Цените на храните – реални мерки или информационни табла?
Анализът на Петър Ганев е оповестен в седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ)
През последните месеци предстоящо се следи усмиряване на инфлацията в страната. Годишният ритъм на повишаване на цените се свива от към 17-18% в края на 2022 година до 6,3% през септември 2023 година
Инфлацията съответно при питателните артикули също пада от над 25-26% в края на предходната година до 10,4% към септември тази година.
Детайлните данни демонстрират, че във всеки един от месеците юли, август и септември 2023 година в най-малко четири от осемте съществени групи хранителни артикули се следи понижение в цените на месечна база.
Въпреки това, тематиката за нови ограничения по отношение на търговците на дребно и поредна форма за наблюдаване на цените на питателните артикули остава настояща.
Само преди дни министърът на стопанската система Богдан Богданов анонсира нова самодейност „ Достъпно за вас “, която слага фокус върху главните групи хранителни артикули.
Макар детайлите по самата самодейност да не са напълно ясни, министърът очерта общата рамка – планува се огромните вериги да слагат самобитно осведомително табло с най-хубавата цена на избрани хранителни артикули, както и специфичен етикет/символ за тяхното различаване в магазина, като включването в самодейността ще е непринудено, а продължителността ще е до края на май 2024 година Тази концепция има някои сходства с необятно пропагандирания портал за следене на цените на питателните артикули, който още веднъж имаше за цел да събира данни на седмична база, да осведоми потребителите за най-ниските цени и също по този начин остана на непринуден принцип.
Новата концепция евентуално търси по-широк медиен резултат – таблото пред магазина е по-видимо от интернет страница, която по този начин и не доби необятна известност измежду потребителите. Отвъд медийния резултат обаче, остава огромният въпрос какъв е смисълът от сходна мярка? И сега фирмите в търговията на дребно поддържат непрекъсната промоционална интензивност, която доближава до над 1000 продукта при най-големите вериги, само че даже и дребните магазинчета разчитат на понижения. Не излиза наяве по какъв начин новата интензивност под признака на кошничката ще кореспондира със съществуващите практики. Не е ясно и по какъв начин тъкмо изнасянето на табло с цени на избрани артикули ще свие цените, нито дали комерсиалните вериги ще имат интерес към сходен механизъм. Още повече, че още веднъж приказваме единствено за огромните вериги, въпреки над половината от продажбите на дребно на всички групи хранителни артикули да се случват в други – по-малки и/или профилирани – магазини, пазари и така нататък
В битката с инфлацията, в това число желанието да се покрие инфлационният аршин за еврозоната, и в търсенето на партньорство с главните пазарни играчи – търговци, само че също и производители и преработватели – държавното управление има действителни принадлежности, които евентуално не провокират медиен интерес, само че имат напълно непосредствено отношение към разноските по веригата и в последна сметка – към цените на щанда. Парадоксално, само че сега се организират и оферират редица политики, които в действителност евентуално покачват цените.
Такъв образец е новата разпоредба за реализиране на фискален надзор върху придвижването на артикули с висок фискален риск, в това число голям брой хранителни артикули, която влезе в действие от октомври 2023 година и е мощно подложена на критика от на практика всички играчи по веригата на доставка. В основата на рецензията на пазарните участници не е задачата за по-строг надзор и отбрана на фиска, а условията към самата процедура. Според мненията на бизнеса те са написани по този начин, че водят не просто до неизбежно повишаване на разноските за личен състав, само че и до практическа неспособност за съблюдаване на разпоредбите. Последното значи повишен (или съвсем гарантиран) риск от наказания, както и предпоставки за проблеми с доставките.
Друг образец за увеличение разноските за бизнеса е обвързван с въвеждането на електронните ваучери за храна, които би трябвало да заменят напълно хартиените ваучери през 2024 година Използването на ваучерите за храна се разраства сензитивно през последните години, като годишната квота доближи 1,4 милиарда лева през 2023 година
Докато електронизацията на ваучерите звучи като мярка, която ще улесни оператори, служащи и търговци и би следвало до докара до спад на разноските, става известно, че на процедура електронните ваучери ще доведат до нарастване на транзакционните разноски. Това е по този начин, тъй като наред с таксата за операторите ще се начисляват и разнообразни банкови такси, в това число обменни такси (interchange fees), които могат да натоварят цифровия ваучер с по-високи такси по отношение на нормалното картово разплащане от потребителите.
Към тези образци може да се добави и оставащата в действие възбрана за импорт на някои артикули с генезис Украйна – отпред със слънчогледа – която продължава да води до проблеми за български преработватели.
Вече има сигнали не просто за проблеми с огромните производители на олио, само че и евентуално краткотрайно затваряне на някои производства на втората най-голяма компания в страната.
В допълнение към всичко това е и предлаганото покачване на корпоративния налог за огромни мултинационални и национални компании от 1 януари 2024 година, което заплашва конкурентната позиция на страната и ще засегне непосредствено някои от огромните търговци на дребно с хранителни артикули.
Цялата интензивност на страната може да се преглежда и на фона на косвеното самопризнание на министър Богданов в сряда, че през последната една година Комисията за отбрана на потребителите (КЗП) е била употребена „ не по предопределение “ за административен напън върху цените. От същото изявление излиза наяве и че жалбите, подадени до Комисия за защита на конкуренцията са се утроили през последните осем месеца, само че че тяхната основателност занапред ще се преглежда. С две думи налице е морковът (да не се фиксират административно цени и надценки), само че тоягата остава скрита зад тила и подготвена за деяние.
Комбинацията от регулаторен напън и съответни дейности на държавното управление, които водят до нарастване на разноските на бизнеса, мъчно ще успокои инфлацията, даже в случай че търговците се съгласят с новата самодейност и слагат осведомителни табла и дребна „ кошничка “ на дефинира хранителни артикули. Така се връщаме до главната роля на страната – да основава работещи правила, ефикасен и транспарантен надзор, както и да отстранява непотребните регулации, вместо да основава нови. В такава среда е доста по-лесно да се търси партньорство за начинания, ориентирани към потребителите с огромните пазарни играчи.
През последните месеци предстоящо се следи усмиряване на инфлацията в страната. Годишният ритъм на повишаване на цените се свива от към 17-18% в края на 2022 година до 6,3% през септември 2023 година
Инфлацията съответно при питателните артикули също пада от над 25-26% в края на предходната година до 10,4% към септември тази година.
Детайлните данни демонстрират, че във всеки един от месеците юли, август и септември 2023 година в най-малко четири от осемте съществени групи хранителни артикули се следи понижение в цените на месечна база.
Въпреки това, тематиката за нови ограничения по отношение на търговците на дребно и поредна форма за наблюдаване на цените на питателните артикули остава настояща.
Само преди дни министърът на стопанската система Богдан Богданов анонсира нова самодейност „ Достъпно за вас “, която слага фокус върху главните групи хранителни артикули.
Макар детайлите по самата самодейност да не са напълно ясни, министърът очерта общата рамка – планува се огромните вериги да слагат самобитно осведомително табло с най-хубавата цена на избрани хранителни артикули, както и специфичен етикет/символ за тяхното различаване в магазина, като включването в самодейността ще е непринудено, а продължителността ще е до края на май 2024 година Тази концепция има някои сходства с необятно пропагандирания портал за следене на цените на питателните артикули, който още веднъж имаше за цел да събира данни на седмична база, да осведоми потребителите за най-ниските цени и също по този начин остана на непринуден принцип.
Новата концепция евентуално търси по-широк медиен резултат – таблото пред магазина е по-видимо от интернет страница, която по този начин и не доби необятна известност измежду потребителите. Отвъд медийния резултат обаче, остава огромният въпрос какъв е смисълът от сходна мярка? И сега фирмите в търговията на дребно поддържат непрекъсната промоционална интензивност, която доближава до над 1000 продукта при най-големите вериги, само че даже и дребните магазинчета разчитат на понижения. Не излиза наяве по какъв начин новата интензивност под признака на кошничката ще кореспондира със съществуващите практики. Не е ясно и по какъв начин тъкмо изнасянето на табло с цени на избрани артикули ще свие цените, нито дали комерсиалните вериги ще имат интерес към сходен механизъм. Още повече, че още веднъж приказваме единствено за огромните вериги, въпреки над половината от продажбите на дребно на всички групи хранителни артикули да се случват в други – по-малки и/или профилирани – магазини, пазари и така нататък
В битката с инфлацията, в това число желанието да се покрие инфлационният аршин за еврозоната, и в търсенето на партньорство с главните пазарни играчи – търговци, само че също и производители и преработватели – държавното управление има действителни принадлежности, които евентуално не провокират медиен интерес, само че имат напълно непосредствено отношение към разноските по веригата и в последна сметка – към цените на щанда. Парадоксално, само че сега се организират и оферират редица политики, които в действителност евентуално покачват цените.
Такъв образец е новата разпоредба за реализиране на фискален надзор върху придвижването на артикули с висок фискален риск, в това число голям брой хранителни артикули, която влезе в действие от октомври 2023 година и е мощно подложена на критика от на практика всички играчи по веригата на доставка. В основата на рецензията на пазарните участници не е задачата за по-строг надзор и отбрана на фиска, а условията към самата процедура. Според мненията на бизнеса те са написани по този начин, че водят не просто до неизбежно повишаване на разноските за личен състав, само че и до практическа неспособност за съблюдаване на разпоредбите. Последното значи повишен (или съвсем гарантиран) риск от наказания, както и предпоставки за проблеми с доставките.
Друг образец за увеличение разноските за бизнеса е обвързван с въвеждането на електронните ваучери за храна, които би трябвало да заменят напълно хартиените ваучери през 2024 година Използването на ваучерите за храна се разраства сензитивно през последните години, като годишната квота доближи 1,4 милиарда лева през 2023 година
Докато електронизацията на ваучерите звучи като мярка, която ще улесни оператори, служащи и търговци и би следвало до докара до спад на разноските, става известно, че на процедура електронните ваучери ще доведат до нарастване на транзакционните разноски. Това е по този начин, тъй като наред с таксата за операторите ще се начисляват и разнообразни банкови такси, в това число обменни такси (interchange fees), които могат да натоварят цифровия ваучер с по-високи такси по отношение на нормалното картово разплащане от потребителите.
Към тези образци може да се добави и оставащата в действие възбрана за импорт на някои артикули с генезис Украйна – отпред със слънчогледа – която продължава да води до проблеми за български преработватели.
Вече има сигнали не просто за проблеми с огромните производители на олио, само че и евентуално краткотрайно затваряне на някои производства на втората най-голяма компания в страната.
В допълнение към всичко това е и предлаганото покачване на корпоративния налог за огромни мултинационални и национални компании от 1 януари 2024 година, което заплашва конкурентната позиция на страната и ще засегне непосредствено някои от огромните търговци на дребно с хранителни артикули.
Цялата интензивност на страната може да се преглежда и на фона на косвеното самопризнание на министър Богданов в сряда, че през последната една година Комисията за отбрана на потребителите (КЗП) е била употребена „ не по предопределение “ за административен напън върху цените. От същото изявление излиза наяве и че жалбите, подадени до Комисия за защита на конкуренцията са се утроили през последните осем месеца, само че че тяхната основателност занапред ще се преглежда. С две думи налице е морковът (да не се фиксират административно цени и надценки), само че тоягата остава скрита зад тила и подготвена за деяние.
Комбинацията от регулаторен напън и съответни дейности на държавното управление, които водят до нарастване на разноските на бизнеса, мъчно ще успокои инфлацията, даже в случай че търговците се съгласят с новата самодейност и слагат осведомителни табла и дребна „ кошничка “ на дефинира хранителни артикули. Така се връщаме до главната роля на страната – да основава работещи правила, ефикасен и транспарантен надзор, както и да отстранява непотребните регулации, вместо да основава нови. В такава среда е доста по-лесно да се търси партньорство за начинания, ориентирани към потребителите с огромните пазарни играчи.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ