Вече всеки мрази всекиго: как ни действа онлайн пропагандата
Анализът е препубликуван от
Приближава следващ агитационен душ. Някои от хватките познаваме до болежка - повторение до погнуса на някаква нелепост като Джемкорп или джендър идеология. Опростяване на комплицираните интернационалните каузи до неопределени изрази като " народен интерес ". Битови метафори, че стопанската система била като фамилния бюджет, а обединението като женитба. Новото пропагандно оръжие е интернет. То има своето силово и своето пазарно измерение.
Дигитална желязна завеса в Русия
Силова е използването на интернет в Русия. Често разискват какво би станало, в случай че Хитлер имаше атомна бомба. Днешният Хитлер с изключение на нея има и интернет, който му разрешава да държи популацията си в невиждано послушание.
Помните ли " В първия кръг " на Солженицин? Завръзката е телефонен диалог, в който един посланик облекчава съвестта си, като споделя истината за режима. Разговорът е записан и пратен в " шарашката ", както се назовава изследователският отдел в първия кръг на ГУЛАГ, където са заточени учени. Те почват да проучват записа, с цел да разпознават чий е този глас - и след стотици страници дипломатът е задържан.
Е, през днешния ден от Русия идват разкази за това, по какъв начин минути след телефонен диалог с сериозно наличие службите към този момент чукат на вратата ви. Изкуственият разсъдък прави работата на шарашката незабавно.
Рекло телето дъба да мушка С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Дигиталната желязна завеса се спусна над Русия след гигантските митинги против лъжливия трети избор на Путин през 2012 година, подкрепени тогава от американците. Уплаши го прочее и ролята на новите медии в Арабската пролет, която рискуваше да стане и съветска. И режимът почна целеустремено да изолира страната от света, учейки се прочее от челния опит на Великата китайска цифрова стена.
В основата на тази идеология е концепцията за интернет суверенитет, която двете страни споделят с някои други диктатури. Блокираха VPN адресите, позволяващи на потребителя да скрие физическото си местоположение и да прескочи цензурата. Последваха всевъзможни преследвания на консуматори, изразяващи сериозни отзиви - обяснението беше битка с екстремизма, детската порнография и педофилията (уж легализирана в " Гейропа " ).
Блогърският закон задължи всеки с над 3000 почитатели в обществените мрежи да носи отговорност като медия, което беше мотив да се затворят безчет профили. На сивия декор естествено изпъкват освен публични идеолози като Соловьов, само че и самобитни патриоти, коитосоциални мрежиКрим мост възхваляват властта. Ще кажете едно време имаше едни писма на работен колективи, които вършеха тази работа. Новите цифрови труженици обаче са по-автентични, по-оригинални - един се подиграва на Украйна, различен наскърбява ЛГБТ хората, трети играе родолюбив казачок.
Технофашизъм
След нашествието от 2022 Русия просто се откъсна от интернет света, а затворените сред новите цифрови телени мрежи бяха подложени на гнет, напомнящ други столетия - единствено че по-тих, тъй като беше идеално таргетиран. Студентката Олесия, да вземем за пример, осъдиха на 10 години за един постинг в Инстаграм, където беше разказала по какъв начин украинците се радват на атентата против Кримския мост. Тероризъм, дискредитиране на армията.
Знаем безчет такива истории от руско и нацистко време, новото тук е това, че интернет светът сътвори една нова форма на другарство, ситуирана сред частното и общественото. Руснаците, както всички нас, привикнаха да изричат мисли и настроения ежедневно в обществените мрежи (защото нали знаем, че тези машини непрекъснато ни карат да говорим). Наместо властта да чака някой смелчак да вземе думата на партийно заседание с рецензия на партийната линия, в този момент тя нахлува в интимния му свят и ликвидира всеки опит за дисидентстване в зародиш.
Да прибавим и все по-съвършеното лицево различаване, в което Кремъл също се учи от славните китайски приятели. Изкуственият разсъдък знае къде сме, с кого се срещаме, какво тъкмо вършим. Той открива най-фини промени в държанието ни. Излизаме на площада да протестираме: я, размишлява изкуственият разсъдък, тия не пазарят, не се разхождат, значи готвят нещо. И преди да сме извадили плакатите към този момент са ни отвели. Така разбираме за какво великият съветски народ, родил толкоз борци против самодържавието и комунизма, през днешния ден е в ступор пред технофашизма на Путин.
Пропагандната машина в България - по какъв начин работи
ПропагандаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
От нашата страна на желязната завеса цензура няма и пропагандната машина работи със напълно друго гориво. Наместо да не разрешава, цифровата народна власт подтиква всевъзможни отзиви, тъй като таман от това новите медии печелят кликове. Смели представители пускат в пространството теории за международната интрига по понижаване на мъжката потентност, за проекта на Сорос да смени пола на всички деца или че програмата за проучване на йоносферата HAARP в университета на Аляска е предизвикала земетресенията в Турция. Колкото повече спорим с тях, толкоз по-популярни стават на правилото " няма неприятна реклама ".
Ако цифровите диктатури центрират цялата информация към един официозен източник, демокрацията се разпада в брътвеж, който изцяло обърква жителя и в последна сметка го кара да се хване в това, което удостоверява личните му мисли. Вярно, че през днешния ден елементарно можем да ревизираме, казусът е в скоростта на цифровия поток, в който сме потопени - до момента в който проверим едно, към този момент са се появили шестнайсет други.
Техниката на " другата позиция " е изключително известна в страна като България, където така и така от дълго време няма престижи: полемиките се трансформират в пинг-понг на отзиви, числа и обиди, където в никакъв случай не се взема решение нищо - просто идва нов пинг-понг, който отвява предходния. Но рецесията на престижите е световен проблем: в основата ѝ е замяната на институциите с " приятелите ", които ви препращат информацията. Светът става някак по-интимен, по-автентичен, тъй като ви приказват действителни хора, не нереални вестници, специалисти или политици. Хубаво, само че тези действителни хора са също толкоз разсеяни като нас - популяризират това, което ги плаши или интригува.
Оттук и възходящият безпорядък в цифровия свят: сблъскват се все по-непримирими позиции, избликват все по-чудновати истории. Добавяме и това, че картинката става главно средство за разбиране, а постинг, в който са използвани прочувствено оцветени или обидни думи, има доста по-голям късмет да бъде препратен. Резултатът на това е един заплашителен разпад на общественото пространство, който е причина за възходящо неспокойствие и непримирими борби. И освен в България, където към този момент всеки ненавижда всекиго - войни на живот и гибел водят партиите и в Съединени американски щати, Турция, Унгария, Франция.
Тотална цифрова агитация
Добре знаем и че въпросните действителни хора все по-често са цифрови хомункулуси. Анонимността на онлайн контакта прави допустимо цялата тази спонтанност и достоверност, която мрежата обещаваше, да се обърне в машинация. Понякога на цифровите жители се заплаща, от време на време те просто са закупени роботи, които имитират нас, човешките същества. Вярно е, че можем да проверим профила на трола, който те убеждава, че украинците били създали геноцид в Донбас и да открием, че това е някаква вуйна, която до момента е поствала единствено баници и честитки. Но отново, какъв брой от нас имат време да го вършат още веднъж и още веднъж?
Страх и пропагандаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Появиха се и бизнесмени в онлайн пропагандата . Тъкмо затихна абсурдът с Кеймбридж аналитика, която използваше нелегално събрани в обществените мрежи данни, с цел да манипулира гласоподавателите с таргетирани послания. И не щеш ли гръмна нов скандал с израелската компания на Тал Ханан, прочут като " Хорхе ". Оказа се, че тя е прониквала даже в криптирания Телеграм, хаквала е профили на политици, създавала десетки хиляди изцяло реалистични аватари, които да пропагандират за каквото е платено и да го поддържат с измислени линкове към източници.
На публицисти, които под прикритие му се показват като клиенти, Хорхе споделя: " Знаете ли каква е разликата сред тайната доктрина и истината? 18 месеца време до момента в който схванеш И какво са подправените вести? Те са нещо, в което хората имат вяра, не действителност. Въпросът е в правдоподобието. "
Трябва ни саморефлексия
Не знам дали нашите политици към този момент употребяват сходни услуги - мисля, че нямат толкоз пари и към момента натъртват на другите гледни точки, брътвежа и повторението Ad nauseam в жанр Гьобелс. Но този прелестен нов цифров свят доближава и към нас. Общество, разрушено на профили, за всеки от които е квалифицирано уместно обръщение. Където истината е заместена от правдоподобна, вълнуваща нереалност. Където невидими машини провеждат цифровите маси за война с следващия зложелател.
Не знам с какво друго можем да противостоим, с изключение на със саморефлексия. Да се попитаме: за какво ми е забавно тъкмо това обръщение? Защо това другото толкоз ме нервира? Какво желае да ми каже невидимият създател?
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Приближава следващ агитационен душ. Някои от хватките познаваме до болежка - повторение до погнуса на някаква нелепост като Джемкорп или джендър идеология. Опростяване на комплицираните интернационалните каузи до неопределени изрази като " народен интерес ". Битови метафори, че стопанската система била като фамилния бюджет, а обединението като женитба. Новото пропагандно оръжие е интернет. То има своето силово и своето пазарно измерение.
Дигитална желязна завеса в Русия
Силова е използването на интернет в Русия. Често разискват какво би станало, в случай че Хитлер имаше атомна бомба. Днешният Хитлер с изключение на нея има и интернет, който му разрешава да държи популацията си в невиждано послушание.
Помните ли " В първия кръг " на Солженицин? Завръзката е телефонен диалог, в който един посланик облекчава съвестта си, като споделя истината за режима. Разговорът е записан и пратен в " шарашката ", както се назовава изследователският отдел в първия кръг на ГУЛАГ, където са заточени учени. Те почват да проучват записа, с цел да разпознават чий е този глас - и след стотици страници дипломатът е задържан.
Е, през днешния ден от Русия идват разкази за това, по какъв начин минути след телефонен диалог с сериозно наличие службите към този момент чукат на вратата ви. Изкуственият разсъдък прави работата на шарашката незабавно.
Дигиталната желязна завеса се спусна над Русия след гигантските митинги против лъжливия трети избор на Путин през 2012 година, подкрепени тогава от американците. Уплаши го прочее и ролята на новите медии в Арабската пролет, която рискуваше да стане и съветска. И режимът почна целеустремено да изолира страната от света, учейки се прочее от челния опит на Великата китайска цифрова стена.
В основата на тази идеология е концепцията за интернет суверенитет, която двете страни споделят с някои други диктатури. Блокираха VPN адресите, позволяващи на потребителя да скрие физическото си местоположение и да прескочи цензурата. Последваха всевъзможни преследвания на консуматори, изразяващи сериозни отзиви - обяснението беше битка с екстремизма, детската порнография и педофилията (уж легализирана в " Гейропа " ).
Блогърският закон задължи всеки с над 3000 почитатели в обществените мрежи да носи отговорност като медия, което беше мотив да се затворят безчет профили. На сивия декор естествено изпъкват освен публични идеолози като Соловьов, само че и самобитни патриоти, коитосоциални мрежиКрим мост възхваляват властта. Ще кажете едно време имаше едни писма на работен колективи, които вършеха тази работа. Новите цифрови труженици обаче са по-автентични, по-оригинални - един се подиграва на Украйна, различен наскърбява ЛГБТ хората, трети играе родолюбив казачок.
Технофашизъм
След нашествието от 2022 Русия просто се откъсна от интернет света, а затворените сред новите цифрови телени мрежи бяха подложени на гнет, напомнящ други столетия - единствено че по-тих, тъй като беше идеално таргетиран. Студентката Олесия, да вземем за пример, осъдиха на 10 години за един постинг в Инстаграм, където беше разказала по какъв начин украинците се радват на атентата против Кримския мост. Тероризъм, дискредитиране на армията.
Знаем безчет такива истории от руско и нацистко време, новото тук е това, че интернет светът сътвори една нова форма на другарство, ситуирана сред частното и общественото. Руснаците, както всички нас, привикнаха да изричат мисли и настроения ежедневно в обществените мрежи (защото нали знаем, че тези машини непрекъснато ни карат да говорим). Наместо властта да чака някой смелчак да вземе думата на партийно заседание с рецензия на партийната линия, в този момент тя нахлува в интимния му свят и ликвидира всеки опит за дисидентстване в зародиш.
Да прибавим и все по-съвършеното лицево различаване, в което Кремъл също се учи от славните китайски приятели. Изкуственият разсъдък знае къде сме, с кого се срещаме, какво тъкмо вършим. Той открива най-фини промени в държанието ни. Излизаме на площада да протестираме: я, размишлява изкуственият разсъдък, тия не пазарят, не се разхождат, значи готвят нещо. И преди да сме извадили плакатите към този момент са ни отвели. Така разбираме за какво великият съветски народ, родил толкоз борци против самодържавието и комунизма, през днешния ден е в ступор пред технофашизма на Путин.
Пропагандната машина в България - по какъв начин работи
От нашата страна на желязната завеса цензура няма и пропагандната машина работи със напълно друго гориво. Наместо да не разрешава, цифровата народна власт подтиква всевъзможни отзиви, тъй като таман от това новите медии печелят кликове. Смели представители пускат в пространството теории за международната интрига по понижаване на мъжката потентност, за проекта на Сорос да смени пола на всички деца или че програмата за проучване на йоносферата HAARP в университета на Аляска е предизвикала земетресенията в Турция. Колкото повече спорим с тях, толкоз по-популярни стават на правилото " няма неприятна реклама ".
Ако цифровите диктатури центрират цялата информация към един официозен източник, демокрацията се разпада в брътвеж, който изцяло обърква жителя и в последна сметка го кара да се хване в това, което удостоверява личните му мисли. Вярно, че през днешния ден елементарно можем да ревизираме, казусът е в скоростта на цифровия поток, в който сме потопени - до момента в който проверим едно, към този момент са се появили шестнайсет други.
Техниката на " другата позиция " е изключително известна в страна като България, където така и така от дълго време няма престижи: полемиките се трансформират в пинг-понг на отзиви, числа и обиди, където в никакъв случай не се взема решение нищо - просто идва нов пинг-понг, който отвява предходния. Но рецесията на престижите е световен проблем: в основата ѝ е замяната на институциите с " приятелите ", които ви препращат информацията. Светът става някак по-интимен, по-автентичен, тъй като ви приказват действителни хора, не нереални вестници, специалисти или политици. Хубаво, само че тези действителни хора са също толкоз разсеяни като нас - популяризират това, което ги плаши или интригува.
Оттук и възходящият безпорядък в цифровия свят: сблъскват се все по-непримирими позиции, избликват все по-чудновати истории. Добавяме и това, че картинката става главно средство за разбиране, а постинг, в който са използвани прочувствено оцветени или обидни думи, има доста по-голям късмет да бъде препратен. Резултатът на това е един заплашителен разпад на общественото пространство, който е причина за възходящо неспокойствие и непримирими борби. И освен в България, където към този момент всеки ненавижда всекиго - войни на живот и гибел водят партиите и в Съединени американски щати, Турция, Унгария, Франция.
Тотална цифрова агитация
Добре знаем и че въпросните действителни хора все по-често са цифрови хомункулуси. Анонимността на онлайн контакта прави допустимо цялата тази спонтанност и достоверност, която мрежата обещаваше, да се обърне в машинация. Понякога на цифровите жители се заплаща, от време на време те просто са закупени роботи, които имитират нас, човешките същества. Вярно е, че можем да проверим профила на трола, който те убеждава, че украинците били създали геноцид в Донбас и да открием, че това е някаква вуйна, която до момента е поствала единствено баници и честитки. Но отново, какъв брой от нас имат време да го вършат още веднъж и още веднъж?
Появиха се и бизнесмени в онлайн пропагандата . Тъкмо затихна абсурдът с Кеймбридж аналитика, която използваше нелегално събрани в обществените мрежи данни, с цел да манипулира гласоподавателите с таргетирани послания. И не щеш ли гръмна нов скандал с израелската компания на Тал Ханан, прочут като " Хорхе ". Оказа се, че тя е прониквала даже в криптирания Телеграм, хаквала е профили на политици, създавала десетки хиляди изцяло реалистични аватари, които да пропагандират за каквото е платено и да го поддържат с измислени линкове към източници.
На публицисти, които под прикритие му се показват като клиенти, Хорхе споделя: " Знаете ли каква е разликата сред тайната доктрина и истината? 18 месеца време до момента в който схванеш И какво са подправените вести? Те са нещо, в което хората имат вяра, не действителност. Въпросът е в правдоподобието. "
Трябва ни саморефлексия
Не знам дали нашите политици към този момент употребяват сходни услуги - мисля, че нямат толкоз пари и към момента натъртват на другите гледни точки, брътвежа и повторението Ad nauseam в жанр Гьобелс. Но този прелестен нов цифров свят доближава и към нас. Общество, разрушено на профили, за всеки от които е квалифицирано уместно обръщение. Където истината е заместена от правдоподобна, вълнуваща нереалност. Където невидими машини провеждат цифровите маси за война с следващия зложелател.
Не знам с какво друго можем да противостоим, с изключение на със саморефлексия. Да се попитаме: за какво ми е забавно тъкмо това обръщение? Защо това другото толкоз ме нервира? Какво желае да ми каже невидимият създател?
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ