Анализът е препубликуван от Изминаха десетина дни от гостуването на

Анализът е препубликуван от

Изминаха десетина дни от гостуването на Джон Малкович в София. На сцената на Народния спектакъл. С представлението на режисьора Тимофей Кулябин " В самотата на памуковите полета " по текста на Бернар-Мари Колтес. Припомняме мотива за гостуването, тъй като сякаш самият театър не беше толкоз значим, а по-скоро въодушевлението от обстоятелството, че " имаме " Джон Малкович у нас.

А Джон Малкович е специфичен посетител не поради друго, а поради спектаклите и филмите, с които е обвързван. Талантът му се е разгърнал в посвещението на работата върху художествени облици от литературни текстове на създатели, които от своя страна са се посветили. В заниманието се включват и други креативен фигури, като от съответното другарство посред им и от общото целеустремено изпитание се ражда логичен резултат, придаващ полезност на всеки съпричастен.

Или с други думи - да бъдеш Джон Малкович зависи от пътя, който си извървял и продължаваш да вървиш . И в случай че идването на Джон Малкович е събитие, то би било добре да се схваща в какво се състои неговото значение. И да не се пропилява опцията това значение да се разгърне в фактически благотворна посока, която да поражда достоверно креативно развиване у присъстващите, а не просто мнимо наслаждение, че са имали среща със звезда от интернационален мащаб.

Джон Малкович: Оценяваме същински нещо едвам когато към този момент го няма

Но дори мнимото наслаждение на публиката, за която самото креативно наличие е на назад във времето, не е толкоз заплашителен проблем. И снобската тръпка на познавачите също е в границите на предстоящото - естествено е да има хора, за които отъркването в такава звезда е задоволително, с цел да затвърдят визията си, че те също са звезди. Истинска паника обаче може да възникне, в случай че сходни трепети изцяло обзет родните културни институти и техните ръководители. Ако последните сметнат, че щом имат вносни международни имена в афиша, са изпълнили задачата си.

Не. Мисията на родните културни институти и техните ръководители е основаването на наличие - да бъдат градивен креативен фактор, а не да имат във витрината си фотоси с велики създатели от чужбина. Разбира се, отварянето към гастроли на актьори от целия свят е стимулиращо, космополитната съгласуваност с безграничната артистична общественост е значима за свободния обсег на концепциите, за превъзмогването на провинциалните комплекси и байганьовския нрав. Но не трябва с този доблестен претекст да се оправдава промяната на целите и критериите за сполучливо културно водачество.

Конкретният случай е доста подобаващ, с цел да се намерения по тематиката. В Народния спектакъл избухна обществено прочут спор. Дълбок спор, доколкото креативната атмосфера е съществено повредена - съставът е разлъчен и моралните конфликти безусловно блокират работата, тъй като изкуството неизбежно е обвързано с нравствената страна на съществуването. Няма по какъв начин да се твори, в случай че позициите в тази сфера са разколебани.

Директорът на Народния спектакъл уволнил Морфов, тъй като не се е справил като основен режисьор

На този декор културният институт се хвали с известните чужденци, които слагат на сцената или я украсяват с височайшото си наличие Нека отново кажем - добре са пристигнали. Само че те не могат да се трансформират в заслон, зад който се крие немощта да се вземат решение същинските задания. Защото театърът не е търговски център, в който влиятелни международни марки отварят своите щандове, и неговият сполучлив мениджмънт не се състои в това да им предложи комфортно пространство.

Ако е накърнена самата креативна вътрешност, обличането ѝ в красиви одежди е противоположното на грижа за нейното излекуване, по-скоро е неистина, която в вероятност ще утежни положението, и следствията може да се окажат продължително негативни. Апропо, високите финансови резултати и усъвършенстваният веществен статус на чиновниците още веднъж могат да се причислят към лъжата, щом истината, че същинските проблеми не се оправят се крие. Достойното възнаграждение в региона на културата е мъчителен въпрос, само че неговият отговор би трябвало да бъде също заслужен - от кое място, по какъв начин, въз основата на какви доходи и заслуги.

Защото кой е Джон Малкович и какъв брой коства е известно и няма огромно различие дали е по този начин, или другояче. Причините са, че не е фиктивен воин, а със себе си потвърждава цената. Освен това той сигурно знае, че сега, в който престане да твори, ситуацията му ще се промени - средата, в която е учтив, е безмилостна в това отношение. А у нас се появява наклонността творчеството да се заменя с владеене (може и за напълно малко, под наем) на мастити създатели. Това не може да е съществено държание.

В заглавието на този текст си приказват две известни заглавия - " Да имаш или да бъдеш " на Ерих Фром и " Да бъдеш Джон Малкович " на Чарли Кауфман и Спайк Джоунз. И книгата, и филмът разискват въпросите за идентичността и смисъла, само че в случай че сценаристът и режисьорът съзнателно избират сюрреалистичния ключ, то общественият психолог се пробва да е налично, даже тривиално явен - " да имаш " е материална отплата на вътрешни дефицити, които не престават да разстройват съществото ти, старанието " да бъдеш " изисква повече старание, само че единствено то носи същинско задоволство. В личното ти съществуване, а и в живота на общността.

Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.