Бюджет 2024 на границата между миналото и бъдещето
Анализът на Петя Георгиева е част от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ)
Законът за държавния бюджет за 2024 година към този момент е реалност и бюджетната процедура след няколко години на безпорядък най-сетне влиза в естествени рамки.
Парламентът, добър или неприятен, съумя да одобри закон за бюджета (заедно с бюджетите на ДОО и НЗОК) и да промени Конституцията на Република България до празниците – даже единствено по тези два индикатора можем да го класифицираме като сполучлив. Повече за конституционните промени може да се прочете тук, a тук ИПИ напомня най-важното от бюджетния спор и какви промени през идната година биха подобрили фискалната политика и средата за бизнес.
Какво е планувано в бюджет 2024 година в резюме:
- Бюджетен недостиг от 3% на касова основа, данъчни доходи при 3,2% действителен напредък на Брутният вътрешен продукт, планувана инфлация от 4,8% на годишна база и безработица от 3,9% в края на интервала.
- Бюджетът е основан на някои данъчни и осигурителни промени – въвеждането на световния налог върху корпорациите в размер на 15%, увеличение на оптималния застрахователен доход; в същото време се резервира постройката на осигурителната система посредством обилни прехвърляния към осигурителните фондове (ДОО и НЗОК) от държавния бюджет, които да покриват разликата със събраните осигурителни вноски.
- Доходната политика на държавното управление продължава в посока растеж на подвластните от бюджета приходи – минималната работна заплата (вече 933 лева.) и пенсиите (11% увеличение). Тежестта на пенсиите върху държавните финанси остава доста огромна.
- Запазва се съществуващият модел на обществено подкрепяне – голям брой стратегии, предоставящи помощи на необятен кръг получатели с никакъв или дребен подоходен аршин (например тези за деца и ученици), взаимно в данъчни облекчения, тъй че родителите на съвсем всяко дете в България да бъдат подпомагани, въпреки и с малко. Борбата с крайната беднотия и общественото изключване обаче остават на по-заден проект и към този момент не отбелязва резултати.
- Много значима смяна е решението към бюджетния закон да се приложи лист с всички обособени капиталови планове. Това бе направено както за финансовата стратегия на държавното управление, по този начин и за плановете на общините, които се финансират посредством фонда с предел (тази година) от 1 милиарда лв.. Досега финансовите разноски в бюджета оставаха тайнственост, обгърнати в митове за описи с планове, които изпълнителната власт пренарежда и приоритизира с краткосрочни политически причини. Накратко – това беше персоналното портмоне на финансовия министър и премиера, които с решения на министерския съвет, постоянно в последните месеци на годината, заминаваха за поправки на околовръстни пътища, дотъкмяване на водопроводи или градеж на спортни зали и игрища.
- Не би трябвало да пропущаме и политики, които трябваше да отпаднат, само че с сделки и (вероятно) лобистки напън бяха „ избавени “ в Народното събрание. Припомняме още веднъж за преференциалната ставка на Данък добавена стойност за определени сектори и ценовите тавани за производителите на електрическата енергия и програмата за компенсацията на цените на електрическата енергия за бизнеса. Кризите, които послужиха за обществено опрощение за тези директни или квази дотации в голям мащаб, към този момент от дълго време са отминали. А вместо решителност в промяна на дотациите в селското стопанство, които в настоящия тип сътвориха извънредно неравномерна конструкция на тази действия и цялата верига на цената, уедряване и големи облаги за дребен кръг лица, последните получиха и още „ дарове “ в заплащания и данъчни облекчения.
Какво следва през идната година във връзка с фискалната политика и за идващия бюджет?
Нови фискални правила, за подготовката и въвеждането на които у нас идната година ще е ключова; ИПИ към този момент писа тук за новите правила, те са факт и документите, които те изискват (средносрочните фискално – структурни планове), следва да се показват пред Европейската комисия напролет на 2024 година. Новите правила ще заместят настоящия по-усложнен модел, което евентуално ще наложи и промяна на закона за обществените финанси и закон за фискалния съвет и автоматизираните корективни механизми, а това значи и промени в работата на Министерството на финансите и на Фискалния съвет. Как вършим фискална политика, на какво стъпваме и какво следим са даже и по-важни въпроси от този за разпоредбите, само че за тях на този стадий сякаш липсва значителен спор.
Стартиране на промени в редица разходни политики – най-много обучение, опазване на здравето, обществена политика. Целта е средата за живот, а по този начин и за правене на бизнес да се усъвършенства. За момента има индикации, че държавното управление обмисля промени в част от секторите, за други обаче липсват всевъзможни начинания за промени. Демографията ни е в мощна взаимозависимост както от равнището на приходите, по този начин и от качеството на обществените услуги, тъй че в случай че ще се търси смяна в посока ограничение на емиграцията и задържане на хора и деца, следва да се мисли (поне) в тези две посоки. Промените в средата са по-дългосрочни по своя темперамент и излизат отвън параметрите на единствен годишен бюджетен закон, само че са значими и имат бюджетно изражение. Ако в междинното обучение създадохме фискални параметри, които подтикват записване и задържане на децата в учебно заведение, дават по-добра мотивация на учителите и обезпечават надалеч по-добра материална база, то оттук нататък идва (трудният) фокус върху качеството и просветителните резултати. Ако във финансирането на здравните действия като че до момента бюджетните параметри фаворизираха болничната помощ и достъпа до лекарства, то в този момент би трябвало да решаваме структурни проблеми като недостига на медицински сестри, неналичието на съответни услуги за долечение и дълготрайна грижа, както и надалеч по-фундаменталния въпрос за предварителната защита, профилактиката и качеството на живот.
Политика към вложителите – по какъв начин ще привличаме и задържаме непознати вложители е основен въпрос на фона на световната и европейска конкуренция – данъчните благоприятни условия към този момент се лимитират от световния налог, би трябвало да търсят други благоприятни условия за привличане и поощряване на евентуални вложения в страната, изключително отвън столицата.
Фискална децентрализация – тематиката за децентрализацията е задоволително назряла, обсъждана и значима, с цел да се стартира сериозна работа по нея в този момент. Общините имат потребност от личен запас, ясни тласъци да усилват приходите си и ясни параметри и ограничавания за финансиране на качествени локални услуги. Постепенното прекачване на облагането на заведенията за хранене към общините е положително начало, само че за същинска децентрализация са нужни по-мащабни промени. ИПИ от дълго време поддържа самодейността 2% от подоходния налог да остава в общините, повече за която можете да видите тук.
Накратко – към този момент има бюджет, скоро започва подготовката на идващия, само че структурните въпроси за промените остават. Възможностите са отворени пред държавното управление и Народното събрание за работа, стига да съберат воля и сили за това.
Законът за държавния бюджет за 2024 година към този момент е реалност и бюджетната процедура след няколко години на безпорядък най-сетне влиза в естествени рамки.
Парламентът, добър или неприятен, съумя да одобри закон за бюджета (заедно с бюджетите на ДОО и НЗОК) и да промени Конституцията на Република България до празниците – даже единствено по тези два индикатора можем да го класифицираме като сполучлив. Повече за конституционните промени може да се прочете тук, a тук ИПИ напомня най-важното от бюджетния спор и какви промени през идната година биха подобрили фискалната политика и средата за бизнес.
Какво е планувано в бюджет 2024 година в резюме:
- Бюджетен недостиг от 3% на касова основа, данъчни доходи при 3,2% действителен напредък на Брутният вътрешен продукт, планувана инфлация от 4,8% на годишна база и безработица от 3,9% в края на интервала.
- Бюджетът е основан на някои данъчни и осигурителни промени – въвеждането на световния налог върху корпорациите в размер на 15%, увеличение на оптималния застрахователен доход; в същото време се резервира постройката на осигурителната система посредством обилни прехвърляния към осигурителните фондове (ДОО и НЗОК) от държавния бюджет, които да покриват разликата със събраните осигурителни вноски.
- Доходната политика на държавното управление продължава в посока растеж на подвластните от бюджета приходи – минималната работна заплата (вече 933 лева.) и пенсиите (11% увеличение). Тежестта на пенсиите върху държавните финанси остава доста огромна.
- Запазва се съществуващият модел на обществено подкрепяне – голям брой стратегии, предоставящи помощи на необятен кръг получатели с никакъв или дребен подоходен аршин (например тези за деца и ученици), взаимно в данъчни облекчения, тъй че родителите на съвсем всяко дете в България да бъдат подпомагани, въпреки и с малко. Борбата с крайната беднотия и общественото изключване обаче остават на по-заден проект и към този момент не отбелязва резултати.
- Много значима смяна е решението към бюджетния закон да се приложи лист с всички обособени капиталови планове. Това бе направено както за финансовата стратегия на държавното управление, по този начин и за плановете на общините, които се финансират посредством фонда с предел (тази година) от 1 милиарда лв.. Досега финансовите разноски в бюджета оставаха тайнственост, обгърнати в митове за описи с планове, които изпълнителната власт пренарежда и приоритизира с краткосрочни политически причини. Накратко – това беше персоналното портмоне на финансовия министър и премиера, които с решения на министерския съвет, постоянно в последните месеци на годината, заминаваха за поправки на околовръстни пътища, дотъкмяване на водопроводи или градеж на спортни зали и игрища.
- Не би трябвало да пропущаме и политики, които трябваше да отпаднат, само че с сделки и (вероятно) лобистки напън бяха „ избавени “ в Народното събрание. Припомняме още веднъж за преференциалната ставка на Данък добавена стойност за определени сектори и ценовите тавани за производителите на електрическата енергия и програмата за компенсацията на цените на електрическата енергия за бизнеса. Кризите, които послужиха за обществено опрощение за тези директни или квази дотации в голям мащаб, към този момент от дълго време са отминали. А вместо решителност в промяна на дотациите в селското стопанство, които в настоящия тип сътвориха извънредно неравномерна конструкция на тази действия и цялата верига на цената, уедряване и големи облаги за дребен кръг лица, последните получиха и още „ дарове “ в заплащания и данъчни облекчения.
Какво следва през идната година във връзка с фискалната политика и за идващия бюджет?
Нови фискални правила, за подготовката и въвеждането на които у нас идната година ще е ключова; ИПИ към този момент писа тук за новите правила, те са факт и документите, които те изискват (средносрочните фискално – структурни планове), следва да се показват пред Европейската комисия напролет на 2024 година. Новите правила ще заместят настоящия по-усложнен модел, което евентуално ще наложи и промяна на закона за обществените финанси и закон за фискалния съвет и автоматизираните корективни механизми, а това значи и промени в работата на Министерството на финансите и на Фискалния съвет. Как вършим фискална политика, на какво стъпваме и какво следим са даже и по-важни въпроси от този за разпоредбите, само че за тях на този стадий сякаш липсва значителен спор.
Стартиране на промени в редица разходни политики – най-много обучение, опазване на здравето, обществена политика. Целта е средата за живот, а по този начин и за правене на бизнес да се усъвършенства. За момента има индикации, че държавното управление обмисля промени в част от секторите, за други обаче липсват всевъзможни начинания за промени. Демографията ни е в мощна взаимозависимост както от равнището на приходите, по този начин и от качеството на обществените услуги, тъй че в случай че ще се търси смяна в посока ограничение на емиграцията и задържане на хора и деца, следва да се мисли (поне) в тези две посоки. Промените в средата са по-дългосрочни по своя темперамент и излизат отвън параметрите на единствен годишен бюджетен закон, само че са значими и имат бюджетно изражение. Ако в междинното обучение създадохме фискални параметри, които подтикват записване и задържане на децата в учебно заведение, дават по-добра мотивация на учителите и обезпечават надалеч по-добра материална база, то оттук нататък идва (трудният) фокус върху качеството и просветителните резултати. Ако във финансирането на здравните действия като че до момента бюджетните параметри фаворизираха болничната помощ и достъпа до лекарства, то в този момент би трябвало да решаваме структурни проблеми като недостига на медицински сестри, неналичието на съответни услуги за долечение и дълготрайна грижа, както и надалеч по-фундаменталния въпрос за предварителната защита, профилактиката и качеството на живот.
Политика към вложителите – по какъв начин ще привличаме и задържаме непознати вложители е основен въпрос на фона на световната и европейска конкуренция – данъчните благоприятни условия към този момент се лимитират от световния налог, би трябвало да търсят други благоприятни условия за привличане и поощряване на евентуални вложения в страната, изключително отвън столицата.
Фискална децентрализация – тематиката за децентрализацията е задоволително назряла, обсъждана и значима, с цел да се стартира сериозна работа по нея в този момент. Общините имат потребност от личен запас, ясни тласъци да усилват приходите си и ясни параметри и ограничавания за финансиране на качествени локални услуги. Постепенното прекачване на облагането на заведенията за хранене към общините е положително начало, само че за същинска децентрализация са нужни по-мащабни промени. ИПИ от дълго време поддържа самодейността 2% от подоходния налог да остава в общините, повече за която можете да видите тук.
Накратко – към този момент има бюджет, скоро започва подготовката на идващия, само че структурните въпроси за промените остават. Възможностите са отворени пред държавното управление и Народното събрание за работа, стига да съберат воля и сили за това.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ