Анализът на Адриан Николов е публикуван в седмичния бюлетин на

Анализът на Адриан Николов е оповестен в седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).   И тази седмица служебното държавно управление продължи с необяснимото си държание в стопанското ръководство на страната. Този път на дневен ред бяха обичайните великденски бонуси на пенсионерите – първо напълно забравени, по-късно въпреки всичко отпуснати, само че под изискване. В последна сметка от този проблем може да излезе добра промяна, само че все пак не слага ръководещите в добра светлина.   Събитията към великденските надбавки от по 70 лв. се развиха на два стадия. Първоначално осигурителният институт разгласи, че ще изплати априлските пенсии в нормалния период, само че без бонуса за празника. След като това – изцяло предстоящо – беше посрещнато от вълна от неодобрение, служебното държавно управление побърза да разгласи, че надбавка ще има, само че единствено за бедните пенсионери с пенсия под 504 лева в нормалния размер от 70 лв. на човек, или общо на  стойност 72 милиона лв..   В тази необикновена обстановка има няколко условия за разплитане и няколко вероятни пояснения по какъв начин въобще се стигна до нея. Нека стартираме с формалното пояснение на ръководещите – съгласно тях първичната липса на великденския бонус е следствие от неналичието на бюджет за 2023 година Двете неща обаче не са безусловно свързани, защото великденските надбавки се отпускат с решение на държавното управление, а и предходната година, чиито бюджет към момента употребяваме, такава помощ беше отпусната. С други думи, няма по какъв начин единствено по себе си продължаването на бюджета за 2022 г.  да е проблем.   Възможно пояснение е и финансовото ведомство да счита, че след забележителното нарастване на пенсиите през 2022 година пенсионерите просто да нямат потребност от изключителното заплащане. Именно в този дух е и решението да се отпусне бонус единствено на тези под линията  на беднотия – очевидно мисленето е, че за огромна част от пенсионерите към този момент изключителното заплащане е ненужно, защото подобренията в виталния им стандарт са задоволителни, с цел да не са възпрепятствани от спомагателните разноски свързани с отбелязването на пролетния празник.   Възможно е и да се цели несъмнено подстрекателство, а точно че в държавния бюджет няма останали средства за изключителни обществени разходи, каквато е и великденската надбавка. Това значително дава отговор на реториката на финансовия министър от последния месец, която извежда на напред във времето рисковете от висок недостиг и „ издънване “ на бюджета.   Разбира се, допустимо е и най-простото пояснение, а точно че служебния кабинет просто е не запомнил да придвижи решението за обичайна надбавка. Тук несъмнено идва въпросът за какво за това не е напомнил някой чиновник от по-ниските етажи на финансовото или пък общественото министерство, оживял измежду множеството смени на властта.   Впрочем, тези събития не са безусловно отрицателни. Обратно, прецедентът може да стане мотив за преосмисляне на метода към този тип подкрепяне, фокусирайки го единствено към в действителност нуждаещите се. Това значително наподобява разумно – в последна сметка задачата на помощта е да финансира ползване, характерно ориентирано към превозване на празника, което едва ли съставлява изключително огромен проблем за хората с високи пенсии.   Въпреки това разразилият се и бързо утихнал скандал оставя неприятен привкус за метода, по който ръководи и взема решения служебното държавно управление – стихийно, безогледно и на парче. Това е следващата причина, заради която можем да се надяваме 49-мото национално заседание освен да успее да одобри бюджет за 2023 година, само че и да излъчи държавно управление с либерален мандат.