Анализът е на Рикардо Хаусман за Project Syndicate. Рикардо Хаусман

Анализът е на Рикардо Хаусман за Project Syndicate.

Рикардо Хаусман е някогашен министър по планирането във Венецуела. Той е професор по стопанска система в школата „ Кенеди “ в „ Харвард “.

В небрежно проведения плебисцит на 16-ти юли за отхвърлянето на апела на венецуелският президент Николас Мадуро за Учредително заседание, 720 000 венецуелци гласоподаваха от чужбина.

На президентските избори през 2013 година техният брой беше единствено 62 311. Четири дни след референдума 2117 души взеха медицинските изпити за чилийски лицензи. Около 800 от тях бяха венецуелци. На 22-ри юли границата с Колумбия беше отворена. Тогава там влязоха 35 000 венецуелци, с цел да си купят храна и медикаменти.

Венецуелците явно желаят да изоставен страната. Причините за това са ясни. През последните месеци за страната излязоха ужасяващи вести, опиващи апетит, бедност и гняв.

Въпросът е дали това е следващата отрицателна криза или нещо по-лошо?

Най-често употребяваният фактор за съпоставяне на рецесиите е Брутният вътрешен продукт. Според МВФ равнищата на рецесията във Венецуела през 2017 година са с 35% под тези от 2013 година Това ще рече 40% от Брутният вътрешен продукт на глава на naселението.

Това е доста по-осезаемо стесняване спрямо Голямата меланхолия в Съединени американски щати през интервала 1929 – 1933 година Тогава рецесията доближаваше 28% от Брутният вътрешен продукт.

Иначе казано, финансовата злополука във Венецуела засенчва рецесиите в Европа или Съединени американски щати.

Ясно е, че криза от 40% в Брутният вътрешен продукт на глава от популацията е доста рядко събитие. Няколко фактора обаче вършат обстановката във Венецуела даже още по-нерпиятна. В интервала 2013 – 2017 година имаше спад от 17% в производството на нефт. Той изключва спада от 55% в цените на петрола от този интервал.

Производството на нефт спадна с Щатски долар 2200 на глава от популацията от 2012 до 2016 година Щатски долар 1500 от тях се дължат на спада в цените на петрола. Това са огромни цифри, като се има в поради, че през 2017 г, годишният приход от глава на популацията във Венецуела е $4000.

С други думи, до момента в който Брутният вътрешен продукт на глава от популацията е намалял с 40%, националният приход, в това число ценовия резултат, е намалял с 51%.

Обикновено страните се оправят с сходни обстановки, заделяйки остатъци в положителните дни, заемайки ги в неприятни. Така вносът не би трябвало да понижава толкоз, колкото и износа. Венецуела обаче не направи това, тъй като използваше петролни взрив, с цел да завърши с външния си дълг.

Деликатността в положителни времена, остави малко активи да се унищожават в неприятни времена, а пазарите не желаят да отпускат заеми на свръхзадлъжнял кредитополучател.

Реално те бяха прави. В момента Венецуела е най-задлъжнялата страна в света. Няма друга страна с по-голям обществен дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт от глава на популацията.

Подобно на Румъния през 80-те години, държавното управление реши да понижи вноса, запазвайки настоящите си отговорности по намаляването на външния дълг. Вследствие на това вносът на артикули и услуги на глава от популацията понижа със 75% сред 2012 и 2016 година

Такъв колапс е съпоставим единствено с тези в Монголия (1988-1992) и Нигерия (1982 – 1986). Числата във Венецуела не демонстрират намаляване. Спадът във вноса е съвсем еднакъв на спада в износа.

Тъй като административно наложения спад вноса поражда сериозна липса на първични материали, сривът в селското стопанство и производството е даже по-голям от този в Брутният вътрешен продукт.

Приходите в налозите от петрол са намалели със 70% в интервала сред 2012 и 2016 година Ускорената инфлация докара до 79% спад в банковите качества за същия интервал.

Жизненият стандарт неизбежно също се срина. Нивата на минималната заплата са намалели със 75% в интервала от 2012 до 2017 година С минималната си заплата венецуелците могат да си купят по-малко от една пета от храната, която си купуват по-бедните колумбийци със своите минимални заплати.

Доходната беднотия се е нараснала от 48% през 2014 година до 82% през 2016 година Според изследване на трите най-елитни университета във Венецуела, през този интервал 74% от венецуелците са изгубили 8.6 кг от тежестта си.

Атаката за независимост и народна власт против държавното управление на Мадуро заслужава да притегли по-голямо интернационално въздействие.

Организацията на американските страни и Европейски Съюз към този момент излязоха със свои отчети. Съединени американски щати пък постановиха свои наказания.

Проблемите на венецуелците обаче не са просто стопански. Справянето с невижданата икономическа злополука ще изисква и съгласувана поддръжка от интернационалната общественост.