Анализът е препубликуван от Гърнясала сланино! Дано да се

Анализът е препубликуван от

" Гърнясала сланино! Дано да се въвонейш! - викаше младоженка Варлаамица от крушата.
- Дървенице, кръвопийке! Дано да пукнеш! - викаше младоженка Салямсъзка от покрива при коминя.
- Да те порази Господ!
- Да те убие чумата!
- Да те прокъсне!
- Да се вампирясаш!
- Огън да гори тебе и децата ти!
- Живеница да ви изяде двама ви!
- Гиди свиньо, дванайсеткиньо!
- Гиди ялова кукувица!
- На въже да видя мъжа ти и ти изпод да му люлейш краката!
- На прът набит да видя твоя и самодиви да играят хоро към него!
- Дано ръцете, дето ми вапцаха котката, да изсъхнат и да почернеят, като твойта черна душа, жълта циганко!
- Дано гръбнакът, дето го окачиха на вратнята ми, да се задърнеше в гърлата и на двама ви и да ви задави, изумена тахтабо! "

***

Познахте това, нали? Легендарната глава " Двете батареи " от " Чичовци ", в която една десетилетна съседска " свада за капчук " се е разраснала и е достигнала до чудовищно-цветисто буйство . Тя има съвсем историческо измерение - обхванала е семейства, генерации, джендъри, вкарала ги е в резистентен режим. Дала им е и оръжие, въпреки и алегорично - неподражаемо, гневно и ругателно дар-слово (класикът го е възпроизвел гениално). Слово-скандал, от което би се изчервил даже изразът " език на омразата ". Бедна му е фантазията.

Участниците в битовите кавги са надарени с още един възвишен гений: със способността изобщо да не чуват другия, просто да търпят тирадата му, до момента в който им пристигна редът. А след това ех, след това величествено, артилерийски да попържат на собствен ред, да реализират немислими лимити и да се трансфорат в безкористни първенци на чистото хокане, както би споделил Кафка.

Алеко е забелязал същото, само че го е споделил другояче: " думите " учтивост ", " вежливост " са новооткраднати от съветски език, " тактичност " е взета назаем от французите, а у нас най-подходящ за тия понятия термин е думата " лигавене ". Тия меки, нежни, сърдечни обръщения, които характеризират връзките на цивилизованите хора и които вършат живота по-благ, по-приятен - са неразбираеми за бай Ганя ".

Сякаш от много време познаваме това. Не Вазов, не Алеко Константинов, всеки от нас е имал подобен комшия, чичовец, съкварталец, полудял съсед, някогашен родственик, колосален наследник, племенник, някогашен другар. Битовите войни са антични, от палеолита. При нас имат единствено скромна своя традиция - вазовска и махленска, само че също по този начин социалистическа и панелна, в последните преходни години - мутренска. Не ни е напускала тяхната трансгресивна величественост и като че ли в никакъв случай няма да ни напусне. Какви " меки, нежни, сърдечни " връзки, бе! Като ти теглят една, като те смъднат под лъжичкита Няма лигавене тука, байо, родените да ненавиждат това ще вършат. И в никакъв случай - но в никакъв случай! - няма да станат положителни съседи, съкварталци, жители. Не се надявайте.

ЧичовциС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка

Алеко Константинов: Бай Ганьо, До Чикаго и обратно С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка

И ти се коства, люлее те тази робска мисъл: безконечни са въпросните стрини и чичовци, няма избавление от тези гении на нашата ненавист.

***

Е, ще кажете, какво толкоз, простаци. Има ги, правилно. Така е било, по този начин и ще бъде. И през днешния ден е същото.

Не, не е правилно. Днес е по-лошо. Това, че Варлаам Копринарката и Иван Селямсъзът се оказаха действително въоръжени, е единствено върхът на айсберга. Вечната битова ненавист, кавгите за капчук, за кокошки в непознатия двор и мощна музика на горния етаж са влезнали в нов режим.

Балада за Георг Хених С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Всъщност даже не е и чак толкоз нов. Произходът му би трябвало да се търси обратно в социалистическото минало, когато от селата в града идват експроприаторите на експроприаторите, " дейните борци против фашизма ", и се настаняват в квартирите на своя съсловен зложелател (четете Пасков, наследници на двете съсловия, " Балада за Георг Хених " ). Още там, в квартири и комуналки, " естествените " битови вражди стават и класови. Но към този момент са огледално преобърнати: настанена в буржоазните жилища, " работническата класа " си отмъщава, ресантиманно издевателства над " някогашни хора " (Пасков обаче ги разказва дружно, всички, клатещи се в обща безнадеждност).

Така си беше. Собственият ми чичо ми Жоро да вземем за пример беше приютил оскъдно тричленно семейство от Самоков по своя воля в напълно скромната си квартира на ул. " Цар Самуил " (70 кв. м. за личните му четирима души), да му гостуват в София, сякаш за няколко дни. После самоковецът, водач от тайните служби, беше изнесъл, на своя глава, мебелите на чичо от стаята, и даже беше заковал краката на един тежък бюфет с пирони в дюшемето, да не го върне хазяинът назад. След това безмълвно беше посочил на чичо Жоро револвера си, за което у дома се шепнеше десетилетия по-късно. Живяха там до 1968 година, след това се придвижиха на долния етаж, в жилището, който се водеше благосъстоятелност на татко ми, само че ние живеехме в предната къща чартърен. Там съумяха да прекарат до 1989 година и реституцията.

Цветеслава Гълъбова, психиатър: Въртим се като хамстер в колело - приказваме за трагични произшествия и не си вадим поука

Следващата фаза на промяна на битовата свада в нещо по-висше би трябвало да се търси в револверите. По-точно - в особената фаворизация на класата, която по това време имаше право да ги носи - това бяха всевъзможни полицаи, ченгета, секрети сътрудници, отрядници, квартални деятели, някогашни партизани, ятаци и прочие Трийсет години след 9 септември 1944 година те към този момент не бяха ресантиманни, а високомерни, привикнали бяха със личната си власт.

Схванах това персонално на 19 години в казармата, където за момент ми беше обещано да схвана какво значи ненавист с подчиненост. Бях съвършен новобранец за гонка тогава - първенец от немската гимназия в София, пратен в Харманли. Оказах се на мушката на моя фатмак (старшина), прям и роден садист: " Момченце, баба заспала! Може да имаш тапия колкото портала, само че не си старшинка на батарея! " И до ден сегашен се чудя, сънувам на остарели години: какво ли е да си старшинка на батарея? Нещо ужасно, злокобно и радостно ще да е Баби заспали!

В периферията на същата военизирана категория от привилегировани хора гравитираха и нейните попълнения: мъжките момчета, които копнееха за оръжие и борба, не бяха отличници и нямаха никакво желание да стават. От дребни те бяха изключени от учението и включени в " мъжки братства " - детските, младежки и мъжки тимове от соц-борци, боксьори, джудисти, тежкоатлети, яки волейболисти и плещести гребци, солидни като дъбове щангисти Това беше внушителен състезателен бульон, витрина на социализма от свръх-привилегировани спортисти. Те бяха назначени на синекурни длъжности и взимаха три пъти повече от един млад преподавател, без изобщо да работят.

По-късни проучвания потвърдиха, че тези спортни среди са били надали не цяла войска - сред 50 до 70 хиляди души от края на 70-те до началото на прехода. След 1989 година всички те заедно останаха без работа и от борческите им среди, запазили визията си за побойничество и избраничество, се родиха по едно и също време и чудодейно (всъщност нищо чудодейно, с акушерството на някогашните секрети служби) стражарите и апашите на прехода. Тоест мутрите и " охранителите ".

Ето тук забравената съседка свада се издига до главозамайващи висоти. Мутрите и частните охранители бяха повече от българската войска, те бяха иззели от страната монопола върху насилието. Българският свят се раздели. Стъпили на солидна предходна нравствена традиция, те се вживяха в своята нова роля и простичка идеология: ние сме вълците, вие - отпадъци, тревопасен прахоляк. Въвлечени в мистериалността на насилието, " героите " заживяха " същински " - т.е. рисково, на ръба на гибелта, до момента в който след две-три години ги гръмнат. Това вибриране сред живота и гибелта, дружно с лесните парички, ги направиха изключителни, неземно велики. И те си избраха съответните прякори: Нерон, Калигула, Крокодила, Черепа, Японеца, Ганди (четете Христо Калчев, боклуци).

Така породи една прослойка, разнородна в произхода си, само че манталитетно и хабитусно единна: силови хора, носещи оръжие. Тя беше ненавиждана и презирана от всички, само че имаше морал и достолепие, отвръщаше със същото: мразеше и презираше всичко живо. Но най-много държеше да се опасяват от нея. Военизираните мощни българи заживяха в лична галактика, със лична визия за предимство и недостижимост. Това беше подкрепено от доста мръсни пари, хазарт, опиати и проституция, политически, полицейски и правосъдни чадъри.

Подлите временаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка

Превърнаха усетите си в музикална промишленост и чалга просвета, чиято прелест, авантюрна, анти-елитна и скандална, надалеч надвиши самата прослойка. Тя се трансформира в мода за остаряло и младо (западняшката рок-култура на демократичните митинги се сви и спаружи до няколко " джоба " в огромните градове), а ролевият модел на тялото-насилие-превъзходство-богатство упражни хипнотично влияние. Много младежи потеглиха да помпат мускули по фитнесите с вярата, че ще ги вземат за охранители или още по-добре, биячи. В тези подли времена (четете Сугарев) отличниците станаха някак още по-големи отпадъци, а младежта взе да мечтае за казарма и боен ред.

***

Това, което пиша тук, не е проучване, нямам рекламация за обективност и точност. То е персонална, изстрадана биографична истина. Разбира се, несъмнено има доста разнообразни служители на реда, напълно различен вид спортисти, дори може да има и благи старшини в казармата - почтени и прелестни хора. Разбира се, че не е редно да се вършат глупави систематизирания. Но питайте тях, свестните, когато ги намерите в тези среди, какви са сътрудниците им, каква е общата атмосфера, в която работят. Дали пък не са ли се сблъсквали таман с това, за което приказвам?

На шейсет и недостатък години съм и п очти не познавам лице от мъжки пол от моите образовани софийски среди, което да не е било по един или различен метод унижавано от тези хора. На мой непосредствен му бяха счупили носа, тъй като при погрешно изпреварване им беше посочил на автомагистралата междинен пръст; на различен непосредствен другар напълно неотдавна съвсем му счупиха крайници с бухалка, тъй като беше изискал пояснение за знака Z, лепнат на видно място на задното стъкло на автомобила. Аз персонално не съм бил същински обичай, като изключим това, че един път един ме ритна и ми счупи очилата. Но различен случай ще опиша, той е по-показателен и вкарва в устойчивата роля и нрав, които обсъждаме.

" Пътувам с такси в София и загъвам от " Фритьоф Нансен " по бул. " Васил Левски ", това става през далечната 1996 година Дали заради нелепост, дали заради дебелоглав, моят водач не разреши на сребристо BMV да го изпревари отдясно и с това съвсем го принуди да се качи на тротоара. BMV-то ни подгони, изравни се с таксито и от ненадейно отворилите му се порти изскочиха като от китайска кутийка четири озверели от гняв мутри. Те псуваха за международно, размахваха ръце, пенеха се, без подозрение желаеха да ни убиват.

За наше благополучие имаше зелена вълна на светофарите и колоната не спираше, а моят водач резервира хладнокръвие и даде газ. Тогава те, разбирайки че ни изпускат, закрещяха в безсилна гняв и ни наплюха. Две храчки, стичащи се по предното стъкло знак на оскърбеното им достолепие на мутри. Психоаналитично видяно - регресия към детски разновидности на нападателно държание заради тежък и неизпълним за тях нравствен спор - надълбоко накърнена визия за полезността на Аз-а.

За това става дума. За вътрешно чувство за предимство, което им се поставя, то е за тях неотнимаемо право. Те се усещат солта на живота, мъжкари, които могат да набият всекиго. А този частен монопол върху насилието беше от най-важните капитали в ранните години на прехода, по-късно беше единствено малко гримиран, малко поскрит. Но единствено посмей да го поставиш под въпрос

***

Смешна метафизика за занимателно разрастващи сеС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Едва на този декор може да се изясни феномена на битовата свада сред Иван Владимиров и някогашния служител на реда, приключила с ликвидиране, и всякакви други сходни случаи, които зачестиха. Ченгето не просто е запазило обичаното си персонално оръжие, то e опазило в себе си достойнството си на фаворизиран див звяр, въпреки и някогашен. Всъщност даже не знаем дали този човек е изпитвал откровена, пламенна съседска ненавист и дали е горял прочувствено и словесно сходно буля Варлаамица и буля Селямсъзица.

Може би за него убийството е било просто леден статусен акт: неизбежна отбрана на единственото, което е останало на пенсионера, достолепие на заплашителен човек. Срещу боклуците. А Владимиров явно е съвършеният " отпадък ". Той е изработен за антагонист на локалните хищници - млад, хубав, обигран световен човек, знае непознати езици, има личен лечебен кабинет, от който кой знае какъв брой пари падат, имащ самочувствие, забележим обществено, говорещ по медиите. Истински първенец. Който на всичкото от горната страна подава там някакви недоволства, т.е. отхвърля и да им даде полагащия им се боязън.

Прокуратурата упрекна в ликвидиране комшия на психолога Иван Владимиров-Нав

" Непоносимост на типовете ", обяснила случая някаква жена, близка на килъра. Точно по този начин, това би трябвало да се схваща напълно буквало, вълци и отпадъци.

То изяснява освен налудничавото ликвидиране без мисъл за това какво ще стане със стрелеца след изстрела. То е пояснение и за неуместната отбрана, която килърът ненадейно получи от свои сътрудници, братя по персонално оръжие. Те го опазиха, тъй като ненадейно се оказаха " онеправдана класа ", на която към този момент никой не признава това, което ѝ се поставя, принадлежи ѝ по " естествено право " на типовете - а точно да бъдат мрачни страшници. Това явно е нетърпимо. Никой от тях не може да се помири с изчезналия боязън в очите на боклуците.

И за сътрудниците килърът надали не е направил всеотдайност в името на всички: посочил е на умните и красивите кой кум и кой - сват. Натрил е носа на новия кандидат за културна власт, хипстера, юпито, световния човек, отличника, жълтопаветника, меката китка, либерално-джендърния изверг. Въдворил го е мястото му - подземен. А другите - назад в страха. Тоест убиецът-герой и страдалец е възстановил целостта на мутренския космос. И това в случай че не е всеотдайност! Направил го е " за всички " и ще си заплати скъпо за това. Но те ще го помнят постоянно и ще го тачат и в пандиза.

Та ето в какво е по-лошото от безконечните вазовски кавги за капчук: историческото утайване. В течение на българските десетилетия кавгата за капчук е била умножена по класовия ресантиман, той - по достолепието на индивида с револвер, то - по убедеността на мутрата в личното ѝ избраничество. Зловеща историческа примес, която на всичкото от горната страна в последните пет-шест години беше възпалена от хибридната война - някой пусна в главите на тези хищници величествени геополитически видения и те заживяха в световния джихад против Запада.

Завършвам оптимистично обаче. Режимът на ексцес (убийство от обезсърчение, че към този момент " не те почитат " ) e знак. Дори тези хора усещат: страхът изчезва, идват други времена, други хора. Така че не бойте се, отличници, дерзайте, продължавайте.

В рубрика " съседска кавга ": какво може да се направи

Но помнете въпреки всичко, че вашето дръзновение е малко: гражданският напън върху прокуратура, полиция, разследване и съд би трябвало да направи по този начин, че да се опасяват те, въоръжените, нискочели копринарки и селямсъзи, мутри, военизирани младежи и пенсионери с мрачни души. Нещата ще се оправят чак когато този боязън им стане табиет: пък тогава, в случай че желаят, да се върнат във безконечните битове вражди. Аз персонално бих им разрешил даже солено попържане, в случай че това ги разтоварва, няма да им се сърдим, макар политическата уместност. Но с цел да създадем това, е належащо да накараме институциите - полиция, разследване, съд - да се опасяват от нас, жителите.

Ако не институционализираме този боязън, всички дружно ще продължат да ни считат за отпадъци, скрито и очевидно. А понякога, като им изгърмят бушоните, ще ни убиват по съседски - със завист, само че и за наставление, за ред.

Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.