Краят на отлагането: ще има ли бюджет за 2023 г. с нисък дефицит?
Анализът на икономиста Лъчезар Богданов е оповестен в Института за пазарна стопанска система.
Тази седмица министерството на финансите разсъни позаспалата акция с показания къс отчет за положението на обществените финанси и оповестените планове за промени в налози и разноски. Успокояването на политическите пристрастености е належащо изискване да се насочат старания в разрешаване на действителни проблеми и подготовка за същински опасности.
В своите разбори и изявления ИПИ поредно поддържа позицията, че с възобновяване на стопанската система от пандемията от Ковид-19 се постанова стесняване на бюджетния недостиг. Бюджетната консолидация изисква рационално ръководство и надзор върху държавните разноски, необикновен фокус върху успеваемостта на обществения бранш, както и предвидима данъчна система, с ниски налози при необятна основа, добра събираемост и отбягване на популистки опити.
Затова държавното управление би трябвало да изготви и предложи бюджет за 2023 година, дружно със средносрочна бюджетна прогноза до 2026 година, с ниски дефицити, промени за ограничение на растежа на разноските и ограничения за събиране на приходите без повишение на данъчната тежест. Добре е, че министърът на финансите в своя отчет слага на полемика рисковете за утежняване на бюджетната непоклатимост и се ангажира с оферти за коригиращи ограничения.
Обвързването на потребността от стесняване на бюджетния недостиг със опасност за стабилността на българския лев обаче е непремерена стъпка, прекрачила границата на нужното за аргументиране на публичната значителност на фискалните опасности. Всеки политик, анализатор или жител, осведомен с механизма на действие на паричния съвет, добре знае, че националната парична единица е напълно обезпечена с интернационалните валутни запаси, което подсигурява безкрайно и независещо от никакви други условия поддържане на закрепен валутен курс. Още повече, централната банка няма право по закон да финансира страната и в този смисъл никое държавно управление не може да покрива бюджетен недостиг за сметка на запасите на Българска народна банка. Българският паричен режим остана непреклонен през тежки политически, стопански и финансови рецесии в последните 25 години.
Погледнат „ отвисоко “, при растяща стопанска система според от темпа на напредък бюджетът би трябвало да е с остатък, уравновесен или с невисок недостиг. Затова у нас имаме редица правила и ограничавания, залегнали в Закона за обществените финанси. Дори с натрупващите се провокации в световната стопанска система обаче, прогнозите сочат стопански напредък в България през 2023 година, въпреки и по-нисък от регистрирания през 2022 г. – само че нищо не дава учредения да преглътнем бюджетна рамка с недостиг над 3%.
Лекомислени и даже рискови са изказванията, че няма аргументи за терзание, че тези правила не са толкоз значими, че няма проблем да има няколко пункта (което са няколко милиарда лева) повече недостиг. Това важи и в още по-голяма степен за тригодишната рамка за 2024-2026 година – Европейската комисия в своите насоки от предходната седмица ясно демонстрира “обръщане на курса “ в посока връщане на фискалната дисциплинираност, отпадане на изключенията от разпоредбите поради пандемията и войната и рекомендации за ограничение на широкообхватни разходни стратегии и изключително за сила, субсидиращи бизнеса и потреблението.
Но даже някой да реши да пренебрегва позицията на Европейската комисия, няма по какъв начин да пренебрегне действителностите на пазарите – а те включват продължаващо повишаване на лихвите и стягане на паричните условия през тази и съвсем несъмнено през идващите години. Това внезапно ще охлади кое да е държавно управление, опитващо се да излезе на дълговия пазар в търсене на огромни нови заеми, каквито несъмнено ще са неизбежни при раздуване на недостига. Накратко, епохата на нулевите лихви свърши, а с нея и „ безплатното “ финансиране на държавния дълг. Следващата седмица ще погасим на падеж емисия облигация за близо 2,3 милиарда лв., а без признат бюджет за годината, без парламент и в среда на яростно нагнетяване на напрежение към стопанската система и финансовото положение на страната сигурно няма да получим удобни условия за издаване на нов дълг на пазарите.
Връщайки се към политическия аспект, служебното държавно управление би трябвало да изготви и внесе в новото Народно заседание бюджет с невисок недостиг, освен това с проекция за ниски дефицити до 2026 година, дружно с планове за промени на закони (където е нужно), които да обезпечат фискалната консолидация. Добре е, че такава поръчка беше обществено дадена; също е добре, че министърът обмисля ограничения както в приходната, по този начин и в разходната част. А пробата за главните политически партии и обединения не е в медийните им изяви през днешния ден, а в пленарната зала след месец и малко, когато би трябвало с гласа си да одобрят дисциплинирана и благоразумна бюджетна рамка.
Важно е да напомним, че все още задачата пред страната не е да усилва приходите и да понижава разноските – в реалност, задоволително е общите разноски да порастват с по-нисък ритъм от общите доходи. Можем да имаме невисок недостиг през тази и идващите години без да се слага въпрос за „ рязане “ на разноски. Но и това би трябвало да е безпощадно ясно – в случай че това се неглижира, сме доста покрай доста раздуване на недостига.
Да погледнем положението с приходната страна на бюджета. Приходите порастват с 16,7% за двата месеца на годишната база, а данъчните и неданъчните – със 17,5%. В приходната част фактически имаме номинален спад на приходите от Данък добавена стойност през януари и това би трябвало да се изследва деликатно от приходните органи. Така общите доходи порастват с по-нисък ритъм – 12,5% през януари. Но през февруари към този момент повишаването е с 21,6% - доста над инфлацията. За януари се вижда и стабилен растеж в приходите от подоходния налог и осигуровки – разумно с оглед растящите приходи и претовареност.
Същевременно би трябвало да се напомни, че инфлацията е асистент на финансовия министър – само че този резултат в огромна степен се изчерпа през 2022 година, а през актуалната и идната години по всичко проличава ще забележим доста по-ниска инфлация. Това значи, че даже да запазим действителен стопански напредък, произвеждане, експорт, ниска безработица, номиналните доходи, облагите и приходите ще порастват с по-малък ритъм, оттова – и данъчните доходи ще порастват с по-слаб ритъм от отчитаното през последните месеци. Отделно от това има и характерни провокации отвън общото очакване за изстудяване на международната и европейската стопанска система - износът на ток да вземем за пример е понижен на половина по отношение на 2021 година за интервала от началото на януари доникъде на март, освен това цените са доста по-ниски, съвсем несъмнено няма да се повтори рекордният растеж в износа на горива от рафинерията, във военната промишленост също евентуално няма да има повишаване на производството. Това ще се свие данъчната основа.
Затова част от ограниченията, предложение от МФ, са наложителни – би трябвало да сложим завършек на данъчния популизъм с преференциални ставки на Данък добавена стойност, които не дадоха значителен резултат за понижаване на цените за потребителите. Всъщност, от началото на пандемията стартира развой на „ продупчване “ на приходите, като почнем от Данък добавена стойност за кръчми, фитнеси и брашно, минем през такситата и стигнем до отлагането на разширение на обсега и събираните такси от тол системата. Първо Ковид-19, след това служебни държавни управления и политическа неустановеност, най-после война – все комфортни извинения да се подкопават правилата на благоразумната данъчна система.
Данъкът за свръхпечалбите изисква обособен коментар. Не се схваща тъкмо кой ще бъде облаган – от една страна, реториката е като за всички предприятия, само че въпреки това регламентът, на който се базира министерството, се отнася единствено за енергийните предприятия. Ако е за всички, това е съществено увеличение на данъчната тежест и на сполучливите компании – които незадължително са постигнали по-висока облага поради конюнктурата, а евентуално и поради иновация, вложения, повишение на продуктивността, разкриване на нови пазари и други под. през 2022 година Едновременно с това, страната изсипа 8 милиарда на бизнеса през 2022 година – и съвсем несъмнено забележителна част от обезщетенията за цената на тока са се трансформирали точно в тези „ свръхпечалби “, които в този момент държавното управление мисли по какъв начин да таксува.
Изглежда шизофренно, може би, тъй като е.
В разходната страна на бюджета се разискват съвсем извънредно пенсиите. Не е неприятно да се напомни, че и през есента на 2021 година, и при гласуването на бюджета за 2022 година и актуализацията му всички политически обединения поддържаха нарастванията. Сега, несъмнено, никой няма да предложи замразяването им. Така че полемиката за ограничение на растежа на разноските би трябвало да стъпи на плановете с по-високи пенсии от 1 юли.
Това фактически дава по-малко пространство за всички останали бюджетни политики. Но и би трябвало да се каже, че едвам ¼ от повишаването на разноските за предходната година се дължи на пенсиите – и това е по-малко от повишаването на упоменатите към този момент обезщетения на потреблението на електрическа енергия от бизнеса.
Повишаването на заплатите би трябвало да се прави целеустремено – във ведомства, които не получиха нарастване през 2022 година, и също така да става за сметка на икономии от други настоящи разноски или редуциране на личен състав. Разходите за пътни поправки и поддръжка пък е редно да се финансират от увеличени доходи от тол системата – какъвто и в действителност е дълготрайно устойчивият модел. А в финансовата стратегия би трябвало да се приоритизират планове, финансирани по оперативните стратегии и по проекта за възобновяване, което ще помогне също за понижаване на недостига.
Всичко случило се в последните дни върна макроикономическата непоклатимост и бюджетната дисциплинираност в центъра на политическия спор. Това е добре, тъй като ни припомня, че се радваме на постоянни обществени финанси и заобикаляме тежки рецесии с помощта на рационални дейности в данъчната система и ръководството на разноските – а отклоним ли се от тях, ситуацията може доста бързо да се утежни.
Тази седмица министерството на финансите разсъни позаспалата акция с показания къс отчет за положението на обществените финанси и оповестените планове за промени в налози и разноски. Успокояването на политическите пристрастености е належащо изискване да се насочат старания в разрешаване на действителни проблеми и подготовка за същински опасности.
В своите разбори и изявления ИПИ поредно поддържа позицията, че с възобновяване на стопанската система от пандемията от Ковид-19 се постанова стесняване на бюджетния недостиг. Бюджетната консолидация изисква рационално ръководство и надзор върху държавните разноски, необикновен фокус върху успеваемостта на обществения бранш, както и предвидима данъчна система, с ниски налози при необятна основа, добра събираемост и отбягване на популистки опити.
Затова държавното управление би трябвало да изготви и предложи бюджет за 2023 година, дружно със средносрочна бюджетна прогноза до 2026 година, с ниски дефицити, промени за ограничение на растежа на разноските и ограничения за събиране на приходите без повишение на данъчната тежест. Добре е, че министърът на финансите в своя отчет слага на полемика рисковете за утежняване на бюджетната непоклатимост и се ангажира с оферти за коригиращи ограничения.
Обвързването на потребността от стесняване на бюджетния недостиг със опасност за стабилността на българския лев обаче е непремерена стъпка, прекрачила границата на нужното за аргументиране на публичната значителност на фискалните опасности. Всеки политик, анализатор или жител, осведомен с механизма на действие на паричния съвет, добре знае, че националната парична единица е напълно обезпечена с интернационалните валутни запаси, което подсигурява безкрайно и независещо от никакви други условия поддържане на закрепен валутен курс. Още повече, централната банка няма право по закон да финансира страната и в този смисъл никое държавно управление не може да покрива бюджетен недостиг за сметка на запасите на Българска народна банка. Българският паричен режим остана непреклонен през тежки политически, стопански и финансови рецесии в последните 25 години.
Погледнат „ отвисоко “, при растяща стопанска система според от темпа на напредък бюджетът би трябвало да е с остатък, уравновесен или с невисок недостиг. Затова у нас имаме редица правила и ограничавания, залегнали в Закона за обществените финанси. Дори с натрупващите се провокации в световната стопанска система обаче, прогнозите сочат стопански напредък в България през 2023 година, въпреки и по-нисък от регистрирания през 2022 г. – само че нищо не дава учредения да преглътнем бюджетна рамка с недостиг над 3%.
Лекомислени и даже рискови са изказванията, че няма аргументи за терзание, че тези правила не са толкоз значими, че няма проблем да има няколко пункта (което са няколко милиарда лева) повече недостиг. Това важи и в още по-голяма степен за тригодишната рамка за 2024-2026 година – Европейската комисия в своите насоки от предходната седмица ясно демонстрира “обръщане на курса “ в посока връщане на фискалната дисциплинираност, отпадане на изключенията от разпоредбите поради пандемията и войната и рекомендации за ограничение на широкообхватни разходни стратегии и изключително за сила, субсидиращи бизнеса и потреблението.
Но даже някой да реши да пренебрегва позицията на Европейската комисия, няма по какъв начин да пренебрегне действителностите на пазарите – а те включват продължаващо повишаване на лихвите и стягане на паричните условия през тази и съвсем несъмнено през идващите години. Това внезапно ще охлади кое да е държавно управление, опитващо се да излезе на дълговия пазар в търсене на огромни нови заеми, каквито несъмнено ще са неизбежни при раздуване на недостига. Накратко, епохата на нулевите лихви свърши, а с нея и „ безплатното “ финансиране на държавния дълг. Следващата седмица ще погасим на падеж емисия облигация за близо 2,3 милиарда лв., а без признат бюджет за годината, без парламент и в среда на яростно нагнетяване на напрежение към стопанската система и финансовото положение на страната сигурно няма да получим удобни условия за издаване на нов дълг на пазарите.
Връщайки се към политическия аспект, служебното държавно управление би трябвало да изготви и внесе в новото Народно заседание бюджет с невисок недостиг, освен това с проекция за ниски дефицити до 2026 година, дружно с планове за промени на закони (където е нужно), които да обезпечат фискалната консолидация. Добре е, че такава поръчка беше обществено дадена; също е добре, че министърът обмисля ограничения както в приходната, по този начин и в разходната част. А пробата за главните политически партии и обединения не е в медийните им изяви през днешния ден, а в пленарната зала след месец и малко, когато би трябвало с гласа си да одобрят дисциплинирана и благоразумна бюджетна рамка.
Важно е да напомним, че все още задачата пред страната не е да усилва приходите и да понижава разноските – в реалност, задоволително е общите разноски да порастват с по-нисък ритъм от общите доходи. Можем да имаме невисок недостиг през тази и идващите години без да се слага въпрос за „ рязане “ на разноски. Но и това би трябвало да е безпощадно ясно – в случай че това се неглижира, сме доста покрай доста раздуване на недостига.
Да погледнем положението с приходната страна на бюджета. Приходите порастват с 16,7% за двата месеца на годишната база, а данъчните и неданъчните – със 17,5%. В приходната част фактически имаме номинален спад на приходите от Данък добавена стойност през януари и това би трябвало да се изследва деликатно от приходните органи. Така общите доходи порастват с по-нисък ритъм – 12,5% през януари. Но през февруари към този момент повишаването е с 21,6% - доста над инфлацията. За януари се вижда и стабилен растеж в приходите от подоходния налог и осигуровки – разумно с оглед растящите приходи и претовареност.
Същевременно би трябвало да се напомни, че инфлацията е асистент на финансовия министър – само че този резултат в огромна степен се изчерпа през 2022 година, а през актуалната и идната години по всичко проличава ще забележим доста по-ниска инфлация. Това значи, че даже да запазим действителен стопански напредък, произвеждане, експорт, ниска безработица, номиналните доходи, облагите и приходите ще порастват с по-малък ритъм, оттова – и данъчните доходи ще порастват с по-слаб ритъм от отчитаното през последните месеци. Отделно от това има и характерни провокации отвън общото очакване за изстудяване на международната и европейската стопанска система - износът на ток да вземем за пример е понижен на половина по отношение на 2021 година за интервала от началото на януари доникъде на март, освен това цените са доста по-ниски, съвсем несъмнено няма да се повтори рекордният растеж в износа на горива от рафинерията, във военната промишленост също евентуално няма да има повишаване на производството. Това ще се свие данъчната основа.
Затова част от ограниченията, предложение от МФ, са наложителни – би трябвало да сложим завършек на данъчния популизъм с преференциални ставки на Данък добавена стойност, които не дадоха значителен резултат за понижаване на цените за потребителите. Всъщност, от началото на пандемията стартира развой на „ продупчване “ на приходите, като почнем от Данък добавена стойност за кръчми, фитнеси и брашно, минем през такситата и стигнем до отлагането на разширение на обсега и събираните такси от тол системата. Първо Ковид-19, след това служебни държавни управления и политическа неустановеност, най-после война – все комфортни извинения да се подкопават правилата на благоразумната данъчна система.
Данъкът за свръхпечалбите изисква обособен коментар. Не се схваща тъкмо кой ще бъде облаган – от една страна, реториката е като за всички предприятия, само че въпреки това регламентът, на който се базира министерството, се отнася единствено за енергийните предприятия. Ако е за всички, това е съществено увеличение на данъчната тежест и на сполучливите компании – които незадължително са постигнали по-висока облага поради конюнктурата, а евентуално и поради иновация, вложения, повишение на продуктивността, разкриване на нови пазари и други под. през 2022 година Едновременно с това, страната изсипа 8 милиарда на бизнеса през 2022 година – и съвсем несъмнено забележителна част от обезщетенията за цената на тока са се трансформирали точно в тези „ свръхпечалби “, които в този момент държавното управление мисли по какъв начин да таксува.
Изглежда шизофренно, може би, тъй като е.
В разходната страна на бюджета се разискват съвсем извънредно пенсиите. Не е неприятно да се напомни, че и през есента на 2021 година, и при гласуването на бюджета за 2022 година и актуализацията му всички политически обединения поддържаха нарастванията. Сега, несъмнено, никой няма да предложи замразяването им. Така че полемиката за ограничение на растежа на разноските би трябвало да стъпи на плановете с по-високи пенсии от 1 юли.
Това фактически дава по-малко пространство за всички останали бюджетни политики. Но и би трябвало да се каже, че едвам ¼ от повишаването на разноските за предходната година се дължи на пенсиите – и това е по-малко от повишаването на упоменатите към този момент обезщетения на потреблението на електрическа енергия от бизнеса.
Повишаването на заплатите би трябвало да се прави целеустремено – във ведомства, които не получиха нарастване през 2022 година, и също така да става за сметка на икономии от други настоящи разноски или редуциране на личен състав. Разходите за пътни поправки и поддръжка пък е редно да се финансират от увеличени доходи от тол системата – какъвто и в действителност е дълготрайно устойчивият модел. А в финансовата стратегия би трябвало да се приоритизират планове, финансирани по оперативните стратегии и по проекта за възобновяване, което ще помогне също за понижаване на недостига.
Всичко случило се в последните дни върна макроикономическата непоклатимост и бюджетната дисциплинираност в центъра на политическия спор. Това е добре, тъй като ни припомня, че се радваме на постоянни обществени финанси и заобикаляме тежки рецесии с помощта на рационални дейности в данъчната система и ръководството на разноските – а отклоним ли се от тях, ситуацията може доста бързо да се утежни.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ