Анализ за novini.bg на проф. Владимир Чуков, известен арабист, университетски

Анализ за novini.bg на проф. Владимир Чуков, прочут арабист, академични учител и академик в региона на политиката на Близкия Изток и исляма.



На 15 и 16 септември в узбекския град Самарканд се организира срещата на върха на Шанхайската организация за съдействие /ШОС/ с присъединяване на водачите на 14 страни. Редица наблюдаващи смятат, че това е значима крачка към приемането на Турция на статут на пълновръстен член на тази авторитетна азиатска организация. Интересното в тази ситуация, че голям брой анализатори назовават ШОС „ новия Варшавски контракт “, а Турция е член на антагонистичния блок НАТО от 70 години.



Първоначално, през 1996 година ШОС е образувана под името „ Шанхайската петорка “.

Тя включва Китай, Русия, Киргизстан, Таджикистан и Казахстан. Пет години по-късно организацията е преименувана на „ Шанхайска организация за съдействие “ като съществена цел е усилване на районната сигурност и опълчване на тероризма. Площта на страните-членки е към 34 милиона квадратни километра /най-голямата районна организация в света/, с население от близо три милиарда души, което съставлява 40% от международното население. Икономиката на ШОС е към 30% от международното стопанство. Четири страни са нуклеарни, а две – непрекъснати членки на Секретен сътрудник на Организация на обединените нации. В момента организацията се състои от Китай, Русия, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Узбекистан, Индия, Пакистан и Иран. Втората категория е тази на страните-наблюдатели, а точно Беларус, Афганистан, Монголия, Непал, Камбоджа, Армения и Шри Ланка.



Третата група са страните, участващи в " партньорството за разговор ", в която от 2012 година попада и Турция. Също по този начин, има редица страни, които демонстрират интерес към определяне на някакви връзки с ШОС, а точно Саудитска Арабия, Катар, Египет, Бахрейн, ОАЕ, Ирак и Сирия. Всички те са декларирали, че желаят да се причислят към самодейността „ партньорството за разговор “.

Икономическото развиване е главният подтик за активизирането на връзките сред страните-членки.

Това става изключително в светлината на бързия стопански напредък на Китай, който се обрисува главният мотор на организацията. Особения миг на тази среща на високо ниво, е отзвукът на войната в Украйна в международен мащаб, както и наложените невиждани наказания от Запада на Русия. Според анализатори, търсенето на ШОС от редица страни, е еднакъв на опита им за стратегическо доближаване с Китай, който показва през последните години предпочитание да влага в разнообразни елементи на света.

В съветската и иранската преса срещата в Самарканд се прави оценка през призмата на засилващата се взаимност сред страни, които са подложени на строги наказания от Съединени американски щати и Европейски Съюз. Макар антизападните настроения измежду проправителствените коментатори на събитието да надвиват, то тематиките, които ще бъдат разисквани потвърждават, че Западът няма опция в чертаенето на смелите стопански упоритости на обособените страни-членки. Ще бъде разисквано най-много развиването на търговски пътища, в основата на които стои построяването на нови ж.п. линии. Първата, която е импортирана като тематика от Русия е основаването на железопътна артерия, която минава през нейна територия и доближава до Европа. Идеята на Москва е посредством нея годишно да бъдат превозени артикули на стойност от 75 милиарда $. Не е ясно обаче по какъв начин ще се случи това в изискванията на войната в Украйна и суровите западни наказания.

Втората тематика в дневния ред е импортирана от Китай. Според Бейджин е належащо да бъде построена ж.п. линия, преминаваща през Туркменистан, Иран и Турция и достигаща още веднъж до Европа. Повече от явно е, че посредством нея ще бъдат пренасяни китайските артикули към богатия европейски пазар. Третата ж.п. линия, която ще бъде разисквана е планувана да свързва Узбекистан с Пакистан през Афганистан. Идеята на държавното управление в Ташкенд е да получи достъп до морето посредством пакистанските пристанища. Втора тематика, импортирана от Узбекистан е ситуацията в Афганистан и засилващата се неустойчивост, която се усили след нахлуването на Русия в Украйна.



Турската преса обръща изключително внимание на появяването на Ердоган в Самарканд. Голямо значение са отдава на срещата на турския водач с неговия съветски сътрудник. Според вестник Хабертюрк двамата водачи, които постоянно се срещат имат доста неща да си кажат. Сред тях са опцията за понижаване на цените на съветските енергоресурси, внасяни от Турция, обстановката в Сирия и Украйна и изключително „ зърнената договорка “, подписана с Украйна. Турски коментатори означават, че Путин е неудовлетворен от нея, защото до този миг Русия не е изнесла нито едно грам от своите зърнени култури. Критиката на Москва се състои в това, че от 87-те кораба украинско зърно, всички като се изключи два, се отишли в богати страни или такива, които са в „ развой на развиване “. На връщане от обиколката си в Босна, Хърватска и Сърбия Ердоган похвали съветската политика и я дефинира като „ вярна “. Според него „ западните страни „ нехаели за бедните хора “. Чрез тези условия Ердоган изясни за какво Русия не изнасяла артикули и „ Путин бил прав “.

Вестник „ Милиет ” обаче осветява друга причина за това държание на Русия. Според тази турска медия

Русия не изнася своите артикули на открито, защото е водена от опасенията, че интернационалните застрахователни компании ще наложат запор на съветските кораби, в случай че те дебаркират или преминат през западни пристанища, в резултат на наложените наказания.

Журналистът Фахим Тастекин от вестник „ Газете Дувар ” е на мнение, че последната среща в Сочи, извършена на 5 август сред Ердоган и Путин е била изключително удобна за двустранните връзки. Поради тази причина съветският президент е поканил турския си сътрудник в Самарканд. Независимо от желанието на Турция да построи цех за дроновете „ Байрактар ” в Украйна, Путин се пробва по всевъзможен начин да подтиква антизападните настроения на Ердоган. Москва високо прави оценка позицията на Анкара да не се причисли към западните наказания. В светлината на все по-топлите двустранни връзки Таскетин изяснява и депозирането на 10 милиарда $ от страна на Анкара в съветска банка за довършването на строителството на атомната централа „ Аккую ”, покрай град Мерсин. Нещо повече, турският анализатор дефинира евентуалното понижаване на цената на съветския газ, доставен за Турция като „ светлина в светлината “. Според Ташкин приближаването на Турция към Русия е вследствие на отблъскването на Ердоган от Съединени американски щати. Турският водач декларира: „ Работех добре с Джордж Буш-младши, с Барак Обама Барак Обама - политик и 44-и президент на Съединени американски щати. Роден е на 4 август 1961 година в Хавай. Той е първият и с Доналд Тръмп Доналд Тръмп - американски предприемач и политик Доналд Тръмп е роден на 14 юни 1946 година в нюйоркския, само че не мога да кажа същото и за Джо Байдън Джо Байдън (Джоузеф Робинът Байдън) е американски политик. Джо Байдън е роден на 20 ноември 1942 година в. " Въпреки всичко турският президент се надява да се срещне този месец с американския президент в коридорите на Организация на обединените нации, където ще стартира обичайна сесия на Оценка за съвместимост на интернационалната организация. Авторът отстоява мнението, че наличието на Ердоган в Самарканд е значимо освен за него, само че и за страната. То демонстрира „ възходящото въздействие на Турция в света, без значение от продължаващата западна надмощие. “

На собствен ред някогашният консул на Турция в Лос Анджелис Гюлру Гезер, който е последовател на по-прозападна ориентировка на своята страна, отбелязва, че наличието на Ердоган на конгрес на ШОС подчертава върху азиатския външнополитически приоритет на Анкара. Паралелно с това като че ли Турция се отдалечава от Запада, като възприема друга организация като опция на НАТО и Европейски Съюз. Бившият посланик е на мнение, че Анкара не би трябвало да задълбочава своите връзки с ШОС, изключително за сметка на връзките си със западните си сътрудници.

Становището на откривателя Бариш Адебели, изразено в изявление във вестник „ Джумхуриет ” и представено от известния ливански ценител на Турция Нуредин Мохамед е, че участието на неговата страна в ШОС би било потребно за нея. Като директна последица от него ще е увеличението на тежестта на Анкара в азиатска среда, а причина е, че редица тюркоезични страни са към този момент членове на тази организация. Адебели прави и забавен вътрешнополитически прорез на ШОС, обрисувайки центробежните течения. Според него към този момент се следи прикрито противоборство сред естествените водачи, а точно Китай и Русия. Около първия гравитират Пакистан и Иран, а към втория – страните от Централна Азия и Индия. Той планува, че поканата за наличието на Ердоган в Самарканд идва неслучайно от Путин, а не от Си Дзинпин. Ако един ден Турция станела пълновръстен член на ШОС, то тя щяла да се причисли към проруската ос и ще бъде част от устрема на Русия да откри контрабаланс на голямата икономическа тежест на Китай. Разсъжденията като тези на Адебели отразяват значимостта на симбиозата сред евразийското и тураническото течение измежду турската интелигенция, за сметка на прозападното, което от дълго време /особено с идването на власт на Ердоган/ е в съпротива.

Всички тези мисловни структури идват на фона на неглижиране на следствията от войната в Украйна. Мнозинството турски специалисти я възприемат като спор с районни измерения. Очевидно те не плануват съществени вътрешнополитически разтърсвания в Русия. Вероятно тук се разминават и позициите им със западните им сътрудници, все по-голяма част от които към този момент приказват за епохата пост-Путин.