Автоматите за връщане на бутилки – отвъд похвалите и критиката
Анализът е препубликуван от "
В края на март две от огромните вериги супермаркети в България, благосъстоятелност на една и съща немска компания, оповестиха, че вкарват автомати за връщане на пластмасови бутилки и кенове. Новината, публикувана директно преди парламентарния избор на 2 април, потъна в изборните пристрастености. Тъй като обаче тези автомати се конфигурират с екологична цел, а в страните, в които са всеобщо публикувани, те имат и избран обществен смисъл, въвеждането им в България заслужава особено внимание.
Какво съставлява новата система за връщане на бутилки и кенчета
Автомати за връщане на пластмасови бутилки и кенчета в началото ще има в общо 15 магазина на двете търговски вериги - 4 в София, 3 в Пловдив, 2 във Варна и по един в Монтана, Добрич, Троян, Провадия, Балчик и Габрово. В тях може да се връщат пластмасови бутилки и алуминиеви кенчета. Бутилките би трябвало да са до 3-литрови и рециклируеми, т.е. със знак PET на дъното. Не се одобряват бутилки от мляко и млечни артикули, олио, зехтин, оцет, почистващи препарати, както и мръсни или смачкани бутилки и кенчета. Стъклените бутилки и хартиените опаковки също не влизат в сметката.
За всяка предадена бутилка или кен получавате 5 стотинки. Но с цел да придобият те действителна стойност, е належащо да извършите още няколко условия. Първото е да предадете най-малко 40 бутилки и/или кенове. Тогава машината ви издава ековаучер на стойност 2 лева Второто изискване е да извършите покупки за най-малко 10 лева, с цел да може да ви се приспадне ековаучерът. Третото е да употребявате ваучера единствено в магазина, в който сте го получили. Четвъртото - да го употребявате най-късно 90 дни след издаването му. Петото - да не си купувате единствено цигари (цигари и нещо друго може, за алкохола нищо не се казва).
Депозитната система за връщане на бутилки и кенчета в Германия
Не е инцидентно, нито е ненадейно, че такива автомати се вкарват в България точно от немска компания. В Германия още през 1991 година се приема, че би трябвало да се вкара система за връщане на бутилки. Тя става факт чак 12 години по-късно, през 2003 година, когато министър на околната среда е Юрген Тритин, представител на " Зелените ".
Опаковките, които се връщат в Германия, са за еднократна и многократна приложимост, а обсегът на това, което се приема, от ден на ден се уголемява. Връщането на опаковка за еднократна приложимост - пластмасова бутилка или кен - коства 25 евроцента, без значение от размера ѝ. Стъклените бутилки за многократна приложимост костват сред 2 и 60 евроцента. Най-популярните бирени бутилки са по 8 цента. Ако са с запушалка, закрепена с железна " закопчалка " - сред 15 и (рядко) 60 цента, според от района, в който се намирате. Шише от напитка на компанията " Швепс " е 10 цента, а за еднолитрова бутилка вино ще получите едвам 2-3 цента.
От всичко това следва, че хората в Германия са доста по-склонни да връщат опаковки за еднократна приложимост - те костват повече от бутилките за неведнъж потребление, а и са по-леки. Това е издирван резултат, защото пластмасата и алуминият са надалеч по-вредни за околната среда от стъклото, а и бутилките за многократна приложимост се назовават по този начин, тъй като може да се употребяват повече от един път.
Как е допустима системата в Германия?
Вероятно към този момент си задавате въпроса от кое място се вземат всички пари, които живеещите в Германия получават за предадените бутилки и кенове. Отговорът е доста елементарен: самите хора са ги платили авансово. Основното в немската система е, че тя е депозитна - при пазаруването на напитка в пластмасова бутилка вие плащате и 25 цента депозит (на немски - Pfand) за самата бутилка. И тъй като 25 цента са си пари, човек би трябвало да е наивник, с цел да не си ги вземе назад, нали?
Бутилки и кенове в Германия прочее се връщат освен в автомати, а и в голяма част от магазините и заведенията, в които се продават съответните питиета. Освен това може да сте купили бутилката от супермаркета и да я върнете в заведението за бързо хранене в мола, или противоположното. Ще ви възстановят парите, без да ви карат да си купувате каквото и да е.
Единственото изискване е да сте купили напитката от Германия и на опаковката да е отпечатан специфичният знак на депозитните опаковки. Ако желаете да върнете бутилката от кола, която сте купили прескъпо на софийското летище (както смятах да направя един път, само че се отхвърлих, щом разбрах каква е работата) - ами не, не е добра концепция. Дори продавачката от заведението, на която я дадете, да не обърне внимание на неналичието на специфичното лого, след това автоматът няма да одобри бутилката и дамата ще би трябвало да възвърне 25 цента от джоба си.
" Ако ме търсиш, ще ме намериш при депозитния автомат за бутилки "
Така стартира песента " Серотонин " на немската рокгрупа Isolation Berlin и продължава с думите " там си вземам назад, каквото ми принадлежи ". Тя е написана от позиция на тези изпаднали хора, които може да се видят на някои места в Германия около въпросните автомати. Сред тях има извънредно небогати, безработни, алкохолици, наркозависими, клошари, бездомници, от време на време - всичко вкупом. Те събират изоставени бутилки от улици, градинки и най-много от кошчета за отпадък, с цел да ги пуснат в машината и да получат ваучер, с който да си купят нещо. И да не разбирате немски, от видеоклипа към песента можете да се ориентирате за какви типажи става дума:
Героите на тази ария видях още при първото си посещаване в Германия през 2007 година Тогава още не знаех за депозитната система и се чудех за какво се въртят към пейката, на която седях, чакайки да допия наличието на бутилката си, с цел да я вземат незабавно от ръцете ми. По този метод научих за системата и си дадох сметка, че в нея се съдържа по едно и също време екологичен и обществен смисъл. Събирайки " безнадзорните " бутилки, с цел да вземат някое и друго евро, тези хора способстват и в битката със замърсяването.
Изхвърлени пластмасови бутилки и кенчета в Германия може да се видят все по-рядко, тъй като, както към този момент стана ясно, живеещите в страната в общия случай си ги връщат. Но там, където има доста туристи, все се намират неориентирани чужденци като мен през 2007 година, които да третират този скъп запас като отпадък. И изпадналите членове на немското общество, които живеят на тези места, получават посредством депозитните автомати - въпреки и дребна - отплата за общественото си изключване. Както се пее в песента на Isolation Berlin, празните бутилки се трансформират в носители на вяра.
За кого ще са от изгода новите автомати в България?
За да има триумф самодейността на двете търговски вериги, би трябвало да има и хора, за които връщането на бутилки и кенове в автоматите да е стимулиращо. Кои и какви са тези хора обаче? Дали това са всеобщите консуматори, или еколозите деятели, или типажи, сходни на описаните в песента?
Както беше споделил непрежалимият, " ще дам образец със себе си, тъй като сега съм си подръка ". Откакто научих за автоматите за връщане на бутилки в Германия, си бленувам да има такива и в България. Затова поздравявам въвеждането им. Означава ли това обаче, че ще ги употребявам? Нямам персонален автомобил, а най-близкият магазин, в който мога да върна опаковките, е на към 40 минути с публичен превоз от вкъщи ми. Ала даже да се конфигурират автомати във всички магазини, толкоз рядко си закупувам питиета в пластмасови бутилки или кенчета, че ще са ми нужни години, с цел да се сдобия със заветния ековаучер за 2 лева Затова ще продължа да ги изхвърлям в контейнера за разделно събиране на боклуци пред блока.
Имам комшия пияч. Понякога ми желае по 10 лева След няколко седмици ми ги връща. Той обаче няма шанса с автоматите на немските си събратя по орис. Не единствено тъй като тук предаването на една бутилка коства 10 пъти по-малко, в сравнение с в Германия, нито тъй като му се постанова да откри 40 бутилки, с цел да получи 2 лева (лесно може да ги извади от контейнера пред входа). А тъй като доста постоянно няма 10 лева, за колкото би трябвало да пазари, с цел да му се приспадне двулевката от ековаучера. Ако имаше 10 лева, нямаше да е опрял до тези два.
Излиза, че новите автомати не са от изгода нито за мен, нито за тукашните аналози на героите от песента на Isolation Berlin, за които условието да пазарят най-малко за 10 лева е самобитна обществена цедилка. Може би те ще бъдат тласък за хора с развито гражданско схващане, които купуват питиета в пластмасови бутилки в огромни количества (примерно вместо чешмяна вода пият единствено бутилирана) и които или живеят наоколо до съответните магазини, или имат кола. Или за еколози деятели - не тъй като по този начин ще забогатеят, а с цел да поддържат нововъведението.
Най-много биха спечелили притежателите на заведения (или работещите в тях), в които се употребяват питиета в пластмасови бутилки или кенчета. Така че на този стадий изгодата не е толкоз екологична, обществена пък напълно не е, а е най-много корпоративна.
Защо тукашната система с автоматите не е като немската?
Инсталирайки автомати за връщане на пластмасови бутилки и алуминиеви кенове, двете търговски вериги демонстрират обществена отговорност, и по-специално ангажираност към околната среда. Те обаче са благосъстоятелност на частна компания и главната им задача е да бъдат на облага. С въвеждането на доста ниска цена за една опаковка, както и на разнообразни прагове за осребряването ѝ, компанията е направила по този начин, че да не излезе на загуба.
Какво щеше да стане, в случай че компанията беше въвела депозитна система? Да кажем, за 25 ст. (два пъти по-малко, в сравнение с в Германия, само че отново е нещо). Купувате си безалкохолно или бира, маркирани с избран знак, плащате 25 ст. повече, само че след това си ги вземате назад, без да се постанова да пазарувате на избрана стойност. Това евентуално би зарадвало единствено хората с развито екологично схващане (а в България те са дефицитни). Останалите просто ще видят, че напитката коства с 25 ст. по-скъпо. И ще отидат при конкуренцията, където ще могат да я купят на остарялата цена дружно с бутилката или кенчето.
Ето за какво от депозитна система има смисъл, в случай че се вкара на национално ниво. А това към този момент е въпрос на държавна политика, а не на инициативността на една частна задгранична компания. Сигурно си мислите: всичко Мара втасала в българската политика, ние бюджет още нямаме, нито държавно управление - тъкмо до депозитна система за връщане на опаковки за еднократна приложимост ли сме опрели?
Да, това не е най-спешната задача на България, макар че не е без значение предвид на поетите интернационалните задължения на страната ни в региона на екологията. Но в тази публикация не се обрисуват националните цели, а се развива тезата, че практическият резултат от една съответна и другояче хубава частна самодейност е под въпрос.
Накрая - за автоцензурата
Досега преднамерено не загатнах кои са комерсиалните вериги, въвели автоматите. Защото тематиката тук не е политиката на избрана компания - нито в позитивните ѝ аспекти, нито като обект на рецензия. Темата е по какъв начин е допустима работеща система за връщане на опаковки за еднократна приложимост и по какъв начин такава система може да има освен екологичен, а и обществен смисъл.
За да не заподозре читателят обаче, че икономисвам имената поради автоцензура (и тъй като е редно да се базира на източниците си на информация), ще кажа кои са веригите. Става дума за " Лидл " и " Кауфланд ".
" Лидл " и " Кауфланд " пуснаха автомати за пластмасови бутилки и кенове
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
В края на март две от огромните вериги супермаркети в България, благосъстоятелност на една и съща немска компания, оповестиха, че вкарват автомати за връщане на пластмасови бутилки и кенове. Новината, публикувана директно преди парламентарния избор на 2 април, потъна в изборните пристрастености. Тъй като обаче тези автомати се конфигурират с екологична цел, а в страните, в които са всеобщо публикувани, те имат и избран обществен смисъл, въвеждането им в България заслужава особено внимание.
Какво съставлява новата система за връщане на бутилки и кенчета
Автомати за връщане на пластмасови бутилки и кенчета в началото ще има в общо 15 магазина на двете търговски вериги - 4 в София, 3 в Пловдив, 2 във Варна и по един в Монтана, Добрич, Троян, Провадия, Балчик и Габрово. В тях може да се връщат пластмасови бутилки и алуминиеви кенчета. Бутилките би трябвало да са до 3-литрови и рециклируеми, т.е. със знак PET на дъното. Не се одобряват бутилки от мляко и млечни артикули, олио, зехтин, оцет, почистващи препарати, както и мръсни или смачкани бутилки и кенчета. Стъклените бутилки и хартиените опаковки също не влизат в сметката.
За всяка предадена бутилка или кен получавате 5 стотинки. Но с цел да придобият те действителна стойност, е належащо да извършите още няколко условия. Първото е да предадете най-малко 40 бутилки и/или кенове. Тогава машината ви издава ековаучер на стойност 2 лева Второто изискване е да извършите покупки за най-малко 10 лева, с цел да може да ви се приспадне ековаучерът. Третото е да употребявате ваучера единствено в магазина, в който сте го получили. Четвъртото - да го употребявате най-късно 90 дни след издаването му. Петото - да не си купувате единствено цигари (цигари и нещо друго може, за алкохола нищо не се казва).
Депозитната система за връщане на бутилки и кенчета в Германия
Не е инцидентно, нито е ненадейно, че такива автомати се вкарват в България точно от немска компания. В Германия още през 1991 година се приема, че би трябвало да се вкара система за връщане на бутилки. Тя става факт чак 12 години по-късно, през 2003 година, когато министър на околната среда е Юрген Тритин, представител на " Зелените ".
Опаковките, които се връщат в Германия, са за еднократна и многократна приложимост, а обсегът на това, което се приема, от ден на ден се уголемява. Връщането на опаковка за еднократна приложимост - пластмасова бутилка или кен - коства 25 евроцента, без значение от размера ѝ. Стъклените бутилки за многократна приложимост костват сред 2 и 60 евроцента. Най-популярните бирени бутилки са по 8 цента. Ако са с запушалка, закрепена с железна " закопчалка " - сред 15 и (рядко) 60 цента, според от района, в който се намирате. Шише от напитка на компанията " Швепс " е 10 цента, а за еднолитрова бутилка вино ще получите едвам 2-3 цента.
От всичко това следва, че хората в Германия са доста по-склонни да връщат опаковки за еднократна приложимост - те костват повече от бутилките за неведнъж потребление, а и са по-леки. Това е издирван резултат, защото пластмасата и алуминият са надалеч по-вредни за околната среда от стъклото, а и бутилките за многократна приложимост се назовават по този начин, тъй като може да се употребяват повече от един път.
Как е допустима системата в Германия?
Вероятно към този момент си задавате въпроса от кое място се вземат всички пари, които живеещите в Германия получават за предадените бутилки и кенове. Отговорът е доста елементарен: самите хора са ги платили авансово. Основното в немската система е, че тя е депозитна - при пазаруването на напитка в пластмасова бутилка вие плащате и 25 цента депозит (на немски - Pfand) за самата бутилка. И тъй като 25 цента са си пари, човек би трябвало да е наивник, с цел да не си ги вземе назад, нали?
Бутилки и кенове в Германия прочее се връщат освен в автомати, а и в голяма част от магазините и заведенията, в които се продават съответните питиета. Освен това може да сте купили бутилката от супермаркета и да я върнете в заведението за бързо хранене в мола, или противоположното. Ще ви възстановят парите, без да ви карат да си купувате каквото и да е.
Единственото изискване е да сте купили напитката от Германия и на опаковката да е отпечатан специфичният знак на депозитните опаковки. Ако желаете да върнете бутилката от кола, която сте купили прескъпо на софийското летище (както смятах да направя един път, само че се отхвърлих, щом разбрах каква е работата) - ами не, не е добра концепция. Дори продавачката от заведението, на която я дадете, да не обърне внимание на неналичието на специфичното лого, след това автоматът няма да одобри бутилката и дамата ще би трябвало да възвърне 25 цента от джоба си.
" Ако ме търсиш, ще ме намериш при депозитния автомат за бутилки "
Така стартира песента " Серотонин " на немската рокгрупа Isolation Berlin и продължава с думите " там си вземам назад, каквото ми принадлежи ". Тя е написана от позиция на тези изпаднали хора, които може да се видят на някои места в Германия около въпросните автомати. Сред тях има извънредно небогати, безработни, алкохолици, наркозависими, клошари, бездомници, от време на време - всичко вкупом. Те събират изоставени бутилки от улици, градинки и най-много от кошчета за отпадък, с цел да ги пуснат в машината и да получат ваучер, с който да си купят нещо. И да не разбирате немски, от видеоклипа към песента можете да се ориентирате за какви типажи става дума:
Героите на тази ария видях още при първото си посещаване в Германия през 2007 година Тогава още не знаех за депозитната система и се чудех за какво се въртят към пейката, на която седях, чакайки да допия наличието на бутилката си, с цел да я вземат незабавно от ръцете ми. По този метод научих за системата и си дадох сметка, че в нея се съдържа по едно и също време екологичен и обществен смисъл. Събирайки " безнадзорните " бутилки, с цел да вземат някое и друго евро, тези хора способстват и в битката със замърсяването.
Изхвърлени пластмасови бутилки и кенчета в Германия може да се видят все по-рядко, тъй като, както към този момент стана ясно, живеещите в страната в общия случай си ги връщат. Но там, където има доста туристи, все се намират неориентирани чужденци като мен през 2007 година, които да третират този скъп запас като отпадък. И изпадналите членове на немското общество, които живеят на тези места, получават посредством депозитните автомати - въпреки и дребна - отплата за общественото си изключване. Както се пее в песента на Isolation Berlin, празните бутилки се трансформират в носители на вяра.
За кого ще са от изгода новите автомати в България?
За да има триумф самодейността на двете търговски вериги, би трябвало да има и хора, за които връщането на бутилки и кенове в автоматите да е стимулиращо. Кои и какви са тези хора обаче? Дали това са всеобщите консуматори, или еколозите деятели, или типажи, сходни на описаните в песента?
Както беше споделил непрежалимият, " ще дам образец със себе си, тъй като сега съм си подръка ". Откакто научих за автоматите за връщане на бутилки в Германия, си бленувам да има такива и в България. Затова поздравявам въвеждането им. Означава ли това обаче, че ще ги употребявам? Нямам персонален автомобил, а най-близкият магазин, в който мога да върна опаковките, е на към 40 минути с публичен превоз от вкъщи ми. Ала даже да се конфигурират автомати във всички магазини, толкоз рядко си закупувам питиета в пластмасови бутилки или кенчета, че ще са ми нужни години, с цел да се сдобия със заветния ековаучер за 2 лева Затова ще продължа да ги изхвърлям в контейнера за разделно събиране на боклуци пред блока.
Имам комшия пияч. Понякога ми желае по 10 лева След няколко седмици ми ги връща. Той обаче няма шанса с автоматите на немските си събратя по орис. Не единствено тъй като тук предаването на една бутилка коства 10 пъти по-малко, в сравнение с в Германия, нито тъй като му се постанова да откри 40 бутилки, с цел да получи 2 лева (лесно може да ги извади от контейнера пред входа). А тъй като доста постоянно няма 10 лева, за колкото би трябвало да пазари, с цел да му се приспадне двулевката от ековаучера. Ако имаше 10 лева, нямаше да е опрял до тези два.
Излиза, че новите автомати не са от изгода нито за мен, нито за тукашните аналози на героите от песента на Isolation Berlin, за които условието да пазарят най-малко за 10 лева е самобитна обществена цедилка. Може би те ще бъдат тласък за хора с развито гражданско схващане, които купуват питиета в пластмасови бутилки в огромни количества (примерно вместо чешмяна вода пият единствено бутилирана) и които или живеят наоколо до съответните магазини, или имат кола. Или за еколози деятели - не тъй като по този начин ще забогатеят, а с цел да поддържат нововъведението.
Най-много биха спечелили притежателите на заведения (или работещите в тях), в които се употребяват питиета в пластмасови бутилки или кенчета. Така че на този стадий изгодата не е толкоз екологична, обществена пък напълно не е, а е най-много корпоративна.
Защо тукашната система с автоматите не е като немската?
Инсталирайки автомати за връщане на пластмасови бутилки и алуминиеви кенове, двете търговски вериги демонстрират обществена отговорност, и по-специално ангажираност към околната среда. Те обаче са благосъстоятелност на частна компания и главната им задача е да бъдат на облага. С въвеждането на доста ниска цена за една опаковка, както и на разнообразни прагове за осребряването ѝ, компанията е направила по този начин, че да не излезе на загуба.
Какво щеше да стане, в случай че компанията беше въвела депозитна система? Да кажем, за 25 ст. (два пъти по-малко, в сравнение с в Германия, само че отново е нещо). Купувате си безалкохолно или бира, маркирани с избран знак, плащате 25 ст. повече, само че след това си ги вземате назад, без да се постанова да пазарувате на избрана стойност. Това евентуално би зарадвало единствено хората с развито екологично схващане (а в България те са дефицитни). Останалите просто ще видят, че напитката коства с 25 ст. по-скъпо. И ще отидат при конкуренцията, където ще могат да я купят на остарялата цена дружно с бутилката или кенчето.
Ето за какво от депозитна система има смисъл, в случай че се вкара на национално ниво. А това към този момент е въпрос на държавна политика, а не на инициативността на една частна задгранична компания. Сигурно си мислите: всичко Мара втасала в българската политика, ние бюджет още нямаме, нито държавно управление - тъкмо до депозитна система за връщане на опаковки за еднократна приложимост ли сме опрели?
Да, това не е най-спешната задача на България, макар че не е без значение предвид на поетите интернационалните задължения на страната ни в региона на екологията. Но в тази публикация не се обрисуват националните цели, а се развива тезата, че практическият резултат от една съответна и другояче хубава частна самодейност е под въпрос.
Накрая - за автоцензурата
Досега преднамерено не загатнах кои са комерсиалните вериги, въвели автоматите. Защото тематиката тук не е политиката на избрана компания - нито в позитивните ѝ аспекти, нито като обект на рецензия. Темата е по какъв начин е допустима работеща система за връщане на опаковки за еднократна приложимост и по какъв начин такава система може да има освен екологичен, а и обществен смисъл.
За да не заподозре читателят обаче, че икономисвам имената поради автоцензура (и тъй като е редно да се базира на източниците си на информация), ще кажа кои са веригите. Става дума за " Лидл " и " Кауфланд ".
" Лидл " и " Кауфланд " пуснаха автомати за пластмасови бутилки и кенове Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ