Защо българите се страхуват от бъдещето
Анализът е препубликуван от.
Има елементарен и сложен диалог за изборните резултати от последната година и изключително - отпреди седмица. Освободен от ненужните детайлности, ето по какъв начин наподобява лесният диалог: " Гласуващите за ГЕРБ са корумпирана клиентела; за " Възраждане " и " ИТН " (ИТН) - лумпени; за Движение за права и свободи - крепостни, затворени в избран етнос; за Българска социалистическа партия - червени бабички на доизживяване ".
Оттук следваха относително лесни предписания за справяне със обстановката: подкрепящите ГЕРБ да бъдат откъснати от достъп до обществени средства; лумпените да бъдат изолирани, а по-младите - образовани; някой с изключение на Движение за права и свободи да се намеси в представителството на турския етнос; да изчакаме още малко електоратът на Българска социалистическа партия да падне под четири % по биологични аргументи.
Резултатите от последните два избора демонстрираха, че тази картина е подвеждаща. Време е да бъде извършен сложният диалог и той стартира с оценка на позиционирането на двукратния победител ГЕРБ в публичното схващане.
" Да не става нищо, че да не стане нещо "
Не всички, които гласоподават настойчиво за ГЕРБ, са корумпирана клиентела или страхливи служители. ГЕРБ като че съумя да заеме онази позиция, която Българска социалистическа партия заемаше в интервала 1990-2005 година А точно: да съставлява хората, които не се усещат комфортно в актуалния свят. Те не го схващат и по тази причина ги е боязън от него. Не могат да вършат проекти за бъдещето си, тъй като за тях бъдещето е сцена на все нови закани, а не на все нови благоприятни условия. Тези хора се усещат по-добре в границите на познатия ориенталско-феодален модел, в който всеки си има стопанин и знае какво да прави, защото му се споделя какво да прави.
В този модел лични достижения няма, защото всичко е въпрос на това - някой да ти " пусне ". Няма обаче и лични провали, защото не се носи лична отговорност. Ако нещо не се получи - отговорен е някой различен. И в последна сметка е по-добре нищо изключително да не се случва, с цел да не се разбъркват нещата: " Да не става нищо, че да не стане нещо ".
Това е моделът " непоклатимост ", предлаган от Българска социалистическа партия в първите 15 години след 1989-а година и рефериращ към отминалото " Живково време ". Това е през днешния ден моделът, предлаган от ГЕРБ и рефериращ към " Бойковото време ". Тази режисура на въпроса е почтено разкрита от самия ГЕРБ в лозунга " За постоянна България още веднъж ".
Никой не може да анулира бъдещето
Записки по революцията - том 1: В България и другаде (1962 - 1989)С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Уплахът от непрекъснато изменящия се и ставащ все по-шарен свят не е единствено българско събитие. Същият уплах лежи в основата на поддръжката за Доналд Тръмп в Америка и той удържа на власт Владимир Путин в Русия в продължение на две десетилетия. Този уплах докара на британците Брекзит, а на унгарците - Виктор Орбан.
Партиите, които дават израз на този уплах, оферират небосвод на непрекъсната не-промяна, някакво прекъсване на времето и опазване на нещата в настоящето им положение. Това обаче е позиция, която е невероятно да бъде поддържана дълго време. Няма по какъв начин, когато става дума за човешки каузи, някой да каже " Край! Каквото било - било. Повече нищо няма да се трансформира. Отменяме бъдещето ". Българска социалистическа партия се пробваха и не съумяха. Същото се опита да направи Леонид Брежнев в Съюз на съветските социалистически републики (и в Източна Европа) по време на своята политика на " застой ". И той не съумя, макар големите запаси, с които разполагаше. Никой не може да анулира бъдещето.
В човешките каузи стоенето на едно място приключва по един от два метода: потегляне напред, към все по-сложен, динамичен и пъстър свят; или проваляне обратно и опит да бъде заимствуван някакъв въобразен, черно-бял, елементарен и елементарен свят на предишното.
Страховете от незнайното
Записки по революцията - том 3 (1997-2017)С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Светът на бъдещето е постоянно отворен, тъй като още не се е случил. Светът на предишното е постоянно въобразен, защото към този момент се е случил и може да бъде възобновен само във въображението. При съществуването на уплашено население, вкопчено в настоящето, скокът към бъдещето не е лесна работа. Пропадането в предишното е по-вероятно, защото е доста елементарно да бъде препоръчан подобен негов утопичен вид, който да успокоява страховете от незнайното.
Скок към бъдещето съумяха да реализират американците, които замениха Тръмп с Джо Байдън и послания, доминирани " още веднъж " от хрумвания за по-добро бъдеще. На британците излизането от хипнозата на Брекзит сякаш им следва на идващите общи избори. От застоя се пробват да се отърсят унгарците, турците и поляците.
Скок към бъдещето в България оферират " Продължаваме промяната " (ПП) и " Демократична България " (ДБ) и даже съумяха в границите на няколкомесечното си ръководство да разкрият някои черти от това бъдеще. На тези избори обаче те изгубиха 70 000 гласа. Много повече от това число скочиха гласовете за партиите, които оферират проваляне във мислено минало - " Възраждане " и Има Такъв Народ. По средата, с неизменен резултат, останаха партиите на " стабилността " ГЕРБ и Движение за права и свободи.
" Чарът " на безвремието
Русия: Една история на страна без историяС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Леснината, с която се пропада от застой ( " непоклатимост " ) в опростена версия на предишното се вижда на доста места по света. Путиновото безвремие се трансформира в прям опит за връщане към средата на 1940-те години. Става дума за просто, въпреки въобразено минало, в което Сталин е умен общественик, който е " за народа ", побеждава външните врагове, унищожава вътрешните и целият свят се опасява от него. Съседното на Русия безвремие, полудиктатурата на Си Дзинпин в Китай, също направи изострен противоположен завой и с цялостна газ кара обратно, към времената на Мао Цзедун, въобразявани по подобен метод.
Китайската фантазия С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
От историята на последните има-няма 200 години знаем, че когато популациите не схващат света, в който живеят, се стремят да изградят свят, който да им наподобява на това, в което (в своето въображение) са живели в предишното. Взривът на индустриалната гражданска война през 19-ти век, в комбиниране с налагането на индивида като водещ индивид в общества, в които до неотдавна е имало единствено колективи, води до всеобщ отпор при започване на 20-ти век. Населенията се пробват да се гмурнат назад в някакъв колектив, с цел да се освободят от бремето на това да бъдат самостоятелни човеци. Комунистите оферират гмуркане в " класата ", нацистите - в " расата ", фашистите - в " страната ", националистите - в " нацията ".
Днес виждаме сходно гмуркане в Русия, която изрично отхвърли да се опита да населява актуалния свят, и в Китай, който се опита и не му хареса. Аналогично е ситуацията с войнстващия ислям, който се пробва да победи индивидуалистичния Запад, като се върне в халифатското си минало. Националистическите придвижвания в Европа се подреждат в същата поредност.
Поддръжниците на програмата " безконечна непоклатимост " са самодоволни хора, стимулирани от запазването на " своето ". Поддръжниците на " скока напред " са по предписание ведри запалянковци, които са уверени, че там, начело, на всички ще им бъде по-добре. Поддръжниците на пропадането в предишното са като предписание гневни групи, които държат други групи виновни за своето злощастие и са уверени, че в случай че на тези други бъде отмъстено, то нещата още веднъж ще са наред. На комунистите са им отговорни " експлоататорите ", на нацистите - евреите, на фашистите - " непознатите ", а на националистите - всички външни страни.
Подобен яд има сериозен мобилизиращ капацитет освен в областта на страстите (гневът е по-силен от самодоволството или от ведростта), само че и в областта на посланията. Няма, съгласете се, нищо по-лесно разбираемо от лозунга " Да смачкаме враговете и по този начин ще се оправим ".
Привърженици на бъдещето, последователи на сегашното и последователи на предишното
Бойко Борисов. (В) Първо лице: Още два мандата по-късноС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
В България, със застоя в гласовете за носителите на " стабилността " и с съмнението в поддръжката за носителите на " смяната " гневът намира своите представители в Има Такъв Народ и " Възраждане ". Не е мъчно да си представим по какъв начин в близкото бъдеще гласуващите българи ще бъдат разграничени на три почти равни елементи: последователи на бъдещето, последователи на сегашното и последователи на предишното.
Този диалог е сложен, защото от него излиза, че заради страха от бъдещето поддръжката за ГЕРБ няма скоро да изчезне, изрично болшинство българи няма скоро да поддържа ПП-ДБ, а поддръжката за Има Такъв Народ и " Възраждане " може и да се затвърди.
Трудни са и политическите заключения, последващи от този диалог. Някой би трябвало да откри метод да изясни на българите, че бъдещето не е ужасно място и също така не може да бъде обменено. Може би по-важно: че това мислено минало, което оферират Има Такъв Народ и " Възраждане ", в никакъв случай не е съществувало. Строителите на самостоятелна България в никакъв случай не са театралничили пред фотоапарата с потури. Никога не би им хрумнало да играят хоро в центъра на столичния град. И в никакъв случай не са ругали никого на " европеец ", нито са заплашвали всички, които не им харесват, с концлагери и бесилки.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Има елементарен и сложен диалог за изборните резултати от последната година и изключително - отпреди седмица. Освободен от ненужните детайлности, ето по какъв начин наподобява лесният диалог: " Гласуващите за ГЕРБ са корумпирана клиентела; за " Възраждане " и " ИТН " (ИТН) - лумпени; за Движение за права и свободи - крепостни, затворени в избран етнос; за Българска социалистическа партия - червени бабички на доизживяване ".
Оттук следваха относително лесни предписания за справяне със обстановката: подкрепящите ГЕРБ да бъдат откъснати от достъп до обществени средства; лумпените да бъдат изолирани, а по-младите - образовани; някой с изключение на Движение за права и свободи да се намеси в представителството на турския етнос; да изчакаме още малко електоратът на Българска социалистическа партия да падне под четири % по биологични аргументи.
Резултатите от последните два избора демонстрираха, че тази картина е подвеждаща. Време е да бъде извършен сложният диалог и той стартира с оценка на позиционирането на двукратния победител ГЕРБ в публичното схващане.
" Да не става нищо, че да не стане нещо "
Не всички, които гласоподават настойчиво за ГЕРБ, са корумпирана клиентела или страхливи служители. ГЕРБ като че съумя да заеме онази позиция, която Българска социалистическа партия заемаше в интервала 1990-2005 година А точно: да съставлява хората, които не се усещат комфортно в актуалния свят. Те не го схващат и по тази причина ги е боязън от него. Не могат да вършат проекти за бъдещето си, тъй като за тях бъдещето е сцена на все нови закани, а не на все нови благоприятни условия. Тези хора се усещат по-добре в границите на познатия ориенталско-феодален модел, в който всеки си има стопанин и знае какво да прави, защото му се споделя какво да прави.
В този модел лични достижения няма, защото всичко е въпрос на това - някой да ти " пусне ". Няма обаче и лични провали, защото не се носи лична отговорност. Ако нещо не се получи - отговорен е някой различен. И в последна сметка е по-добре нищо изключително да не се случва, с цел да не се разбъркват нещата: " Да не става нищо, че да не стане нещо ".
Това е моделът " непоклатимост ", предлаган от Българска социалистическа партия в първите 15 години след 1989-а година и рефериращ към отминалото " Живково време ". Това е през днешния ден моделът, предлаган от ГЕРБ и рефериращ към " Бойковото време ". Тази режисура на въпроса е почтено разкрита от самия ГЕРБ в лозунга " За постоянна България още веднъж ".
Никой не може да анулира бъдещето
Уплахът от непрекъснато изменящия се и ставащ все по-шарен свят не е единствено българско събитие. Същият уплах лежи в основата на поддръжката за Доналд Тръмп в Америка и той удържа на власт Владимир Путин в Русия в продължение на две десетилетия. Този уплах докара на британците Брекзит, а на унгарците - Виктор Орбан.
Партиите, които дават израз на този уплах, оферират небосвод на непрекъсната не-промяна, някакво прекъсване на времето и опазване на нещата в настоящето им положение. Това обаче е позиция, която е невероятно да бъде поддържана дълго време. Няма по какъв начин, когато става дума за човешки каузи, някой да каже " Край! Каквото било - било. Повече нищо няма да се трансформира. Отменяме бъдещето ". Българска социалистическа партия се пробваха и не съумяха. Същото се опита да направи Леонид Брежнев в Съюз на съветските социалистически републики (и в Източна Европа) по време на своята политика на " застой ". И той не съумя, макар големите запаси, с които разполагаше. Никой не може да анулира бъдещето.
В човешките каузи стоенето на едно място приключва по един от два метода: потегляне напред, към все по-сложен, динамичен и пъстър свят; или проваляне обратно и опит да бъде заимствуван някакъв въобразен, черно-бял, елементарен и елементарен свят на предишното.
Страховете от незнайното
Светът на бъдещето е постоянно отворен, тъй като още не се е случил. Светът на предишното е постоянно въобразен, защото към този момент се е случил и може да бъде възобновен само във въображението. При съществуването на уплашено население, вкопчено в настоящето, скокът към бъдещето не е лесна работа. Пропадането в предишното е по-вероятно, защото е доста елементарно да бъде препоръчан подобен негов утопичен вид, който да успокоява страховете от незнайното.
Скок към бъдещето съумяха да реализират американците, които замениха Тръмп с Джо Байдън и послания, доминирани " още веднъж " от хрумвания за по-добро бъдеще. На британците излизането от хипнозата на Брекзит сякаш им следва на идващите общи избори. От застоя се пробват да се отърсят унгарците, турците и поляците.
Скок към бъдещето в България оферират " Продължаваме промяната " (ПП) и " Демократична България " (ДБ) и даже съумяха в границите на няколкомесечното си ръководство да разкрият някои черти от това бъдеще. На тези избори обаче те изгубиха 70 000 гласа. Много повече от това число скочиха гласовете за партиите, които оферират проваляне във мислено минало - " Възраждане " и Има Такъв Народ. По средата, с неизменен резултат, останаха партиите на " стабилността " ГЕРБ и Движение за права и свободи.
" Чарът " на безвремието
Леснината, с която се пропада от застой ( " непоклатимост " ) в опростена версия на предишното се вижда на доста места по света. Путиновото безвремие се трансформира в прям опит за връщане към средата на 1940-те години. Става дума за просто, въпреки въобразено минало, в което Сталин е умен общественик, който е " за народа ", побеждава външните врагове, унищожава вътрешните и целият свят се опасява от него. Съседното на Русия безвремие, полудиктатурата на Си Дзинпин в Китай, също направи изострен противоположен завой и с цялостна газ кара обратно, към времената на Мао Цзедун, въобразявани по подобен метод.
От историята на последните има-няма 200 години знаем, че когато популациите не схващат света, в който живеят, се стремят да изградят свят, който да им наподобява на това, в което (в своето въображение) са живели в предишното. Взривът на индустриалната гражданска война през 19-ти век, в комбиниране с налагането на индивида като водещ индивид в общества, в които до неотдавна е имало единствено колективи, води до всеобщ отпор при започване на 20-ти век. Населенията се пробват да се гмурнат назад в някакъв колектив, с цел да се освободят от бремето на това да бъдат самостоятелни човеци. Комунистите оферират гмуркане в " класата ", нацистите - в " расата ", фашистите - в " страната ", националистите - в " нацията ".
Днес виждаме сходно гмуркане в Русия, която изрично отхвърли да се опита да населява актуалния свят, и в Китай, който се опита и не му хареса. Аналогично е ситуацията с войнстващия ислям, който се пробва да победи индивидуалистичния Запад, като се върне в халифатското си минало. Националистическите придвижвания в Европа се подреждат в същата поредност.
Поддръжниците на програмата " безконечна непоклатимост " са самодоволни хора, стимулирани от запазването на " своето ". Поддръжниците на " скока напред " са по предписание ведри запалянковци, които са уверени, че там, начело, на всички ще им бъде по-добре. Поддръжниците на пропадането в предишното са като предписание гневни групи, които държат други групи виновни за своето злощастие и са уверени, че в случай че на тези други бъде отмъстено, то нещата още веднъж ще са наред. На комунистите са им отговорни " експлоататорите ", на нацистите - евреите, на фашистите - " непознатите ", а на националистите - всички външни страни.
Подобен яд има сериозен мобилизиращ капацитет освен в областта на страстите (гневът е по-силен от самодоволството или от ведростта), само че и в областта на посланията. Няма, съгласете се, нищо по-лесно разбираемо от лозунга " Да смачкаме враговете и по този начин ще се оправим ".
Привърженици на бъдещето, последователи на сегашното и последователи на предишното
В България, със застоя в гласовете за носителите на " стабилността " и с съмнението в поддръжката за носителите на " смяната " гневът намира своите представители в Има Такъв Народ и " Възраждане ". Не е мъчно да си представим по какъв начин в близкото бъдеще гласуващите българи ще бъдат разграничени на три почти равни елементи: последователи на бъдещето, последователи на сегашното и последователи на предишното.
Този диалог е сложен, защото от него излиза, че заради страха от бъдещето поддръжката за ГЕРБ няма скоро да изчезне, изрично болшинство българи няма скоро да поддържа ПП-ДБ, а поддръжката за Има Такъв Народ и " Възраждане " може и да се затвърди.
Трудни са и политическите заключения, последващи от този диалог. Някой би трябвало да откри метод да изясни на българите, че бъдещето не е ужасно място и също така не може да бъде обменено. Може би по-важно: че това мислено минало, което оферират Има Такъв Народ и " Възраждане ", в никакъв случай не е съществувало. Строителите на самостоятелна България в никакъв случай не са театралничили пред фотоапарата с потури. Никога не би им хрумнало да играят хоро в центъра на столичния град. И в никакъв случай не са ругали никого на " европеец ", нито са заплашвали всички, които не им харесват, с концлагери и бесилки.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ