Технологични войни. Как Западът изгражда своята сигурност в противовес на Китай
Анализът е препубликуван от
Преди към година, президентът на Съединени американски щати Джо Байдън разгласи една концепция, която не притегли доста внимание и продължава да съществува без приключена институционална форма.
Chip 4 Alliance е умислен като платформа сред четири страни (САЩ, Южна Корея, Япония и Тайван), в границите на която държавни управления и компании разискват и координират голям брой детайли в региона на микропроцесорите: сигурност на индустриалните вериги, проучвания и нововъведения, дотации, стандарти, развиване на трудовата мощ и други. Всяка една от страните има основни позиции в избрани елементи от този бранш. Например Южна Корея като производител или Япония като доставчик на сериозни запаси.
Инициативата към момента не е формализирана по разнообразни аргументи. Самият Вашингтон не бърза в това отношение, не престават да съществуват разминавания сред Токио и Сеул, а де факто признаването на Тайван също е проблематично. Някои компании се тормозят от несъразмерна политическа интервенция, а Тайпе има терзания да не изгуби позиции вследствие на разбъркването на тези процеси. Отделно, Сеул е по-внимателен по отношение на Пекин и не желае ускорено разкачване от своя огромен комшия, даже селективно.
Тази комплицирана политическа геометрия дава съображение на мнозина да предвещават провал на начинанието. Внимателният взор обаче разкрива по-нюансирана картина.
Технологично въздържане на Китай
Големият конфликт с Китай за доминация на софтуерните браншове, за който се написа толкоз доста през последните месеци, е определящ за цялостната стопанска динамичност на идните десетилетия. Икономиката на данните и услугите на процедура ще може да действа дейно само върху множествените софтуерни инфраструктури и потенциали.
Отвъд това, напъните за софтуерно въздържане на Пекин и индустриална диверсификация имат и стратегически, предпазен детайл. Макар администрацията във Вашингтон да се пази от публични позиции по въпроса за вероятно китайско нахлуване над Тайван, зараждащият консенсус в Съединени американски щати непрекъснато свива времевия небосвод и към този момент изтегля първите реалистични варианти за 2027 година.
По настоящи оценки и при положение на блокиране на индустриалния потенциал за микрочипове на острова, основаването на равностоен подобен ще отнеме половин десетилетие. Казано другояче, спирането на тези производства ще донесе световна стопанска и политическа рецесия, надминаваща в пъти тази породена от COVID-19. На процедура, тя би блъснала базовите икономически процеси, а мащабът на сходно разтърсване даже е мъчно да бъде обзет аналитично и изчислен.
Военните параметри на съперничеството също са от централно значение. Казано най-общо, идващите стадии в модернизацията на китайските въоръжени сили и качества ще бъдат сложни без релативно свободен достъп до западни чипове и инфраструктурата по тяхното обслужване, развиване и замяна. Собственото им произвеждане е затруднено и от ограничавания достъп до нужния програмен продукт.
Тук подтекстът обаче е по-широк от този, обвързван с Тайван и към този момент визира целия тихоокеански периметър, свободата на навигация и превоз, както и връзките на Пекин с по-отдалечените страни в необятна Азия. Ключови детайли като навигационни системи, обработка и разбор на информация, качества на изтребителите и съвместяване и дейно и бързо ръководство на другите съставни елементи при военни интервенции са също все по-зависими от нови генерации софтуерни потенциали.
В този смисъл, дълготрайната западна цел е ограничение на способността на Китай да развие напреднали качества за потребление на изкуствен интелект за военни и разследващи цели.
" Разкачването " на Запада от Китай
Ако съберем в едно другите аргументи и претекстове за софтуерното съревнование сред Запада и Китай не е изненада, че вървим към тяхното " разкачване " в тези области и оформянето на логичност на връзки, която ще усилва този развой. Затова и разделящите политики и начинания сред двете страни непрестанно нарастват.
Всъщност те стартират още през 2017 - 2018-та по време на мандата на Доналд Тръмп с поредност от ограничавания за китайски вложения в американски високотехнологични компании. По-известни са ограничаващите ограничения против Huawei и ZTE, които са предшествани от извънредно сериозен разбор на администрацията с голям брой обрисувани опасности.
Сегашният президент Джо Байдън разшири и форсира тази политика посредством разнообразни решения, свързани със възбрана на износа на микрочипове за китайски компании и техника за тяхното произвеждане, ограничение на достъпа до разнообразни технологии и директна възбрана за работа на американски жители в сходни компании в Китай.
Обхватният Chips and Science Act на стойност 280 милиарда $ включва вложения в проучвания и нововъведения в региона на технологиите, както и стратегии за разширение на производствата на микрочипове в Съединени американски щати. Това към този момент размества индустриалните вериги и съвсем всички огромни производители (TSMC, Foxconn, Samsung и други) се насочват натам и към Европа.
Ограниченията при достъпа до 5G мрежи и сериозна инфраструктура също датират от няколко години, а Вашингтон подписа меморандуми за съдействие по тези тематики с съвсем всички страни-членки на НАТО.
Постепенно полето на противостоене се уголемява и последните месеци фокусът се измести към софтуерни тематики като TikTok.
Предимствата на Съединени американски щати и Европа
Залогът на това съревнование е явен и включва намирането на отговор на положителното позициониране на Китай, най-много в Азия. Страната съумя да сътвори търговски зависимости през последните десетилетия в границите на световната стопанска система, само че бъдещата стопанска система е на технологии и данни.
В същото време Пекин няма работеща коалиция в софтуерната сфера оттатък чисто комерсиалните връзки и ще би трябвало да намира отговор както на своето релативно софтуерно закъснение, по този начин и на изолацията си. Ако не успее, страната може да се окаже доста по-периферен участник в стопанската система на бъдещето, в сравнение с мнозина чакат.
Именно на тази повърхност са и някои от главните преимущества на Съединени американски щати и Европа. Например Вашингтон не разчита само на многостранни формати за диверсификация, а и на развиване на поредност от двустранни партньорства. Само през последната година, вносът на микрочипове от страни като Виетнам, Тайланд, Индия и Камбоджа скочи с десетки проценти. Например повишаването е 75% с първата, 64% с втората и съвсем 400% с последната, въпреки и от ниска база.
Отделно от това се развива гъвкави тристранни формати по отношение на подсекторите на тези промишлености. Например, единствено преди седмици Нидерландия и Япония се съгласиха да лимитират своя експорт за Китай на разнообразни технологии и машини за произвеждане на микрочипове. Подобни експортни контроли незабавно преструктурират стопанските връзки и пренасочват потенциали. Казано другояче, те не просто към този момент имат за цел да лимитират Китай, само че и да засилят ролята на необятния Запад в тези промишлености. Неофициално към този момент се приказва за сложена цел над 80% е нужните на света чипове да се създават в границите на западната общественост.
Бъдещето на софтуерната война
Технологичният конфликт сред Запада и Китай е към този момент ясно обрисуван, все по-вкоренен и мъчно обратим, най-малко в обозримо бъдеще и при настоящето политическо разположение на страните. В този смисъл, частичното разкачване сред тях наподобява неизбежно и се форсира.
Голямата въпросителна е в каква степен е допустимо да се очертаят полета на стопанско и друго другарство, които да не са подчинени на логиката на сигурността. Актуалното преобладаващо мнение е, че това е допустимо и очевидно в няколко области - климатични промени, закани от разпространяване на нуклеарно оръжие, интернационално крепко съдействие и други. Тоест, презумпцията е за редом действие на конфликтна и кооперативна сфера, без това да блокира цялостните връзки.
Подобно положение обаче мъчно може да работи стабилно след въвеждането на логичност за систематичен и стратегически риск. Един образец ще освети това напрежение. Свиването и спирането на връзките при данните и осведомителния продан се дължи на американското отвращение Пекин да разполага и работи с информацията на жителите и институциите на Съединени американски щати. В същото време Китай уголемява периметъра на деяние на щатските финансови и капиталови институции, които все по-ентусиазирано се възползват. Тук обаче значително става дума за парите и спестяванията на американците и задълбочаването на връзките в този бранш крие не по-малки опасности. Колко време ще мине преди и този бранш да стартира да се гледа през призмата на сигурността? Надали ще чакаме дълго.
Останалата част на западния свят също се включва все по-активно в софтуерните борби. Предстои приемането на EU Chips Act, чиято цел е развиването на промишленостите, свързани с микропроцесорите. Общият ѝ бюджет е съвсем 50 милиарда евро и разнообразни начинания към този момент започват, да вземем за пример, за създаване на свързани с тези производства хъбове за развиване в Белгия и Германия. Целта е постигане на 20% от международното произвеждане в границите на идното десетилетие. Френско-италианската STMicroelectronics към този момент работи с GlobalFoundries по инвестиция за фабрика във Франция на стойност съвсем 7 милиарда евро.
Некоронованите крале на червен КитайС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Свидетели сме на разнообразни национални старания за развиване на индустриални потенциали в страни като Англия, Франция, Индия, Япония и Австралия. Например единствено преди месеци Токио задели половин милиард $ поддръжка за Sony Group Corp. и NEC Corp. за сходен план. В рамките на своята тактика за " икономическа сигурност ", формалните управляващи форсират построяването на потенциали на TSMC, а партньорството за 36 милиарда $ сред SoftBank, Sony, Toyota и IBM стартира работа върху идващото потомство напреднали микрочипове.
Европейски Съюз и Съединени американски щати работят дружно по тези въпроси в границите на техния търговски и софтуерен съвет.
Отвъд съответните образци, посоката на придвижване е ясно обрисувана.
Западът и неговите съставни страни са към този момент надълбоко в развой на противостоене с Китай в голям брой софтуерни браншове, които са определящи за бъдещата стопанска система и сигурност. Няма подозрение, че сред обособените западни страни има и детайл на съревнование във време на ускорено препозициониране на производства и технологии. Но разкачването от Пекин е групово начинание и от ден на ден ще ги притегля една към друга.
Актуалният въпрос не е дали това е обратимо в областта на технологиите, а дали тази логичност на делене би трябвало и може да бъде спряна от преливане в доста други области. Сдържането на комунистическата автокрация от ден на ден наподобява на повсеместен политически план.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Преди към година, президентът на Съединени американски щати Джо Байдън разгласи една концепция, която не притегли доста внимание и продължава да съществува без приключена институционална форма.
Chip 4 Alliance е умислен като платформа сред четири страни (САЩ, Южна Корея, Япония и Тайван), в границите на която държавни управления и компании разискват и координират голям брой детайли в региона на микропроцесорите: сигурност на индустриалните вериги, проучвания и нововъведения, дотации, стандарти, развиване на трудовата мощ и други. Всяка една от страните има основни позиции в избрани елементи от този бранш. Например Южна Корея като производител или Япония като доставчик на сериозни запаси.
Инициативата към момента не е формализирана по разнообразни аргументи. Самият Вашингтон не бърза в това отношение, не престават да съществуват разминавания сред Токио и Сеул, а де факто признаването на Тайван също е проблематично. Някои компании се тормозят от несъразмерна политическа интервенция, а Тайпе има терзания да не изгуби позиции вследствие на разбъркването на тези процеси. Отделно, Сеул е по-внимателен по отношение на Пекин и не желае ускорено разкачване от своя огромен комшия, даже селективно.
Тази комплицирана политическа геометрия дава съображение на мнозина да предвещават провал на начинанието. Внимателният взор обаче разкрива по-нюансирана картина.
Технологично въздържане на Китай
Големият конфликт с Китай за доминация на софтуерните браншове, за който се написа толкоз доста през последните месеци, е определящ за цялостната стопанска динамичност на идните десетилетия. Икономиката на данните и услугите на процедура ще може да действа дейно само върху множествените софтуерни инфраструктури и потенциали.
Отвъд това, напъните за софтуерно въздържане на Пекин и индустриална диверсификация имат и стратегически, предпазен детайл. Макар администрацията във Вашингтон да се пази от публични позиции по въпроса за вероятно китайско нахлуване над Тайван, зараждащият консенсус в Съединени американски щати непрекъснато свива времевия небосвод и към този момент изтегля първите реалистични варианти за 2027 година.
По настоящи оценки и при положение на блокиране на индустриалния потенциал за микрочипове на острова, основаването на равностоен подобен ще отнеме половин десетилетие. Казано другояче, спирането на тези производства ще донесе световна стопанска и политическа рецесия, надминаваща в пъти тази породена от COVID-19. На процедура, тя би блъснала базовите икономически процеси, а мащабът на сходно разтърсване даже е мъчно да бъде обзет аналитично и изчислен.
Военните параметри на съперничеството също са от централно значение. Казано най-общо, идващите стадии в модернизацията на китайските въоръжени сили и качества ще бъдат сложни без релативно свободен достъп до западни чипове и инфраструктурата по тяхното обслужване, развиване и замяна. Собственото им произвеждане е затруднено и от ограничавания достъп до нужния програмен продукт.
Тук подтекстът обаче е по-широк от този, обвързван с Тайван и към този момент визира целия тихоокеански периметър, свободата на навигация и превоз, както и връзките на Пекин с по-отдалечените страни в необятна Азия. Ключови детайли като навигационни системи, обработка и разбор на информация, качества на изтребителите и съвместяване и дейно и бързо ръководство на другите съставни елементи при военни интервенции са също все по-зависими от нови генерации софтуерни потенциали.
В този смисъл, дълготрайната западна цел е ограничение на способността на Китай да развие напреднали качества за потребление на изкуствен интелект за военни и разследващи цели.
" Разкачването " на Запада от Китай
Ако съберем в едно другите аргументи и претекстове за софтуерното съревнование сред Запада и Китай не е изненада, че вървим към тяхното " разкачване " в тези области и оформянето на логичност на връзки, която ще усилва този развой. Затова и разделящите политики и начинания сред двете страни непрестанно нарастват.
Всъщност те стартират още през 2017 - 2018-та по време на мандата на Доналд Тръмп с поредност от ограничавания за китайски вложения в американски високотехнологични компании. По-известни са ограничаващите ограничения против Huawei и ZTE, които са предшествани от извънредно сериозен разбор на администрацията с голям брой обрисувани опасности.
Сегашният президент Джо Байдън разшири и форсира тази политика посредством разнообразни решения, свързани със възбрана на износа на микрочипове за китайски компании и техника за тяхното произвеждане, ограничение на достъпа до разнообразни технологии и директна възбрана за работа на американски жители в сходни компании в Китай.
Обхватният Chips and Science Act на стойност 280 милиарда $ включва вложения в проучвания и нововъведения в региона на технологиите, както и стратегии за разширение на производствата на микрочипове в Съединени американски щати. Това към този момент размества индустриалните вериги и съвсем всички огромни производители (TSMC, Foxconn, Samsung и други) се насочват натам и към Европа.
Ограниченията при достъпа до 5G мрежи и сериозна инфраструктура също датират от няколко години, а Вашингтон подписа меморандуми за съдействие по тези тематики с съвсем всички страни-членки на НАТО.
Постепенно полето на противостоене се уголемява и последните месеци фокусът се измести към софтуерни тематики като TikTok.
Предимствата на Съединени американски щати и Европа
Залогът на това съревнование е явен и включва намирането на отговор на положителното позициониране на Китай, най-много в Азия. Страната съумя да сътвори търговски зависимости през последните десетилетия в границите на световната стопанска система, само че бъдещата стопанска система е на технологии и данни.
В същото време Пекин няма работеща коалиция в софтуерната сфера оттатък чисто комерсиалните връзки и ще би трябвало да намира отговор както на своето релативно софтуерно закъснение, по този начин и на изолацията си. Ако не успее, страната може да се окаже доста по-периферен участник в стопанската система на бъдещето, в сравнение с мнозина чакат.
Именно на тази повърхност са и някои от главните преимущества на Съединени американски щати и Европа. Например Вашингтон не разчита само на многостранни формати за диверсификация, а и на развиване на поредност от двустранни партньорства. Само през последната година, вносът на микрочипове от страни като Виетнам, Тайланд, Индия и Камбоджа скочи с десетки проценти. Например повишаването е 75% с първата, 64% с втората и съвсем 400% с последната, въпреки и от ниска база.
Отделно от това се развива гъвкави тристранни формати по отношение на подсекторите на тези промишлености. Например, единствено преди седмици Нидерландия и Япония се съгласиха да лимитират своя експорт за Китай на разнообразни технологии и машини за произвеждане на микрочипове. Подобни експортни контроли незабавно преструктурират стопанските връзки и пренасочват потенциали. Казано другояче, те не просто към този момент имат за цел да лимитират Китай, само че и да засилят ролята на необятния Запад в тези промишлености. Неофициално към този момент се приказва за сложена цел над 80% е нужните на света чипове да се създават в границите на западната общественост.
Бъдещето на софтуерната война
Технологичният конфликт сред Запада и Китай е към този момент ясно обрисуван, все по-вкоренен и мъчно обратим, най-малко в обозримо бъдеще и при настоящето политическо разположение на страните. В този смисъл, частичното разкачване сред тях наподобява неизбежно и се форсира.
Голямата въпросителна е в каква степен е допустимо да се очертаят полета на стопанско и друго другарство, които да не са подчинени на логиката на сигурността. Актуалното преобладаващо мнение е, че това е допустимо и очевидно в няколко области - климатични промени, закани от разпространяване на нуклеарно оръжие, интернационално крепко съдействие и други. Тоест, презумпцията е за редом действие на конфликтна и кооперативна сфера, без това да блокира цялостните връзки.
Подобно положение обаче мъчно може да работи стабилно след въвеждането на логичност за систематичен и стратегически риск. Един образец ще освети това напрежение. Свиването и спирането на връзките при данните и осведомителния продан се дължи на американското отвращение Пекин да разполага и работи с информацията на жителите и институциите на Съединени американски щати. В същото време Китай уголемява периметъра на деяние на щатските финансови и капиталови институции, които все по-ентусиазирано се възползват. Тук обаче значително става дума за парите и спестяванията на американците и задълбочаването на връзките в този бранш крие не по-малки опасности. Колко време ще мине преди и този бранш да стартира да се гледа през призмата на сигурността? Надали ще чакаме дълго.
Останалата част на западния свят също се включва все по-активно в софтуерните борби. Предстои приемането на EU Chips Act, чиято цел е развиването на промишленостите, свързани с микропроцесорите. Общият ѝ бюджет е съвсем 50 милиарда евро и разнообразни начинания към този момент започват, да вземем за пример, за създаване на свързани с тези производства хъбове за развиване в Белгия и Германия. Целта е постигане на 20% от международното произвеждане в границите на идното десетилетие. Френско-италианската STMicroelectronics към този момент работи с GlobalFoundries по инвестиция за фабрика във Франция на стойност съвсем 7 милиарда евро.
Свидетели сме на разнообразни национални старания за развиване на индустриални потенциали в страни като Англия, Франция, Индия, Япония и Австралия. Например единствено преди месеци Токио задели половин милиард $ поддръжка за Sony Group Corp. и NEC Corp. за сходен план. В рамките на своята тактика за " икономическа сигурност ", формалните управляващи форсират построяването на потенциали на TSMC, а партньорството за 36 милиарда $ сред SoftBank, Sony, Toyota и IBM стартира работа върху идващото потомство напреднали микрочипове.
Европейски Съюз и Съединени американски щати работят дружно по тези въпроси в границите на техния търговски и софтуерен съвет.
Отвъд съответните образци, посоката на придвижване е ясно обрисувана.
Западът и неговите съставни страни са към този момент надълбоко в развой на противостоене с Китай в голям брой софтуерни браншове, които са определящи за бъдещата стопанска система и сигурност. Няма подозрение, че сред обособените западни страни има и детайл на съревнование във време на ускорено препозициониране на производства и технологии. Но разкачването от Пекин е групово начинание и от ден на ден ще ги притегля една към друга.
Актуалният въпрос не е дали това е обратимо в областта на технологиите, а дали тази логичност на делене би трябвало и може да бъде спряна от преливане в доста други области. Сдържането на комунистическата автокрация от ден на ден наподобява на повсеместен политически план.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ