Удар по "средното царство". Защо се свива населението на Китай
Анализът е препубликуван от
Нанси Джанг е на 34 години, живее в град Тианджин и е търговски представител в компания за храна за домашни любимци. Омъжена е от шест години, само че към този момент е твърдо решена, че няма да има деца.
Мотивите ѝ се припокриват с тези на съвсем 190 милиона други работещи фамилии в Китай, които съгласно локални социологически проучвания просто отхвърлят да основат свои наследници. Джанг упорства, че не желае деца просто тъй като има " прекалено много несигурни фактори в китайското общество ", а менталното и физическо напрежение е прекомерно огромно.
" Отглеждането и образованието крият прекомерно доста разноски и главната тежест пада върху дамите ", споделя тя пред ABC News.
Подобни мисли се чуват от хора в най-различни елементи на страната. Фор Уонг и брачната половинка му са открити в Пекин, само че и те нямат желание да основават потомство: " Появата на дете е като отваряне на кутия с мистерии, аз нямам кураж да я отворя ", споделя Уонг.
Некоронованите крале на червен КитайС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Такива отзиви са знак за доста основни промени в мисленето и културата на актуалните млади китайци, които просто отхвърлят да следват обичайните практики и държание. Успоредно с това основават непредвидени главоболия на комунистическата партия, която трескаво търси решения за излизане от множащите се рецесии. И открива своето изтощение.
Как Индия измести Китай
Само преди два месеца се случи събитие, което мнозина възприемат като знаково. За първи път, откогато Организация на обединените нации събира данни, Китай (1,426 милиарда души) изгуби лидерската позиция с най-голямо население в света и беше изместена от Индия (1,429 милиарда души).
Всеки ден в Индия се раждат 86 000 деца, до момента в който в Китай техният брой е едвам 49 400. Очакванията са за в допълнение стесняване на китайското население от към 10% през идните две десетилетия. По-дългосрочните проекции са за спад до под 1 милиард души към 2080 година
Коефициентът на раждаемост пък е към 1.2, един от най-ниските в света. Погледнато в самата конструкция на популацията, най-драматичният срив е при хората в най-работоспособна възраст сред 15 и 49 години. Тук пикът е минат още към 2010 година и видяно напред, сред 2010 и 2050 година се чака тази най-продуктивна група да се свие с съвсем 40%.
Особено проблематична е динамичността при по-възрастното население над 65 години. През 2005 година броят на тези хора е към 100 милиона, през 2025 се чака да е 200-та, а през 2050 да доближи цели 400 милиона. Към тогавашния миг съотношението работещи - неработещи ще е под 2 към 1.
Китайската фантазия С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Казано по-обобщено, Китай от ден на ден ще страда от двоен проблем - огромно стесняване в относителния дял на работещите в общото население и доста по-възрастна работна мощ спрямо годините на огромен напредък на страната.
Съществува и различен значим дисбаланс, който постоянно е обект на терзание измежду ръководещите в страната. Към 2023 година в групата сред 0 и 25 години на всеки 100 души от женски пол се падат 116 от мъжки. За Пекин това е един от най-големите опасности за обществена неустойчивост.
На какво се дължа сегашните трендове
Основна причина за сегашните трендове е прословутата " политика за едно дете ". Тя е въведена през 1979 година от терзания за асиметрия сред растежа на популацията и потенциала на икономическата и обществената система, а нейният формален край идва едвам през 2015 година
Ускорената урбанизация ускорява демографското стесняване, а желанието за мъжко потомство води освен до взрив на незаконните аборти, само че и до в допълнение стесняване на броя на дамите. Разхлабването на ограничаващата политика е забавено с най-малко към десетилетие и отрицателните динамичности са набрали прекомерно огромна скорост, когато през 2016 година партията прави противоположен завой и приема " политика на две деца ".
Тя е несполучлива и единствено пет години по-късно следва " политиката на три деца ", която към този момент се формулира в среда на възходящо терзание и даже суматоха за дълготрайното развиване на страната. Това безпокойство роди и разнообразни управнически ограничения, което занапред се чака да имат някакъв резултат.
Те са в разнообразни направления. Например, отстранено бе правото на фирмите да уволняват чиновници с повече от едно дете, а от партийната изразителност напълно изчезна понятието " фамилно обмисляне ". Въведени бяха разнообразни данъчни отстъпки за родители и компании в съответстващите браншове, спомагателна просветителна поддръжка и понижаване на разликите в подготовката сред децата от другите обществени групи, както и вложения в услугите за детска грижа.
Китайска кухняС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Интересна смяна е разширение на майчинството. Към момента единствената национална регулация е за 98 работни дни, а оттатък тях наредбите зависят от локалните управляващи и обособените компании.
Защо казусът на Китай е толкоз друг
Всъщност, трагичният демографски срив е пресечна точка на няколко и разнообразни трендове оттатък " политиката на едно дете ". Някои са добре познати и от други страни и включват урбанизация, възходящо равнище на обучение измежду дамите и по-добра интеграция в пазара на труда.
Другите са по-специфични за Китай. Културната смяна и отдалечаване от по-традиционните настройки във връзка с децата, брака и фамилията са с непредвиден интензитет и скорост. Нещо повече, след Южна Корея страната е с най-голям разход по отношение на брутния вътрешен артикул (БВП) за развъждане на дете от раждане до университет.
Средният разход за хората, живеещи в градовете е 99 108 $, само че в някои места като Шанхай доближава 199 165 $. Други основни аргументи са необикновено високите разноски за пазаруване на парцел, грижата за възрастни хора и постоянно нерегламентирано дългото работно време.
Демографският срив е и обществен избор на съмнение към личните институции, власт и бъдеще. На процедура в страната към момента не е построена цялостна работеща система от обществени услуги, а преходът към нов икономически модел унищожава обществения небосвод, упования и сигурност на милиони китайци.
Увереността в бъдещето е подкопана след десетилетия на бърз напредък и " новото обикновено " е възходяща неустойчивост и неустановеност. Тази нова обществена и икономическа действителност едвам в този момент стартира да се осъзнава и от доста изследвания е видно, че огромна част от популацията е в персонален и фамилен ступор.
Удар по " междинното царство "
Случващото се е и символен удар по " междинното царство ". Демографската мощност, притежанието на най-голямата човешка общественост и проектирането ѝ в бъдещето бе основна част от митологията, деликатно градена от Китай през последните десетилетия. Нейната компактност трябваше да излъчва мощ, чийто мащаб целеше да обезсилва противниците и съперниците. Да спомага за спечелването на борби преди изобщо те да бъдат провеждани.
Ускорената демографска имплозия удря по шампионата на Пекин в огромната борба за работещи и консуматори, и накърнява облика ѝ на преобладаваща страна по най-различни критерии, който се култивира от много време. Неприятен за управляващите е и фактът, че точно Индия е страната, която измества " междинното царство ".
Именно сравнението с Ню Делхи е постоянно употребявано като контрастност на траекториите на развиване на двете страни, изключително в икономическата част. Нещо повече, комунистическите елити упорито се пробват да показват своя повсеместен модел на развиване не просто като подобаваща опция, само че и като перспективен и работещ. Китайският модел трябваше да бъде бъдещето, безапелационно и еднопосочно. Подобно гледище е все по-трудно да бъде предпазено. В този смисъл, протичащото се е удар по престижа и " меката мощ " на страната.
Разбира се, както мнозина не стопират да припомнят, " демографията не е орис ". Но е истина, че един път отключена, сходна серпантина надолу е съвсем невероятно да бъде спряна. На процедура, Китай е изправен пред две фундаментални провокации.
Китайски приказки (Изток-Запад)С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Едното е на " клопката на междинните приходи ", която би трябвало да бъде преодоляна след края на лесния, експортен напредък. Второто е на " остаряване преди замогване ", което е още по-сложно за решение. Нарастването на продуктивността постоянно се показва като панацея за сходни проблеми, само че даже да приемем това изказване, обстановката за Китай е не по-малко притеснителна.
По калкулации на Международния валутен фонд сред 2012 и 2017 година растежът на продуктивността е 0,6%. Пекин публично си е сложил цел да трансформира страната в " развита стопанска система " към 2050 година (със стандарт, съпоставим с този на Португалия), което значи, че сред 2020 и 2050 година продуктивността ще би трябвало да се усили с общо 156%, или 3,2% на година. Към днешна дата, тази цел наподобява изцяло непостижима.
Ако към всичко това прибавим забавянето на стопанската система, големия дълг, напускането на западни вложители, свиването на индустриалните потенциали и вложения и политическия напън върху техно промишленостите и неработеща пенсионна система, картината става още по-проблемна за елитите в Пекин.
Всъщност, пъзелът от проблеми става все по-сложен, а провокациите все по-често се трансформират в рецесии. Сега към тази действителност комунистическата партия ще би трябвало да понесе и символния удар на демографската имплозия.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Нанси Джанг е на 34 години, живее в град Тианджин и е търговски представител в компания за храна за домашни любимци. Омъжена е от шест години, само че към този момент е твърдо решена, че няма да има деца.
Мотивите ѝ се припокриват с тези на съвсем 190 милиона други работещи фамилии в Китай, които съгласно локални социологически проучвания просто отхвърлят да основат свои наследници. Джанг упорства, че не желае деца просто тъй като има " прекалено много несигурни фактори в китайското общество ", а менталното и физическо напрежение е прекомерно огромно.
" Отглеждането и образованието крият прекомерно доста разноски и главната тежест пада върху дамите ", споделя тя пред ABC News.
Подобни мисли се чуват от хора в най-различни елементи на страната. Фор Уонг и брачната половинка му са открити в Пекин, само че и те нямат желание да основават потомство: " Появата на дете е като отваряне на кутия с мистерии, аз нямам кураж да я отворя ", споделя Уонг.
Такива отзиви са знак за доста основни промени в мисленето и културата на актуалните млади китайци, които просто отхвърлят да следват обичайните практики и държание. Успоредно с това основават непредвидени главоболия на комунистическата партия, която трескаво търси решения за излизане от множащите се рецесии. И открива своето изтощение.
Как Индия измести Китай
Само преди два месеца се случи събитие, което мнозина възприемат като знаково. За първи път, откогато Организация на обединените нации събира данни, Китай (1,426 милиарда души) изгуби лидерската позиция с най-голямо население в света и беше изместена от Индия (1,429 милиарда души).
Всеки ден в Индия се раждат 86 000 деца, до момента в който в Китай техният брой е едвам 49 400. Очакванията са за в допълнение стесняване на китайското население от към 10% през идните две десетилетия. По-дългосрочните проекции са за спад до под 1 милиард души към 2080 година
Коефициентът на раждаемост пък е към 1.2, един от най-ниските в света. Погледнато в самата конструкция на популацията, най-драматичният срив е при хората в най-работоспособна възраст сред 15 и 49 години. Тук пикът е минат още към 2010 година и видяно напред, сред 2010 и 2050 година се чака тази най-продуктивна група да се свие с съвсем 40%.
Особено проблематична е динамичността при по-възрастното население над 65 години. През 2005 година броят на тези хора е към 100 милиона, през 2025 се чака да е 200-та, а през 2050 да доближи цели 400 милиона. Към тогавашния миг съотношението работещи - неработещи ще е под 2 към 1.
Казано по-обобщено, Китай от ден на ден ще страда от двоен проблем - огромно стесняване в относителния дял на работещите в общото население и доста по-възрастна работна мощ спрямо годините на огромен напредък на страната.
Съществува и различен значим дисбаланс, който постоянно е обект на терзание измежду ръководещите в страната. Към 2023 година в групата сред 0 и 25 години на всеки 100 души от женски пол се падат 116 от мъжки. За Пекин това е един от най-големите опасности за обществена неустойчивост.
На какво се дължа сегашните трендове
Основна причина за сегашните трендове е прословутата " политика за едно дете ". Тя е въведена през 1979 година от терзания за асиметрия сред растежа на популацията и потенциала на икономическата и обществената система, а нейният формален край идва едвам през 2015 година
Ускорената урбанизация ускорява демографското стесняване, а желанието за мъжко потомство води освен до взрив на незаконните аборти, само че и до в допълнение стесняване на броя на дамите. Разхлабването на ограничаващата политика е забавено с най-малко към десетилетие и отрицателните динамичности са набрали прекомерно огромна скорост, когато през 2016 година партията прави противоположен завой и приема " политика на две деца ".
Тя е несполучлива и единствено пет години по-късно следва " политиката на три деца ", която към този момент се формулира в среда на възходящо терзание и даже суматоха за дълготрайното развиване на страната. Това безпокойство роди и разнообразни управнически ограничения, което занапред се чака да имат някакъв резултат.
Те са в разнообразни направления. Например, отстранено бе правото на фирмите да уволняват чиновници с повече от едно дете, а от партийната изразителност напълно изчезна понятието " фамилно обмисляне ". Въведени бяха разнообразни данъчни отстъпки за родители и компании в съответстващите браншове, спомагателна просветителна поддръжка и понижаване на разликите в подготовката сред децата от другите обществени групи, както и вложения в услугите за детска грижа.
Интересна смяна е разширение на майчинството. Към момента единствената национална регулация е за 98 работни дни, а оттатък тях наредбите зависят от локалните управляващи и обособените компании.
Защо казусът на Китай е толкоз друг
Всъщност, трагичният демографски срив е пресечна точка на няколко и разнообразни трендове оттатък " политиката на едно дете ". Някои са добре познати и от други страни и включват урбанизация, възходящо равнище на обучение измежду дамите и по-добра интеграция в пазара на труда.
Другите са по-специфични за Китай. Културната смяна и отдалечаване от по-традиционните настройки във връзка с децата, брака и фамилията са с непредвиден интензитет и скорост. Нещо повече, след Южна Корея страната е с най-голям разход по отношение на брутния вътрешен артикул (БВП) за развъждане на дете от раждане до университет.
Средният разход за хората, живеещи в градовете е 99 108 $, само че в някои места като Шанхай доближава 199 165 $. Други основни аргументи са необикновено високите разноски за пазаруване на парцел, грижата за възрастни хора и постоянно нерегламентирано дългото работно време.
Демографският срив е и обществен избор на съмнение към личните институции, власт и бъдеще. На процедура в страната към момента не е построена цялостна работеща система от обществени услуги, а преходът към нов икономически модел унищожава обществения небосвод, упования и сигурност на милиони китайци.
Увереността в бъдещето е подкопана след десетилетия на бърз напредък и " новото обикновено " е възходяща неустойчивост и неустановеност. Тази нова обществена и икономическа действителност едвам в този момент стартира да се осъзнава и от доста изследвания е видно, че огромна част от популацията е в персонален и фамилен ступор.
Удар по " междинното царство "
Случващото се е и символен удар по " междинното царство ". Демографската мощност, притежанието на най-голямата човешка общественост и проектирането ѝ в бъдещето бе основна част от митологията, деликатно градена от Китай през последните десетилетия. Нейната компактност трябваше да излъчва мощ, чийто мащаб целеше да обезсилва противниците и съперниците. Да спомага за спечелването на борби преди изобщо те да бъдат провеждани.
Ускорената демографска имплозия удря по шампионата на Пекин в огромната борба за работещи и консуматори, и накърнява облика ѝ на преобладаваща страна по най-различни критерии, който се култивира от много време. Неприятен за управляващите е и фактът, че точно Индия е страната, която измества " междинното царство ".
Именно сравнението с Ню Делхи е постоянно употребявано като контрастност на траекториите на развиване на двете страни, изключително в икономическата част. Нещо повече, комунистическите елити упорито се пробват да показват своя повсеместен модел на развиване не просто като подобаваща опция, само че и като перспективен и работещ. Китайският модел трябваше да бъде бъдещето, безапелационно и еднопосочно. Подобно гледище е все по-трудно да бъде предпазено. В този смисъл, протичащото се е удар по престижа и " меката мощ " на страната.
Разбира се, както мнозина не стопират да припомнят, " демографията не е орис ". Но е истина, че един път отключена, сходна серпантина надолу е съвсем невероятно да бъде спряна. На процедура, Китай е изправен пред две фундаментални провокации.
Едното е на " клопката на междинните приходи ", която би трябвало да бъде преодоляна след края на лесния, експортен напредък. Второто е на " остаряване преди замогване ", което е още по-сложно за решение. Нарастването на продуктивността постоянно се показва като панацея за сходни проблеми, само че даже да приемем това изказване, обстановката за Китай е не по-малко притеснителна.
По калкулации на Международния валутен фонд сред 2012 и 2017 година растежът на продуктивността е 0,6%. Пекин публично си е сложил цел да трансформира страната в " развита стопанска система " към 2050 година (със стандарт, съпоставим с този на Португалия), което значи, че сред 2020 и 2050 година продуктивността ще би трябвало да се усили с общо 156%, или 3,2% на година. Към днешна дата, тази цел наподобява изцяло непостижима.
Ако към всичко това прибавим забавянето на стопанската система, големия дълг, напускането на западни вложители, свиването на индустриалните потенциали и вложения и политическия напън върху техно промишленостите и неработеща пенсионна система, картината става още по-проблемна за елитите в Пекин.
Всъщност, пъзелът от проблеми става все по-сложен, а провокациите все по-често се трансформират в рецесии. Сега към тази действителност комунистическата партия ще би трябвало да понесе и символния удар на демографската имплозия.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ