Поглед в следващото десетилетие на българското образование
Анализът е оповестен със съкращения от страницата на Института за проучвания в образованието - самостоятелен проучвателен център с задача да подкрепя развиването на съвременна просветителна система. Пълния вид четете тук.
В международен мащаб са създадени подробни разбори за отражението на бързо настъпващите световни стопански промени, дигитализацията, застаряващото население и други демографски процеси върху системите на обучение и образование. Това са " външни " за системата на образованието фактори, които обаче са определящи от позиция на нейните цели. В същото време дебатът за бъдещето на нациите и общностите е неразривно обвързван с дебата за образованието, защото просветителната система е тази, която приготвя бъдещето на всяка нация.
Процесите на глобализация и възходяща съгласуваност обгръщат всички нации и страни, въпреки и в друга степен. Като дял от брутния народен артикул (БНП) интернационалната търговия нараства и в развитите, и в разрастващите се стопански системи. Последствията от това са, че производства и услуги прекрачват националните граници и " разпръсват " в разнообразни страни по света детайли и етапи от индустриалните процеси - така наречен " верига на цената ". През последните две десетилетия интернет спомогна значително за тази съгласуваност и придвижване (вкл. виртуална мобилност) на артикули, производства, услуги и хора оттатък националните граници. Нови, постоянно свързани с високи софтуерни равнища, производства и услуги се реалокираха към разрастващите се страни. Някои от секторите, които " печелят " от тези процеси, са транспортните и логистични услуги, туризмът и изключително ИТ секторът. В доста разрастващи се страни тези браншове
ускорено оферират работа за младежите и спомагат за " преместването " им
от претовареност с по-ниска добавена стойност, в производства и услуги с по-висока такава, постоянно свързани с нововъведения и нови познания и умения, както и със основаване на нов вид работна среда. По този метод тези процеси въздействат на специализацията в избрани браншове, само че и освен това - те се трансформират във фактор за повишение на възвръщаемостта от вложенията в обучение, както и за повишение на продуктивността и растежа на стопанските системи.
В България стопанската система също минава през интервал на промяна. Икономиката на България през 2020 година е доста друга от тази преди 30 година Постепенно понижава делът на ниско софтуерните производства в структурата на промишленото производства за сметка на разширението на каузи на промишленостите със междинна и висока софтуерна активност. Бързо развиване се записва в секторите на ИТ и аутсорсинг. Повишава се каузи на експортно насочените браншове на машиностроенето, електрониката и електротехниката, автомобилостроенето. Това са все браншове, които се включват в световната " верига на цената ", основават по-висока добавена стойност, обезпечават високо платени работни места, и главно - обезпечават трансфер на познания надолу по веригата на производството и доставките. Така се основават условия и потребности за образуване на високи познания и умения, а просветителната система и обособените учащи се предизвикват да прибавят към съществуващото " портфолио " от познания и умения и такива, които са нужни за сполучлива реализация в тази нова и динамична икономическа и работна среда.
Фигура 1. Промишлено произвеждане съгласно софтуерната активност на активността
© Министерството на финансите и Национален статистически институт
Друго предизивикателство е обвързвано с националния темперамент на просветителните системи, който се сблъсква с нуждата да се приготвят работещи за световните вериги на цената - с други думи - за световния пазар на труда. В този подтекст националните просветителни системи се изправят пред стопански действителности, за които се оказват незадоволително готови. В същото време самите мултинационални компании и платформи развиват лични, неведнъж " паралелни " на публичните, обучителни и сертификационни формати, образователни материали и стратегии за образование на работното място.
Дали страните по света, в това число и България, ще съумеят да се оправят с въпросните провокации и да се възползват от опциите на световното развиване и съгласуваност, зависи от създаването и реализирането на подобаващи политики в областта на стопанската система, заетостта и изключително в образованието. Нововъзникващите световни " вериги на цената " и браншове имат капацитета да основат нови специалности и работни места, само че този капацитет може да бъде осъществен единствено,
в случай че просветителните и обучителни системи съумеят да обезпечат " прехода "
към тези нови браншове и специалности.
Способността на ръководещите в дадена страна да обезпечат изискванията и финансирането за подобаващите умения и квалификации покачват възможностите на учащи и работещи да застанат на страната на спечелилите от глобализационните процеси. Обратно, в случай че изчезналите или новите умения не се обезпечат посредством ефикасни просветителни политики, доста сегашни и бъдещи работещи ще бъдат принудени да заемат работни места, които дават отговор на по-ниски равнища на умения и обезпечават по-ниско възнаграждение, или пък - да одобряват ексцентрична форма на претовареност, с по-малка обществена отбрана (ILO, Issue Brief No.6 The impact of technology on the quality and quantity of jobs. Geneva, 2018.)
Технологичните промени и дигитализацията са доста динамичен фактор за следващи промени във всички сфери на живота ни, в това число и в пазара на труда и образованието. Новите технологии и автоматизацията имат капацитета да създадат някои специалности непотребни, като ги заменят с автоматизирани процеси. Изчисленията са, че тези промени могат да обиден сред 15% и 20% от работните места с друг резултат в другите страни и континенти (OECD, Employment Outlook 2019, Световна банка).
Очаква се технологиите да имат освен " унищожителен " резултат, само че и да основат нови специалности и работни места. Изследванията на Световния стопански конгрес насочват към данни за
промени в съществуващи 75 милиона работни места, които ще бъдат сменени
от такива, в които дейностите на работното място ще се споделят сред хора, машини и логаритми, до момента в който в това време могат да зародят към 133 милиона нови работни места, в основата на които ще стоят най-вече новите технологии.
Засега предвижданията сочат, че най-често " застрашени " от автоматизиране и роботизиране ще са " елементарните ", рутинни действия и работни места, които изискват умения на ниско и приблизително равнище и то освен в производството (като да вземем за пример в процеси като индустриални проби и опериране с машини), само че и в специалности на така наречен " бели якички " (като например елементарни счетоводни дейности). Като цяло, дигитално-интензивните работни места са по-малко застрашени от заместване на човешкия труд от машини. В същото време дигитализацията и автоматизацията усилват търсенето на умения на високо равнище, включително високи цифрови умения, както и такива, свързани с решаването на проблеми и междуличностни умения. Очаква се да пораства търсенето на експерти като анализатори на данни, разработчици на програмен продукт и приложения, експерти по електронна търговия и по обществени медии и други Други относително нови специалности са основани най-вече на характерности и умения, присъщи на индивида и междучовешките връзки, като например експерти по обслужване на клиентите, експерти маркетинг и продажби, експерти по образования, по организационно развиване и иновиции и други
Особено значима за политиките на образуване на познания и умения e наклонността за проникването на дигитализацията и в други специалности и браншове.
Цели браншове на публичния живот се трансформират в " умни "
( " интелигентна транспортна система ", " мъдро селско стопанство " и др.), покачват продуктивността и успеваемостта си и откриват цялостен нов свят с нови способи на организация на публичния и персоналния живот. Последното не заплашва съществуващите браншове и специалностите, нужни за тяхното действие, от " изгубване " в близко бъдеще, само че е причина за тяхната динамична промяна. Това важи с особена мощ за динамичната и непрекъсната смяна в набора от умения, нужни за упражняването на дадена специалност - смяна, която към този момент се случва пред очите ни. С други думи, даже и специалността да се споделя по този начин, както се е казвала до момента, то за нейното практикуване ще е необходим непрестанно изменящ се набор от умения. Изследванията демонстрират, че такива промени се чака да обиден към една трета от всички работни места. Тези процеси се развиват с разнообразни темпове в другите страни и браншове.
Фигура 2. Дял на работните места с висок риск от автоматизация и обилни промени (в %), Организацията за икономическо сътрудничество и раз
© Организацията за икономическо сътрудничество и раз
В огромна степен обсъжданите процеси зависят от равнището на цифровата съгласуваност. Достъпът до интернет в Европа е 80%, в разрастващите се страни е 45%, а в най-слабо развитите - едвам 20%. Последното е значимо и от позиция на брутния вътрешен артикул (БВП) и основаване на " цифровите преимущества ", защото съгласно проучванията 10% нарастване на достъпа до интернет може да докара до 1.35% нарастване на Брутният вътрешен продукт. В същото време се оказва, че даже в развитите страни, изследвани от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) 6 от всеки 10 работещи не има компютърни умения или няма опит от работа с компютър (Survey of Adult Skills in 29 OECD Countries 2012/2015). На този декор единствено 53% от младежите в България на възраст сред 16 и 19 години правят оценка равнището на цифровите си умения като базово и над базово, спрямо 83% приблизително за Европейски Съюз (2nd survey of schools: ICT in education, European Commission, 2019).
Всички тези процеси, повлияни от новите технологии и дигитализацията, в които някои действия, упражнявани от индивида ще бъдат сменени от машини, други действия ще бъдат споделени сред индивида и машината, а трети ще бъдат изменени, с цел да могат хората да ръководят машините, слагат просветителните системи пред големи провокации. Очакванията са, че
към 2022 година уменията, нужни да се упражняват множеството специалности, ще са се трансформирали доста,
като световната междинна " непоклатимост на уменията " (делът на главните умения, нужни за практикуване на специалността, които остават непроменени) ще бъде към 58%, а други 42 % от уменията на работното място ще бъдат фрапантно изменени (World Economic Forum, Strategies for the New Economy: Skills as the Currency of the Labour Market. Geneva, 2019). Това поражда нуждата от непрестанно надграждане на съществуващите познания и умения и прибавяне на нови такива, нужни за измененията в специалностите и работните места. " Линейното " професионално развиване от вида обучение - придобиване на специалност - работа по специалността или близка до нея на устойчиво работно място - пенсиониране се заменя от непрестанен и " двупосочен " развой на придобиване на познания и умения - и от учене към претовареност и назад - и по този метод изпълва с същински смисъл и реализация другояче добре познатата идея за " учене през целия живот ".
Автоматизацията и дигитализацията покачват нуждата от работни места и специалности, свързани с технологиите, природно-математическите науки, инженерните специалности, както и с умения, разрастващи се в професионалното обучение и образование за опериране и поддържане на новите технологии и машини. В същото време, новите технологии и дигитализацията водят до индустриални процеси, характеризиращи се с комплексност, нужда от екипност, развойни действия, креативност, еластичност и съкратени интервали за реализация на пазара и нуждата от съответните умения за това. Последното значи, че когнитивните софтуерни умения следва да са
допълнени от набор от обществени, меки и " портативни " умения,
които да обезпечат благоприятни условия на работещите за подвижност сред разнообразни позиции в една и съща специалност, само че и при промяна на специалностите. В резултат на тези динамични процеси се трансформира разбирането за образованието и образованието като непрестанен и интегриран развой, което води до разумния извод за нуждата от превъзмогване сегментирането на просветителни браншове и предлагането на " интегрирани " просветителни благоприятни условия и пътеки. В идеалния случай, един повсеместен, съгласуван развой на обмисляне и развиване на бъдещата работна мощ, смесен с благоприятни условия за надграждане и осъвременяване на уменията, се чака да бъде най-подходящият отговор на комплексните софтуерни провокации.
Традиционното схващане за специалности, умения и квалификации също е в развой на промяна. И до момента в който квалификациите и специалностите в кратковременен и средносрочен проект значително към момента резервират своето значение, доста просветителни системи по света насочват своето внимание към по-малки и гъвкави единици - тези на уменията - и основават условия за тяхното бързо образуване, надграждане и преместване от специалност в специалност, от работно място на работно място, от бранш в бранш. Тази " флуидност " на уменията слага на тестване закрепения набор от познания и умения, нужни за " признание " на степени и квалификации, развива феномена на " микро ученето " (microlearning), а точно - фокусирането върху дребен набор от умения, а не върху цяла подготовка, и не на последно място - измества фокуса на просветителните политики от последния век от " масовизация " към " персонализация " / " индувидуализация " на придобиване и надграждане на умения, нужни на съответното лице.
В международен мащаб са създадени подробни разбори за отражението на бързо настъпващите световни стопански промени, дигитализацията, застаряващото население и други демографски процеси върху системите на обучение и образование. Това са " външни " за системата на образованието фактори, които обаче са определящи от позиция на нейните цели. В същото време дебатът за бъдещето на нациите и общностите е неразривно обвързван с дебата за образованието, защото просветителната система е тази, която приготвя бъдещето на всяка нация.
Процесите на глобализация и възходяща съгласуваност обгръщат всички нации и страни, въпреки и в друга степен. Като дял от брутния народен артикул (БНП) интернационалната търговия нараства и в развитите, и в разрастващите се стопански системи. Последствията от това са, че производства и услуги прекрачват националните граници и " разпръсват " в разнообразни страни по света детайли и етапи от индустриалните процеси - така наречен " верига на цената ". През последните две десетилетия интернет спомогна значително за тази съгласуваност и придвижване (вкл. виртуална мобилност) на артикули, производства, услуги и хора оттатък националните граници. Нови, постоянно свързани с високи софтуерни равнища, производства и услуги се реалокираха към разрастващите се страни. Някои от секторите, които " печелят " от тези процеси, са транспортните и логистични услуги, туризмът и изключително ИТ секторът. В доста разрастващи се страни тези браншове
ускорено оферират работа за младежите и спомагат за " преместването " им
от претовареност с по-ниска добавена стойност, в производства и услуги с по-висока такава, постоянно свързани с нововъведения и нови познания и умения, както и със основаване на нов вид работна среда. По този метод тези процеси въздействат на специализацията в избрани браншове, само че и освен това - те се трансформират във фактор за повишение на възвръщаемостта от вложенията в обучение, както и за повишение на продуктивността и растежа на стопанските системи.
В България стопанската система също минава през интервал на промяна. Икономиката на България през 2020 година е доста друга от тази преди 30 година Постепенно понижава делът на ниско софтуерните производства в структурата на промишленото производства за сметка на разширението на каузи на промишленостите със междинна и висока софтуерна активност. Бързо развиване се записва в секторите на ИТ и аутсорсинг. Повишава се каузи на експортно насочените браншове на машиностроенето, електрониката и електротехниката, автомобилостроенето. Това са все браншове, които се включват в световната " верига на цената ", основават по-висока добавена стойност, обезпечават високо платени работни места, и главно - обезпечават трансфер на познания надолу по веригата на производството и доставките. Така се основават условия и потребности за образуване на високи познания и умения, а просветителната система и обособените учащи се предизвикват да прибавят към съществуващото " портфолио " от познания и умения и такива, които са нужни за сполучлива реализация в тази нова и динамична икономическа и работна среда.
Фигура 1. Промишлено произвеждане съгласно софтуерната активност на активността
© Министерството на финансите и Национален статистически институт
Друго предизивикателство е обвързвано с националния темперамент на просветителните системи, който се сблъсква с нуждата да се приготвят работещи за световните вериги на цената - с други думи - за световния пазар на труда. В този подтекст националните просветителни системи се изправят пред стопански действителности, за които се оказват незадоволително готови. В същото време самите мултинационални компании и платформи развиват лични, неведнъж " паралелни " на публичните, обучителни и сертификационни формати, образователни материали и стратегии за образование на работното място.
Дали страните по света, в това число и България, ще съумеят да се оправят с въпросните провокации и да се възползват от опциите на световното развиване и съгласуваност, зависи от създаването и реализирането на подобаващи политики в областта на стопанската система, заетостта и изключително в образованието. Нововъзникващите световни " вериги на цената " и браншове имат капацитета да основат нови специалности и работни места, само че този капацитет може да бъде осъществен единствено,
в случай че просветителните и обучителни системи съумеят да обезпечат " прехода "
към тези нови браншове и специалности.
Способността на ръководещите в дадена страна да обезпечат изискванията и финансирането за подобаващите умения и квалификации покачват възможностите на учащи и работещи да застанат на страната на спечелилите от глобализационните процеси. Обратно, в случай че изчезналите или новите умения не се обезпечат посредством ефикасни просветителни политики, доста сегашни и бъдещи работещи ще бъдат принудени да заемат работни места, които дават отговор на по-ниски равнища на умения и обезпечават по-ниско възнаграждение, или пък - да одобряват ексцентрична форма на претовареност, с по-малка обществена отбрана (ILO, Issue Brief No.6 The impact of technology on the quality and quantity of jobs. Geneva, 2018.)
Технологичните промени и дигитализацията са доста динамичен фактор за следващи промени във всички сфери на живота ни, в това число и в пазара на труда и образованието. Новите технологии и автоматизацията имат капацитета да създадат някои специалности непотребни, като ги заменят с автоматизирани процеси. Изчисленията са, че тези промени могат да обиден сред 15% и 20% от работните места с друг резултат в другите страни и континенти (OECD, Employment Outlook 2019, Световна банка).
Очаква се технологиите да имат освен " унищожителен " резултат, само че и да основат нови специалности и работни места. Изследванията на Световния стопански конгрес насочват към данни за
промени в съществуващи 75 милиона работни места, които ще бъдат сменени
от такива, в които дейностите на работното място ще се споделят сред хора, машини и логаритми, до момента в който в това време могат да зародят към 133 милиона нови работни места, в основата на които ще стоят най-вече новите технологии.
Засега предвижданията сочат, че най-често " застрашени " от автоматизиране и роботизиране ще са " елементарните ", рутинни действия и работни места, които изискват умения на ниско и приблизително равнище и то освен в производството (като да вземем за пример в процеси като индустриални проби и опериране с машини), само че и в специалности на така наречен " бели якички " (като например елементарни счетоводни дейности). Като цяло, дигитално-интензивните работни места са по-малко застрашени от заместване на човешкия труд от машини. В същото време дигитализацията и автоматизацията усилват търсенето на умения на високо равнище, включително високи цифрови умения, както и такива, свързани с решаването на проблеми и междуличностни умения. Очаква се да пораства търсенето на експерти като анализатори на данни, разработчици на програмен продукт и приложения, експерти по електронна търговия и по обществени медии и други Други относително нови специалности са основани най-вече на характерности и умения, присъщи на индивида и междучовешките връзки, като например експерти по обслужване на клиентите, експерти маркетинг и продажби, експерти по образования, по организационно развиване и иновиции и други
Особено значима за политиките на образуване на познания и умения e наклонността за проникването на дигитализацията и в други специалности и браншове.
Цели браншове на публичния живот се трансформират в " умни "
( " интелигентна транспортна система ", " мъдро селско стопанство " и др.), покачват продуктивността и успеваемостта си и откриват цялостен нов свят с нови способи на организация на публичния и персоналния живот. Последното не заплашва съществуващите браншове и специалностите, нужни за тяхното действие, от " изгубване " в близко бъдеще, само че е причина за тяхната динамична промяна. Това важи с особена мощ за динамичната и непрекъсната смяна в набора от умения, нужни за упражняването на дадена специалност - смяна, която към този момент се случва пред очите ни. С други думи, даже и специалността да се споделя по този начин, както се е казвала до момента, то за нейното практикуване ще е необходим непрестанно изменящ се набор от умения. Изследванията демонстрират, че такива промени се чака да обиден към една трета от всички работни места. Тези процеси се развиват с разнообразни темпове в другите страни и браншове.
Фигура 2. Дял на работните места с висок риск от автоматизация и обилни промени (в %), Организацията за икономическо сътрудничество и раз
© Организацията за икономическо сътрудничество и раз
В огромна степен обсъжданите процеси зависят от равнището на цифровата съгласуваност. Достъпът до интернет в Европа е 80%, в разрастващите се страни е 45%, а в най-слабо развитите - едвам 20%. Последното е значимо и от позиция на брутния вътрешен артикул (БВП) и основаване на " цифровите преимущества ", защото съгласно проучванията 10% нарастване на достъпа до интернет може да докара до 1.35% нарастване на Брутният вътрешен продукт. В същото време се оказва, че даже в развитите страни, изследвани от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) 6 от всеки 10 работещи не има компютърни умения или няма опит от работа с компютър (Survey of Adult Skills in 29 OECD Countries 2012/2015). На този декор единствено 53% от младежите в България на възраст сред 16 и 19 години правят оценка равнището на цифровите си умения като базово и над базово, спрямо 83% приблизително за Европейски Съюз (2nd survey of schools: ICT in education, European Commission, 2019).
Всички тези процеси, повлияни от новите технологии и дигитализацията, в които някои действия, упражнявани от индивида ще бъдат сменени от машини, други действия ще бъдат споделени сред индивида и машината, а трети ще бъдат изменени, с цел да могат хората да ръководят машините, слагат просветителните системи пред големи провокации. Очакванията са, че
към 2022 година уменията, нужни да се упражняват множеството специалности, ще са се трансформирали доста,
като световната междинна " непоклатимост на уменията " (делът на главните умения, нужни за практикуване на специалността, които остават непроменени) ще бъде към 58%, а други 42 % от уменията на работното място ще бъдат фрапантно изменени (World Economic Forum, Strategies for the New Economy: Skills as the Currency of the Labour Market. Geneva, 2019). Това поражда нуждата от непрестанно надграждане на съществуващите познания и умения и прибавяне на нови такива, нужни за измененията в специалностите и работните места. " Линейното " професионално развиване от вида обучение - придобиване на специалност - работа по специалността или близка до нея на устойчиво работно място - пенсиониране се заменя от непрестанен и " двупосочен " развой на придобиване на познания и умения - и от учене към претовареност и назад - и по този метод изпълва с същински смисъл и реализация другояче добре познатата идея за " учене през целия живот ".
Автоматизацията и дигитализацията покачват нуждата от работни места и специалности, свързани с технологиите, природно-математическите науки, инженерните специалности, както и с умения, разрастващи се в професионалното обучение и образование за опериране и поддържане на новите технологии и машини. В същото време, новите технологии и дигитализацията водят до индустриални процеси, характеризиращи се с комплексност, нужда от екипност, развойни действия, креативност, еластичност и съкратени интервали за реализация на пазара и нуждата от съответните умения за това. Последното значи, че когнитивните софтуерни умения следва да са
допълнени от набор от обществени, меки и " портативни " умения,
които да обезпечат благоприятни условия на работещите за подвижност сред разнообразни позиции в една и съща специалност, само че и при промяна на специалностите. В резултат на тези динамични процеси се трансформира разбирането за образованието и образованието като непрестанен и интегриран развой, което води до разумния извод за нуждата от превъзмогване сегментирането на просветителни браншове и предлагането на " интегрирани " просветителни благоприятни условия и пътеки. В идеалния случай, един повсеместен, съгласуван развой на обмисляне и развиване на бъдещата работна мощ, смесен с благоприятни условия за надграждане и осъвременяване на уменията, се чака да бъде най-подходящият отговор на комплексните софтуерни провокации.
Традиционното схващане за специалности, умения и квалификации също е в развой на промяна. И до момента в който квалификациите и специалностите в кратковременен и средносрочен проект значително към момента резервират своето значение, доста просветителни системи по света насочват своето внимание към по-малки и гъвкави единици - тези на уменията - и основават условия за тяхното бързо образуване, надграждане и преместване от специалност в специалност, от работно място на работно място, от бранш в бранш. Тази " флуидност " на уменията слага на тестване закрепения набор от познания и умения, нужни за " признание " на степени и квалификации, развива феномена на " микро ученето " (microlearning), а точно - фокусирането върху дребен набор от умения, а не върху цяла подготовка, и не на последно място - измества фокуса на просветителните политики от последния век от " масовизация " към " персонализация " / " индувидуализация " на придобиване и надграждане на умения, нужни на съответното лице.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ