Анатолий Гуйдя: Ако вложиш сърце, мисъл и положиш труд, резултатите не закъсняват
Анатолий Гуйдя е треньор на националния тим на Румъния по битка, някогашен национал на България. Шампионът докара своите ученици в страната за шампионата " Дан Колов - Никола Петров " и даде изявление за " Труд ".
- Треньорската ви кариера е прекомерно къса, само че на триумфите би завидял даже експерт с дългогодишна процедура. В Рио 2016 изведохте натурализирания руснак Алберт Саритов до първи орден от олимпиада след 28-годишна пауза в свободния жанр за Румъния. Имате и три оценки от европейски шампионати след суша от 4 година Как успяхте?
- Не беше по никакъв начин елементарно. Със Саритов, особено работех последната година преди игрите. В началото имах много проблеми с момчетата. Нямахме триумфи и всеки се оправдаваше с нещо. На един възобновяване му не било на равнище, на различен времето не му стигнало за подготовка... И колкото и да им обяснявах,че ние спортистите сме като воините - би трябвало да излезеш на тепиха и да оставиш там сърцето си. А в случай че загубиш да е почтено, след това успеха ще пристигна бързо. Не го разбираха. Така на един шампионат в Дагестан претърпяха цялостен провал. И взех решение да им покажа. За два дни смъкнах 3 кг и влязох в категорията, а ми оставаше месец до навършването на 39 години. Спечелих 4 срещи, три от които с механически туш. На финала бих по точки и станах първи. Срещата беше последна, кулминационната точка на надпреварата. Още си спомнят за нея (смее се). Дори в локалната преса излязоха заглавия: " Гуйдя ще избавя тима си ". Всъщност от този момент се трансформираха и връзките ни. Момчетата видяха, че в случай че вложиш сърце, мислене и положиш труд, резултатите не закъсняват.
- Освен че им въздействахте чисто психически какво друго променихте в подготовката им. Взехте ли нещо от българската школа?
- Разбира се, та аз за България съм се борил 12 години. Наложих някои промени при осъществяването на разнообразни техники. Преди това румънците залагаха доста на физическата подготовка. Тя е значима, само че би трябвало да е в тъкмо избран миг. Освен това вкарах спортни дневници. Всеки играч да си написа тегло, пулс, кръвно налягане, време за тренировки, контролни битки, победи, загуби, точки...
Валентин Райчев пред ТОПСПОРТ: Организацията на " Дан Колов - Никола Петров " е съвършена, надяваме се на български триумфи
" Нека най-хубавите борци победят! "
- А в случай че излъже?
- Лъже себе си. После ще си проличи на тепиха. Това развива самоконтрол. Не може да станеш добър, в случай че не си самокритичен. Между играч и треньор би трябвало да има мощна връзка. Един състезател не е машинка с мускули. Той би трябвало да знае за какво прави обещано нещо и до какъв резултат ще докара. Оттам и връзката ни става по-силно. Треньорът би трябвало да е корав, само че и да е като татко и другар със състезателите си.
- Как се справяте с персоналните треньори. В самостоятелните спортове постоянно има напрежение кой играч да попадне в националния тим и кой не.
- Всичко пиша. Водя прецизна статистика. И аз съм имал такива случаи. И когато желая да си сверим цифрите - отсрещната страна мълчи. Трябва да приказваш с причини, а не с страсти, както и направих. Не може, да вземем за пример, играч да направи 33 тренировки за месец, да отиде на два шампионат, да завоюва 3 срещи и да вземе едвам 3 точки. Всъщност Румънската федерация по битка сега е доста добре структурирана и контролът е извънреден - всеки се регистрира на идващия орган над него. А досегът ми с президента е доста необичаен, в случай че не се наложи да разисквам нещо съществено. В началото на годината пишеш обстоен проект за целия сезон и какви резултати очакваш да получиш. Ако претърпиш неуспех, даваш писмени пояснения тъкмо за къде и какво са изхарчени парите. Всичко се разисква и на общо заседание - влизаме в 9 часа сутринта, а излизаме в 23 часа вечерта.
32 страни, 500 състезатели, непреклонен дух за победа: " България " още веднъж значи " битка "!
Турнирът " Дан Колов - Никола Петров " събира международния хайлайф в София
- Със сигурност следите и българската битка. Къде са ни проблемите?
- Има огромни пропуски в подготовката на подрастващите, да вземем за пример. Липсват млади и добре готови експерти, незадоволителни вложения от страна на страната. Всеки крах е обвързван и с лимитирано финансиране.
- А мотивацията?
- Тя е обвързвана значително с финансирането. Но може един играч доста добре да е обезпечен и да не направи нищо. Основното, несъмнено, е систематична и усърдна работа, без спиране!
- В тима ни към този момент има чеченец, чието мислене много се разграничава от нашето. Али Умарпашаев е пристигнал с задача - да стане първенец и всекидневието му е подчинено на това. В залата е даже в почивни дни....
- Добре ми е прочут този нрав. В Чечня, Дагестан е сърцето на свободната битка. Има напор от борци и изборът е огромен. Там чакат на опашка, с цел да влязат и упражняват в залата. Затова всеки гледа да е прецизен, порядъчен и да се старае, тъй като и за най-малкото ще бъде изпъден и отива на същата тази опашка. Освен това родителите от най-малки възпитават децата си на мъжки темперамент. Бил съм очевидец, по какъв начин момче се оплаква на майка си, че е било бито. Реакцията беше: " Отивай и се оправяй самичък ". Няма циврене. А бащите доста рядко си разрешават да прегръщат синовете си. Но това не значи, че детето, когато отиде на съревнование, сърцето на таткото не трепва. Напротив. Преживява дружно с него.
- Имате наследник на 5 години, интересува ли се от битка?
- Да, Даниел. Идва с мен в залата, харесва му. Но още е дребен. Нека самичък да направи избора си, както и щерка ми Кристина, която е на 11 години и се занимава с танци. Всъщност фамилията ми живее в Молдова. Там са всичките ни близки и има по-добри условия за тях. А даже и да бяха с мен в Румъния, отново нямаше да сме дружно, тъй като аз непрекъснато съм по лагери или надпревари.
Страхотен Цено Ценов, откри метод да помогне на треньорите, дали живота си за българския спорт
" Състезателите не би трябвало да бъдат врагове "
- Имахте предложение да поемете и националния тим на България, не се съгласихте. Защо?
- Дойде в несъответствуващия миг, преди олимпиадата в Рио 2016. Вече бях поел ангажимент с Румъния. А и брат ми Иван се бореше за румънците. Имаше потребност да му оказвам помощ. После той самичък ще се оправи в живота.
- Олимпийският орден е най-големият ви триумф до момента, чувствате ли задоволство?
- Като състезател не съумях да се кача на почетната стълбичка. Три пъти взех квота за игрите и един път отидох. В Лондон 2012 станах десети. Сега в Рио 2016, когато Алберт Саритов взе среброто изпитах в действителност душевно задоволство. И си споделих: Най-накрая съумях! И благодарих на избора си да остана с румънския народен тим. Но не спирам да бленувам, желая още. Искам трофеи от олимпийски игри, от международни и европейски шампионати.
- Треньорската ви кариера е прекомерно къса, само че на триумфите би завидял даже експерт с дългогодишна процедура. В Рио 2016 изведохте натурализирания руснак Алберт Саритов до първи орден от олимпиада след 28-годишна пауза в свободния жанр за Румъния. Имате и три оценки от европейски шампионати след суша от 4 година Как успяхте?
- Не беше по никакъв начин елементарно. Със Саритов, особено работех последната година преди игрите. В началото имах много проблеми с момчетата. Нямахме триумфи и всеки се оправдаваше с нещо. На един възобновяване му не било на равнище, на различен времето не му стигнало за подготовка... И колкото и да им обяснявах,че ние спортистите сме като воините - би трябвало да излезеш на тепиха и да оставиш там сърцето си. А в случай че загубиш да е почтено, след това успеха ще пристигна бързо. Не го разбираха. Така на един шампионат в Дагестан претърпяха цялостен провал. И взех решение да им покажа. За два дни смъкнах 3 кг и влязох в категорията, а ми оставаше месец до навършването на 39 години. Спечелих 4 срещи, три от които с механически туш. На финала бих по точки и станах първи. Срещата беше последна, кулминационната точка на надпреварата. Още си спомнят за нея (смее се). Дори в локалната преса излязоха заглавия: " Гуйдя ще избавя тима си ". Всъщност от този момент се трансформираха и връзките ни. Момчетата видяха, че в случай че вложиш сърце, мислене и положиш труд, резултатите не закъсняват.
- Освен че им въздействахте чисто психически какво друго променихте в подготовката им. Взехте ли нещо от българската школа?
- Разбира се, та аз за България съм се борил 12 години. Наложих някои промени при осъществяването на разнообразни техники. Преди това румънците залагаха доста на физическата подготовка. Тя е значима, само че би трябвало да е в тъкмо избран миг. Освен това вкарах спортни дневници. Всеки играч да си написа тегло, пулс, кръвно налягане, време за тренировки, контролни битки, победи, загуби, точки...
Валентин Райчев пред ТОПСПОРТ: Организацията на " Дан Колов - Никола Петров " е съвършена, надяваме се на български триумфи
" Нека най-хубавите борци победят! "
- А в случай че излъже?
- Лъже себе си. После ще си проличи на тепиха. Това развива самоконтрол. Не може да станеш добър, в случай че не си самокритичен. Между играч и треньор би трябвало да има мощна връзка. Един състезател не е машинка с мускули. Той би трябвало да знае за какво прави обещано нещо и до какъв резултат ще докара. Оттам и връзката ни става по-силно. Треньорът би трябвало да е корав, само че и да е като татко и другар със състезателите си.
- Как се справяте с персоналните треньори. В самостоятелните спортове постоянно има напрежение кой играч да попадне в националния тим и кой не.
- Всичко пиша. Водя прецизна статистика. И аз съм имал такива случаи. И когато желая да си сверим цифрите - отсрещната страна мълчи. Трябва да приказваш с причини, а не с страсти, както и направих. Не може, да вземем за пример, играч да направи 33 тренировки за месец, да отиде на два шампионат, да завоюва 3 срещи и да вземе едвам 3 точки. Всъщност Румънската федерация по битка сега е доста добре структурирана и контролът е извънреден - всеки се регистрира на идващия орган над него. А досегът ми с президента е доста необичаен, в случай че не се наложи да разисквам нещо съществено. В началото на годината пишеш обстоен проект за целия сезон и какви резултати очакваш да получиш. Ако претърпиш неуспех, даваш писмени пояснения тъкмо за къде и какво са изхарчени парите. Всичко се разисква и на общо заседание - влизаме в 9 часа сутринта, а излизаме в 23 часа вечерта.
32 страни, 500 състезатели, непреклонен дух за победа: " България " още веднъж значи " битка "!
Турнирът " Дан Колов - Никола Петров " събира международния хайлайф в София
- Със сигурност следите и българската битка. Къде са ни проблемите?
- Има огромни пропуски в подготовката на подрастващите, да вземем за пример. Липсват млади и добре готови експерти, незадоволителни вложения от страна на страната. Всеки крах е обвързван и с лимитирано финансиране.
- А мотивацията?
- Тя е обвързвана значително с финансирането. Но може един играч доста добре да е обезпечен и да не направи нищо. Основното, несъмнено, е систематична и усърдна работа, без спиране!
- В тима ни към този момент има чеченец, чието мислене много се разграничава от нашето. Али Умарпашаев е пристигнал с задача - да стане първенец и всекидневието му е подчинено на това. В залата е даже в почивни дни....
- Добре ми е прочут този нрав. В Чечня, Дагестан е сърцето на свободната битка. Има напор от борци и изборът е огромен. Там чакат на опашка, с цел да влязат и упражняват в залата. Затова всеки гледа да е прецизен, порядъчен и да се старае, тъй като и за най-малкото ще бъде изпъден и отива на същата тази опашка. Освен това родителите от най-малки възпитават децата си на мъжки темперамент. Бил съм очевидец, по какъв начин момче се оплаква на майка си, че е било бито. Реакцията беше: " Отивай и се оправяй самичък ". Няма циврене. А бащите доста рядко си разрешават да прегръщат синовете си. Но това не значи, че детето, когато отиде на съревнование, сърцето на таткото не трепва. Напротив. Преживява дружно с него.
- Имате наследник на 5 години, интересува ли се от битка?
- Да, Даниел. Идва с мен в залата, харесва му. Но още е дребен. Нека самичък да направи избора си, както и щерка ми Кристина, която е на 11 години и се занимава с танци. Всъщност фамилията ми живее в Молдова. Там са всичките ни близки и има по-добри условия за тях. А даже и да бяха с мен в Румъния, отново нямаше да сме дружно, тъй като аз непрекъснато съм по лагери или надпревари.
Страхотен Цено Ценов, откри метод да помогне на треньорите, дали живота си за българския спорт
" Състезателите не би трябвало да бъдат врагове "
- Имахте предложение да поемете и националния тим на България, не се съгласихте. Защо?
- Дойде в несъответствуващия миг, преди олимпиадата в Рио 2016. Вече бях поел ангажимент с Румъния. А и брат ми Иван се бореше за румънците. Имаше потребност да му оказвам помощ. После той самичък ще се оправи в живота.
- Олимпийският орден е най-големият ви триумф до момента, чувствате ли задоволство?
- Като състезател не съумях да се кача на почетната стълбичка. Три пъти взех квота за игрите и един път отидох. В Лондон 2012 станах десети. Сега в Рио 2016, когато Алберт Саритов взе среброто изпитах в действителност душевно задоволство. И си споделих: Най-накрая съумях! И благодарих на избора си да остана с румънския народен тим. Но не спирам да бленувам, желая още. Искам трофеи от олимпийски игри, от международни и европейски шампионати.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ