Финалната съпротива на борисовщината
Анализът е препубликуван от
Потреслият избрани среди край на отминаващата политическа година - успеха на Румен Радев на президентските избори на 14 ноември, беше значително предупреден и (даже) провокиран от глупавата опозиция на съвкупната борисовщина против систематизиралата се и станала безусловно неотстъпна воля на обществото да отсече 10-годишното престояване на ГЕРБ във властта.
Глупостта на тази опозиция се начена - дано си дадем сметка - още през лятото на 2020 година при експлоадирането на митингите в столицата и огромните градове. Макар за всички, които тогава даже незадълбочено са се отбивали на площадите, да бе явно, че те са изпълнени главно от оня публичен сегмент, който назовават " градската десница " (или " умните и красивите " ), а през това лято и от пристигналите за ваканцията младежи, учещи из университетите в Европа и Съединени американски щати, медийният слугинаж на борисовщината реши, че ще е доста " хитро ", в случай че внуши, че митингите са въодушевени, ръководени и дори запалени от Румен Радев, отмъщаващ си за нахлуването на чиновниците на Иван Гешев в президентството.
Вдигнатият пестник на Радев в първия ден на митинга (всъщност избухнал след акцията на Христо Иванов на Росенец), забелязан онлайн от дребна група, струпала се пред самите порти на президентството (за сведение множеството изпълваше най-много ларгото сред президентството, някогашния Партиен дом и Министерския съвет) беше преекспониран със страшна мощ, бе трансфорат в емблемата на този
митинг, който пък започнаха да назовават митинг " на последователите на Радев ".
Прозрачно ясна бе първичната цел на тази замяна. Ако този митинг е " в поддръжка на Радев ", в случай че на него през ден-два можеха да се виждат по един-двама депутати от Българска социалистическа партия или ветерани-социалисти (грижливо показвани във вечерните телевизионни излъчвания и още по-услужливо интервюирани), то от него трябваше да се разграничат и напряко да избягат точно " градските десни ", т.е. тези, които единствени от 1989 година насам са способни на същински всеобщи и упорити, многодневни митинги. Трябваше да избягат, тъй като против " десния " ГЕРБ могат да митингуват само " комунисти " (е, и някогашни мутри, платени от Васил Божков).
За злощастие на " режисьорите " му това медийно подстрекателство не съумя. Младата генерация, чието самообладание към борисовщината дефинитивно се бе изчерпило, по никакъв начин не можеше да се " потресе " от това, че на площада, видите ли, е Мая Манолова ( " коя тъкмо беше тя? " ), Александър Томов ( " този пък кой беше въобще? " ) и други сходни, а виковете му се поддържат от " прокремълския " Радев.
И ето: вместо да отчетат тази смяна в публичните настроения, в генерационния профил на антигербаджийството и да трансформират тактиката си,
политическите " инженери " на Борисов като че ли повярваха на своята лична структура.
Фиксираха се върху Радев - т.е. интериоризираха личната си " легенда " и влязоха във все по-ожесточаваща се война с нея. Тук изключително се престара самият Бойко Борисов, на който този път явно тотално изневери популисткият му усет. Би могло напряко да се каже, че таман Борисов трансформира Румен Радев в своя главен антагонист. Чрез медийния си слугинаж той стартира да ни плаши, че Радев се готви съвсем за държавен прелом (срещу кого? Срещу ГЕРБ? Но това лично можеше да уплаши малцина); че неговите млади служебни министри - явно безпределно надалеч от " комунистическия " профил - имат задачата да го компрометират по поръка на Радев (това още по-малко можеше да обезпокои обществото).
Накрая Борисов напряко се самозабрави: Радев бе създаден от него в " деспот " (диктатор, воюващ с ултрадемократа Бойко?), в " българоубиец " и т. н. Не, борисовщината явно не можеше да усети главното, което формираше публичната воля през последната година и половина и което предходния път дефинирах като неутихващо изпитание за изтласкването на ГЕРБ от властта.
И ето - щом за олицетворител на тази воля на Борисов се привиждаше точно Румен Радев, тази воля последователно го одобри като собствен съдружник.
Казват ни през днешния ден, че с успеха на Радев на власт у нас се е завърнала " левицата ", че - както се изрази един одиозен евродепутат от " остарялото Съюз на демократичните сили " - след успеха му сме се озовали в един 10 септември 1944 година Нека се осмеля да попитам:
от кое място след 10 години власт на " десния " ГЕРБ у нас се взеха такова голямо количество " комунисти " и " левичари "?
Защото Радев избраха в действителност: почитателите на " Слави " (по-скоро неартикулирани " патриоти ", а не " комунисти " ), повярвалите на " харвардските моъмчета " млади мъже и дами (тоест демократични еврофили), половината от гласоподавателите на " Демократична България " и да, огромната част от четвъртата политическа мощ в новия парламент Българска социалистическа партия. Всички тези разнообразни в съвсем всяко отношение " електорати " все " комунисти " ли се оказват? Кой може да повярва в това? Какво можеше да е общото сред тях - тяхното " левичарство " и носталгия по 1944 година? Не, несъмнено. Единственото общо сред тях бе още веднъж волята да се отстрани " Борисовщината ". А щом за главен неин съперник бе създаден Радев - те всичките, най-малкото нямаха нищо срещу да гласоподават за него.
Уважаеми политически инженери, уважаеми господин Борисов - вие, а не някой извън (от Кремъл или не знам от къде) спечелихте изборите на Радев, като се постарахте да го превърнете в главния си антагонист (какъвто той не беше). И още: вие, а не някой различен изгубихте изборите на проф. Герджиков. Защото и там играхте и неуместно и транспарантно. Да, беше ви станало ясно, че ГЕРБ се е трансформирала в толкоз в действителност токсична групировка, че който даже хипотетично бъде асоцииран с нея, провокира необикновено отрицателна реакция. Видяхте го с просто " завъртането " в медиите на името на Петър Стоянов, от който множеството хора нямат неприятни мемоари. И въпреки всичко реакциите по-късно " завъртане " на неговото име бяха такива, че стана нужно неговата някогашна медийна съратничка Нери Терзиева да излезе със специфична негова отбрана. Отказахте се от него (или той имà разсъдъка да се откаже от вас, не знам).
Какво можехте да извършите?
Решихте, че е доста мъдро да застанете зад някой съвсем-съвсем самостоятелен.
Да накарате някой да разгласи, че ненадейно е решил самичък, внезапно, да се кандидатира против Радев, а вие пък, ненадейно харесали неговата " мъжествена увереност " да благоволите да го подкрепите.
Бойко Борисов. (В) Първо лице: Още два мандата по-късноС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Бойко Борисов. (В) първо лицеС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Смятахте ли, че някой би могъл да повярва, че ректорът на Софийския университет внезапно се е въодушевил да остави преводите на Аристотел и да тръгне да лекува " пагубното разделяне на обществото "? А вие, от ГЕРБ, трогнати от неговото мъжество, сте му конфигурирали за ръководител на инициативния комитет гербаджийския народен представител Радомир Чолаков? Толкова усърдно бяхте инструктирали професора да се държи като " самостоятелен ", че го направихте комичен с повтарянето на баналности от вида на " обединяване на всички българи " и " мир по всички фронтове ".
Бе толкоз, толкоз транспарантно, че всички схванаха, че това е паникьорски надената филологическа маска на лицето на " бащицата ". И ето - всички си показаха по какъв начин в случай че биха дали своят вот за " генерала на духа ", още същата вечер ще чуят " генерала " Борисов и хвалбата му, че е " бил " (той, схваща се) Радев. И се извършиха с решителност да си спестят това наслаждение.
Накрая: голяма нелепост направи персонално Борисов, който след митингите от лятото на 2020 година коренно напусна столичния и градския ареал, залута се из селските пътища с прословутата си " джипка ", само че не спря да приказва. Нима не усети, че е пресякъл един рубеж, след който каквото и да кажеше (за автомагистрали, за " ред в хаоса " и т. н.) с този собствен опротивял популистки език, то е единствено негатив, който се натрупа върху партията и всеки негов фаворит?
Не разбра това - мисля, че не го схваща и до през днешния ден. Не умее да мълчи, а всяко негово " включване " от " пътищата на родината " е препъни-камък за която и да било негова креатура. И назад - е точка в интерес на " българоубиеца " Радев.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Потреслият избрани среди край на отминаващата политическа година - успеха на Румен Радев на президентските избори на 14 ноември, беше значително предупреден и (даже) провокиран от глупавата опозиция на съвкупната борисовщина против систематизиралата се и станала безусловно неотстъпна воля на обществото да отсече 10-годишното престояване на ГЕРБ във властта.
Глупостта на тази опозиция се начена - дано си дадем сметка - още през лятото на 2020 година при експлоадирането на митингите в столицата и огромните градове. Макар за всички, които тогава даже незадълбочено са се отбивали на площадите, да бе явно, че те са изпълнени главно от оня публичен сегмент, който назовават " градската десница " (или " умните и красивите " ), а през това лято и от пристигналите за ваканцията младежи, учещи из университетите в Европа и Съединени американски щати, медийният слугинаж на борисовщината реши, че ще е доста " хитро ", в случай че внуши, че митингите са въодушевени, ръководени и дори запалени от Румен Радев, отмъщаващ си за нахлуването на чиновниците на Иван Гешев в президентството.
Вдигнатият пестник на Радев в първия ден на митинга (всъщност избухнал след акцията на Христо Иванов на Росенец), забелязан онлайн от дребна група, струпала се пред самите порти на президентството (за сведение множеството изпълваше най-много ларгото сред президентството, някогашния Партиен дом и Министерския съвет) беше преекспониран със страшна мощ, бе трансфорат в емблемата на този
митинг, който пък започнаха да назовават митинг " на последователите на Радев ".
Прозрачно ясна бе първичната цел на тази замяна. Ако този митинг е " в поддръжка на Радев ", в случай че на него през ден-два можеха да се виждат по един-двама депутати от Българска социалистическа партия или ветерани-социалисти (грижливо показвани във вечерните телевизионни излъчвания и още по-услужливо интервюирани), то от него трябваше да се разграничат и напряко да избягат точно " градските десни ", т.е. тези, които единствени от 1989 година насам са способни на същински всеобщи и упорити, многодневни митинги. Трябваше да избягат, тъй като против " десния " ГЕРБ могат да митингуват само " комунисти " (е, и някогашни мутри, платени от Васил Божков).
За злощастие на " режисьорите " му това медийно подстрекателство не съумя. Младата генерация, чието самообладание към борисовщината дефинитивно се бе изчерпило, по никакъв начин не можеше да се " потресе " от това, че на площада, видите ли, е Мая Манолова ( " коя тъкмо беше тя? " ), Александър Томов ( " този пък кой беше въобще? " ) и други сходни, а виковете му се поддържат от " прокремълския " Радев.
И ето: вместо да отчетат тази смяна в публичните настроения, в генерационния профил на антигербаджийството и да трансформират тактиката си,
политическите " инженери " на Борисов като че ли повярваха на своята лична структура.
Фиксираха се върху Радев - т.е. интериоризираха личната си " легенда " и влязоха във все по-ожесточаваща се война с нея. Тук изключително се престара самият Бойко Борисов, на който този път явно тотално изневери популисткият му усет. Би могло напряко да се каже, че таман Борисов трансформира Румен Радев в своя главен антагонист. Чрез медийния си слугинаж той стартира да ни плаши, че Радев се готви съвсем за държавен прелом (срещу кого? Срещу ГЕРБ? Но това лично можеше да уплаши малцина); че неговите млади служебни министри - явно безпределно надалеч от " комунистическия " профил - имат задачата да го компрометират по поръка на Радев (това още по-малко можеше да обезпокои обществото).
Накрая Борисов напряко се самозабрави: Радев бе създаден от него в " деспот " (диктатор, воюващ с ултрадемократа Бойко?), в " българоубиец " и т. н. Не, борисовщината явно не можеше да усети главното, което формираше публичната воля през последната година и половина и което предходния път дефинирах като неутихващо изпитание за изтласкването на ГЕРБ от властта.
И ето - щом за олицетворител на тази воля на Борисов се привиждаше точно Румен Радев, тази воля последователно го одобри като собствен съдружник.
Казват ни през днешния ден, че с успеха на Радев на власт у нас се е завърнала " левицата ", че - както се изрази един одиозен евродепутат от " остарялото Съюз на демократичните сили " - след успеха му сме се озовали в един 10 септември 1944 година Нека се осмеля да попитам:
от кое място след 10 години власт на " десния " ГЕРБ у нас се взеха такова голямо количество " комунисти " и " левичари "?
Защото Радев избраха в действителност: почитателите на " Слави " (по-скоро неартикулирани " патриоти ", а не " комунисти " ), повярвалите на " харвардските моъмчета " млади мъже и дами (тоест демократични еврофили), половината от гласоподавателите на " Демократична България " и да, огромната част от четвъртата политическа мощ в новия парламент Българска социалистическа партия. Всички тези разнообразни в съвсем всяко отношение " електорати " все " комунисти " ли се оказват? Кой може да повярва в това? Какво можеше да е общото сред тях - тяхното " левичарство " и носталгия по 1944 година? Не, несъмнено. Единственото общо сред тях бе още веднъж волята да се отстрани " Борисовщината ". А щом за главен неин съперник бе създаден Радев - те всичките, най-малкото нямаха нищо срещу да гласоподават за него.
Уважаеми политически инженери, уважаеми господин Борисов - вие, а не някой извън (от Кремъл или не знам от къде) спечелихте изборите на Радев, като се постарахте да го превърнете в главния си антагонист (какъвто той не беше). И още: вие, а не някой различен изгубихте изборите на проф. Герджиков. Защото и там играхте и неуместно и транспарантно. Да, беше ви станало ясно, че ГЕРБ се е трансформирала в толкоз в действителност токсична групировка, че който даже хипотетично бъде асоцииран с нея, провокира необикновено отрицателна реакция. Видяхте го с просто " завъртането " в медиите на името на Петър Стоянов, от който множеството хора нямат неприятни мемоари. И въпреки всичко реакциите по-късно " завъртане " на неговото име бяха такива, че стана нужно неговата някогашна медийна съратничка Нери Терзиева да излезе със специфична негова отбрана. Отказахте се от него (или той имà разсъдъка да се откаже от вас, не знам).
Какво можехте да извършите?
Решихте, че е доста мъдро да застанете зад някой съвсем-съвсем самостоятелен.
Да накарате някой да разгласи, че ненадейно е решил самичък, внезапно, да се кандидатира против Радев, а вие пък, ненадейно харесали неговата " мъжествена увереност " да благоволите да го подкрепите.
Смятахте ли, че някой би могъл да повярва, че ректорът на Софийския университет внезапно се е въодушевил да остави преводите на Аристотел и да тръгне да лекува " пагубното разделяне на обществото "? А вие, от ГЕРБ, трогнати от неговото мъжество, сте му конфигурирали за ръководител на инициативния комитет гербаджийския народен представител Радомир Чолаков? Толкова усърдно бяхте инструктирали професора да се държи като " самостоятелен ", че го направихте комичен с повтарянето на баналности от вида на " обединяване на всички българи " и " мир по всички фронтове ".
Бе толкоз, толкоз транспарантно, че всички схванаха, че това е паникьорски надената филологическа маска на лицето на " бащицата ". И ето - всички си показаха по какъв начин в случай че биха дали своят вот за " генерала на духа ", още същата вечер ще чуят " генерала " Борисов и хвалбата му, че е " бил " (той, схваща се) Радев. И се извършиха с решителност да си спестят това наслаждение.
Накрая: голяма нелепост направи персонално Борисов, който след митингите от лятото на 2020 година коренно напусна столичния и градския ареал, залута се из селските пътища с прословутата си " джипка ", само че не спря да приказва. Нима не усети, че е пресякъл един рубеж, след който каквото и да кажеше (за автомагистрали, за " ред в хаоса " и т. н.) с този собствен опротивял популистки език, то е единствено негатив, който се натрупа върху партията и всеки негов фаворит?
Не разбра това - мисля, че не го схваща и до през днешния ден. Не умее да мълчи, а всяко негово " включване " от " пътищата на родината " е препъни-камък за която и да било негова креатура. И назад - е точка в интерес на " българоубиеца " Радев.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ