Очертанията на войната: Украинската контраофанзива и шансовете за успех
Анализ за Българска национална телевизия на - публицист и боен историк
Херсон 2
Преди дни борбата за Херсон избухна с нова мощ. Първоначално отхвърлях предложенията да разясня развоя на сражението с аргумента, че още е прекомерно рано да се дава някаква оценка и да се вършат прогнози. Но тъй като живеем в динамичен свят, където събитията доближават до нас с невероятна експедитивност и днешната вест за нула време става вчерашна, то аз склоних още веднъж да дам моето непретенциозно мение по тематиката. Казвам „ още веднъж “, тъй като наскоро ви показах обстановката на южния фланг на фронта, най-много от логистична позиция.
Успех или неуспех?
Вероятно това е първият въпрос, който множеството от вас си задават когато гълтам следващата вест за развоя на украинското нахлуване. Въпрос на позиция. На вашата позиция. А също и на това на чия страна са вашите симпатии/препочитания/пристрастия в този към този момент толкоз кървясъл спор.
Както постоянно се случва, истината евентуално е някъде по средата. За момента изгледите за бърза украинска победа са по-скоро илюзорни, само че, въпреки това, това което се случва никога не може да бъде характеризирано като военна злополука за Украйна , както тръбят съветските пропагандни медии.
29 август, артлерийски обстрел на предните съветски позиции
Целият проблем е, че херсонската контрофанзива бе натоварена с извънредно огромни, дори нереалистични упования надалеч преди да е почнала. Създаде се ненужно напрежение в украинското общество, и то от хора които на практика си нямат дори обикновено разбиране от военно дело – публицисти, политици, съветници, депутати, блогъри, изобщо от цялата говорилня, която по принцип непрекъснато сама се пъха в медиите и непрекъснато обитава там. Тези хора изобщо не са наясно какво значи съвременна механизирана война, по какъв начин се възнамерява една борба и от какво огромно значение са нормално подценявани фактори като логистика, пътна мрежа и естествени особености.
От друга страна, ненапълно ги разбирам, тъй като страната им се намира в извънредно мъчно състояние и всяка искрица вяра сега играе огромна роля за поддържането на волята за опозиция измежду техните сънародници. Убеден съм, че самите военни ръководители на Украйна са били срещу целия този звук и сходно на мен са предвиждали мъчно и дълготрайно стълкновение. Ако е имало някаква изгода от целия този прелиминарен звук, то тя е че сигурно руснаците бяха сложени в напрежение и вниманието им бе раздвоено сред Донбас, където и сега се пробват да нанесат основния си удар, и херсонския плацдарм.
1 септември, херсонски плацдарм, украински дрон Байрактар унщожава наземни цели, в това число радарни станции, с високоточни ракети APKWS II. Това е първото записано потребление на тези нови американски управляеми ракети в руско-украинската война.
Подготовка и обмисляне
Според мен подготовката за това нахлуване стартира още през първата половина на лятото, когато последователно затихнаха украинските офанзиви против основната съветска отбранителна линия. Към този миг силите на Зеленски бяха заели някои много преференциални позиции на далечните подстъпи към Херсон и това им даваше учредения да мислят за идващия си ход в този регион. Оперативната пауза, която последва, съответства с идването на артилерийски елементи въоръжени със системите за залпов огън Хаймарс и 155-мм НАТО- гаубици, чието образование неотдавна бе приключило. Това разреши на украинската страна да подходи по напълно друг метод към обстановката и да предприеме серия от ходове по ограничението на боеспособността на съветската формация. Безспорно са били регистрирани следните условия:
а./ Снабдяването и подсилването на съветската страна зависи напълно от два шосейни и един/два железопътни моста.
б./ Руската страна има огромно предимство в огнева мощност, най-много в артилерия, което й разрешава да стопира в зародиш украинските акции.
в./ Русия към момента съумява да поддържа владичество във въздуха над региона, най-много с помощта на авиацията основана в Крим, тъй като летищата в региона на Херсон от дълго време са извадени от строя от украинците.
1 септември, съветски бойни самолети прелитат ниско над Херсон
Отчитайки гореизброеното, украинският общоприет щаб най-вероятно е решил следното:
а./ Да се извадят от строя мостовете през Днепър , което мощно ще затрудни снабдяването на групировката на съперника и ще направи проблематично прхвърлянето на войски сред двата бряга.
2 септември, украинска щурмова група води непосредствен пердах с руснаците на херсонското предмостие, движейки се по дъното на пресушен напоителен канал
б./ Планомерно да се унищожават хранилища с амуниции , което ще лимитира способността на руснаците да употребяват превъзходството си в артилерия, както и други приоритени цели като радарни станиции и щабове, което, пък мощно би лимитирало спосбността им за вземането на решения.
2 септември, заличаване на съветски склад с амуниции във Високопиля, северната част на херсонското предмостие
в./ Изваждане от строя, доколкото е допустимо, на съветските авиобази в Крим , за елиминиране на въздушната им мощност.
3 септември, масиран артилерийски обстрел на съветските позиции в региона на херсонското предмостие
Ако всичко това е било по този начин както допускам, то разумно идва извода, че от юли нататък сме станали очевидци на методичното осъществяване на този проект. В края на месеца, да вземем за пример, Хаймарсовете съумяха да извадят от строя шосейните и жп мостове, от време на време бяха атакувани щабове и най-много хранилища с боеприпаси, а в първата половина на август в Крим се случиха прословутите случки в авиобазите, където след серия от гърмежи бяха унищожени прочут брой самолети както и друго значимо имущество. Това, от своя страна, накара Путин, най-малко краткотрайно, да трансферира авиацията си от Крим на изток, в по-безопасния Кубан. Междувременно се оказа, че украинците освен са получили анти-радарни ракети AGM-88 HARM, само че дори са съумели някак си да въоръжат с тях своите остарели изтребители от руски вид МиГ-29. Скоро по-късно с тях бяха нанесени серия от удари по съветски радарни станции.
Всичко това сигурно е било единствено част от общата подготовка за настъплението. Другата част, несъмнено, е била планирането, като и усилването на войските. Изписаха се какви ли не дивотии за претекстовете довели до решението да се даде ход на офанзивата от украинска страна, най-много, че Зеленски толкоз обезверено желал да покаже на Запада и най-много на „ американските си господари “, че към момента бил кадърен на нещо и по тази причина бил подкарал войската си като стадо право против съветските цеви, и какво ли още не. Ако вие съществено вярвате в такива безумия, то ви предлагам да не четете по-нататък.
Да стартираме от там, че на Зеленски изобщо не му се постанова да се потвърждава на никакви американци, тъй като стотици и може би дори хиляди от тях от години са в Украйна с цел да образоват ЗСУ , Генералният му щаб е в непрекъсната връзка с НАТО и Пентагона, с цел да си обменят информация, както и че сигурно има някакви непознати военни съветници непрестанно прикрепени към висшето военно управление на страната. Да не приказваме, че мнението на „ Запада “ и „ американците “ за Зеленски изобщо не зависи от изхода на това или това стълкновение.
Неотдавна точно върховен американски офицер показа някои забавни елементи за процеса на обмисляне, като подчертава върху обстоятелството, че в началото украинският Генерален щаб е имал желание да организира дори по-голяма атака, която да включва офанзиви освен против херсонския плацдарм, само че и в различен регион, допускам от Запорожие на юг, към Мелитопол. Американците, обаче, съществено ги посъветвали да си съсредоточат напъните екслузивно в региона на Херсон, най-вероятно с цел да реализиран по-голяма централизация на сили. Както се досещате, този съвет към този момент наподобява да е бил верен. Другият извод, който се постанова от тази забавна информация е, че украинските генерали са счели, че са събрали задоволително сили за съдбоносен удар и че са били уверени в триумфа му .
3 септември, унищожена съветска зенитна установка „ Панцир “, херсонска област.
Руският плацдарм
Няма данни за това, какъв брой съветски войски са събрани на десния бряг на Днепър, само че най-често се загатват 20 до 25 хиляди . Това са най-вече регулярни елементи, дори някои от тях елитни (въздушнодесантни войски употребявани като елементарна пехота), въпреки да има и някои безусловно безполезни, като „ опълченците “ от ДНР/ЛНР. Те имат много артилерия, забележителен брой танкове и други бронирани машини, както и противосамолетни ракетни комплекси. Излишно е да споделям какъв брой са значими тежките оръжия за воденето на съвременни бойни дейности – артилерията оказва помощ да се подтиска остротата на вражеските офанзиви още в зародиш, а бронираните машини разрешават да се води маневрен пердах и да се възстановяват изгубени позиции посредством неочаквани контраатаки. Това, което очевидно имат в обилни количества руснаците (и което им разрешава към момента да се държат на позициите си) са боеприпаси, а евентуално и гориво, както и храна . Това, пък, значи, че преди да бъдат извадени мостовете от строя, те са съумели да домъкнат в Херсон обилни като тонаж боеприпаси, тъй като са предполагали, че ще има украинско контранастъпление. А и евентуално тъй като не са губили вяра, че в даден миг ще възобновят личните се офанзиви към Николаев, Одеса и Запорожието.
Самият плацдарм (или предмостие) сега съставлява една голяма цитадела с приблизителни размери 200 на 50 км. Изградени са три отбранителни линии в дълбочина (зад фронтовата линия има още две, една след друга), всяка последваща евентуално по-солидна от предходната. Всяко село или плантация в региона е готова за кръгова защита, празните пространства сред тях са свързани с окопи, а подстъпите към тях – най-вероятно минирани. Отбраняват се от относително неголеми групи, само че с доста оръжия, като имат разполагаем и една или повече бронирани машини. Отделно, прочут брой танкове са сложени в ровове, от където хем водят прицелна пукотевица, хем са по сложни за заличаване. Задължително всяка от групите поддържа непрекъсната връзка с артилерията, която евентуално е ситуирана отчасти и на далечния (левия) бряг на Днепър, с цел да бъде по-трудно достижима за украинските снаряди. В допълнение към всичко това, се появи информация, че в даден миг са прекарани през реката някакви авансово съединени железобетонни бункери, които са употребявани за в допълнение увеличаване на тиловата отбранителна линия.
Самият терен в покрайнините на Херсон доста облагодетелства руснаците . Това е типичен селскостопански регион, с доста ниви, поля и празни пространства. Както може да се чака, има и огромен брой напоителни канали, които автоматизирано забавят всяка стремителна офанзива. Сравнително немалка река (Ингулец) вливаща се в Днепър е друго водно затруднение работещо в интерес на отбраняващите се. Широчината й варира от 40 до 110 м, което ознчава, че би трябвало да се поставят немалки старания за превъзмогването й. От изключителна значимост е фактът, че линията земя директно до брега на Днепър е осеяна с ниски хълмове, което разрешава даже с просто око да се управлява цялата местност в радиус до 5-10 км. Така всяка що годе читава постройка, или даже къща, особенно в случай че е ситуирана на рид, на процедура се трансформира в независима дребна цитадела.
Също по този начин не трябва да се подценява фактът, че макар че руснаците не са изключително положителни в преносимия метод на водене на пердах, те имат голям опит в позиционните сражения добити през двете международни войни и доста добре знаят по какъв начин да изградят солидни фортифицирани позиции. С други думи, те съумяват за момента да накарат съперника да води багра по метод, който е преференциален за тях.
Украинското нахлуване
Настъплението на ЗСУ стартира на 29 Август сутринта по едно и също време на три посоки:
- Директно против Херсон, около автомагистралата М14
- Срещу центъра на предмостието, по посока на Днепър, вероятно за предмостието да бъде срязано на две
- От североизток на югозапад, около брега на Днепър
Атаките, както загатвах към този момент в предходни материали, се правят от доста на брой, само че дребни като размер щурмови групи подкрепяни от танкове и поддържащи непрекъсната връзка с артилерията. Същевременно Хаймарсовете не престават методичните си удари по селектирани цели: хранилища за боеприпаси, командни центрове, военни бази, както и мостовете през реката, в това число понтоните и баржите . (Например, единствено за първите три дни на офанзивата са нанесени 48 точни удара по такива обекти). Има и някаква интензивност от страна на украинската авиация, само че тя е по-скоро слаба (ок. 20 полета на ден), както и с бойни дронове, като желани цели са радарите и зенитно-ракетните (противосамолетните) комплекси. С други думи, без значение от развиването на обстановката на земята, украинската артилерия и авиация методично и настойчиво не престават своята работа по ограничението на способността на отбраняващите се да оказват проведена опозиция. Колко дълго обаче тези дейности ще се наложи да продължат и дали това в последна сметка ще докара до триумф към момента никой не може да каже.
На самото полесражение към този момент украинските триумфи са минимални , явно най-много поради огромната интензивност на съветската артилерия. За момента сигурно е освободено едно село , като евентуално са прочистени още три. Има огромна неизясненост за настоящата обстановка на фронта, тъй като още през цялото време украинското министерство на защитата наложи цялостно осведомително затъмнение за всичко, обвързвано с офанзивата (затова – по-долу), а съветските канали, изцяло разбираемо, подават много пристрастна и спорна информация.
Аз персонално към този момент виждам обстановката по този начин: украинците „ дълбаят “ коридори в съветската отбранителна линия, пробвайки се да обходят селата и фермите изпречили се на пътя им, тъй като, както обясних по-рано, всяко от тях евентуално от дълго време е превърната в цитадела. Руснаците, от своя страна, непрекъснато засипват по този начин издълбаните коридори с ракети и снаряди, а също така ги контраатакуват по фланговете с сходни щурмови групи подкрепяни с бронирана техника, пробвайки се да ги прережат като с нож. Помага им и съветската авиация, която е дейна най-малко (ако не и повече) от украинската. Ако украинците съумеят да удържат коридора, те имат огромни шансове последователно да го удължат и удебелят и по този начин да обкръжат обитаемото място. От там нататък за руснаците няма да има изплъзване. Ако, пък, руснаците съумеят да срежат коридора – то украинците ще попаднат на собствен ред в капан и така нататък Като сами се убеждавате, кашата е цялостна.
Не е ясно какъв брой време ще могат украинците да продължат да нападат със същата активност. Когато и да утихне офанзивата, то налице ще са първите пукнатини в херсонската „ цитадела “ на руснаците, които те най-вероятно няма да съумеят да „ запълнят “. Твърде е допустимо точно от тези „ пукнатини “ да продължи идващото нахлуване на украинците, след избрана пауза нужна за попълване и възобновяване. После може да има и нова пауза, след това трето нахлуване и по този начин до момента в който предмостието бъде безусловно натикано в самия Херсон. Никога не забравяйте, че сега опциите на руснаците да се доставят и попълнят са мощно лимитирани поради обстановката с мостовете. А това го знаят и двете страни в спора и, вярвайте ми, непрестанно мислят за него.
Загубите
Като „ доказателство “, че украинската атака се е провалила, представителят на съветското МО военачалник Конашенков през първите три дни на борбата безусловно затрупа медиите с „ данни “ за „ пагубни “ украински загуби. Беше декларирано за към 2100 убити украинци, а единствено за 31 август, че са унищожили съвсем 100 единици украинска техника (включително 31 танка).
Отсега ви споделя, че това изрично не е по този начин. Първо, тъй като руснаците не владеят бойното поле, т.е. не са в положение да преброят нищо на място . Второ, тъй като кръглото число е постоянно някаква оценка, а не точна численост, а при тях всички ежедневни рапорти за нанесени загуби на съперника (и освен в тази война), незнайно за какво са единствено кръгли цифри (всъщност, вие доста добре знаете за какво...).
Да не приказваме, че 2100 убити значи най-малко още три пъти по толкоз ранени. И трето, тъй като аз от 2008 година съвсем всеки ден уча съветски документи отнасящи се до Втората международна война и имам изрично мнение по въпроса за руския „ метод “ за отчитане на загубите нанесени на съперника. Вместо да ви го обяснявам в детайлности, ще си разреша да възпроизведа част от изявление на Василий Брюхов, танкист получил званието Герой на Съветския Съюз, сражавал се точно в този регион на Украйна напролет на 1944 година:
Когато войната свърши, пристигна заповед да се обобщят всички интервенции на бригадата. Начертаха карта и бригадният пълководец организира заседание, на което от началник-щаба беше докладвано за загубите на врага и нашите лични. Беше в действителност мъчно да се преброят нашите загуби - не постоянно тъкмо записвахме какъв брой танка бяха унищожени. Но елементарно бихме могли да изчислим загубите на врага от нашите ежедневни доклади. Изведнъж началникът на щаба сподели: „ Ако имах вяра на всички отчети на командирите на батальони Брюхов, Саркесян, Отрошенков и Московченко трябваше да сме приключили войната шест месеца по-рано, защото щяхме да унищожим цялата немска войска. Така че аз постоянно намалявах на половина всички цифри в докладите си и едвам тогава ги изпращах към щаба на корпуса. “ Мисля, че щабът на корпуса също е намалявал на половина отчетите преди да ги препрати към щаба на армията и така нататък Предполагам, че след цялото това понижаване отчетите в последна сметка се оказвали малко по-достоверни.
Нашите ежедневните отчети бяха написани по следния метод: „ Атакувахме врага тук и тук. През деня напреднахме толкоз и толкоз километри на толкоз и толкоз необятен фронт. Стигнахме линията в толкоз и по този начин. Загубите на съперника: толкоз и толкоз танкове. Брояхме ги тъкмо, тъй като ни плащаха бонуси за тях, само че миномети, артилерийски оръдия и личен състав – кой да си прави труда да ги брои? Никой. Просто щяхме да пишем „ към петдесет пехотинци “. Когато бяхме в отбрана, и просто стреляхме по немските позиции, записвахме „ две оръдия и един миномет, унищожени от нашия огън “.
Има и други причини за моите изказвания. Самите украинци непрестанно декларират, че се стремят за запазят живота на всеки боец и по тази причина заобикалят да нападат челно съветските позиции, а търсят слабите места в тях. Те дори назовават недомислените директни офанзиви „ жуковщина “, по името на сталиновия „ маршал на успеха “ Георгий Жуков. Освен това тях от години ги образоват американци, които безусловно не толерират този метод на водене на офанзивни бойни дейности. Крайната цел сложена от американските инструктори е да бъдат съхранени в строя колкото се може по-голям брой опитни бойци (а за такива се смятат тези съумели да оцелеят към половин година на фронта), които ще съставляват основата, към която ще се гради боеспособната украинска войска версия 2023-2024 година.
Иначе за себе си съм уверен, че украинските сили в тази интервенция досега са претърпели някои съществени загуби, само че в никакъв случаи не са неуместните цифри оповестени от Конашенков. Като доказателство може да служи, да вземем за пример, да се помогне на огромният брой тежко ранени.
Правилно ли беше...
Трябваше ли да стартира в този момент това нахлуване или трябваше още да се изчака? Да, трябваше, тъй като на война на съперника не трябва да се оставя нито момент покой. Руснаците щяха да се укрепят още повече, а и щяха да имат опция да поправят развалените мостове и по този метод да отстраняват главното преимущество на украинците. Това от своя страна, ще значи, че рано или късно командирите на Путин ще съумеят да трансферират още войски на плацдарма и от там да възобновят опитите си за завладяване на Одеса, Николаев и Кривой Рог. Украинското разузнаване, да вземем за пример, е открило, че сега на плацдарма има почти 22 съветски батальонно-тактически бойни групи, което горе долу подхожда на числеността, която указах нагоре (поне 20 хиляди души). Но също така, сега има още 27 такива групи на левия бряг на Днепър чакащи да се появи опция да бъдат трансферирани в Херсон, всяка от които има до 50 бронирани машини плюс артилерията. Това значи в даден миг съветската формация на Херсонското предмостие да набъбне до невероятните 50 хиляди души плюс още над хиляда танка и друга бронетехника, с всички произлизащи от това последици.
Трябваше ли да Украйна да постанова осведомително ембарго?
Да, трябваше. Както загатнах първоначално, сътвори се ненужно напрежение вследствие на непрекъснатата олелия вдигана от искрено некомпетентни във военно отношение хора и несъмнено беше нужно някакво успокоение.
Украинската войска разполага с още почти към 6 до 8 седмици изсъхнало време, което тя ще се опита оптимално да оползотвори преди да настъпи есенния дъждовен интервал и земята да се трансформира в море от тиня. Как ще реагира на това съветската формация, явно страдаща поради затрудненото доставяне, и какъв брой време ще успее да издържи е доста мъчно да се предвижда. Очевидно ще стане очевидци на една дълга и изтощителна борба.
Още разбори на Камен Невенкин за войната в Украйна четете,, и
Последвайте ни във и Следете и канала на Българска национална телевизия в YouTube:
Херсон 2
Преди дни борбата за Херсон избухна с нова мощ. Първоначално отхвърлях предложенията да разясня развоя на сражението с аргумента, че още е прекомерно рано да се дава някаква оценка и да се вършат прогнози. Но тъй като живеем в динамичен свят, където събитията доближават до нас с невероятна експедитивност и днешната вест за нула време става вчерашна, то аз склоних още веднъж да дам моето непретенциозно мение по тематиката. Казвам „ още веднъж “, тъй като наскоро ви показах обстановката на южния фланг на фронта, най-много от логистична позиция.
Успех или неуспех?
Вероятно това е първият въпрос, който множеството от вас си задават когато гълтам следващата вест за развоя на украинското нахлуване. Въпрос на позиция. На вашата позиция. А също и на това на чия страна са вашите симпатии/препочитания/пристрастия в този към този момент толкоз кървясъл спор.
Както постоянно се случва, истината евентуално е някъде по средата. За момента изгледите за бърза украинска победа са по-скоро илюзорни, само че, въпреки това, това което се случва никога не може да бъде характеризирано като военна злополука за Украйна , както тръбят съветските пропагандни медии.
29 август, артлерийски обстрел на предните съветски позиции
Целият проблем е, че херсонската контрофанзива бе натоварена с извънредно огромни, дори нереалистични упования надалеч преди да е почнала. Създаде се ненужно напрежение в украинското общество, и то от хора които на практика си нямат дори обикновено разбиране от военно дело – публицисти, политици, съветници, депутати, блогъри, изобщо от цялата говорилня, която по принцип непрекъснато сама се пъха в медиите и непрекъснато обитава там. Тези хора изобщо не са наясно какво значи съвременна механизирана война, по какъв начин се възнамерява една борба и от какво огромно значение са нормално подценявани фактори като логистика, пътна мрежа и естествени особености.
От друга страна, ненапълно ги разбирам, тъй като страната им се намира в извънредно мъчно състояние и всяка искрица вяра сега играе огромна роля за поддържането на волята за опозиция измежду техните сънародници. Убеден съм, че самите военни ръководители на Украйна са били срещу целия този звук и сходно на мен са предвиждали мъчно и дълготрайно стълкновение. Ако е имало някаква изгода от целия този прелиминарен звук, то тя е че сигурно руснаците бяха сложени в напрежение и вниманието им бе раздвоено сред Донбас, където и сега се пробват да нанесат основния си удар, и херсонския плацдарм.
1 септември, херсонски плацдарм, украински дрон Байрактар унщожава наземни цели, в това число радарни станции, с високоточни ракети APKWS II. Това е първото записано потребление на тези нови американски управляеми ракети в руско-украинската война.
Подготовка и обмисляне
Според мен подготовката за това нахлуване стартира още през първата половина на лятото, когато последователно затихнаха украинските офанзиви против основната съветска отбранителна линия. Към този миг силите на Зеленски бяха заели някои много преференциални позиции на далечните подстъпи към Херсон и това им даваше учредения да мислят за идващия си ход в този регион. Оперативната пауза, която последва, съответства с идването на артилерийски елементи въоръжени със системите за залпов огън Хаймарс и 155-мм НАТО- гаубици, чието образование неотдавна бе приключило. Това разреши на украинската страна да подходи по напълно друг метод към обстановката и да предприеме серия от ходове по ограничението на боеспособността на съветската формация. Безспорно са били регистрирани следните условия:
а./ Снабдяването и подсилването на съветската страна зависи напълно от два шосейни и един/два железопътни моста.
б./ Руската страна има огромно предимство в огнева мощност, най-много в артилерия, което й разрешава да стопира в зародиш украинските акции.
в./ Русия към момента съумява да поддържа владичество във въздуха над региона, най-много с помощта на авиацията основана в Крим, тъй като летищата в региона на Херсон от дълго време са извадени от строя от украинците.
1 септември, съветски бойни самолети прелитат ниско над Херсон
Отчитайки гореизброеното, украинският общоприет щаб най-вероятно е решил следното:
а./ Да се извадят от строя мостовете през Днепър , което мощно ще затрудни снабдяването на групировката на съперника и ще направи проблематично прхвърлянето на войски сред двата бряга.
2 септември, украинска щурмова група води непосредствен пердах с руснаците на херсонското предмостие, движейки се по дъното на пресушен напоителен канал
б./ Планомерно да се унищожават хранилища с амуниции , което ще лимитира способността на руснаците да употребяват превъзходството си в артилерия, както и други приоритени цели като радарни станиции и щабове, което, пък мощно би лимитирало спосбността им за вземането на решения.
2 септември, заличаване на съветски склад с амуниции във Високопиля, северната част на херсонското предмостие
в./ Изваждане от строя, доколкото е допустимо, на съветските авиобази в Крим , за елиминиране на въздушната им мощност.
3 септември, масиран артилерийски обстрел на съветските позиции в региона на херсонското предмостие
Ако всичко това е било по този начин както допускам, то разумно идва извода, че от юли нататък сме станали очевидци на методичното осъществяване на този проект. В края на месеца, да вземем за пример, Хаймарсовете съумяха да извадят от строя шосейните и жп мостове, от време на време бяха атакувани щабове и най-много хранилища с боеприпаси, а в първата половина на август в Крим се случиха прословутите случки в авиобазите, където след серия от гърмежи бяха унищожени прочут брой самолети както и друго значимо имущество. Това, от своя страна, накара Путин, най-малко краткотрайно, да трансферира авиацията си от Крим на изток, в по-безопасния Кубан. Междувременно се оказа, че украинците освен са получили анти-радарни ракети AGM-88 HARM, само че дори са съумели някак си да въоръжат с тях своите остарели изтребители от руски вид МиГ-29. Скоро по-късно с тях бяха нанесени серия от удари по съветски радарни станции.
Всичко това сигурно е било единствено част от общата подготовка за настъплението. Другата част, несъмнено, е била планирането, като и усилването на войските. Изписаха се какви ли не дивотии за претекстовете довели до решението да се даде ход на офанзивата от украинска страна, най-много, че Зеленски толкоз обезверено желал да покаже на Запада и най-много на „ американските си господари “, че към момента бил кадърен на нещо и по тази причина бил подкарал войската си като стадо право против съветските цеви, и какво ли още не. Ако вие съществено вярвате в такива безумия, то ви предлагам да не четете по-нататък.
Да стартираме от там, че на Зеленски изобщо не му се постанова да се потвърждава на никакви американци, тъй като стотици и може би дори хиляди от тях от години са в Украйна с цел да образоват ЗСУ , Генералният му щаб е в непрекъсната връзка с НАТО и Пентагона, с цел да си обменят информация, както и че сигурно има някакви непознати военни съветници непрестанно прикрепени към висшето военно управление на страната. Да не приказваме, че мнението на „ Запада “ и „ американците “ за Зеленски изобщо не зависи от изхода на това или това стълкновение.
Неотдавна точно върховен американски офицер показа някои забавни елементи за процеса на обмисляне, като подчертава върху обстоятелството, че в началото украинският Генерален щаб е имал желание да организира дори по-голяма атака, която да включва офанзиви освен против херсонския плацдарм, само че и в различен регион, допускам от Запорожие на юг, към Мелитопол. Американците, обаче, съществено ги посъветвали да си съсредоточат напъните екслузивно в региона на Херсон, най-вероятно с цел да реализиран по-голяма централизация на сили. Както се досещате, този съвет към този момент наподобява да е бил верен. Другият извод, който се постанова от тази забавна информация е, че украинските генерали са счели, че са събрали задоволително сили за съдбоносен удар и че са били уверени в триумфа му .
3 септември, унищожена съветска зенитна установка „ Панцир “, херсонска област.
Руският плацдарм
Няма данни за това, какъв брой съветски войски са събрани на десния бряг на Днепър, само че най-често се загатват 20 до 25 хиляди . Това са най-вече регулярни елементи, дори някои от тях елитни (въздушнодесантни войски употребявани като елементарна пехота), въпреки да има и някои безусловно безполезни, като „ опълченците “ от ДНР/ЛНР. Те имат много артилерия, забележителен брой танкове и други бронирани машини, както и противосамолетни ракетни комплекси. Излишно е да споделям какъв брой са значими тежките оръжия за воденето на съвременни бойни дейности – артилерията оказва помощ да се подтиска остротата на вражеските офанзиви още в зародиш, а бронираните машини разрешават да се води маневрен пердах и да се възстановяват изгубени позиции посредством неочаквани контраатаки. Това, което очевидно имат в обилни количества руснаците (и което им разрешава към момента да се държат на позициите си) са боеприпаси, а евентуално и гориво, както и храна . Това, пък, значи, че преди да бъдат извадени мостовете от строя, те са съумели да домъкнат в Херсон обилни като тонаж боеприпаси, тъй като са предполагали, че ще има украинско контранастъпление. А и евентуално тъй като не са губили вяра, че в даден миг ще възобновят личните се офанзиви към Николаев, Одеса и Запорожието.
Самият плацдарм (или предмостие) сега съставлява една голяма цитадела с приблизителни размери 200 на 50 км. Изградени са три отбранителни линии в дълбочина (зад фронтовата линия има още две, една след друга), всяка последваща евентуално по-солидна от предходната. Всяко село или плантация в региона е готова за кръгова защита, празните пространства сред тях са свързани с окопи, а подстъпите към тях – най-вероятно минирани. Отбраняват се от относително неголеми групи, само че с доста оръжия, като имат разполагаем и една или повече бронирани машини. Отделно, прочут брой танкове са сложени в ровове, от където хем водят прицелна пукотевица, хем са по сложни за заличаване. Задължително всяка от групите поддържа непрекъсната връзка с артилерията, която евентуално е ситуирана отчасти и на далечния (левия) бряг на Днепър, с цел да бъде по-трудно достижима за украинските снаряди. В допълнение към всичко това, се появи информация, че в даден миг са прекарани през реката някакви авансово съединени железобетонни бункери, които са употребявани за в допълнение увеличаване на тиловата отбранителна линия.
Самият терен в покрайнините на Херсон доста облагодетелства руснаците . Това е типичен селскостопански регион, с доста ниви, поля и празни пространства. Както може да се чака, има и огромен брой напоителни канали, които автоматизирано забавят всяка стремителна офанзива. Сравнително немалка река (Ингулец) вливаща се в Днепър е друго водно затруднение работещо в интерес на отбраняващите се. Широчината й варира от 40 до 110 м, което ознчава, че би трябвало да се поставят немалки старания за превъзмогването й. От изключителна значимост е фактът, че линията земя директно до брега на Днепър е осеяна с ниски хълмове, което разрешава даже с просто око да се управлява цялата местност в радиус до 5-10 км. Така всяка що годе читава постройка, или даже къща, особенно в случай че е ситуирана на рид, на процедура се трансформира в независима дребна цитадела.
Също по този начин не трябва да се подценява фактът, че макар че руснаците не са изключително положителни в преносимия метод на водене на пердах, те имат голям опит в позиционните сражения добити през двете международни войни и доста добре знаят по какъв начин да изградят солидни фортифицирани позиции. С други думи, те съумяват за момента да накарат съперника да води багра по метод, който е преференциален за тях.
Украинското нахлуване
Настъплението на ЗСУ стартира на 29 Август сутринта по едно и също време на три посоки:
- Директно против Херсон, около автомагистралата М14
- Срещу центъра на предмостието, по посока на Днепър, вероятно за предмостието да бъде срязано на две
- От североизток на югозапад, около брега на Днепър
Атаките, както загатвах към този момент в предходни материали, се правят от доста на брой, само че дребни като размер щурмови групи подкрепяни от танкове и поддържащи непрекъсната връзка с артилерията. Същевременно Хаймарсовете не престават методичните си удари по селектирани цели: хранилища за боеприпаси, командни центрове, военни бази, както и мостовете през реката, в това число понтоните и баржите . (Например, единствено за първите три дни на офанзивата са нанесени 48 точни удара по такива обекти). Има и някаква интензивност от страна на украинската авиация, само че тя е по-скоро слаба (ок. 20 полета на ден), както и с бойни дронове, като желани цели са радарите и зенитно-ракетните (противосамолетните) комплекси. С други думи, без значение от развиването на обстановката на земята, украинската артилерия и авиация методично и настойчиво не престават своята работа по ограничението на способността на отбраняващите се да оказват проведена опозиция. Колко дълго обаче тези дейности ще се наложи да продължат и дали това в последна сметка ще докара до триумф към момента никой не може да каже.
На самото полесражение към този момент украинските триумфи са минимални , явно най-много поради огромната интензивност на съветската артилерия. За момента сигурно е освободено едно село , като евентуално са прочистени още три. Има огромна неизясненост за настоящата обстановка на фронта, тъй като още през цялото време украинското министерство на защитата наложи цялостно осведомително затъмнение за всичко, обвързвано с офанзивата (затова – по-долу), а съветските канали, изцяло разбираемо, подават много пристрастна и спорна информация.
Аз персонално към този момент виждам обстановката по този начин: украинците „ дълбаят “ коридори в съветската отбранителна линия, пробвайки се да обходят селата и фермите изпречили се на пътя им, тъй като, както обясних по-рано, всяко от тях евентуално от дълго време е превърната в цитадела. Руснаците, от своя страна, непрекъснато засипват по този начин издълбаните коридори с ракети и снаряди, а също така ги контраатакуват по фланговете с сходни щурмови групи подкрепяни с бронирана техника, пробвайки се да ги прережат като с нож. Помага им и съветската авиация, която е дейна най-малко (ако не и повече) от украинската. Ако украинците съумеят да удържат коридора, те имат огромни шансове последователно да го удължат и удебелят и по този начин да обкръжат обитаемото място. От там нататък за руснаците няма да има изплъзване. Ако, пък, руснаците съумеят да срежат коридора – то украинците ще попаднат на собствен ред в капан и така нататък Като сами се убеждавате, кашата е цялостна.
Не е ясно какъв брой време ще могат украинците да продължат да нападат със същата активност. Когато и да утихне офанзивата, то налице ще са първите пукнатини в херсонската „ цитадела “ на руснаците, които те най-вероятно няма да съумеят да „ запълнят “. Твърде е допустимо точно от тези „ пукнатини “ да продължи идващото нахлуване на украинците, след избрана пауза нужна за попълване и възобновяване. После може да има и нова пауза, след това трето нахлуване и по този начин до момента в който предмостието бъде безусловно натикано в самия Херсон. Никога не забравяйте, че сега опциите на руснаците да се доставят и попълнят са мощно лимитирани поради обстановката с мостовете. А това го знаят и двете страни в спора и, вярвайте ми, непрестанно мислят за него.
Загубите
Като „ доказателство “, че украинската атака се е провалила, представителят на съветското МО военачалник Конашенков през първите три дни на борбата безусловно затрупа медиите с „ данни “ за „ пагубни “ украински загуби. Беше декларирано за към 2100 убити украинци, а единствено за 31 август, че са унищожили съвсем 100 единици украинска техника (включително 31 танка).
Отсега ви споделя, че това изрично не е по този начин. Първо, тъй като руснаците не владеят бойното поле, т.е. не са в положение да преброят нищо на място . Второ, тъй като кръглото число е постоянно някаква оценка, а не точна численост, а при тях всички ежедневни рапорти за нанесени загуби на съперника (и освен в тази война), незнайно за какво са единствено кръгли цифри (всъщност, вие доста добре знаете за какво...).
Да не приказваме, че 2100 убити значи най-малко още три пъти по толкоз ранени. И трето, тъй като аз от 2008 година съвсем всеки ден уча съветски документи отнасящи се до Втората международна война и имам изрично мнение по въпроса за руския „ метод “ за отчитане на загубите нанесени на съперника. Вместо да ви го обяснявам в детайлности, ще си разреша да възпроизведа част от изявление на Василий Брюхов, танкист получил званието Герой на Съветския Съюз, сражавал се точно в този регион на Украйна напролет на 1944 година:
Когато войната свърши, пристигна заповед да се обобщят всички интервенции на бригадата. Начертаха карта и бригадният пълководец организира заседание, на което от началник-щаба беше докладвано за загубите на врага и нашите лични. Беше в действителност мъчно да се преброят нашите загуби - не постоянно тъкмо записвахме какъв брой танка бяха унищожени. Но елементарно бихме могли да изчислим загубите на врага от нашите ежедневни доклади. Изведнъж началникът на щаба сподели: „ Ако имах вяра на всички отчети на командирите на батальони Брюхов, Саркесян, Отрошенков и Московченко трябваше да сме приключили войната шест месеца по-рано, защото щяхме да унищожим цялата немска войска. Така че аз постоянно намалявах на половина всички цифри в докладите си и едвам тогава ги изпращах към щаба на корпуса. “ Мисля, че щабът на корпуса също е намалявал на половина отчетите преди да ги препрати към щаба на армията и така нататък Предполагам, че след цялото това понижаване отчетите в последна сметка се оказвали малко по-достоверни.
Нашите ежедневните отчети бяха написани по следния метод: „ Атакувахме врага тук и тук. През деня напреднахме толкоз и толкоз километри на толкоз и толкоз необятен фронт. Стигнахме линията в толкоз и по този начин. Загубите на съперника: толкоз и толкоз танкове. Брояхме ги тъкмо, тъй като ни плащаха бонуси за тях, само че миномети, артилерийски оръдия и личен състав – кой да си прави труда да ги брои? Никой. Просто щяхме да пишем „ към петдесет пехотинци “. Когато бяхме в отбрана, и просто стреляхме по немските позиции, записвахме „ две оръдия и един миномет, унищожени от нашия огън “.
Има и други причини за моите изказвания. Самите украинци непрестанно декларират, че се стремят за запазят живота на всеки боец и по тази причина заобикалят да нападат челно съветските позиции, а търсят слабите места в тях. Те дори назовават недомислените директни офанзиви „ жуковщина “, по името на сталиновия „ маршал на успеха “ Георгий Жуков. Освен това тях от години ги образоват американци, които безусловно не толерират този метод на водене на офанзивни бойни дейности. Крайната цел сложена от американските инструктори е да бъдат съхранени в строя колкото се може по-голям брой опитни бойци (а за такива се смятат тези съумели да оцелеят към половин година на фронта), които ще съставляват основата, към която ще се гради боеспособната украинска войска версия 2023-2024 година.
Иначе за себе си съм уверен, че украинските сили в тази интервенция досега са претърпели някои съществени загуби, само че в никакъв случаи не са неуместните цифри оповестени от Конашенков. Като доказателство може да служи, да вземем за пример, да се помогне на огромният брой тежко ранени.
Правилно ли беше...
Трябваше ли да стартира в този момент това нахлуване или трябваше още да се изчака? Да, трябваше, тъй като на война на съперника не трябва да се оставя нито момент покой. Руснаците щяха да се укрепят още повече, а и щяха да имат опция да поправят развалените мостове и по този метод да отстраняват главното преимущество на украинците. Това от своя страна, ще значи, че рано или късно командирите на Путин ще съумеят да трансферират още войски на плацдарма и от там да възобновят опитите си за завладяване на Одеса, Николаев и Кривой Рог. Украинското разузнаване, да вземем за пример, е открило, че сега на плацдарма има почти 22 съветски батальонно-тактически бойни групи, което горе долу подхожда на числеността, която указах нагоре (поне 20 хиляди души). Но също така, сега има още 27 такива групи на левия бряг на Днепър чакащи да се появи опция да бъдат трансферирани в Херсон, всяка от които има до 50 бронирани машини плюс артилерията. Това значи в даден миг съветската формация на Херсонското предмостие да набъбне до невероятните 50 хиляди души плюс още над хиляда танка и друга бронетехника, с всички произлизащи от това последици.
Трябваше ли да Украйна да постанова осведомително ембарго?
Да, трябваше. Както загатнах първоначално, сътвори се ненужно напрежение вследствие на непрекъснатата олелия вдигана от искрено некомпетентни във военно отношение хора и несъмнено беше нужно някакво успокоение.
Украинската войска разполага с още почти към 6 до 8 седмици изсъхнало време, което тя ще се опита оптимално да оползотвори преди да настъпи есенния дъждовен интервал и земята да се трансформира в море от тиня. Как ще реагира на това съветската формация, явно страдаща поради затрудненото доставяне, и какъв брой време ще успее да издържи е доста мъчно да се предвижда. Очевидно ще стане очевидци на една дълга и изтощителна борба.
Още разбори на Камен Невенкин за войната в Украйна четете,, и
Последвайте ни във и Следете и канала на Българска национална телевизия в YouTube:
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ