Когато на обществото му се спускат мисли и настроения
Анализът е препубликуван от Заглавието е на " Дневник ".
Спомням си, че през 80-те години, по времето на комунизма, у нас се бяха намножили хора - нормално заемащи управителни административни, университетски и икономически длъжности - които бяха придобили удивителната дарба не просто да приказват, само че напряко да мислят не със личните си глави, а с блокове от цитати, направени от " Партията " и от време на време осъвременявани по отношение на настоящата нашенска и интернационална обстановка. Ролята на личността в тази самобитна " дискурсивност " се състоеше само в това цитатите да бъдат комбинирани и навързвани по отношение на съответния мотив, по който се (слово-)произвеждаха.
Например: " Мирното взаимно битие, приятели, през днешния ден е без конкуренция, само че съревнованието сред двете антагонистични обществено-политически обединения, с неотложност, доколкото се подчинява на обективните закони, дефинирани в марксистко-ленинското обучение на историческия материализъм, ще докара в околните десетилетия до цялостната победа на социалистическата общественост от страни, крачещи все по-уверено по пътя на развития социализъм и качественото повишение на стопанското благоденствие и техническия разцвет на " и т. н., и т. н.
Сетих се за тази удивителна дарба да се мисли с мисли, направени отвън съзнанието на лично мислещия ги индивид, по отношение на това, което следя като държание на множеството " публични " медии у нас. По хипотеза те би следвало да отразяват събитията, мислите и настроенията, битуващи в обществото. В реалност обаче техните старания са ориентирани най-много към това да създават (обществени) мисли и настроения, които обществото да стартира да " отразява " - да мисли и да усеща себе си с тях, да се самопреживява чрез тях. Нещо значи доста сходно на мисленето и говоренето с блокове от цитати. Пределната цел на това занимание в наши дни е последователно цитиращите ги да престанат да осъзнават, че ги цитират и да се изпълнят с убеждението, че сами мислят, усещат и желаят това, което са им внушили, че би трябвало да мислят, усещат и желаят.
Дайте си сметка да вземем за пример, че в последния месец и в навечерието на старта на предизборната акция за президент и парламент - ние, с усилието на казионните медии - би трябвало към този момент да сме почнали да усещаме, че от година време (от експлоадирането на митингите през лятото на 2020 г.) обитаваме в един " тежък исторически миг на разделяне и опълчване " - разделяне, което ни е докарало " като нация " до такава " невиждано тежка политическа рецесия ", че ние (именно " всички ние " ) към този момент настоятелно сме почнали да желаеме на сцената да се появи фигура, която " най-накрая да постави завършек на това пагубно опълчване " и да " сплоти още веднъж всички българи ". Фокусът тук в действителност е в това, че никой не е верифицирал обективно, че " ние всички ", т. е. " нацията " сме травматично " разграничени и опълчени ".
Още по-малко пък някой е удостоверил - социологически, психически и т. н ., че отново " ние всички " сме се изпълнили с желанието " да сложим завършек на невижданата политическа рецесия " и да извикаме упорито фигура, която да сплоти точно " всички българи ". Напротив: точно социологическите данни ни свидетелстват, че " българите " през днешния ден са с настройка да гласоподават за разнообразни партии, които сумарно (и ето това най-вече тормози производителите на " цитати " ) да произведат едно национално посланичество, което отново няма да разреши на тези, против които избухнаха митингите през 2020 година, да излязат от своята изолираност. Тоест опълчването - на тези точно сили (а не на " една част от нацията " ) напълно не се е изчерпило и не се е заменило от едно горещо предпочитание за " обединяване на всички ".
По същия метод безусловно обективно неверифицирано към момента е и някакво " необятно публично отчаяние " от президента, който " настрои една част от българите против друга тяхна част ", тъй като, видите ли, бе " партиен ". Разочарование, прераснало през днешния ден в решителност да се избере " несъмнено непартиен " подобен - противодействуващ на " генерала с пагоните ", " военачалник на духа ". В реалност гласоподавателите са в подготвеност всеобщо да дадат гласа си (скоро ще забележим в какви пропорции) за най-малко трима претенденти за президентския пост. Каква е задачата тогава на тази създадена отвън обществото картина на " настроенията на обществото ", която по този начин упорито му се сервира като неговата лична? Ами точно тази - то да я схване като цитиране на личните си настроения и настройки и - щом е цитиране на неговите лични настройки - да стартира и да ги претърпява като свои.
Ще бъда изцяло прям - разбирам в чия изгода се прави въпросната операция. Защото не " нацията и обществото ни " бяха разединени, както гласи първият " блок от цитати ", който следва да бъде усвоен и интериоризиран от хората, а доста по-точно една забележителна част от обществото ни от предходната година стартира непоправимо да се " разделя " с олигархичната мрежа, основана и олицетворявана от политическата партия ГЕРБ. Започна да се " разделя " и с фасциниралия огромна част от него национален " бате " Бойко. Започна да се разделя, само че, видите ли, не пожела " да се събере " и с чисто церемониалния ѝ конкурент Българска социалистическа партия. Ето за какво производителите на " цитати " изначало разделиха политическите сили на " протестни " и видите ли - " систематични " партии. С което трябваше да накарат обществото да заповтаря, че първите не вършат и няма да вършат в Народното събрание нищо друго с изключение на и там да " стачкуват ", т. е. да правят напълно отрицателна работа в контраст на " систематичните " партии, на които чисто и просто ще се пречи да вършат политиката на обществото.
Нека се забележи, че на този първи стадий от операцията олигархията и ГЕРБ обезверено търсеха фигура, която да ги извади от изолацията, в която попаднаха дружно с сякаш " систематичните " си съперници от Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Търсеха фигура, която някак си още веднъж да ги " събере " с (всъщност) разделилото се не между тях, а с тях, с тях общество. Да ги събере, в случай че не с други, изначало най-малко с десните партии " на митинга ". Защото - заповтаряха производителите на " цитати " - " десницата не трябва да остава разграничена, както я разделиха " протестърите " и я заплашиха с изместване от " комунистите ". Поради което се заоглеждаха за фигура отпреди раздялата на обществото с ГЕРБ. Например, Петър Стоянов. Е, за негова чест той им отхвърли, въпреки и с не изключително съответния мотив, че, уви, " десните " (сиреч от " протестната " Демократична България и от " стигматизирания " ГЕРБ) май не били в положение да се обединят от него против " лявото ".
След това пристигна чудесният мотив с несъответстващите хора на Слави Трифонов - Има Такъв Народ, които направиха всичко допустимо вместо за " десните " и " левите ", за " протестърските " и " систематичните " да се заприказва изобщо за неспособните " политици " - за " политици " -те, които довели " разделянето на обществото " до същинска " политическа рецесия " и да се накара същото това общество да се заоглежда за месия, който ще събере " българите " въобще против " политиците " въобще. Всъщност ще подреди ГЕРБ измежду " българите " и по този начин най-накрая ще го измъкне от изолацията, в която го сложили " политиците ".
Политико-исторически полемикиС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
И ето - към днешна дата се създаде " цитатът " за " генерала на духа ", който най-накрая би трябвало да ни избави от " генерала на войната ". Той - " генералът на духа " ще сплоти не просто " десния " ГЕРБ с изправилото се против него " протестърско Отечествен фронт " и по този начин още веднъж ще го декапсулира, както се предвиждаше да стори " десният обединител " Петър Стоянов. Ще сплоти към този момент " едната част от надълбоко разграниченото ни общество " с другата негова част, " пагубно изправила се против първата " и по този начин довела го съвсем до ръба на " злополука ".
В реалност, несъмнено, ще декапсулира ГЕРБ измежду остракиралото го от себе си общество. В реалност споделям, само че единствено в случай че това общество продължи да преценява нещата със личния си разум, в случай че продължи да ги вижда със личните си очи. Ако не стартира да ги мисли през създадените " цитати ", претендиращи да отразяват личните му мисли; в случай че не стартира да ги вижда през създадените " цитати ", претендиращи да отразяват личните му визии. Защото - и ето, мисля че в това е задачата на занятието: тогава ще усети, че в действителност е, както му споделят, " надълбоко разграничено ", че е ужасно травматизирано от " политици " -те, че е в " невиждана политическа рецесия " и значи би трябвало, би трябвало да се отдаде в ръцете на един " военачалник на духа ", на един достоверен " не-политик ", та да бъде най-накрая избавено.
От загатна си за не до такава степен далечното минало, с който започнах, знам че това, уви, е допустимо да се случи. Далеч по-лесно е да мислиш не със своя разум, а с " блоковете от цитати " освен това не спуснати ти властно и безапелационно " от горната страна ", както тогава, а лукаво внушавани ти като отразяващи твоите лични мисли и настроения. Както тогава обаче, по този начин и през днешния ден, с тези вкарани в главата ти мисли (и при всички случаи користно), мисли някой съответен различен, притаил се с вяра зад инсталирания " военачалник на духа ".
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Спомням си, че през 80-те години, по времето на комунизма, у нас се бяха намножили хора - нормално заемащи управителни административни, университетски и икономически длъжности - които бяха придобили удивителната дарба не просто да приказват, само че напряко да мислят не със личните си глави, а с блокове от цитати, направени от " Партията " и от време на време осъвременявани по отношение на настоящата нашенска и интернационална обстановка. Ролята на личността в тази самобитна " дискурсивност " се състоеше само в това цитатите да бъдат комбинирани и навързвани по отношение на съответния мотив, по който се (слово-)произвеждаха.
Например: " Мирното взаимно битие, приятели, през днешния ден е без конкуренция, само че съревнованието сред двете антагонистични обществено-политически обединения, с неотложност, доколкото се подчинява на обективните закони, дефинирани в марксистко-ленинското обучение на историческия материализъм, ще докара в околните десетилетия до цялостната победа на социалистическата общественост от страни, крачещи все по-уверено по пътя на развития социализъм и качественото повишение на стопанското благоденствие и техническия разцвет на " и т. н., и т. н.
Сетих се за тази удивителна дарба да се мисли с мисли, направени отвън съзнанието на лично мислещия ги индивид, по отношение на това, което следя като държание на множеството " публични " медии у нас. По хипотеза те би следвало да отразяват събитията, мислите и настроенията, битуващи в обществото. В реалност обаче техните старания са ориентирани най-много към това да създават (обществени) мисли и настроения, които обществото да стартира да " отразява " - да мисли и да усеща себе си с тях, да се самопреживява чрез тях. Нещо значи доста сходно на мисленето и говоренето с блокове от цитати. Пределната цел на това занимание в наши дни е последователно цитиращите ги да престанат да осъзнават, че ги цитират и да се изпълнят с убеждението, че сами мислят, усещат и желаят това, което са им внушили, че би трябвало да мислят, усещат и желаят.
Дайте си сметка да вземем за пример, че в последния месец и в навечерието на старта на предизборната акция за президент и парламент - ние, с усилието на казионните медии - би трябвало към този момент да сме почнали да усещаме, че от година време (от експлоадирането на митингите през лятото на 2020 г.) обитаваме в един " тежък исторически миг на разделяне и опълчване " - разделяне, което ни е докарало " като нация " до такава " невиждано тежка политическа рецесия ", че ние (именно " всички ние " ) към този момент настоятелно сме почнали да желаеме на сцената да се появи фигура, която " най-накрая да постави завършек на това пагубно опълчване " и да " сплоти още веднъж всички българи ". Фокусът тук в действителност е в това, че никой не е верифицирал обективно, че " ние всички ", т. е. " нацията " сме травматично " разграничени и опълчени ".
Още по-малко пък някой е удостоверил - социологически, психически и т. н ., че отново " ние всички " сме се изпълнили с желанието " да сложим завършек на невижданата политическа рецесия " и да извикаме упорито фигура, която да сплоти точно " всички българи ". Напротив: точно социологическите данни ни свидетелстват, че " българите " през днешния ден са с настройка да гласоподават за разнообразни партии, които сумарно (и ето това най-вече тормози производителите на " цитати " ) да произведат едно национално посланичество, което отново няма да разреши на тези, против които избухнаха митингите през 2020 година, да излязат от своята изолираност. Тоест опълчването - на тези точно сили (а не на " една част от нацията " ) напълно не се е изчерпило и не се е заменило от едно горещо предпочитание за " обединяване на всички ".
По същия метод безусловно обективно неверифицирано към момента е и някакво " необятно публично отчаяние " от президента, който " настрои една част от българите против друга тяхна част ", тъй като, видите ли, бе " партиен ". Разочарование, прераснало през днешния ден в решителност да се избере " несъмнено непартиен " подобен - противодействуващ на " генерала с пагоните ", " военачалник на духа ". В реалност гласоподавателите са в подготвеност всеобщо да дадат гласа си (скоро ще забележим в какви пропорции) за най-малко трима претенденти за президентския пост. Каква е задачата тогава на тази създадена отвън обществото картина на " настроенията на обществото ", която по този начин упорито му се сервира като неговата лична? Ами точно тази - то да я схване като цитиране на личните си настроения и настройки и - щом е цитиране на неговите лични настройки - да стартира и да ги претърпява като свои.
Ще бъда изцяло прям - разбирам в чия изгода се прави въпросната операция. Защото не " нацията и обществото ни " бяха разединени, както гласи първият " блок от цитати ", който следва да бъде усвоен и интериоризиран от хората, а доста по-точно една забележителна част от обществото ни от предходната година стартира непоправимо да се " разделя " с олигархичната мрежа, основана и олицетворявана от политическата партия ГЕРБ. Започна да се " разделя " и с фасциниралия огромна част от него национален " бате " Бойко. Започна да се разделя, само че, видите ли, не пожела " да се събере " и с чисто церемониалния ѝ конкурент Българска социалистическа партия. Ето за какво производителите на " цитати " изначало разделиха политическите сили на " протестни " и видите ли - " систематични " партии. С което трябваше да накарат обществото да заповтаря, че първите не вършат и няма да вършат в Народното събрание нищо друго с изключение на и там да " стачкуват ", т. е. да правят напълно отрицателна работа в контраст на " систематичните " партии, на които чисто и просто ще се пречи да вършат политиката на обществото.
Нека се забележи, че на този първи стадий от операцията олигархията и ГЕРБ обезверено търсеха фигура, която да ги извади от изолацията, в която попаднаха дружно с сякаш " систематичните " си съперници от Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Търсеха фигура, която някак си още веднъж да ги " събере " с (всъщност) разделилото се не между тях, а с тях, с тях общество. Да ги събере, в случай че не с други, изначало най-малко с десните партии " на митинга ". Защото - заповтаряха производителите на " цитати " - " десницата не трябва да остава разграничена, както я разделиха " протестърите " и я заплашиха с изместване от " комунистите ". Поради което се заоглеждаха за фигура отпреди раздялата на обществото с ГЕРБ. Например, Петър Стоянов. Е, за негова чест той им отхвърли, въпреки и с не изключително съответния мотив, че, уви, " десните " (сиреч от " протестната " Демократична България и от " стигматизирания " ГЕРБ) май не били в положение да се обединят от него против " лявото ".
След това пристигна чудесният мотив с несъответстващите хора на Слави Трифонов - Има Такъв Народ, които направиха всичко допустимо вместо за " десните " и " левите ", за " протестърските " и " систематичните " да се заприказва изобщо за неспособните " политици " - за " политици " -те, които довели " разделянето на обществото " до същинска " политическа рецесия " и да се накара същото това общество да се заоглежда за месия, който ще събере " българите " въобще против " политиците " въобще. Всъщност ще подреди ГЕРБ измежду " българите " и по този начин най-накрая ще го измъкне от изолацията, в която го сложили " политиците ".
И ето - към днешна дата се създаде " цитатът " за " генерала на духа ", който най-накрая би трябвало да ни избави от " генерала на войната ". Той - " генералът на духа " ще сплоти не просто " десния " ГЕРБ с изправилото се против него " протестърско Отечествен фронт " и по този начин още веднъж ще го декапсулира, както се предвиждаше да стори " десният обединител " Петър Стоянов. Ще сплоти към този момент " едната част от надълбоко разграниченото ни общество " с другата негова част, " пагубно изправила се против първата " и по този начин довела го съвсем до ръба на " злополука ".
В реалност, несъмнено, ще декапсулира ГЕРБ измежду остракиралото го от себе си общество. В реалност споделям, само че единствено в случай че това общество продължи да преценява нещата със личния си разум, в случай че продължи да ги вижда със личните си очи. Ако не стартира да ги мисли през създадените " цитати ", претендиращи да отразяват личните му мисли; в случай че не стартира да ги вижда през създадените " цитати ", претендиращи да отразяват личните му визии. Защото - и ето, мисля че в това е задачата на занятието: тогава ще усети, че в действителност е, както му споделят, " надълбоко разграничено ", че е ужасно травматизирано от " политици " -те, че е в " невиждана политическа рецесия " и значи би трябвало, би трябвало да се отдаде в ръцете на един " военачалник на духа ", на един достоверен " не-политик ", та да бъде най-накрая избавено.
От загатна си за не до такава степен далечното минало, с който започнах, знам че това, уви, е допустимо да се случи. Далеч по-лесно е да мислиш не със своя разум, а с " блоковете от цитати " освен това не спуснати ти властно и безапелационно " от горната страна ", както тогава, а лукаво внушавани ти като отразяващи твоите лични мисли и настроения. Както тогава обаче, по този начин и през днешния ден, с тези вкарани в главата ти мисли (и при всички случаи користно), мисли някой съответен различен, притаил се с вяра зад инсталирания " военачалник на духа ".
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ