Идва ли краят на популизма в Източна Европа
Анализът е препубликуван от
Петер Марки-Зай. Това е името, за което ще чуваме и четем все по-често в идващите месеци в мненията с европейска тема.
Той е кмет на град с 40 хиляди души в южна Унгария и с мъчно произносимо име - Ходмезьовашархей. Вече е претендентът на обединената съпротива за министър-председател в изборите през пролетта.
В тези избори той ще се състезава с Виктор Орбан с вярата, че след 12 години ръководство на ФИДЕС най-сетне е пристигнало време за смяна.
Марки-Зай завоюва първичните избори в конкуренция с Клара Добрев, евродепутат от ляво-либералната Демократична коалиция, и известния градоначалник на Будапеща Гергей Карачонь. Самият той дефинира себе си като реакционер и бивш гласоподавател на ФИДЕС, отчаян от корупцията в ръководещата партия и властническия жанр на ръководство на Орбан.
Амбицията му е да притегли поддръжка от целия политически набор по същия модел, който му е оказал помощ да завоюва и кметските избори в Ходмезьовашархей преди три години.
Сюжет за цяла Европа
Защо протичащото се в Унгария е значимо в европейски мащаб? Най-вече поради мястото на Виктор Орбан на политическата сцена в границите на Европейски Съюз.
Откакто пристигна още веднъж на власт през 2010 година, унгарският министър председател се трансформира в лицето на европейския десен популизъм. В доста по-голяма степен спрямо други водачи в същия политически сегмент - от Матео Салвини до Ярослав Качински в Полша - той налучка печелившата формула. Бежанската опасност и изобщо обликът на външния зложелател помогнаха на Орбан да извоюва трети мандат през 2018 година, негово историческо достижение. Разбира се, проверката на изборните правила и въвеждането на смесена система, също си сподели думата. С по-малко от 50% от гласовете ФИДЕС си обезпечи две трети от местата в Народното събрание!
Пример за популистите
Най-общо казано Орбан сътвори един модел на политическо ръководство, който е изключително прелъстителен за мнозина в посткомунистическа Европа, само че и освен там. Миналия месец среща на върха по демографските въпроси в Будапеща събра дружно Орбан, министър председателите на Словения и Чехия Янез Янша и Андрей Бабиш, сръбския президент Александър Вучич, a също по този начин и босненския сръбски водач Милорад Додик. Почетен посетител беше и някогашният американски вицепрезидент Майк Пенс.
Няма да преувеличим, в случай че кажем, че за всички тях Орбан е образец за подражателство. Окопаването във властта и стопанската система под прикритието на обичайни и десноконсервативни полезности, говоренето против либерализма (сведен до тематики като правата на хората от ЛГБТ общността или зеления преход), мекият евроскептицизъм ( " дайте ни пари, без да ни държите сметка по какъв начин управляваме страната си " ) е общият знаменател.
Въпросът е дали и по какъв начин може да бъде преборен десният популизъм, изключително в стани като Унгария, където страната е в огромна степен овладяна.
Орбан разполага освен със мощно политическо обръщение, което е известно измежду забележителен % от електората, само че и с поддръжката на медии, бизнес, правосъдна система. Условията за съревнование не са равни за всички играчи.
Подобно е ситуацията и в ред други страни с хибридни режими, в които са налице както демократични, по този начин и властнически детайли. Сърбия и Турция, две прилежащи страни на България, са добър образец в тази посока. Да не забравяме и Полша, която от ден на ден клони към същата група (Матеуш Моравиецки бойкотира срещата в Будапеща поради спор с Чехия във връзка презгранично замърсяване от страна на полски ТЕЦ).
Затова и залогът в унгарските избори е толкоз огромен. Ако Орбан падне от власт, това ще е извънредно значим казус - доста по-значим от загубата на Бабиш в Чехия преди седмици.
Как се прави политически пробив
Това, което със знаем сигурно, е, че обединяването на опозицията е належащо изискване за политически пробив.
Разделенията по идеологически или различен принцип са манна небесна за управници като Орбан, Вучич или Ердоган. И противоположното - координирането на напъните и окрупняването на електората въз основа на общата битка против статуквото е прийом за равнене на силите с властимащите.
Именно по този метод - след първоначални избори, в които участваха съвсем всички съществени опозиционни партии - Гергей Карачонь завоюва Будапеща през 2019 година През същата година в Истанбул и Анкара победиха претендентите на единен партиен блок, който остави настрани дълбоки идейни и политически разлики в името на битката с Ердоган. В Сърбия също се приказва все по-усилено за необятно обединяване.
На второ място късмет имат водачи, които са способни да отделят гласове от ръководещите. Затова и изборът на Марки-Зай е евентуално добър вид.
Разбира се, едно е да спечелиш на локални избори, напълно друго - на национално ниво. Битката за Унгария занапред следва и Орбан все по този начин има преимущество. Но както демонстрираха наскоро изборите резултати в Чехия, господството на популизма не е абсолютно и безкрайно. Избирателите вземат решение.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Петер Марки-Зай. Това е името, за което ще чуваме и четем все по-често в идващите месеци в мненията с европейска тема.
Той е кмет на град с 40 хиляди души в южна Унгария и с мъчно произносимо име - Ходмезьовашархей. Вече е претендентът на обединената съпротива за министър-председател в изборите през пролетта.
В тези избори той ще се състезава с Виктор Орбан с вярата, че след 12 години ръководство на ФИДЕС най-сетне е пристигнало време за смяна.
Марки-Зай завоюва първичните избори в конкуренция с Клара Добрев, евродепутат от ляво-либералната Демократична коалиция, и известния градоначалник на Будапеща Гергей Карачонь. Самият той дефинира себе си като реакционер и бивш гласоподавател на ФИДЕС, отчаян от корупцията в ръководещата партия и властническия жанр на ръководство на Орбан.
Амбицията му е да притегли поддръжка от целия политически набор по същия модел, който му е оказал помощ да завоюва и кметските избори в Ходмезьовашархей преди три години.
Сюжет за цяла Европа
Защо протичащото се в Унгария е значимо в европейски мащаб? Най-вече поради мястото на Виктор Орбан на политическата сцена в границите на Европейски Съюз.
Откакто пристигна още веднъж на власт през 2010 година, унгарският министър председател се трансформира в лицето на европейския десен популизъм. В доста по-голяма степен спрямо други водачи в същия политически сегмент - от Матео Салвини до Ярослав Качински в Полша - той налучка печелившата формула. Бежанската опасност и изобщо обликът на външния зложелател помогнаха на Орбан да извоюва трети мандат през 2018 година, негово историческо достижение. Разбира се, проверката на изборните правила и въвеждането на смесена система, също си сподели думата. С по-малко от 50% от гласовете ФИДЕС си обезпечи две трети от местата в Народното събрание!
Пример за популистите
Най-общо казано Орбан сътвори един модел на политическо ръководство, който е изключително прелъстителен за мнозина в посткомунистическа Европа, само че и освен там. Миналия месец среща на върха по демографските въпроси в Будапеща събра дружно Орбан, министър председателите на Словения и Чехия Янез Янша и Андрей Бабиш, сръбския президент Александър Вучич, a също по този начин и босненския сръбски водач Милорад Додик. Почетен посетител беше и някогашният американски вицепрезидент Майк Пенс.
Няма да преувеличим, в случай че кажем, че за всички тях Орбан е образец за подражателство. Окопаването във властта и стопанската система под прикритието на обичайни и десноконсервативни полезности, говоренето против либерализма (сведен до тематики като правата на хората от ЛГБТ общността или зеления преход), мекият евроскептицизъм ( " дайте ни пари, без да ни държите сметка по какъв начин управляваме страната си " ) е общият знаменател.
Въпросът е дали и по какъв начин може да бъде преборен десният популизъм, изключително в стани като Унгария, където страната е в огромна степен овладяна.
Орбан разполага освен със мощно политическо обръщение, което е известно измежду забележителен % от електората, само че и с поддръжката на медии, бизнес, правосъдна система. Условията за съревнование не са равни за всички играчи.
Подобно е ситуацията и в ред други страни с хибридни режими, в които са налице както демократични, по този начин и властнически детайли. Сърбия и Турция, две прилежащи страни на България, са добър образец в тази посока. Да не забравяме и Полша, която от ден на ден клони към същата група (Матеуш Моравиецки бойкотира срещата в Будапеща поради спор с Чехия във връзка презгранично замърсяване от страна на полски ТЕЦ).
Затова и залогът в унгарските избори е толкоз огромен. Ако Орбан падне от власт, това ще е извънредно значим казус - доста по-значим от загубата на Бабиш в Чехия преди седмици.
Как се прави политически пробив
Това, което със знаем сигурно, е, че обединяването на опозицията е належащо изискване за политически пробив.
Разделенията по идеологически или различен принцип са манна небесна за управници като Орбан, Вучич или Ердоган. И противоположното - координирането на напъните и окрупняването на електората въз основа на общата битка против статуквото е прийом за равнене на силите с властимащите.
Именно по този метод - след първоначални избори, в които участваха съвсем всички съществени опозиционни партии - Гергей Карачонь завоюва Будапеща през 2019 година През същата година в Истанбул и Анкара победиха претендентите на единен партиен блок, който остави настрани дълбоки идейни и политически разлики в името на битката с Ердоган. В Сърбия също се приказва все по-усилено за необятно обединяване.
На второ място късмет имат водачи, които са способни да отделят гласове от ръководещите. Затова и изборът на Марки-Зай е евентуално добър вид.
Разбира се, едно е да спечелиш на локални избори, напълно друго - на национално ниво. Битката за Унгария занапред следва и Орбан все по този начин има преимущество. Но както демонстрираха наскоро изборите резултати в Чехия, господството на популизма не е абсолютно и безкрайно. Избирателите вземат решение.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ