Програмата за мозъка на Политбюро: 40 години по-късно
Анализът е препубликуван от "
е взето от Политбюро - централният орган на комунистическата партия. Програмата, с която новата концепция става допустима, е разказана като " проучване на опциите на индивида и по-специално на неговия мозък с оглед стимулирането на интелектуално-творческите качества на личността ".
Но дано първо се спрем на годината, в която тази концепция поражда. Тя не е напълно нормална в международната и българската история.
1984
През 1984 година е убита индийската министър-председателка Индира Ганди. Умира водачът на руската комунистическа партия Юрий Андропов. Консумацията на алкохол в Съветския съюз е мощно лимитирана, което има огромни последствия за България - износът за Съюз на съветските социалистически републики спада от 300 милиона бутилки вино на 100 милиона, вследствие на това са унищожени доста лозя.
Българската 1984 година е година на трагични събития, на клюки, на истории в сянка.
Тогава за първи път българин изкачва Еверест - Христо Проданов. Голямата наслада остава в паметта, само че е съчетана с горест - Проданов умира 2 дни след достижението си - при слизането.
В края на 1984 стартира злокобната насилствена промяна на имената на турците в България - известна и до през днешния ден с подвеждащото определение " възродителен развой ". През същата година пънк музиката в страната се грижи за страхотни моменти. Една след друга никнат нови групи. Имената им са показателни за атмосферата на времето - " Второто национално нищо ", " Псевдохора ", " Т.К.З.С. ", " Срам ", " Кокоша глава ", " Регионална неуравновесеност ", " Битов гнет ".
През същата година е основан един от най-хубавите детски филми - " Горе на черешата ", както и една от най-популярните български комедии за всички времена, с артиста Тодор Колев - " Опасен сексапил ".
Това е годината, в която се ражда и политическата концепция за Програмата за мозъка.
Защо е значимо през днешния ден
1984 (Сиела)С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
" В последните години ми хрумна, че има нещо основно в програмата, когато видях протоколите на Политбюро, оповестени на уеб страницата на Държавния списък. Тогава си спомних личното учудване, когато като студент по медицина през 1989 участвах в образование по психотерапия у нас, извършено от експерти от Гърция Получих извинителна записка за освобождение от изпит по микробиология, на която пишеше: " стратегия на Политбюро на Българска комунистическа партия ". Няма да не помни по какъв начин се стреснах от това. Аз и Политбюро? "
Така Румен Петров, доцент по обществена работа в Новия български университет (НБУ), стартира да събира документи и екип, с който да изследва тематиката. Неговият интерес е подбуден от още няколко парадокса.
Първият е изгубването на този план от описа за развиването на психотерапията в България.
За непознатите с материята е задоволително да споменем, че Зигмунд Фройд е неразрешен създател по време на социализма - първото издание на " Въведение в психоанализата " на Фройд излиза през 1947 година, а идващото - едвам през 1990.
Според Румен Петров развиването на психотерапията дължи доста точно на програмата за мозъка. Вероятно през 80-те стартира осъзнаването от нуждата за продан с развитите в западните общества способи за лечение на зависимости и други проблеми на душeвността, които са непознати и неприложими у нас. Според Петров точно с пари на програмата са финансирани първите образования в Гърция, които стартират в края на 80-те.
Какво става с програмата
Любопитно е какъв брой малко данни са непокътнати за програмата и какъв брой мъчно се намират те. Според Петров измененията през 1989 година и отварянето на границите поставят натурален завършек на плана. Защото една от главните задания на програмата е внасяне на ноу-хау точно от Запада. Още идването на Михаил Горбачов отпред на комунистическата партия на Съветския съюз през 1985 година трансформира политическия пейзаж в България - елитът стартира да мисли за своето оцеляване.
През 1990-1991 година програмата се трансформира в Национален център за сложно проучване на индивида към Министерството на здравеопазването. Паралелно се основава Фондация за невронауки и държание. Ръководител и на двете е проф. Асен Жабленски, който е отпред на Медицинската академия във времето на измененията. През 90-те той отпътува за Австралия.
Друга забавна фигура е името на професор Никола Стефанов - индивидът, създател на програмата и отговарящ за нея пред Централен комитет на Българска комунистическа партия и пред Политбюро. Професор Никола Стефанов, мъдрец, е шеф на кабинета на Тодор Живков сред 1986 и 1989 година. " Другият дневен ред, който свързвам с него, е упованието на режима, че научният хайлайф ще се включи в ръководството ", споделя Румен Петров.
От онлайн книга, оповестена от брачната половинка на Стефанов, се вижда, че след измененията Стефанов е подложен на съществени обвинявания и даже прави опит за самоубийство.
" Събирането " на науките
Друг абсурд, съгласно Румен Петров, е тази " интердисциплинарност ", която програмата допуска и която съгласно него в никакъв случай не се е случила, до през днешния ден. Тя допуска съдействие сред биохимия, неврофизиология, философия, логика на психиката, педагогика.
" Интердисциплинарността е впечатляваща, с всички опасности за централизацията, която съществува тогава ", споделя Петров.
През 90-те, прибавя той, ние живеехме доста изолирано в личните си дисциплини и общности - психолозите на една страна, психотерапевтите на друга, неврофизиолозите, психиатрите, педагозите - на трета и четвърта страна.
Западни наблюдаващи, като журналистката Вера Рич, която написа за България през 70-те и 80-те години в списание Nature, намира директна връзка сред Програмата за мозъка и програмата за насилствена промяна на имената на българските турци, почнала същата година.
Все още няма информация от кое място идва концепцията за плана, дали това да вземем за пример е обща самодейност в границите на социалистическия лагер.
Екипът събира обстоятелства, документи, както и цели посредством джука история да събере спомените на хора, които са били настоящи тогава. Основното за Румен Петров е да се подтиква говоренето и да се възстановят прекъснатите връзки - какво в действителност се е случило след измененията с хората, въвлечени в тази стратегия, и къде са те през днешния ден.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
е взето от Политбюро - централният орган на комунистическата партия. Програмата, с която новата концепция става допустима, е разказана като " проучване на опциите на индивида и по-специално на неговия мозък с оглед стимулирането на интелектуално-творческите качества на личността ".
Но дано първо се спрем на годината, в която тази концепция поражда. Тя не е напълно нормална в международната и българската история.
1984
През 1984 година е убита индийската министър-председателка Индира Ганди. Умира водачът на руската комунистическа партия Юрий Андропов. Консумацията на алкохол в Съветския съюз е мощно лимитирана, което има огромни последствия за България - износът за Съюз на съветските социалистически републики спада от 300 милиона бутилки вино на 100 милиона, вследствие на това са унищожени доста лозя.
Българската 1984 година е година на трагични събития, на клюки, на истории в сянка.
Тогава за първи път българин изкачва Еверест - Христо Проданов. Голямата наслада остава в паметта, само че е съчетана с горест - Проданов умира 2 дни след достижението си - при слизането.
В края на 1984 стартира злокобната насилствена промяна на имената на турците в България - известна и до през днешния ден с подвеждащото определение " възродителен развой ". През същата година пънк музиката в страната се грижи за страхотни моменти. Една след друга никнат нови групи. Имената им са показателни за атмосферата на времето - " Второто национално нищо ", " Псевдохора ", " Т.К.З.С. ", " Срам ", " Кокоша глава ", " Регионална неуравновесеност ", " Битов гнет ".
През същата година е основан един от най-хубавите детски филми - " Горе на черешата ", както и една от най-популярните български комедии за всички времена, с артиста Тодор Колев - " Опасен сексапил ".
Това е годината, в която се ражда и политическата концепция за Програмата за мозъка.
Защо е значимо през днешния ден
" В последните години ми хрумна, че има нещо основно в програмата, когато видях протоколите на Политбюро, оповестени на уеб страницата на Държавния списък. Тогава си спомних личното учудване, когато като студент по медицина през 1989 участвах в образование по психотерапия у нас, извършено от експерти от Гърция Получих извинителна записка за освобождение от изпит по микробиология, на която пишеше: " стратегия на Политбюро на Българска комунистическа партия ". Няма да не помни по какъв начин се стреснах от това. Аз и Политбюро? "
Така Румен Петров, доцент по обществена работа в Новия български университет (НБУ), стартира да събира документи и екип, с който да изследва тематиката. Неговият интерес е подбуден от още няколко парадокса.
Първият е изгубването на този план от описа за развиването на психотерапията в България.
За непознатите с материята е задоволително да споменем, че Зигмунд Фройд е неразрешен създател по време на социализма - първото издание на " Въведение в психоанализата " на Фройд излиза през 1947 година, а идващото - едвам през 1990.
Според Румен Петров развиването на психотерапията дължи доста точно на програмата за мозъка. Вероятно през 80-те стартира осъзнаването от нуждата за продан с развитите в западните общества способи за лечение на зависимости и други проблеми на душeвността, които са непознати и неприложими у нас. Според Петров точно с пари на програмата са финансирани първите образования в Гърция, които стартират в края на 80-те.
Какво става с програмата
Любопитно е какъв брой малко данни са непокътнати за програмата и какъв брой мъчно се намират те. Според Петров измененията през 1989 година и отварянето на границите поставят натурален завършек на плана. Защото една от главните задания на програмата е внасяне на ноу-хау точно от Запада. Още идването на Михаил Горбачов отпред на комунистическата партия на Съветския съюз през 1985 година трансформира политическия пейзаж в България - елитът стартира да мисли за своето оцеляване.
През 1990-1991 година програмата се трансформира в Национален център за сложно проучване на индивида към Министерството на здравеопазването. Паралелно се основава Фондация за невронауки и държание. Ръководител и на двете е проф. Асен Жабленски, който е отпред на Медицинската академия във времето на измененията. През 90-те той отпътува за Австралия.
Друга забавна фигура е името на професор Никола Стефанов - индивидът, създател на програмата и отговарящ за нея пред Централен комитет на Българска комунистическа партия и пред Политбюро. Професор Никола Стефанов, мъдрец, е шеф на кабинета на Тодор Живков сред 1986 и 1989 година. " Другият дневен ред, който свързвам с него, е упованието на режима, че научният хайлайф ще се включи в ръководството ", споделя Румен Петров.
От онлайн книга, оповестена от брачната половинка на Стефанов, се вижда, че след измененията Стефанов е подложен на съществени обвинявания и даже прави опит за самоубийство.
" Събирането " на науките
Друг абсурд, съгласно Румен Петров, е тази " интердисциплинарност ", която програмата допуска и която съгласно него в никакъв случай не се е случила, до през днешния ден. Тя допуска съдействие сред биохимия, неврофизиология, философия, логика на психиката, педагогика.
" Интердисциплинарността е впечатляваща, с всички опасности за централизацията, която съществува тогава ", споделя Петров.
През 90-те, прибавя той, ние живеехме доста изолирано в личните си дисциплини и общности - психолозите на една страна, психотерапевтите на друга, неврофизиолозите, психиатрите, педагозите - на трета и четвърта страна.
Западни наблюдаващи, като журналистката Вера Рич, която написа за България през 70-те и 80-те години в списание Nature, намира директна връзка сред Програмата за мозъка и програмата за насилствена промяна на имената на българските турци, почнала същата година.
Все още няма информация от кое място идва концепцията за плана, дали това да вземем за пример е обща самодейност в границите на социалистическия лагер.
Екипът събира обстоятелства, документи, както и цели посредством джука история да събере спомените на хора, които са били настоящи тогава. Основното за Румен Петров е да се подтиква говоренето и да се възстановят прекъснатите връзки - какво в действителност се е случило след измененията с хората, въвлечени в тази стратегия, и къде са те през днешния ден.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ