"Без нас не може, трябват ни много пари!" – съдебната власт иска 23% повече разходи
Анализът е от седмичния бюлетин на Заглавието е на " Дневник ".
Подготовката за приемането на бюджет за 2023 година няма по какъв начин да се случи без мнението на Висшия правосъден съвет (ВСС) за бюджета на правосъдната власт. И - без огромна изненада - магистратите още веднъж са водещи в своите претенции за растеж на разноските за правораздаване с над 23% спрямо миналата 2022 година.
Нито политическата неустановеност, нито икономическите условия (а може би имено поради тях) са някаква естествена спирачка на щенията на Висш съдебен съвет за още по-голям бюджет, от който обаче продължаваме да не виждаме особена изгода.
© ИПИ
Какво планува бюджетът на правосъдната власт за 2023 година съгласно рамката на държавното управление?
Какво финансираме с тези разноски?
© ИПИ
Както е видно утежняването на резултатите продължава - по последни данни делът на наказателните каузи, завършили в период, продължава да понижава, до момента в който делът на висящите каузи - пораства при съвсем идентична натовареност на съдиите. Липсата на каквито и да били опити да се вкара действително програмно бюджетиране в съдилищата, което да даде опция за обвързване на средствата с предстоящи промени или превъзмогване на нежеланото положение на българското правораздаване, също прави мощно усещане - явно бюджетирането на Висш съдебен съвет не се базира нито на разпознати проблеми и решения, нито на справедливи критерии като натовареността да вземем за пример.
Зад маската на " самостоятелност на правосъдната власт " се крие безотговорното обмисляне и харчене - съвсем напълно за заплати и спомагателни хонорари, зад които прозират раздут щат (като изключим някои съдилища и структури на прокуратурата в няколко града), назначения, учредени на зависимости и сериозна безнаказаност на прокуратурата по основни каузи. И още нещо, към края на февруари 2023 година Оперативна стратегия " Добро ръководство " показва, че има рискови планове на Националния институт за правораздаване и Висш съдебен съвет на стойност 11 млн.лв., които се проверяват от ОЛАФ.
Какво чакаме от Висш съдебен съвет и цялата система?
Има ли метод да се реализира нещо без гръмки заявки за правосъдна промяна?
Всичко това ни минимум не значи посягане над привидната другояче правосъдна самостоятелност у нас. За задачата е належащо по-твърдо и обективно държание на политиците и решителни дейности от страна на Министерството на правораздаването и Министерството на финансите. Съдиите, прокурорите и следователите са високо възнаградени, не търпят действителни наказания заради фиктивните санкционни механизми и (или неналичието на) приложението им от Инспектората на Висш съдебен съвет. Инак държанието на огромна част от парламентарно показаните партии ни е известно - те си купуваха и купуват благоволение за сметка на налозите, плащани от българските жители.
Но тук огромният въпрос е: Къде са законопроектите по упоменатите въпроси на правосъдните реформатори?
Чак откакто има справедливи резултати и по-висока успеваемост на разноските за правораздаване, може да се предприеме и съответен спор за растеж на разноските в системата на правосъдната власт. Дотогава разногласията ще останат на равнище " но поставя ни се " и " само че против какво "?
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Подготовката за приемането на бюджет за 2023 година няма по какъв начин да се случи без мнението на Висшия правосъден съвет (ВСС) за бюджета на правосъдната власт. И - без огромна изненада - магистратите още веднъж са водещи в своите претенции за растеж на разноските за правораздаване с над 23% спрямо миналата 2022 година.
Нито политическата неустановеност, нито икономическите условия (а може би имено поради тях) са някаква естествена спирачка на щенията на Висш съдебен съвет за още по-голям бюджет, от който обаче продължаваме да не виждаме особена изгода.
© ИПИ
Какво планува бюджетът на правосъдната власт за 2023 година съгласно рамката на държавното управление?
Какво финансираме с тези разноски?
© ИПИ
Както е видно утежняването на резултатите продължава - по последни данни делът на наказателните каузи, завършили в период, продължава да понижава, до момента в който делът на висящите каузи - пораства при съвсем идентична натовареност на съдиите. Липсата на каквито и да били опити да се вкара действително програмно бюджетиране в съдилищата, което да даде опция за обвързване на средствата с предстоящи промени или превъзмогване на нежеланото положение на българското правораздаване, също прави мощно усещане - явно бюджетирането на Висш съдебен съвет не се базира нито на разпознати проблеми и решения, нито на справедливи критерии като натовареността да вземем за пример.
Зад маската на " самостоятелност на правосъдната власт " се крие безотговорното обмисляне и харчене - съвсем напълно за заплати и спомагателни хонорари, зад които прозират раздут щат (като изключим някои съдилища и структури на прокуратурата в няколко града), назначения, учредени на зависимости и сериозна безнаказаност на прокуратурата по основни каузи. И още нещо, към края на февруари 2023 година Оперативна стратегия " Добро ръководство " показва, че има рискови планове на Националния институт за правораздаване и Висш съдебен съвет на стойност 11 млн.лв., които се проверяват от ОЛАФ.
Какво чакаме от Висш съдебен съвет и цялата система?
Има ли метод да се реализира нещо без гръмки заявки за правосъдна промяна?
Всичко това ни минимум не значи посягане над привидната другояче правосъдна самостоятелност у нас. За задачата е належащо по-твърдо и обективно държание на политиците и решителни дейности от страна на Министерството на правораздаването и Министерството на финансите. Съдиите, прокурорите и следователите са високо възнаградени, не търпят действителни наказания заради фиктивните санкционни механизми и (или неналичието на) приложението им от Инспектората на Висш съдебен съвет. Инак държанието на огромна част от парламентарно показаните партии ни е известно - те си купуваха и купуват благоволение за сметка на налозите, плащани от българските жители.
Но тук огромният въпрос е: Къде са законопроектите по упоменатите въпроси на правосъдните реформатори?
Чак откакто има справедливи резултати и по-висока успеваемост на разноските за правораздаване, може да се предприеме и съответен спор за растеж на разноските в системата на правосъдната власт. Дотогава разногласията ще останат на равнище " но поставя ни се " и " само че против какво "?
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ