Настоящата криза Тел Авив-Москва /2 част/
Анализ за novini.bg на проф. Владимир Чуков, прочут арабист, академични учител и академик в региона на политиката на Близкия Изток и исляма.
.jpg )
Настоящата израелско-руска рецесия е по-скоро тест пред Министерство на външните работи. Става въпрос до каква степен съветската дипломация би реагирала прочувствено и подсъзнателно, с цел да зачеркне вложеното в двустранните връзки доверие след 1991 година Сякаш остарялата генерация дипломати към момента не могат да одобряват, че Израел е окончателно част от западния свят и западната система за сигурност. Те си спомнят, че признанието на самостоятелната израелска страна през 1948 година от страната на Сталин става едвам пет минути, откакто е оповестена декларацията на Давид Бен-Гурион. След доста малко съмнение, само че въпреки всичко по-късно, това прави и Държавният департамент. В това се корени и разминаването на оценките на американската и съветско-руската дипломация за основаването и респективно поддържането на връзките с страната Израел.
Спорът е кой фактор натежава повече в процеса на създаване на страната Израел?
Във визията на руското външнополитическо ведомство надвива идеологическо-демографският съставен елемент, който е заместен по-късно единствено от демографския подобен в съветското Министерство на външните работи. Във визията на Съединени американски щати господства и се постанова безапелационно религиозният фактор.
Случаят със упоменатия в предходния разбор част 1-ва, коментар на подсказва двойнствената природа на събирателното „ съветско-руска визия “ към еврейската страна. Руската империя е провеждала откровена антисемитска политика. Тя стартира още при започване на 19-ти век /вероятно и по-рано/ и минава през няколко талази. Счита се, че първият така наречен „ разгром “ става в Одеса. Той е сбъднат от локални търговци-гърци. Първата вълна е най-вече стихийна и има преобладаващо стопански аргументи. Местните богати хора са били недоволни от монополизирането на банките и пазарните борси от локалните евреи. Впоследствие царските управляващи възприемат настроението на източноправославното болшинство и непосредствено провеждат „ погромите “ или пък си затварят очите пред тях. През интервала 1881-1914 над два милиона евреи емигрират, болшинството в Съединени американски щати, а доста по-малка част в Палестина. Създателят на така наречен опортюнистичен ционизъм, роденият в Одеса през 1988 година, умрял в Ню Йорк и заровен в Иерусалим Владимир Жаботински /дядото на Бенямин Нетаняху
Бенямин Нетаняху е роден на 21 октомври 1949 година в Тел Авив, Израел. Той е израелски политик и е негов секретар/ смята, че „ повода за погромите е желанието на евреите да имат собствен личен метод на живот, най-много в провинцията. Те са били непознати на аспирациите на украинците за самостоятелност и са предпочитали да живеят в многонационална съветска страна. “ Преследвани от бялата войска, евреите мощно поддържат болшевишката гражданска война.
Болшевиките подхващат радикално противоположна политика по отношение на евреите.
През март 1919 година Ленин се пробва да изясни антисемитизма с марксистки причини и да му се опълчи. Благодарение на наличието на голям брой евреи в редовете на управлението на болшевишката партия, както и в редиците на аления генералитет се появява и теорията за юдео-билшевизма. В ислямския свят редица специалисти са на мнение, че болшевишката гражданска война е „ прелом на юдаизма против източното православие “. Те вършат прилика с Френската гражданска война, точно " прелом на юдаизма против католицизма ". Интересното е, че един от поддръжниците на Ленин е роденият в Украйна водач на работническото ционистко придвижване Бер Борохов /1981-1917/. Последният се афишира за основаването на еврейска работническа страна в Палестина. Задграничната проекция на съветския работен ционизъм в Израел ражда две съществени политически партии лявата Мапам /Мерец/ и немарксистката партия на Бен Гурион Мапай, предшественичката на израелската Партия на труда. Следвайки правилото на пролетарския интернационализъм и класовата битка през интервала 1917-1920 година Ленин изпраща евреи с съветски имена да основат компартии в района на Близкия Изток – Сирия, Ливан и Ирак. През 1928 година безконечният конкурент на Русия английската империя му се опълчва, прилагайки правилото на партийна готовност на набожен принцип. Лондон основава Мюсюлманските братя в Египет върху организационната логичност на масоните. Партийните кафези на ислямистката партия, а точно „ фамилиите “ наподобяват тези на „ ложите “.
Сталин продължава политиката на Ленин, само че открехва вратата на подозрението във връзка с състоятелността на понятието „ еврейска нация “. Като комисар по националностите в Съюз на съветските социалистически републики, той отбелязва, че „ няма жива и дейна еврейска нация, а нещо мистично, неясно и свръхестествено “. Все отново той се пробва да възпроизведе свое виждане за еврейска държавност. През 1928 година Сталин материализира първообраз на еврейска социалистическа страна като образува Еврейската самостоятелна област с център град Биробиджан в Далечния Изток. Според инструкциите в нея популацията приказва идиш, защото еврит е разгласен за " консервативен " и употребява „ социалистическа пролетарска литература и изкуства “ вместо юдаизма. Базирайки се на правилото на пролетарския интернационализъм Сталин смята, че страната Израел ще бъде бастион на комунизма в Близкия Изток. Нещо повече, евентуално позитивното му мнение за новата страна се основава и на обстоятелството, че всички дейци на страната Израел произлизат от Източна Европа и по-специално от територии на някогашната съветска империя.
Пречупването на идеологическите химери във връзка с Израел евентуално става по време на ръководството на третия израелски министър-председател, роденият в Оратов, Киевска губерния – Леви Ешкол /1963-1969/. Последният става първият израелски министър председател получил покана и посетил през май 1964 година Съединени американски щати. По време на Шестдневната война през 1967 година Москва вижда, че Израел дефинитивно и окончателно е попаднал в системата за национална сигурност на Съединени американски щати, нанасяйки, благодарение на Вашингтон, решителен погром на арабите. Вероятно друга причина за скъсването на дипломатическите връзки със Съюз на съветските социалистически републики същата година е, че Ешкол интензивно работи да отстрани възбраната руски евреи да емигрират в Израел. По това време Министерство на външните работи към този момент е уверено, че не руските евреи въздействат върху израелските, а тъкмо противоположното. Идеологическият трансфер става в нежелана за Москва посока.
Отношенията сред Съединени американски щати и Израел са исторически и съществуват доста преди основаването на самите страни.
Тяхната заварка е общата вяра, която с течение на времето приема своята характерна кохерентна форма – християнския ционизъм. Исторически, ционизмът е християнски феномен доста преди да е бил еврейски. Сам по себе си, неговият абстрактен произход се появява във вижданията на англиканските евангелисти. Те са първите, които постановат вярването, че са втория определен народ. Причина за това е твърдото разбиране, че ориста им е обвързвана с тази на еврейския народ. За тях завръщането на Христос няма да настъпи, до момента в който евреите не се съберат в Палестина. За да ускорят края на времето, те би трябвало да основат още веднъж страна за евреите и да не се опасяват да предизвикат апокалиптични катаклизми.
Първият държавен глава, който замисля през XVII век да направи страната си еврейска страна, е английският пуритан и лорд-протектор Оливър Кромуел /1599-1658/.
Последният изиграва огромна роля при основаването на извънредно мъдрата за Англия колониална политика. Всъщност той съумява да пренасочи погледа на властта в Лондон към два района в света, които в XX-ти и XXI-ви век, се трансформират едни от центровете на международната и районната политика. Първата е Америка, а втората е античната земя на Палестина. Подбудите са разнообразни, само че в тях мощно се приплитат особеностите на англиканския евангелизъм и ожесточената битката за власт вътре в самата страна. Така двете някогашни колонии на Англия зачеват от еднакъв татко – Оливър Кромуел, подплатявайки връзката си с монолитната доста характерна религиозна сплав – евангелисткия ционизъм.
Така, доста преди Москва, било то руска или съветска да изпрати своите идеологически пропагандатори или прогонени от царската властническа власт евреи в Палестина, Кромуел е проводил своите пуритани в Северна Америка, носещи в сърцето си визиите си за бъдещата свещена страна Израел. Религията надвива над субективния или идеологическия фактор, защото Йерусалим е родината на международните религии. Всичко останало е второстепенно. Така тези почти два милиона рускоговорящи израелски жители, най-вече секуларни по своите убеждения, е прекомерно мъчно да надделеят над тези евреи, които имат древен показа за страната. През 2022 година съветската дипломация си е направила изводите от грешката от руско време. Отвореният контакт, даже по време на рецесия, е инструмент за въздействие, който постоянно може да се употребява.
Настоящата израелско-руска рецесия е по-скоро тест пред Министерство на външните работи. Става въпрос до каква степен съветската дипломация би реагирала прочувствено и подсъзнателно, с цел да зачеркне вложеното в двустранните връзки доверие след 1991 година Сякаш остарялата генерация дипломати към момента не могат да одобряват, че Израел е окончателно част от западния свят и западната система за сигурност. Те си спомнят, че признанието на самостоятелната израелска страна през 1948 година от страната на Сталин става едвам пет минути, откакто е оповестена декларацията на Давид Бен-Гурион. След доста малко съмнение, само че въпреки всичко по-късно, това прави и Държавният департамент. В това се корени и разминаването на оценките на американската и съветско-руската дипломация за основаването и респективно поддържането на връзките с страната Израел.
Спорът е кой фактор натежава повече в процеса на създаване на страната Израел?
Във визията на руското външнополитическо ведомство надвива идеологическо-демографският съставен елемент, който е заместен по-късно единствено от демографския подобен в съветското Министерство на външните работи. Във визията на Съединени американски щати господства и се постанова безапелационно религиозният фактор.
Случаят със упоменатия в предходния разбор част 1-ва, коментар на подсказва двойнствената природа на събирателното „ съветско-руска визия “ към еврейската страна. Руската империя е провеждала откровена антисемитска политика. Тя стартира още при започване на 19-ти век /вероятно и по-рано/ и минава през няколко талази. Счита се, че първият така наречен „ разгром “ става в Одеса. Той е сбъднат от локални търговци-гърци. Първата вълна е най-вече стихийна и има преобладаващо стопански аргументи. Местните богати хора са били недоволни от монополизирането на банките и пазарните борси от локалните евреи. Впоследствие царските управляващи възприемат настроението на източноправославното болшинство и непосредствено провеждат „ погромите “ или пък си затварят очите пред тях. През интервала 1881-1914 над два милиона евреи емигрират, болшинството в Съединени американски щати, а доста по-малка част в Палестина. Създателят на така наречен опортюнистичен ционизъм, роденият в Одеса през 1988 година, умрял в Ню Йорк и заровен в Иерусалим Владимир Жаботински /дядото на Бенямин Нетаняху
Бенямин Нетаняху е роден на 21 октомври 1949 година в Тел Авив, Израел. Той е израелски политик и е негов секретар/ смята, че „ повода за погромите е желанието на евреите да имат собствен личен метод на живот, най-много в провинцията. Те са били непознати на аспирациите на украинците за самостоятелност и са предпочитали да живеят в многонационална съветска страна. “ Преследвани от бялата войска, евреите мощно поддържат болшевишката гражданска война. Болшевиките подхващат радикално противоположна политика по отношение на евреите.
През март 1919 година Ленин се пробва да изясни антисемитизма с марксистки причини и да му се опълчи. Благодарение на наличието на голям брой евреи в редовете на управлението на болшевишката партия, както и в редиците на аления генералитет се появява и теорията за юдео-билшевизма. В ислямския свят редица специалисти са на мнение, че болшевишката гражданска война е „ прелом на юдаизма против източното православие “. Те вършат прилика с Френската гражданска война, точно " прелом на юдаизма против католицизма ". Интересното е, че един от поддръжниците на Ленин е роденият в Украйна водач на работническото ционистко придвижване Бер Борохов /1981-1917/. Последният се афишира за основаването на еврейска работническа страна в Палестина. Задграничната проекция на съветския работен ционизъм в Израел ражда две съществени политически партии лявата Мапам /Мерец/ и немарксистката партия на Бен Гурион Мапай, предшественичката на израелската Партия на труда. Следвайки правилото на пролетарския интернационализъм и класовата битка през интервала 1917-1920 година Ленин изпраща евреи с съветски имена да основат компартии в района на Близкия Изток – Сирия, Ливан и Ирак. През 1928 година безконечният конкурент на Русия английската империя му се опълчва, прилагайки правилото на партийна готовност на набожен принцип. Лондон основава Мюсюлманските братя в Египет върху организационната логичност на масоните. Партийните кафези на ислямистката партия, а точно „ фамилиите “ наподобяват тези на „ ложите “.
Сталин продължава политиката на Ленин, само че открехва вратата на подозрението във връзка с състоятелността на понятието „ еврейска нация “. Като комисар по националностите в Съюз на съветските социалистически републики, той отбелязва, че „ няма жива и дейна еврейска нация, а нещо мистично, неясно и свръхестествено “. Все отново той се пробва да възпроизведе свое виждане за еврейска държавност. През 1928 година Сталин материализира първообраз на еврейска социалистическа страна като образува Еврейската самостоятелна област с център град Биробиджан в Далечния Изток. Според инструкциите в нея популацията приказва идиш, защото еврит е разгласен за " консервативен " и употребява „ социалистическа пролетарска литература и изкуства “ вместо юдаизма. Базирайки се на правилото на пролетарския интернационализъм Сталин смята, че страната Израел ще бъде бастион на комунизма в Близкия Изток. Нещо повече, евентуално позитивното му мнение за новата страна се основава и на обстоятелството, че всички дейци на страната Израел произлизат от Източна Европа и по-специално от територии на някогашната съветска империя.
Пречупването на идеологическите химери във връзка с Израел евентуално става по време на ръководството на третия израелски министър-председател, роденият в Оратов, Киевска губерния – Леви Ешкол /1963-1969/. Последният става първият израелски министър председател получил покана и посетил през май 1964 година Съединени американски щати. По време на Шестдневната война през 1967 година Москва вижда, че Израел дефинитивно и окончателно е попаднал в системата за национална сигурност на Съединени американски щати, нанасяйки, благодарение на Вашингтон, решителен погром на арабите. Вероятно друга причина за скъсването на дипломатическите връзки със Съюз на съветските социалистически републики същата година е, че Ешкол интензивно работи да отстрани възбраната руски евреи да емигрират в Израел. По това време Министерство на външните работи към този момент е уверено, че не руските евреи въздействат върху израелските, а тъкмо противоположното. Идеологическият трансфер става в нежелана за Москва посока.
Отношенията сред Съединени американски щати и Израел са исторически и съществуват доста преди основаването на самите страни.
Тяхната заварка е общата вяра, която с течение на времето приема своята характерна кохерентна форма – християнския ционизъм. Исторически, ционизмът е християнски феномен доста преди да е бил еврейски. Сам по себе си, неговият абстрактен произход се появява във вижданията на англиканските евангелисти. Те са първите, които постановат вярването, че са втория определен народ. Причина за това е твърдото разбиране, че ориста им е обвързвана с тази на еврейския народ. За тях завръщането на Христос няма да настъпи, до момента в който евреите не се съберат в Палестина. За да ускорят края на времето, те би трябвало да основат още веднъж страна за евреите и да не се опасяват да предизвикат апокалиптични катаклизми.
Първият държавен глава, който замисля през XVII век да направи страната си еврейска страна, е английският пуритан и лорд-протектор Оливър Кромуел /1599-1658/.
Последният изиграва огромна роля при основаването на извънредно мъдрата за Англия колониална политика. Всъщност той съумява да пренасочи погледа на властта в Лондон към два района в света, които в XX-ти и XXI-ви век, се трансформират едни от центровете на международната и районната политика. Първата е Америка, а втората е античната земя на Палестина. Подбудите са разнообразни, само че в тях мощно се приплитат особеностите на англиканския евангелизъм и ожесточената битката за власт вътре в самата страна. Така двете някогашни колонии на Англия зачеват от еднакъв татко – Оливър Кромуел, подплатявайки връзката си с монолитната доста характерна религиозна сплав – евангелисткия ционизъм.
Така, доста преди Москва, било то руска или съветска да изпрати своите идеологически пропагандатори или прогонени от царската властническа власт евреи в Палестина, Кромуел е проводил своите пуритани в Северна Америка, носещи в сърцето си визиите си за бъдещата свещена страна Израел. Религията надвива над субективния или идеологическия фактор, защото Йерусалим е родината на международните религии. Всичко останало е второстепенно. Така тези почти два милиона рускоговорящи израелски жители, най-вече секуларни по своите убеждения, е прекомерно мъчно да надделеят над тези евреи, които имат древен показа за страната. През 2022 година съветската дипломация си е направила изводите от грешката от руско време. Отвореният контакт, даже по време на рецесия, е инструмент за въздействие, който постоянно може да се употребява.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ