"Бeз Русия не можем!". Руската намеса в първата предизборна кампания след Съединението
Анализът е препубликуван от
Сутринта на 6 септември 1885 година в Пловдив, след няколкомесечната активност на Българският скришен централен революционен комитет (БТЦРК) отпред със Захари Стоянов, навлизането в града под тепетата на голямоконарската чета отпред с Продан Тишков-Чардафон и дейностите на регионалната милиция отпред с майор Данаил Николаев, е свален основният шеф на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Провъзгласено е Съединението на региона с Княжество България.
Актът е победа над подмолната власт, която през последните няколко години управлява политиката в Княжество България и Източна Румелия. Тя е концентирана в Азиатския департамент към Руското външно министерство в тогавашната съветска столица Санкт Петербург, съветското дипломатическо агентство в София и съветското консулство в Пловдив.
Тази подмолна власт само спекулира с концепциите за непокътната Търновска конституция в Княжеството и за Съединение в Източна Румелия, без да има желание да се бори нито за едното, нито за другото. Напротив, тя приготвя смяна на Търновската конституция в консервативен дух и работи в синхрон с Цариград против всевъзможни дейности свързани с директно реализиране на съединисткия акт.
На 9 септември, единствено три дни след провъзгласяването на Съединението, съветският цар Александър III и външният министър Николай Гирс подреждат на княз Михаил Кантакузин да се отдръпна от поста си на български боен министър, а на към 200 съветски офицери - да изоставен България. Макар сходно на другите велики сили да изключва използването на насилствени ограничения от страна на Турция, и Русия се изрича изрично в поддръжка на Берлинския контракт и за възобновяване на статуквото.
Въпреки това, останала и без съветските офицери, на които е разчитала, България съумява да отблъсне войските на сръбския крал Милан. След победоносната за нея война великите сили се постанова да намерят формула, по която да признаят Съединението. Правят го с Топханенския акт, с който с цел да запазят външно Берлинския контракт и своята чест, официално назначават княз Александър за основен шеф на Източна Румелия.
Спекулациите при първите избори
Междувременно на 29 март 1886 година в Княжество България е анулирано и военното състояние. С следващ декрет на княз Александър I, държавното управление на Петко Каравелов насрочва за 11 и 18 май избори в Южна България за попълване състава на IV Обикновено Народно заседание с депутати и от някогашната Източна Румелия.
Княз Александър Батенберг. Истината за царуването муС код Dnevnik100 получавате най-малко 10% отстъпка
Русия обаче не се отхвърля да потърси реванш по отношение на княз Александър I и държавното управление на П. Каравелов задето са признали Съединението. Ето за какво взема решение да употребява таман идната предизборна акция за компрометиране на властта в София. Главният мотив ще бъде, че действително няма никакво Съединение и претекстовете на княза са свързани само с желанието му да стане генерал-губернатор и на Източна Румелия, и то с всевъзможни отстъпки на Турция, за сметка на българския интерес.
За задачата Петербург употребява свалената от власт на 6 септември източнорумелийска Народна партия, както и последователите на Драган Цанков в Княжеството, които застават зад лозунга " Без Русия не можем ". Те възприемат и съветските визии за отстраняването на княз Александър в името на възобновяване на предходните връзки сред България и Русия. Поради това и за тях на процедура не е осъществено никакво Съединение, тъй като сходно дело може да бъде сполучливо само с поддръжката на Русия.
След анулацията на военното състояние в Южна България и началото на предизборната акция, Народната партия възобновява издаването на своя в. " Съединение ", който преди 6 септември се е противопоставял на акта и по тази причина хората на партията са наречени от политическите си съперници " лъжесъединисти ".
Изданието отхвърля делото от 6 септември, представяйки го като " случка " осъществена без поддръжката на Русия, и оправдава всички нейни реакции след него. Открити са апелите за премахване на държавното управление на П. Каравелов и възобновяване на положителните връзки с Петербург. Управляващите и дейците по Съединението са показани като прислужници на Англия, Австро-Унгария и даже и на Турция, тъй като на процедура действително Съединение няма.
Два образеца
Всъщност тази акция против факторите осъществили Съединението се базира на две спорни и взаимно изключващи се изказвания. От една страна, че действително няма никакво Съединение, а от друга, че иде тирада за нормално присъединение на Източна Румелия към България. Ето два образеца.
В броя си от 10 април 1886 година в. " Съединение " нападна княз Александър и държавното управление на П. Каравелов, пишейки: " Много авторитетни лица поддържат, че княжеското държавно управление от 6 септември до в този момент не е желало същинско съединяване, само че се е мъчило да се назначи княза за основен шеф на Източна Румелия. Ние имаме на разположение една окръжна нота от великий везир до европейските сили, в която се споделя, че князът телеграфирал султану да го назначи основен шеф в Източна Румелия с каквито ще условия. Тоя въпрос е витален за княжеството и Източна Румелия и ние се надяваме, че държавното управление ще обнародва цялата кореспонденция по него. До тогава мнозина ще имат правото да мислят не че Русия е препятствувала на съединението, само че че договарянията са се водили единствено за едно военачалник губернаторство. "
На всеки осведомен с Топханенския акт е ясно, че в тази ситуация става дума за лишени от учредения намеци, защото българският княз, според Берлинския контракт, става генерал-губернатор на Източна Румелия. При това София даже не извършва изискването смесена комисия с Турция да извърши промени в румелийския Органически правилник, а още през април 1886 година афишира българските закони за настоящи на територията на някогашната османска провинция, като насрочва упоменатите към този момент избори. А те, да напомним, са за попълване състава на заседаващото в София и определено още през 1884 година Четвърто Обикновено Народно заседание с депутати към този момент и от Южна България.
В друга записка, седмица по-късно, още веднъж същият вестник като че ли самичък признава че Съединението си е напълно действително, отбелязвайки: " Досега знаехме, че се измираме в " завоевана страна ", в " новоосвободен край ", само че не можехме да имаме вяра, че и самото държавно управление смята туй преходно състояние за окупационно. Но ето, че пловдивский областен съд разяснява сносно работата. В една своя резолюция по повдигнатий въпрос, в случай че законите на княжеството приспособени в региона без надлежната промулгация имат легална мощ или не, речений съд постановил: че защото туй преходно състояние не било с изключение на окупация, то и надлежното промулгиране на законите не било належащо нужно. Коментарите са непотребни. Ние ще се потрудим да земем копие от самата резолюция с цел да я обнародваме. "
Ако единият мотив гласи, че Източна Румелия е към момента турска провинция, на която князът е генерал-губернатор, то вторият твърди, че тя към този момент е присъединена към България и там работят единствено българските закони. А то е тъй като формулата от Топханенския акт, че българският княз ще работи с " здравомислие и верност ", Александър I, обратно на предизборните обвинявания против него, я ползва на процедура само в български интерес.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Сутринта на 6 септември 1885 година в Пловдив, след няколкомесечната активност на Българският скришен централен революционен комитет (БТЦРК) отпред със Захари Стоянов, навлизането в града под тепетата на голямоконарската чета отпред с Продан Тишков-Чардафон и дейностите на регионалната милиция отпред с майор Данаил Николаев, е свален основният шеф на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Провъзгласено е Съединението на региона с Княжество България.
Актът е победа над подмолната власт, която през последните няколко години управлява политиката в Княжество България и Източна Румелия. Тя е концентирана в Азиатския департамент към Руското външно министерство в тогавашната съветска столица Санкт Петербург, съветското дипломатическо агентство в София и съветското консулство в Пловдив.
Тази подмолна власт само спекулира с концепциите за непокътната Търновска конституция в Княжеството и за Съединение в Източна Румелия, без да има желание да се бори нито за едното, нито за другото. Напротив, тя приготвя смяна на Търновската конституция в консервативен дух и работи в синхрон с Цариград против всевъзможни дейности свързани с директно реализиране на съединисткия акт.
На 9 септември, единствено три дни след провъзгласяването на Съединението, съветският цар Александър III и външният министър Николай Гирс подреждат на княз Михаил Кантакузин да се отдръпна от поста си на български боен министър, а на към 200 съветски офицери - да изоставен България. Макар сходно на другите велики сили да изключва използването на насилствени ограничения от страна на Турция, и Русия се изрича изрично в поддръжка на Берлинския контракт и за възобновяване на статуквото.
Въпреки това, останала и без съветските офицери, на които е разчитала, България съумява да отблъсне войските на сръбския крал Милан. След победоносната за нея война великите сили се постанова да намерят формула, по която да признаят Съединението. Правят го с Топханенския акт, с който с цел да запазят външно Берлинския контракт и своята чест, официално назначават княз Александър за основен шеф на Източна Румелия.
Спекулациите при първите избори
Междувременно на 29 март 1886 година в Княжество България е анулирано и военното състояние. С следващ декрет на княз Александър I, държавното управление на Петко Каравелов насрочва за 11 и 18 май избори в Южна България за попълване състава на IV Обикновено Народно заседание с депутати и от някогашната Източна Румелия.
Русия обаче не се отхвърля да потърси реванш по отношение на княз Александър I и държавното управление на П. Каравелов задето са признали Съединението. Ето за какво взема решение да употребява таман идната предизборна акция за компрометиране на властта в София. Главният мотив ще бъде, че действително няма никакво Съединение и претекстовете на княза са свързани само с желанието му да стане генерал-губернатор и на Източна Румелия, и то с всевъзможни отстъпки на Турция, за сметка на българския интерес.
За задачата Петербург употребява свалената от власт на 6 септември източнорумелийска Народна партия, както и последователите на Драган Цанков в Княжеството, които застават зад лозунга " Без Русия не можем ". Те възприемат и съветските визии за отстраняването на княз Александър в името на възобновяване на предходните връзки сред България и Русия. Поради това и за тях на процедура не е осъществено никакво Съединение, тъй като сходно дело може да бъде сполучливо само с поддръжката на Русия.
След анулацията на военното състояние в Южна България и началото на предизборната акция, Народната партия възобновява издаването на своя в. " Съединение ", който преди 6 септември се е противопоставял на акта и по тази причина хората на партията са наречени от политическите си съперници " лъжесъединисти ".
Изданието отхвърля делото от 6 септември, представяйки го като " случка " осъществена без поддръжката на Русия, и оправдава всички нейни реакции след него. Открити са апелите за премахване на държавното управление на П. Каравелов и възобновяване на положителните връзки с Петербург. Управляващите и дейците по Съединението са показани като прислужници на Англия, Австро-Унгария и даже и на Турция, тъй като на процедура действително Съединение няма.
Два образеца
Всъщност тази акция против факторите осъществили Съединението се базира на две спорни и взаимно изключващи се изказвания. От една страна, че действително няма никакво Съединение, а от друга, че иде тирада за нормално присъединение на Източна Румелия към България. Ето два образеца.
В броя си от 10 април 1886 година в. " Съединение " нападна княз Александър и държавното управление на П. Каравелов, пишейки: " Много авторитетни лица поддържат, че княжеското държавно управление от 6 септември до в този момент не е желало същинско съединяване, само че се е мъчило да се назначи княза за основен шеф на Източна Румелия. Ние имаме на разположение една окръжна нота от великий везир до европейските сили, в която се споделя, че князът телеграфирал султану да го назначи основен шеф в Източна Румелия с каквито ще условия. Тоя въпрос е витален за княжеството и Източна Румелия и ние се надяваме, че държавното управление ще обнародва цялата кореспонденция по него. До тогава мнозина ще имат правото да мислят не че Русия е препятствувала на съединението, само че че договарянията са се водили единствено за едно военачалник губернаторство. "
На всеки осведомен с Топханенския акт е ясно, че в тази ситуация става дума за лишени от учредения намеци, защото българският княз, според Берлинския контракт, става генерал-губернатор на Източна Румелия. При това София даже не извършва изискването смесена комисия с Турция да извърши промени в румелийския Органически правилник, а още през април 1886 година афишира българските закони за настоящи на територията на някогашната османска провинция, като насрочва упоменатите към този момент избори. А те, да напомним, са за попълване състава на заседаващото в София и определено още през 1884 година Четвърто Обикновено Народно заседание с депутати към този момент и от Южна България.
В друга записка, седмица по-късно, още веднъж същият вестник като че ли самичък признава че Съединението си е напълно действително, отбелязвайки: " Досега знаехме, че се измираме в " завоевана страна ", в " новоосвободен край ", само че не можехме да имаме вяра, че и самото държавно управление смята туй преходно състояние за окупационно. Но ето, че пловдивский областен съд разяснява сносно работата. В една своя резолюция по повдигнатий въпрос, в случай че законите на княжеството приспособени в региона без надлежната промулгация имат легална мощ или не, речений съд постановил: че защото туй преходно състояние не било с изключение на окупация, то и надлежното промулгиране на законите не било належащо нужно. Коментарите са непотребни. Ние ще се потрудим да земем копие от самата резолюция с цел да я обнародваме. "
Ако единият мотив гласи, че Източна Румелия е към момента турска провинция, на която князът е генерал-губернатор, то вторият твърди, че тя към този момент е присъединена към България и там работят единствено българските закони. А то е тъй като формулата от Топханенския акт, че българският княз ще работи с " здравомислие и верност ", Александър I, обратно на предизборните обвинявания против него, я ползва на процедура само в български интерес.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ