Има ли саудитско-емиратско-израелско-републиканска коалиция срещу Байдън
Анализ за novini.bg на проф. Владимир Чуков, прочут арабист, академични учител и академик в региона на политиката на Близкия Изток и исляма.
.jpg )
Преди дни в египетския курорт Шарм ал шайх се организира невиждана среща на главните съдружници на Съединени американски щати,
а точно домакинът Абдел Фатах ас Сиси и неговите сътрудници - водачите на Израел министър председателят Нафтали Бенет и принцът престолонаследник Мохамед бин Заид /MBZ/. Сякаш четвъртият отсъстващ беше принцът-престолонаследник на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман /MBS/. Според университетския специалист от ОАЕ Абдул Халик Абдула посланието е ясно. То е към Вашингтон и гласи: „ Съединени американски щати със своите съдружници ли е или ще се извърнат към Техеран и ще създадат всичко допустимо, с цел да подпишат съглашение с него? “
Отношенията сред MBS и MBZ, от една страна и президента на Съединени американски щати Джо Байдън, от друга се трансформира в ежедневна тематика в американските медии преди и по време на войната в Украйна. Както неведнъж the Foreign Insider акцентира, само Саудитска Арабия и ОАЕ могат да компенсират дефицита на международните тържища на нежелания съветски петрол. В същото време Байдън не може да се откаже от този напън, защото борбата против Русия в доста огромна степен зависи точно от това. В същото време американският държавен глава не разполага и с доста време, изключително в случай че европейците решат още тази седмица да стартират редукцията на импорт на съветски енергоресурси. Вероятно с нефта ще е елементарно, до момента в който с газа ще се изисква релативно по-дълъг интервал от време.
WSJ установи неотстъпчивост от страна на двамата водачи на нефтодобивните страни в Персийския залив и безапелационната упоритост на всевъзможни опити от страна на Съединени американски щати или съдружниците да правят отстъпка. MBS и MBZ освен не подвигнаха телефона на Байдън, само че и саудитското Министерство на външните работи изрично отхвърли всевъзможни вероятни клюки за посещаване на Антони Блинкин в Рияд. Всичко това става на фона на неуспеха на визитата на английския министър председател Борис Джонсън в Рияд и Абу Даби.
Редица наблюдаващи си задават въпроса какво в действителност се случва в връзките сред Съединени американски щати и двамата стратегически съдружника в Персийския залив. Мнозина се питат от кое място идва тази невероятна храброст на двамата престолонаследника да се съпротивляват на стопанина на Белия дом. Всъщност той към този момент прояви първите признаци на оттегляне към своите до момента отстоявани правила по отношение на политиката на двете страни. На първо място се видя „ оглушителното безмълвие “ на Вашингтон по отношение на изтезанието на 81 души /част от които са непълнолетни/ от саудитските управляващи. Преди към година не по този начин реагира администрацията на Байдън по отношение на убийството на опозиционера Джамал Хашоги, която щедро говореше пред медиите за правата на индивида в кралството.
На второ място, тихомълком Белият дом достави Рияд с Противовъздушна отбрана „ Пейтриът “, откакто точно Байдън наложи оръжейно ембарго на Саудитска Арабия, поради войната в Йемен.
Все отново следващата проява на нефтения протест на Рияд продължи. Преди три дни йеменските бунтовници хути изстреляха дронове против съоръжения на АРАМКО в провинция Джизан. Тогава саудитското Министерство на външните работи съобщи, че „ в такава конюнктура те не могат повече да поемат отговорност за повишението на нефтодобива в страната “. Интересното в тази ситуация е, че някои саудитски опозиционери и такива, които се числят към кръгове на Мюсюлманските братя упрекнаха Съединени американски щати, че те са подтикнали хутите да изстрелят дроновете. Всъщност явно е, че в тази ситуация има нещо „ мъгляво “, защото в саудитските обществени медии бяха публикувани фрагменти от въпросните офанзиви, в които някои блогъри разчетоха фрагменти от офанзиви против АРАМКО, само че от 2020 и от предишни години.
Редица специалисти смятат, че уязвимостта на Байдън идва от негласния съюз, който е подписан от няколко мощни фактора,
а точно MBS, MBZ, Израел, републиканската политическа съпротива и американските нефтодобивни кръгове, обичайно свързани още веднъж с републиканците. Последните са мощно заинтересувани от високите цени на нефта. Техният общ интерес е свалянето на демократите от власт, започвайки през ноември с междинните избори за Конгрес и Сенат. Всички те не желаят сключването на съглашение с Иран, изключително откакто се заприказва, че е допустимо Корпусът на революционната армия да бъде свален от листата на терористичните организации в Съединени американски щати. В това отношение Държавният департамент още веднъж даде „ заден ход “, заявявайки преди два дни, че „ сключването на нуклеарната договорка с Иран не е несъмнено ".
Израел, посочен от MBS като евентуален съдружник, също зае дейна позиция по въпроса. Еврейската страна се намира в внимателно състояние при войната в Украйна, чийто удари против ирански цели в Сирия зависи от „ мълчанието “ на съветските S-300 и S-400, ситуирани в арабската страна. В собствен разбор по въпроса за американо-саудитските връзки израелският информативен източник „ Кан “ показва мнение, че „ подобрението на двустранните връзки ще изчака края на мандата на Джо Байдън на 20 януари 2025 година “
Всъщност MBS улови подобаващия миг, с цел да реализира най-ефективната опозиция против американския президент. Човекът, който преди няколко месеца не можа да наеме нито една компания, която да лъсне имиджа му в Съединени американски щати, в този момент се оказа подсилен от мощни сили в Съединени американски щати и в Израел. Нещо повече, в устрема си да засегне Байдън, той форсира връзките с Путин и Си Дзин пин. MBS не се поколеба даже обществено да флиртува с тях. Говори се, че щял да провежда охолно посрещане на китайския водач в Рияд и да го удостои с достойнството да взе участие в екзотичния танц на сабите /по сходство на посрещането на Доналд Тръмп/. В обстановка на отвращение да усили добива на петрол престолонаследникът даже получи благосклонностите на част от саудитската съпротива, даже на известни кръгове на Мюсюлманските братя.
Големият въпрос е обаче дали MBS търси радикална смяна на политиката на кралството или в действителност гони някакви свои персонални ползи. Повечето специалисти са на мнение, че „ унижението “ на Байдън се дължи на устрема му да реализира повече от договорка с американската администрация. Той се стреми да легитимира един път вечно саудитската форма на ръководство /абсолютна монархия/ в погледа на водача на Запада, а посредством нея и своето безапелационно ръководство след кончината на неговия татко, крал Салман. Това беше имплицитно казано в изявлението, обещано пред американското списание The Atlantic. 36-годишният принц желае да остане в историята на саудитската страна като извоювал признанието на законосъобразността на своя политически режим, колкото и одиозен да наподобява в погледа на демократичния, либерален Запад. Това той реализира посредством своето невиждано оръжие – нефта, посредством което в сегашния миг слага на колене стопанина на Белия дом. MBS желае да покаже, че неговото оръжие е по-силно от най-силната войска в света. Идеята е там, където Рияд има ползи, те да бъдат категорично зачетени от Вашингтон, без значение, кой ръководи там. В никакъв случай не става въпрос за преориентация на външнополитическите цели или „ влюбване “ в Русия или Китай.
Войната в Украйна сътвори обстановка, при която на процедура се сблъскват правила в американската и саудитската външна политика.
MBS смята, че в този момент е моментът да се постави завършек на неравностойната връзка, при която президентът има собствен любимец за крал. Интересното е, че престолонаследникът избра медиите на еврейската страна, с цел да разгласи, че отива на полуразрив със Съединени американски щати точно по този въпрос. Целта е да съобщи, че казусът не е единствено с неговата страна, а и с различен техен стратегически съдружник – Израел.
MBS добре преценя, че войната в Украйна и изпадането на Съединени американски щати в последна потребност от поддръжка е основала невероятна опция пред него. Силно озвучавайки в личните си медии събитията, които нервират Байдън като изтезанието на 81 саудитци, телефонният диалог с Путин, бъдещото посещаване на Си Дзин пин и вероятността да търгува своя петрол с Китай в юани е по-вероятно предпочитание за преразглеждане на подписания преди 77 години исторически контракт „ Queency ”. Не става въпрос за самия факт, а за въпрос на неговото пояснение. Едва ли в миналото този случай ще се повтори пред MBS. Големият въпрос е дали саудитският водач изрично цели свалянето на Байдън или просто желае от него безусловно самопризнание за своята легитимност. Този въпрос остава отворен. Във всички случаи, Рияд направи собствен блок от съдружници, които разумно ще му оказват помощ да бъде освен това от десетилетията наред, употребяваната от ръката на който и да е американски президент „ международна нефтена помпичка “. Ако би трябвало да обобщим точно тя оказа помощ на Вашингтон да измести Лондон като водач на Запада. Дали пък внукът на крал Абдулазиз няма упоритости и за нещо по-голямо от отстояването на своята и на династията легитимност.
Преди дни в египетския курорт Шарм ал шайх се организира невиждана среща на главните съдружници на Съединени американски щати,
а точно домакинът Абдел Фатах ас Сиси и неговите сътрудници - водачите на Израел министър председателят Нафтали Бенет и принцът престолонаследник Мохамед бин Заид /MBZ/. Сякаш четвъртият отсъстващ беше принцът-престолонаследник на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман /MBS/. Според университетския специалист от ОАЕ Абдул Халик Абдула посланието е ясно. То е към Вашингтон и гласи: „ Съединени американски щати със своите съдружници ли е или ще се извърнат към Техеран и ще създадат всичко допустимо, с цел да подпишат съглашение с него? “
Отношенията сред MBS и MBZ, от една страна и президента на Съединени американски щати Джо Байдън, от друга се трансформира в ежедневна тематика в американските медии преди и по време на войната в Украйна. Както неведнъж the Foreign Insider акцентира, само Саудитска Арабия и ОАЕ могат да компенсират дефицита на международните тържища на нежелания съветски петрол. В същото време Байдън не може да се откаже от този напън, защото борбата против Русия в доста огромна степен зависи точно от това. В същото време американският държавен глава не разполага и с доста време, изключително в случай че европейците решат още тази седмица да стартират редукцията на импорт на съветски енергоресурси. Вероятно с нефта ще е елементарно, до момента в който с газа ще се изисква релативно по-дълъг интервал от време.
WSJ установи неотстъпчивост от страна на двамата водачи на нефтодобивните страни в Персийския залив и безапелационната упоритост на всевъзможни опити от страна на Съединени американски щати или съдружниците да правят отстъпка. MBS и MBZ освен не подвигнаха телефона на Байдън, само че и саудитското Министерство на външните работи изрично отхвърли всевъзможни вероятни клюки за посещаване на Антони Блинкин в Рияд. Всичко това става на фона на неуспеха на визитата на английския министър председател Борис Джонсън в Рияд и Абу Даби.
Редица наблюдаващи си задават въпроса какво в действителност се случва в връзките сред Съединени американски щати и двамата стратегически съдружника в Персийския залив. Мнозина се питат от кое място идва тази невероятна храброст на двамата престолонаследника да се съпротивляват на стопанина на Белия дом. Всъщност той към този момент прояви първите признаци на оттегляне към своите до момента отстоявани правила по отношение на политиката на двете страни. На първо място се видя „ оглушителното безмълвие “ на Вашингтон по отношение на изтезанието на 81 души /част от които са непълнолетни/ от саудитските управляващи. Преди към година не по този начин реагира администрацията на Байдън по отношение на убийството на опозиционера Джамал Хашоги, която щедро говореше пред медиите за правата на индивида в кралството.
На второ място, тихомълком Белият дом достави Рияд с Противовъздушна отбрана „ Пейтриът “, откакто точно Байдън наложи оръжейно ембарго на Саудитска Арабия, поради войната в Йемен.
Все отново следващата проява на нефтения протест на Рияд продължи. Преди три дни йеменските бунтовници хути изстреляха дронове против съоръжения на АРАМКО в провинция Джизан. Тогава саудитското Министерство на външните работи съобщи, че „ в такава конюнктура те не могат повече да поемат отговорност за повишението на нефтодобива в страната “. Интересното в тази ситуация е, че някои саудитски опозиционери и такива, които се числят към кръгове на Мюсюлманските братя упрекнаха Съединени американски щати, че те са подтикнали хутите да изстрелят дроновете. Всъщност явно е, че в тази ситуация има нещо „ мъгляво “, защото в саудитските обществени медии бяха публикувани фрагменти от въпросните офанзиви, в които някои блогъри разчетоха фрагменти от офанзиви против АРАМКО, само че от 2020 и от предишни години.
Редица специалисти смятат, че уязвимостта на Байдън идва от негласния съюз, който е подписан от няколко мощни фактора,
а точно MBS, MBZ, Израел, републиканската политическа съпротива и американските нефтодобивни кръгове, обичайно свързани още веднъж с републиканците. Последните са мощно заинтересувани от високите цени на нефта. Техният общ интерес е свалянето на демократите от власт, започвайки през ноември с междинните избори за Конгрес и Сенат. Всички те не желаят сключването на съглашение с Иран, изключително откакто се заприказва, че е допустимо Корпусът на революционната армия да бъде свален от листата на терористичните организации в Съединени американски щати. В това отношение Държавният департамент още веднъж даде „ заден ход “, заявявайки преди два дни, че „ сключването на нуклеарната договорка с Иран не е несъмнено ".
Израел, посочен от MBS като евентуален съдружник, също зае дейна позиция по въпроса. Еврейската страна се намира в внимателно състояние при войната в Украйна, чийто удари против ирански цели в Сирия зависи от „ мълчанието “ на съветските S-300 и S-400, ситуирани в арабската страна. В собствен разбор по въпроса за американо-саудитските връзки израелският информативен източник „ Кан “ показва мнение, че „ подобрението на двустранните връзки ще изчака края на мандата на Джо Байдън на 20 януари 2025 година “
Всъщност MBS улови подобаващия миг, с цел да реализира най-ефективната опозиция против американския президент. Човекът, който преди няколко месеца не можа да наеме нито една компания, която да лъсне имиджа му в Съединени американски щати, в този момент се оказа подсилен от мощни сили в Съединени американски щати и в Израел. Нещо повече, в устрема си да засегне Байдън, той форсира връзките с Путин и Си Дзин пин. MBS не се поколеба даже обществено да флиртува с тях. Говори се, че щял да провежда охолно посрещане на китайския водач в Рияд и да го удостои с достойнството да взе участие в екзотичния танц на сабите /по сходство на посрещането на Доналд Тръмп/. В обстановка на отвращение да усили добива на петрол престолонаследникът даже получи благосклонностите на част от саудитската съпротива, даже на известни кръгове на Мюсюлманските братя.
Големият въпрос е обаче дали MBS търси радикална смяна на политиката на кралството или в действителност гони някакви свои персонални ползи. Повечето специалисти са на мнение, че „ унижението “ на Байдън се дължи на устрема му да реализира повече от договорка с американската администрация. Той се стреми да легитимира един път вечно саудитската форма на ръководство /абсолютна монархия/ в погледа на водача на Запада, а посредством нея и своето безапелационно ръководство след кончината на неговия татко, крал Салман. Това беше имплицитно казано в изявлението, обещано пред американското списание The Atlantic. 36-годишният принц желае да остане в историята на саудитската страна като извоювал признанието на законосъобразността на своя политически режим, колкото и одиозен да наподобява в погледа на демократичния, либерален Запад. Това той реализира посредством своето невиждано оръжие – нефта, посредством което в сегашния миг слага на колене стопанина на Белия дом. MBS желае да покаже, че неговото оръжие е по-силно от най-силната войска в света. Идеята е там, където Рияд има ползи, те да бъдат категорично зачетени от Вашингтон, без значение, кой ръководи там. В никакъв случай не става въпрос за преориентация на външнополитическите цели или „ влюбване “ в Русия или Китай.
Войната в Украйна сътвори обстановка, при която на процедура се сблъскват правила в американската и саудитската външна политика.
MBS смята, че в този момент е моментът да се постави завършек на неравностойната връзка, при която президентът има собствен любимец за крал. Интересното е, че престолонаследникът избра медиите на еврейската страна, с цел да разгласи, че отива на полуразрив със Съединени американски щати точно по този въпрос. Целта е да съобщи, че казусът не е единствено с неговата страна, а и с различен техен стратегически съдружник – Израел.
MBS добре преценя, че войната в Украйна и изпадането на Съединени американски щати в последна потребност от поддръжка е основала невероятна опция пред него. Силно озвучавайки в личните си медии събитията, които нервират Байдън като изтезанието на 81 саудитци, телефонният диалог с Путин, бъдещото посещаване на Си Дзин пин и вероятността да търгува своя петрол с Китай в юани е по-вероятно предпочитание за преразглеждане на подписания преди 77 години исторически контракт „ Queency ”. Не става въпрос за самия факт, а за въпрос на неговото пояснение. Едва ли в миналото този случай ще се повтори пред MBS. Големият въпрос е дали саудитският водач изрично цели свалянето на Байдън или просто желае от него безусловно самопризнание за своята легитимност. Този въпрос остава отворен. Във всички случаи, Рияд направи собствен блок от съдружници, които разумно ще му оказват помощ да бъде освен това от десетилетията наред, употребяваната от ръката на който и да е американски президент „ международна нефтена помпичка “. Ако би трябвало да обобщим точно тя оказа помощ на Вашингтон да измести Лондон като водач на Запада. Дали пък внукът на крал Абдулазиз няма упоритости и за нещо по-голямо от отстояването на своята и на династията легитимност.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ