Анализът е препубликуван от Две обстоятелства ме мотивират да направя

Анализът е препубликуван от

Две условия ме стимулират да направя този коментар.

Първо, познавам страната нетривиално добре, работил съм там, знам по какъв начин работи ръководството на страната (правителството беше един от клиентите на филиала на компанията, която управлявах в столицата Астана, носеща в този момент името на президента Нурсултан Назарбаев), също така съм един от първите уредници на астанинския Икономически конгрес и имам безпределно доста другари - освен измежду 80-те индивида, които работеха във компанията.

Второ, новините от Алма Ати и другите градове на страната от последната седмица се сервират на българската аудитория извънредно необразовано, а за причина на митингите нормално се сочи променената цена на природния газ...

Това пояснение е извънредно безразсъдно и в корена си - марксистко: животът нараства и хората излизат на протест.

Проблемът е другаде. Ето какво би трябвало да се знае:

● В Казахстан, както и съвсем на всички места в някогашния Съюз на съветските социалистически републики (изключение са балтийските републики, а по-късно и Грузия, Украйна и Молдова), властта през 1991 година се поема от локалните водачи на комунистическата партия;

● Конституциите на тези страни (по един образец от 1993 година) вкарва президентска форма на ръководство на страната, а комунистическите ръководители стават президенти.

● Дребният бизнес е либерализиран, постоянно подложен в позицията на дебитор и клиент на държавни фондове (банки за развитие) и държавни банки; задграничната благосъстоятелност в този бранш рядко е повече от 20%; държавните компании в ресурсните браншове са под контрола на президента или неговите приятели; няма реставрация на иззета благосъстоятелност и земята остава най-често държавна.

● Ресурсните компании в Казахстан са доста сполучливи, заради две аргументи: а) стопанската система на страната е нещо като потребление на Менделеевата таблица - с акцент върху нефт, газ, въглища, уран и два типа металургия, и б) ръководството на тези компании - техните бордове са от изтъкнати задгранични мениджъри и/или извънредно добре образовани казахстанци, изпратени след 2008 година във водещи международни университети със стипендии, финансирани с приходите от експорт на запаси.

● Президентът Нурсултан Назарбаев е най-успешният иноватор на модифицирания руски модел на централно обмисляне, той

съумява да направи следното рационализиране, разказано тук в 12 пункта:

а) През 2008 - 2012 година либерализира потребителските пазари и пазара на труда в страната;

б) Пенсионната система е проведена по чилийски пример, а опазването на здравето се основава на капитало-натрупваща система от сметки в частни фондове и взаимен пакет в държавна здравна каса; качеството и прозрачността на здравната система е на извънредно положително ниво;

в) Разходите на работодателите за наем и уволняване на служащи са едни от най-ниските в света и в Казахстан е четири-пет пъти по-евтино да започнеш бизнес спрямо България;

г) Износът на нефт и други запаси има мощен " резултат на проникване " в други браншове на стопанската система и забележим резултат върху приходите на болшинството граждани; междинният действителен приход от заплата в Астана/Нур-султан е три пъти по-висок от този в София, а в градовете - центрове на петролна индустрия - до пет пъти;

д) Назарбаев е първият президент от някогашните руски републики, който усъвършенства ръководството на стопанската система и страната (органите за насила и данъчно облагане, което e 10 % върху доходите) съгласно икономическата метафора на " заседналия престъпник " - той оставя хората да работят релативно свободно, с цел да изземва релативно дребен % от увеличаващите им се доходи;

е) Правосъдната система наподобява на българската, с нейната фигура на основния прокурор - с право да се меси на всички места, в това число в администрирането на правосъдните назначения и регулирането на стопанската система, само че над тази фигура постоянно е президентът и е допустимо прокурорите да се сменят релативно по-често от вратовръзките на президента, както в Русия (чийто модел на държавно ръководство, изключително след 2000 година, имитира този на Казахстан);

ж) Но президентът е " татко на нацията ", той де факто не носи отговорност за действията си; за властовите дейности отговорността е на шефа на изпълнителната власт, който се назначава от Народното събрание по предложение на президента и комуто президентът дава поръчения;

з) Смяната на шефове на държавните предприятия (за последните 20 години те най-често са сплоти в един холдинг с 55-60% дял във БВП) става също по напътствие на президента, само че официално от премиера или началника на холдинга;

и) Управителите на тези предприятия постоянно стават милиардери, само че при опит да се одобряват насериозно политически милиардерстването им нормално свършва; от време на време това се случва и на приходящите членове на фамилията на президента, в случай че не са осъдени по-жесток начин; въобще, както споделя един мой прочут милиардер от Русия, " собствеността на всички тук е краткотрайно разбиране " ;

й) В тази система е доста значимо поръченията, т.е. " политиките ", да се сменят релативно постоянно - хем президентът наподобява визионер, хем поражда опция за смени в изпълнителната власт, хем новодошлите се втурват да извършват поръченията с вяра за кариерно издигане или пост в държавна компания;

к) Не по-малко значимо е в страната да се насажда възгледът, че демокрацията е неефективна, западна измислица, прокарвана от неолиберали и лицемерни икономисти и философи и че единството на нацията (олицетворявано от водача) е основа на благоденствието й; пресата и медиите са извънредно " пазарни " - с цел да публикуваш нещо, би трябвало да си платиш;

л) Поради каузи на държавната благосъстоятелност в банките и ресурсните предприятия публично-частното партньорство следва да се провежда, като " общественото " се съставлява от президента, а частното - от неговите приятели;

м) Едно от неподходящите икономически развития, може би неизбежно, е участието на Казахстан в Евразийския стопански съюз (ЕИС, преди този момент - митнически такъв): страните от ЕИС стартират да търгуват по-малко между тях, валутите им стават сянка на съветската рубла, Китай печели повече от ЕИС, в сравнение с страните членки, а износът на страните като Казахстан физически и юридически минава през Русия.

● Тази цялата констелация от дълго време не се харесва на казахстанците, политическото им образуване е затруднено, рецензията на " бащицата " може да бъде осъдена и със гибел, и по тази причина те понякога излизат на митинги.

● С напредването на виталния път на бащицата (през юли Назарбаев ще навърши 81 години) центробежните сили и боричканията за наследството се задълбочават и ожесточават. Този развой този път съответствува с публичното неодобрение. Както постоянно става в такива случаи, някои от доближените ще създадат смяната.

● Това би трябвало доста да тревожи Кремъл.

Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.