Разединеното общество – митове и проблеми
Анализът е препубликуван от
Дългосрочната политическа рецесия и идните избори оформят цялостния подтекст на публичното разделяне и постановат да опровергаем някои легенди.
В изискванията на демократичната страна обществото не е и не може да бъде единно. В нея съществува многопартийна система и плуралистично посланичество на разнопосочни ползи. Фикцията за материализацията на общата национална воля намира своята реализация единствено при тоталитарните и властническите режими, където властта е надлежно в ръцете на една партия или на един водач.
Уточнението е значимо, тъй като в България все по-често се спекулира с тезата, че функционалността на президента е да бъде обединител на нацията.
Точната дефиниция в конституцията е, че президентът въплъщава единството на нацията.
Под единение би трябвало да разбираме спояващата роля, която изиграва за популацията, обитаващо една обща територия на страната, не нещо друго, а съществуването на общ език, обща история и просвета, общо минало и настояще, общи традиции и обичаи, общи споделени полезности. Разбира се, страната има и общо ръководство, което обаче е излъчено по силата на механизмите на плуралистичното посланичество. Еманацията на това посланичество са разнопосочните ползи на обществото, чиято цялост в Народното събрание е израз на делегираната от народа власт, само че не и на съществуването на една обща воля.
Встъпителните обяснения дотук бяха нужни, с цел да разбираем за какво в някаква степен звучи като мит концепцията за ролята на президента като обединител. Те могат да бъдат илюстрирани със следния преносен въпрос: в положение ли е някой да сплоти вижданията на жертвата и тези на палача.
Може би сходни нереални мисли звучат условно. Нещата се обясняват, когато те бъдат съотнесени към действителна обстановка. Като образец ще посочим нахлуването в постройката на президентската институция на отряди от Бюрото за отбрана при основния прокурор през юли предходната година, което предизвика началото на митингите. В реалност чиновниците на президентството не се употребяват с конституционно планувания имунитет на президента и вицепрезидента. Извън тази детайлност на алегорично ниво
акцията имаше наказателен темперамент и породи надълбоко разделяне
сред дейната и възмутена част от гражданското общество, която излезе на улицата, и последователите на доминирания от Борисов и Гешев модел на деградирало ръководство, които напълно не са малобройни и не трябва да се изключват като политически фактор.
В онази обстановка Румен Радев зае вярната позиция, само че е наложително да наблегнем на обстоятелството, че ставаше дума за обстановка на рецесия и на разделяне, на съществуване на две радикално противоположни страни. Това беше характерен спешен миг, който опровергава мита за президента като обединител и постанова нуждата от заемане на ясна позиция. Същевременно рецесията продължава и до през днешния ден, задълбочава се и се развива динамично, основава и подхранва нови публични разделения, които реципрочно подхранват самата нея.
Теорията за кливиджите (разделенията, разломите - бел. ред.) може да ни послужи като потребен ключ, с цел да разберем настоящия политически развой. Нейните съществени предчувствия потеглят от марксизма, само че приложимостта ѝ в актуалната политология се е утвърдила и потвърдила в задоволително необятна степен. В днешна България не съществуват класови несъгласия, нито пък враждуващи антагонистични съсловия. Дълбоките обществени неравенства обаче основават несъмнено ниво на обществена стратификация, което е причина за възникването и перманентната мултипликация на еднотипни по своята същина политически планове. Отвъд тази нагледност с привършен капацитет за осмисляне и разбор съществуват още няколко значими кливиджа.
Първата линия на разлома е сред " умните и красивите " и останалата част от обществото.
Цитираното определение е артикул на недобронамерена подигравка, произлизаща от среди, които считат, че в политиката няма място за елитарност. Големият абсурд е, че за някои от тези среди е допустима артикулацията на опълчването сред народ и хайлайф, само че за тях е безусловно неприемливо да признаят съществуването на една съпротива сред хайлайф и неелит, която има напълно различен семантичен смисъл. На процедура елитарните партии, консолидиращи към себе си главната част от представителите на интелигенцията и предприемачеството, са " Демократична България " и " Продължаваме промяната ". (Президентската кандидатура на проф. Анастас Герджиков е забавна провокация към техния електорат.) Те постановат нов и радикално друг жанр на политическа връзка със смели, прагматични и ефикасни решения, само че срещат отпора на останалите обединения.
Вторият кливидж е
статукво-промяна. Той се оказва структуроопределящ
за настоящото положение на българската партийна система. Неговото образуване наподобява малко изкуствено през призмата на теорията, тъй като зад него не стоят действителни идеологически учредения. Партиите на статуквото официално в никакъв случай не са управлявали дружно и съставляват разнородна амалгама - едната е дясноцентристка, другата е лява, а третата е етническа. Между най-малко две от тях обединението е немислима, а това събитие релативизира тезата, че в действителност съставляват хомогенно статукво.
При партиите на смяната картината наподобява не по-малко хетерогенна. При тях имаме една дясна, която обаче не изповядва полезностите на класическия консерватизъм, а по-скоро има демократичен уклон; една, която е раздвоена сред дясното и лявото и предлага неповторим способ за правене на политика като комбиниране сред десни цели и леви инструменти; една, представяща се за дясна, която се бори за директна народна власт, само че няма ясна стратегия и дълготрайна политическа визия; една, която съчетава в себе си разнородна група от хора с леви и с десни визии.
Публичното говорене на представителите на всички изброени партии дава задоволително съображение да се отбрани тезата, че посоченият кливидж в действителност съществува. Ако се задълбочим задоволително в него, ще забележим, че то, в комбиниране с идейните разлики, основава всички нужни условия, с цел да стартира съвършената стихия.
Третото опълчване, което крие в себе си латентните напрежения и спорове, заложени в обществената конструкция, е
сред бюрократичната машина и гражданското общество.
Звучи парадоксално, само че точно многохилядната войска от сегашни и към този момент уволнени служители е действителният електорален бастион на ГЕРБ. Нейната роля е на покровител на партийния уред и на реализатор на неговите корупционни практики. Асен Василев отбелязва, че е корумпирана единствено една дребна част от висшите държавни чиновници, само че пропуща значителния миг, че механизмите на подчиненост постоянно вървят от горната страна надолу. Казано с други думи, рибата се вмирисва откъм главата, само че е явно, че цялата става негодна за ястие. Гражданското общество изпитва непоносимост към корупцията. Политическата рецесия демонстрира, че неговото посланичество не получи онази степен на легитимност, с цел да може да предприеме ефикасни дейности. Всяко закъснение крие риска да се окаже съдбовно.
На последващо място стои
етническият кливидж. Той затихва, когато патриотичните обединения остават отвън Народното събрание.
Характерно за него е, че е прекомерно комплициран, а бива подценяван с лека ръка. Ето един образец, който директно реферира към нашата тематика за разединението в обществото в навечерието на президентските избори: преди време Румен Радев попита Мустафа Карадайъ коя е неговата татковина и етническата отсенка в този въпрос се оказа кулминационният миг в напрежението сред Движение за права и свободи и президента, което му коства поддръжката на Движението за втория мандат.
Популизмът като фактор за дисфункция на политическите институции в България (2001–2018)С код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Националистическите партии и Движение за права и свободи са единствените, които си разрешават да употребяват кнесофобска изразителност. Ксенофобията на водачите на Движението, когато бъде вкарана в приложимост, се характеризира с това, че етническото опълчване се употребява, с цел да се реализиран напълно различен вид цели - преди всичко стопански, а по-късно и политически. Логично при новата парламентарна настройка съвсем изчезна въздействието на обсъждания кливидж.
Същевременно се задълбочи класическият политически спор сред останалите партии - като се изключи ГЕРБ - с Движение за права и свободи, в основата на който стои концепцията да се изкорени един циничен стопански модел, действителен с помощта на политическите си въздействия. Става дума за спор, който отразява действителни проблеми в страната и обществото, без да генерира безпредметни етнически напрежения; също по този начин той предвещава неустойчивост и е фактор за възможна нова парламентарна рецесия.
При по-задълбочен разбор несъмнено биха могли да се открият още доста други кливиджи. Изброените дотук отразяват настоящото положение на българската партийна система в навечерието на изборите. Те потвърждават тезата, че обществото е надълбоко разединено във визията си за изхода от комплексната спешна обстановка, което е основна причина за дълготрайна неустойчивост. Ако идващият президент, който и да е той, се окаже мощен водач, неговата роля би трябвало да бъде не да се пробва да сплотява несъвместими противоположности, а да откри оня баланс, който да му разреши да не разединява и да търси най-благоприятен консенсус.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Дългосрочната политическа рецесия и идните избори оформят цялостния подтекст на публичното разделяне и постановат да опровергаем някои легенди.
В изискванията на демократичната страна обществото не е и не може да бъде единно. В нея съществува многопартийна система и плуралистично посланичество на разнопосочни ползи. Фикцията за материализацията на общата национална воля намира своята реализация единствено при тоталитарните и властническите режими, където властта е надлежно в ръцете на една партия или на един водач.
Уточнението е значимо, тъй като в България все по-често се спекулира с тезата, че функционалността на президента е да бъде обединител на нацията.
Точната дефиниция в конституцията е, че президентът въплъщава единството на нацията.
Под единение би трябвало да разбираме спояващата роля, която изиграва за популацията, обитаващо една обща територия на страната, не нещо друго, а съществуването на общ език, обща история и просвета, общо минало и настояще, общи традиции и обичаи, общи споделени полезности. Разбира се, страната има и общо ръководство, което обаче е излъчено по силата на механизмите на плуралистичното посланичество. Еманацията на това посланичество са разнопосочните ползи на обществото, чиято цялост в Народното събрание е израз на делегираната от народа власт, само че не и на съществуването на една обща воля.
Встъпителните обяснения дотук бяха нужни, с цел да разбираем за какво в някаква степен звучи като мит концепцията за ролята на президента като обединител. Те могат да бъдат илюстрирани със следния преносен въпрос: в положение ли е някой да сплоти вижданията на жертвата и тези на палача.
Може би сходни нереални мисли звучат условно. Нещата се обясняват, когато те бъдат съотнесени към действителна обстановка. Като образец ще посочим нахлуването в постройката на президентската институция на отряди от Бюрото за отбрана при основния прокурор през юли предходната година, което предизвика началото на митингите. В реалност чиновниците на президентството не се употребяват с конституционно планувания имунитет на президента и вицепрезидента. Извън тази детайлност на алегорично ниво
акцията имаше наказателен темперамент и породи надълбоко разделяне
сред дейната и възмутена част от гражданското общество, която излезе на улицата, и последователите на доминирания от Борисов и Гешев модел на деградирало ръководство, които напълно не са малобройни и не трябва да се изключват като политически фактор.
В онази обстановка Румен Радев зае вярната позиция, само че е наложително да наблегнем на обстоятелството, че ставаше дума за обстановка на рецесия и на разделяне, на съществуване на две радикално противоположни страни. Това беше характерен спешен миг, който опровергава мита за президента като обединител и постанова нуждата от заемане на ясна позиция. Същевременно рецесията продължава и до през днешния ден, задълбочава се и се развива динамично, основава и подхранва нови публични разделения, които реципрочно подхранват самата нея.
Теорията за кливиджите (разделенията, разломите - бел. ред.) може да ни послужи като потребен ключ, с цел да разберем настоящия политически развой. Нейните съществени предчувствия потеглят от марксизма, само че приложимостта ѝ в актуалната политология се е утвърдила и потвърдила в задоволително необятна степен. В днешна България не съществуват класови несъгласия, нито пък враждуващи антагонистични съсловия. Дълбоките обществени неравенства обаче основават несъмнено ниво на обществена стратификация, което е причина за възникването и перманентната мултипликация на еднотипни по своята същина политически планове. Отвъд тази нагледност с привършен капацитет за осмисляне и разбор съществуват още няколко значими кливиджа.
Първата линия на разлома е сред " умните и красивите " и останалата част от обществото.
Цитираното определение е артикул на недобронамерена подигравка, произлизаща от среди, които считат, че в политиката няма място за елитарност. Големият абсурд е, че за някои от тези среди е допустима артикулацията на опълчването сред народ и хайлайф, само че за тях е безусловно неприемливо да признаят съществуването на една съпротива сред хайлайф и неелит, която има напълно различен семантичен смисъл. На процедура елитарните партии, консолидиращи към себе си главната част от представителите на интелигенцията и предприемачеството, са " Демократична България " и " Продължаваме промяната ". (Президентската кандидатура на проф. Анастас Герджиков е забавна провокация към техния електорат.) Те постановат нов и радикално друг жанр на политическа връзка със смели, прагматични и ефикасни решения, само че срещат отпора на останалите обединения.
Вторият кливидж е
статукво-промяна. Той се оказва структуроопределящ
за настоящото положение на българската партийна система. Неговото образуване наподобява малко изкуствено през призмата на теорията, тъй като зад него не стоят действителни идеологически учредения. Партиите на статуквото официално в никакъв случай не са управлявали дружно и съставляват разнородна амалгама - едната е дясноцентристка, другата е лява, а третата е етническа. Между най-малко две от тях обединението е немислима, а това събитие релативизира тезата, че в действителност съставляват хомогенно статукво.
При партиите на смяната картината наподобява не по-малко хетерогенна. При тях имаме една дясна, която обаче не изповядва полезностите на класическия консерватизъм, а по-скоро има демократичен уклон; една, която е раздвоена сред дясното и лявото и предлага неповторим способ за правене на политика като комбиниране сред десни цели и леви инструменти; една, представяща се за дясна, която се бори за директна народна власт, само че няма ясна стратегия и дълготрайна политическа визия; една, която съчетава в себе си разнородна група от хора с леви и с десни визии.
Публичното говорене на представителите на всички изброени партии дава задоволително съображение да се отбрани тезата, че посоченият кливидж в действителност съществува. Ако се задълбочим задоволително в него, ще забележим, че то, в комбиниране с идейните разлики, основава всички нужни условия, с цел да стартира съвършената стихия.
Третото опълчване, което крие в себе си латентните напрежения и спорове, заложени в обществената конструкция, е
сред бюрократичната машина и гражданското общество.
Звучи парадоксално, само че точно многохилядната войска от сегашни и към този момент уволнени служители е действителният електорален бастион на ГЕРБ. Нейната роля е на покровител на партийния уред и на реализатор на неговите корупционни практики. Асен Василев отбелязва, че е корумпирана единствено една дребна част от висшите държавни чиновници, само че пропуща значителния миг, че механизмите на подчиненост постоянно вървят от горната страна надолу. Казано с други думи, рибата се вмирисва откъм главата, само че е явно, че цялата става негодна за ястие. Гражданското общество изпитва непоносимост към корупцията. Политическата рецесия демонстрира, че неговото посланичество не получи онази степен на легитимност, с цел да може да предприеме ефикасни дейности. Всяко закъснение крие риска да се окаже съдбовно.
На последващо място стои
етническият кливидж. Той затихва, когато патриотичните обединения остават отвън Народното събрание.
Характерно за него е, че е прекомерно комплициран, а бива подценяван с лека ръка. Ето един образец, който директно реферира към нашата тематика за разединението в обществото в навечерието на президентските избори: преди време Румен Радев попита Мустафа Карадайъ коя е неговата татковина и етническата отсенка в този въпрос се оказа кулминационният миг в напрежението сред Движение за права и свободи и президента, което му коства поддръжката на Движението за втория мандат.
Националистическите партии и Движение за права и свободи са единствените, които си разрешават да употребяват кнесофобска изразителност. Ксенофобията на водачите на Движението, когато бъде вкарана в приложимост, се характеризира с това, че етническото опълчване се употребява, с цел да се реализиран напълно различен вид цели - преди всичко стопански, а по-късно и политически. Логично при новата парламентарна настройка съвсем изчезна въздействието на обсъждания кливидж.
Същевременно се задълбочи класическият политически спор сред останалите партии - като се изключи ГЕРБ - с Движение за права и свободи, в основата на който стои концепцията да се изкорени един циничен стопански модел, действителен с помощта на политическите си въздействия. Става дума за спор, който отразява действителни проблеми в страната и обществото, без да генерира безпредметни етнически напрежения; също по този начин той предвещава неустойчивост и е фактор за възможна нова парламентарна рецесия.
При по-задълбочен разбор несъмнено биха могли да се открият още доста други кливиджи. Изброените дотук отразяват настоящото положение на българската партийна система в навечерието на изборите. Те потвърждават тезата, че обществото е надълбоко разединено във визията си за изхода от комплексната спешна обстановка, което е основна причина за дълготрайна неустойчивост. Ако идващият президент, който и да е той, се окаже мощен водач, неговата роля би трябвало да бъде не да се пробва да сплотява несъвместими противоположности, а да откри оня баланс, който да му разреши да не разединява и да търси най-благоприятен консенсус.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ