Делегираните бюджети са без алтернатива във финансирането на образованието
Анализът е от седмичния бюлетин на
Обсъжданията за реализиране на съдружно съглашение сред партиите, които ще опитат да образуват държавно управление, основават усещане, че забележителна част от участниците в действителност не схващат моделите на финансиране в главните бюджетни сектори; претекстовете и тласъците, които те основават и другите възможности, които са обозрими за практическа реализация. Много хрумвания се подмятат и, сякаш - утвърждават, без обаче ясна концепция с какво ще се замести оповестеният за неприятен (неадекватен) метод на финансиране.
Това е видно в доста браншове, само че мощно се набива на очи в по тази причина ще използваме случая да напомним главните правила на финансиращия механизъм на учебното обучение, с цел да дадем опция на заинтригуваните страни да си сверят часовника, да обмислят и обсъдят другите възможности, тъй че да имат ясна и недвусмислена позиция по какъв начин този механизъм да се развива.
Финансирането на междинното обучение се базира на няколко правилото (стълба), които се допълват взаимно и основават цялостна система от тласъци за държание в бранша. Съществуват три равнища на систематизиране на средствата и всяко от тях изисква характерен модел на ръководство: 1) Първото равнище на систематизиране е от държавния бюджет към общините . Образованието е услуга, предлагана на локално равнище - правилото на децентрализацията допуска страната да даде средства на общините и да им даде опция за дискреция при разпределението им сред учебните заведения при възбрана да отклоняват средства. В основата на определянето и разпределението на средствата от централното държавно управление към общините се употребява така наречен обединен стандарт за финансиране образованието на едно дете/един възпитаник.
Единният стандарт съставлява избрана сума, друга всяка година, която страната дефинира на база на финансовите си благоприятни условия и която дава на общините, умножена по броя на учениците, записани в учебните заведения им; както стана дума, в допълнение се регистрират и броят на учебните заведения и паралелките. Тази сума не е една и съща за всички 265 общини, тя се разграничава според избрани географски и демографски характерности, които общините имат и които повеждам до разлики в разноските на един възпитаник в тях.
Държавата дава и спомагателни средства на общините над единните стандарти (това са средствата за подкрепяне на равния достъп и за личностно развитие) за разнообразни общи хоризонтални политики, да вземем за пример - за учебници и пособия, за превоз, за стипендии и други Те допълват единните стандарти. Всичко това прави модела на финансиране хибриден.
Финансиране на база възпитаник има за своя опция така наречен институционално финансиране - такова, каквото България прилагаше (при това извънредно неуспешно) от времето на социализма чак до 2006 година. Това значи учебните заведения да се финансират на база на авансово избрани (и фиксирани) разноски за всеки стопански детайли - учителските заплати, спомагателни заплащания, разноски за прехрана, финансови разноски и други В резултат ще получим статична система, която доста мъчно ще се трансформира съгласно локалните особености и условия, която няма да може елементарно да отговори на демографските промени и ще се раздуе, с което ще загуби най-ценното - опцията да концентрира запас (финансов, само че не само), с цел да извършва своите лични цели и задания. Ще се интересува ли някой тогава дали всички деца са обхванати от системата, откакто финансирането не зависи от това - евентуално не. Най-много да получим някоя друга национална стратегия за обгръщане на учениците със противоречива успеваемост.
2) След като получи средствата за обучение, всяка община ги разпределя към учебните заведения по избрана формула, авансово призната и съгласувана с шефовете на локалните учебни заведения. Това е второто равнище на систематизиране и по този начин стигаме до прословутия делегиран учебен бюджет.
Не е ясно за какво тъкмо делегираният бюджет е толкоз мразен измежду част от политиците и върху него се упражняват постоянно, като че ли това е централният проблем в системата на образованието. Всъщност делегираният бюджет съставлява система от правила, права и отговорности за ръководство на учебния бюджет от страна на шефа на учебното заведение. Без да се стопираме в детайли на всички права и отговорности на шефа, единствено ще отбележим, че делегираният бюджет е крайната форма на децентрализация на една обществена услуга, на нейното даване и ръководство.
Директорът разполага с ресурсите на учебното заведение, като той дефинира значително независимо своите разноски, възнамерява и ръководи приходите си, наема и освобождава личен състав, дефинира заплащането му, може да планува характерни тласъци, отчитащи локалните действителности, дефинира броя на деца в паралелка по класове и други основополагащи детайли на учебния бюджет и всичко това - в избрани от закона рамки.
Ако проучим интернационалния опит, ще забележим, че такава висша степен на децентрализация в учебното обучение е рядко срещана измежду страните, защото на учебните заведения към момента се гледа като на пасивни обичайни организации, а на ръководството им - като част от държавната машина. Но какви са действителните други възможности на делегирания бюджет? Всъщност алтернативата е една - в случай че шефът не ръководи бюджета на учебното заведение, ще се наложи да го ръководи някой служител - общински или в централната администрация - без значение.
За момента нищо не ни дава учредения да мислим, че който и да било служител ще се оправи по-добре с ръководството на учебния бюджет от шефа. Превръщането на шефовете още веднъж в марионетки на администрацията в действителност само ще понижи автономията им, мотивацията им и оттова - ще утежни резултатите на учебните заведения.
3) Третият дирек, за който рядко се приказва, съставляват националните стратегии за междинното обучение - те се ръководят от МОН, като дават средства на общините или учебните заведения за реализиране на общи цели, които страната е избрала. Тук работи плановият метод.
Накрая ще отбележим и единствената същински добра концепция, която се прокрадна по време на диалозите сред политическите сили - а точно включването на качеството като детайл на финансовия модел посредством добавената стойност в образованието (value-added in education). Именно това е посоката, в която би трябвало да се развива системата, в случай че желаеме да имаме приключен работещ модел, създаващ съответни тласъци. Тук доста добре е обяснено какви са препъникамъните при оценяване на образованието и изчисляването на добавената стойност на самото учебно заведение, а не на в допълнение употребени услуги, платени или осъществени от родителите, тъй че няма да ги повтаряме. Само ще прибавим, че:
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Обсъжданията за реализиране на съдружно съглашение сред партиите, които ще опитат да образуват държавно управление, основават усещане, че забележителна част от участниците в действителност не схващат моделите на финансиране в главните бюджетни сектори; претекстовете и тласъците, които те основават и другите възможности, които са обозрими за практическа реализация. Много хрумвания се подмятат и, сякаш - утвърждават, без обаче ясна концепция с какво ще се замести оповестеният за неприятен (неадекватен) метод на финансиране.
Това е видно в доста браншове, само че мощно се набива на очи в по тази причина ще използваме случая да напомним главните правила на финансиращия механизъм на учебното обучение, с цел да дадем опция на заинтригуваните страни да си сверят часовника, да обмислят и обсъдят другите възможности, тъй че да имат ясна и недвусмислена позиция по какъв начин този механизъм да се развива.
Финансирането на междинното обучение се базира на няколко правилото (стълба), които се допълват взаимно и основават цялостна система от тласъци за държание в бранша. Съществуват три равнища на систематизиране на средствата и всяко от тях изисква характерен модел на ръководство: 1) Първото равнище на систематизиране е от държавния бюджет към общините . Образованието е услуга, предлагана на локално равнище - правилото на децентрализацията допуска страната да даде средства на общините и да им даде опция за дискреция при разпределението им сред учебните заведения при възбрана да отклоняват средства. В основата на определянето и разпределението на средствата от централното държавно управление към общините се употребява така наречен обединен стандарт за финансиране образованието на едно дете/един възпитаник.
Единният стандарт съставлява избрана сума, друга всяка година, която страната дефинира на база на финансовите си благоприятни условия и която дава на общините, умножена по броя на учениците, записани в учебните заведения им; както стана дума, в допълнение се регистрират и броят на учебните заведения и паралелките. Тази сума не е една и съща за всички 265 общини, тя се разграничава според избрани географски и демографски характерности, които общините имат и които повеждам до разлики в разноските на един възпитаник в тях.
Държавата дава и спомагателни средства на общините над единните стандарти (това са средствата за подкрепяне на равния достъп и за личностно развитие) за разнообразни общи хоризонтални политики, да вземем за пример - за учебници и пособия, за превоз, за стипендии и други Те допълват единните стандарти. Всичко това прави модела на финансиране хибриден.
Финансиране на база възпитаник има за своя опция така наречен институционално финансиране - такова, каквото България прилагаше (при това извънредно неуспешно) от времето на социализма чак до 2006 година. Това значи учебните заведения да се финансират на база на авансово избрани (и фиксирани) разноски за всеки стопански детайли - учителските заплати, спомагателни заплащания, разноски за прехрана, финансови разноски и други В резултат ще получим статична система, която доста мъчно ще се трансформира съгласно локалните особености и условия, която няма да може елементарно да отговори на демографските промени и ще се раздуе, с което ще загуби най-ценното - опцията да концентрира запас (финансов, само че не само), с цел да извършва своите лични цели и задания. Ще се интересува ли някой тогава дали всички деца са обхванати от системата, откакто финансирането не зависи от това - евентуално не. Най-много да получим някоя друга национална стратегия за обгръщане на учениците със противоречива успеваемост.
2) След като получи средствата за обучение, всяка община ги разпределя към учебните заведения по избрана формула, авансово призната и съгласувана с шефовете на локалните учебни заведения. Това е второто равнище на систематизиране и по този начин стигаме до прословутия делегиран учебен бюджет.
Не е ясно за какво тъкмо делегираният бюджет е толкоз мразен измежду част от политиците и върху него се упражняват постоянно, като че ли това е централният проблем в системата на образованието. Всъщност делегираният бюджет съставлява система от правила, права и отговорности за ръководство на учебния бюджет от страна на шефа на учебното заведение. Без да се стопираме в детайли на всички права и отговорности на шефа, единствено ще отбележим, че делегираният бюджет е крайната форма на децентрализация на една обществена услуга, на нейното даване и ръководство.
Директорът разполага с ресурсите на учебното заведение, като той дефинира значително независимо своите разноски, възнамерява и ръководи приходите си, наема и освобождава личен състав, дефинира заплащането му, може да планува характерни тласъци, отчитащи локалните действителности, дефинира броя на деца в паралелка по класове и други основополагащи детайли на учебния бюджет и всичко това - в избрани от закона рамки.
Ако проучим интернационалния опит, ще забележим, че такава висша степен на децентрализация в учебното обучение е рядко срещана измежду страните, защото на учебните заведения към момента се гледа като на пасивни обичайни организации, а на ръководството им - като част от държавната машина. Но какви са действителните други възможности на делегирания бюджет? Всъщност алтернативата е една - в случай че шефът не ръководи бюджета на учебното заведение, ще се наложи да го ръководи някой служител - общински или в централната администрация - без значение.
За момента нищо не ни дава учредения да мислим, че който и да било служител ще се оправи по-добре с ръководството на учебния бюджет от шефа. Превръщането на шефовете още веднъж в марионетки на администрацията в действителност само ще понижи автономията им, мотивацията им и оттова - ще утежни резултатите на учебните заведения.
3) Третият дирек, за който рядко се приказва, съставляват националните стратегии за междинното обучение - те се ръководят от МОН, като дават средства на общините или учебните заведения за реализиране на общи цели, които страната е избрала. Тук работи плановият метод.
Накрая ще отбележим и единствената същински добра концепция, която се прокрадна по време на диалозите сред политическите сили - а точно включването на качеството като детайл на финансовия модел посредством добавената стойност в образованието (value-added in education). Именно това е посоката, в която би трябвало да се развива системата, в случай че желаеме да имаме приключен работещ модел, създаващ съответни тласъци. Тук доста добре е обяснено какви са препъникамъните при оценяване на образованието и изчисляването на добавената стойност на самото учебно заведение, а не на в допълнение употребени услуги, платени или осъществени от родителите, тъй че няма да ги повтаряме. Само ще прибавим, че:
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ