разберете какъв брой хора желаят да закачат фотография на електрически стол на стената в спалнята си. Особено в случай че цветът на фона съответствува с тапета.Защо хората губят времето си в горест, когато биха могли да го пропилеят с наслада?
Това, че  хората са изхвърлили нещо, въобще не значи, че то към този момент не може да се употребява, че е отпадък.Или единствено един път, или всеки ден. Ако извършите нещо един път - това е необикновено. Когато вършиме нещо всекидневно -това също е необикновено. Но когато вършиме нещо два пъти или съвсем всеки ден, това към този момент не е толкоз ужасно.Всеки ще има своите 15 минути популярност.
Източник: spisanie8.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР