Анализът е препубликуван от .Тези дни по повод срещата на

Анализът е препубликуван от " ".

Тези дни във връзка срещата на Си Дзинпин и Владимир Путин доста хора се сетиха за репликата " Восток - дело тонкое " от руския филм " Бялото слънце на пустинята ".

Изтокът е в действителност тънка работа. Никога не е елементарно да разбере човек за какви бъдещи каузи на източните хора приказват днешните им думи. Дори не е елементарно да се схване какво в действителност оповестяват самите думи.

В западните култури езикът е инструмент за откриване - на света, на индивида, на метода на мислене. В източните култури съществена функционалност на езика е да прикрива. Приема се, че несъразмерната изясненост лишава говорещия от " лице " - излага го пред близките. Затова преди време имаше цяла специалност " кремлинолог ", т.е. експерт по разкриването на това, което известията от Съветския съюз прикриваха. Съветският формален език бе чисто " източен ", витиеват и дългоречив, пускащ мъгла върху фактическия пейзаж. По това време към " източната " съставния елемент руските водачи добавяха и характерна " марксическа " витиеватост, внушаваща, че нищо в никакъв случай не е равно на себе си, тъй като е оплетено в комплицирани " диалектически " връзки с всевъзможни други неща.

Превърна ли се Путин в по-малък брат на Си

Резултатът бе оня " дървен език ", на който западните хора се подиграваха десетилетия наред. Същия език видяхме съживен в заключителното официално съобщение от диалозите сред Си и Путин. В Китай този език в никакъв случай не е отмирал. В Русия беше позабравен, до момента в който тя търсеше своята европейска душа и се възвърне, когато тя откри азиатската си същина и разгласи Европа за покварена територия на гейове и джендъри.

Та, с цел да разберем какво се случи сред Си и Путин, би трябвало да проведем нещо като езикова археология: деликатно да разкопаем заключителното официално съобщение, слой по слой, с цел да забележим какво се крие вътре.

По-малко за Украйна, повече за климат и екология

Западното недоумение на потребността от сходна археология пролича преди седмици, когато визитата на Си в Москва още беше слух. Тогава новоназначеният китайски външен министър Цин Ган предизвести, че връзките с Америка може да стигнат до " спорове и борба ".

" Китайците ни заплашват с война ", реагираха доста американски анализатори и публицисти, защото не си бяха дали сметка какъв брой фино нещо е Изтокът. А известието на Цин Ган в действителност гласеше: " Ако нещата не престават по този начин, ще стигнем до остри разногласия и даже може би до кавги на всеослушание ". За никаква война не е ставало дума.

За никаква война не става дума и в официалното съобщение Си - Путин. Войната в Украйна е упомената пътем едвам в предпоследната страница на 20-страничния документ: един път като " въпрос " и три пъти като " рецесия ". Екологичните и климатичните проблеми да вземем за пример са споменавани доста по-често и в документа им е отделено доста по-голямо място.

Ето го и първия извод от официалното съобщение: Си не беше в Москва, с цел да поддържа Путин в неговата война срещу Украйна. За никакви бъдещи задължения в такава посока няма и намек. А разположението на украинската проблематика в края на документа показва това значение, което китайците ѝ придават - нещо като кръпка, пришита в последния миг към главния текст. Катастрофално за Русия е и това, че Тайван се загатва категорично, а Крим или Донбас - не.

Китай спря да приказва за " териториална целокупност " на Украйна

Думата " наказания " е упомената единствено един път, без да се свързва с Русия, напълно към края. Ето го и втория извод: Си не беше в Москва, с цел да поеме задължения да оказва помощ на Путин да се оправи със западните наказания. В текста няма и никакво, даже завоалирано споменаване на заповедта за арест на Путин, издадена от Наказателния съд в Хага. Следва извод номер три: Китай алармира, че счита връзките сред Кремъл и Хага за вътрешна работа на " кръглооките дяволи " (както китайците от време на време ни назовават посред си) и няма желание да взима каквото и да е отношение по нея.

Силният е Китай

Китайската фантазия С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Най-интересният извод може да бъде изработен във връзка с относителната мощ на двамата и надлежно - на страните им.

В " източните " страни всяка сходна среща е мерене на " лице ": кой е по-силният. Резултатът от това мерене постоянно се оповестява - или с облици, или с думи. Миналия септември да вземем за пример, при срещата с главните азиатски водачи Путин бе запечатан на стотици фотоси да седи самичък и да ги чака, до момента в който го одобряват един по един. Този номер му бе погоден не толкоз от " огромните " като Индия или Китай (те просто го инструктираха да не ескалира войната в Украйна), а от геополитически джуджета като президента на Киргизстан. Путин бе оголен като слабия в срещата.

Този път съотношението на силите е закодирано не толкоз в облици (макар да има и такива), колкото в думите на официалното съобщение Си - Путин. Можем да изведем нещо като футболен резултат, в случай че деликатно разкопаем пластовете на " източната " словесна витиеватост.

При такива срещи всеки хвали самодейностите и политиките на другия. По-силен е оня, който получава повече похвали, в сравнение с дава. Крайният резултат, оголен по този метод в официалното съобщение, е 15:7 за Си и Китай. Ще рече: Китай е похвалил Русия седем пъти, а Русия Китай - 15 пъти.

Това е и извод номер четири (номерирам ги, с цел да вляза в тона на " източните ", които номерират всичко): Си и Путин са си премерили " лицата " и са стигнали до единодушие, че Китай е два пъти по-силен от Русия. Това е грубата действителност, която се крие под витиеватите думи за " безгранично съдействие " и " скъпо другарство ". Китай е мощният. Тази мощ пролича освен в подмазваческото държание на Путин към Си, заел позата на " каменно лице " от китайските филми. Пролича и от сякаш инцидентно изпуснатата фраза на Си, че се надява на идните следващата година президентски избори в Русия неговият другар Путин да бъде избран отново.

Тук няма нищо инцидентно. По-силният, оня в господарската позиция (на Изток няма тъждество, а единствено господари и васали) уточни оня васал, който той избира да ръководи съветската територия.

Русия - в ролята на васално притежание

Некоронованите крале на червен КитайС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Така Путин съумя единствено за две десетилетия да завърти целия кръг и да върне Русия във времената отпреди половин хилядолетие. В началото на този си път Путин разгласи себе си и групата свои доближени за отвън обсега на законите ( " оприч " съгласно речника на първия съветски цар Иван Грозни). После, с развиването на концепцията за " вертикала на властта " Путин последва Грозни в идеологията на самодържието: " самичък се държи " във властта, не зависи от ничия друга воля и единствено той държи властта. С визитата на Си, обаче, Путин върна Русия във времената отпреди Иван Грозни - в епохата, когато московските владетели са били утвърждавани от хановете на Златната орда. Т.е. московските владетели не са се държали сами - държали са се заради благоволението на Ордата.

В момента, в който Си уточни Путин за собствен любимец на идващите избори, той повтори държанието на хановете и възвърне непознатата воля върху московската власт. На мястото на Златната орда през днешния ден застава Поднебесната империя. А Русия от империя още веднъж се завръща към статута на васално на непозната воля притежание.

Това е това, което се случи сред Си и Путин и което множеството разбори изпускат. Относно това, какво значи тази тяхна среща за нас на Запад - за това множеството налични разбори са точни и нямам желание да ги дублирам. В обобщение: срещата не значи някаква задаваща се заплашителна смяна в нашия живот, стига да не оглупеем ненадейно, което от време на време се е случвало в недалечното минало.

Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.