В Брюксел нарастват опасенията относно миграционния пакт от юли, договорен между Европейския съюз и Тунис, като според анализаторите европейската помощ все повече се използва за поддържане на авторитарни и автократични лидери в Северна Африка.
Офисът на омбудсмана на ЕС попита Европейската комисия как възнамерява да наблюдава правата на засегнатите и каква оценка е направена за въздействието му върху правата преди подписването му.
Споредбата ЕС ще даде на Тунис 100 милиона евро (106,6 милиона долара) за борба с имиграцията без документи.
Споразумението с Тунис обаче, представено по онова време като пробив в отношенията на блока с незаконната миграция, вместо това облагодетелства лидери, които активно ограничават правата на своите граждани в замяна на обещанието за енергийни споразумения и драконовски, а често и насилствени ограничения за бежанци и мигранти, казват анализатори.
„Погледнете фактите“, каза Амине Гали, директор на Центъра за преход на демокрация Ал-Кавакиби в Тунис. „Хората в региона се борят повече сега, отколкото през последните 20 години. Техните лидери и правителства не са допринесли с нищо за тяхното социално и икономическо благосъстояние.”
Доказателствата от правозащитните органи са осъдителни. Докладите на Human Rights Watch сочат Египет, който в момента се бори да изпълни реформите, наложени от последната му спасителна програма от Международния валутен фонд, поддържайки авторитарен режим, при който насилствените изчезвания и изтезанията остават нещо обичайно.
В Алжир, след като пандемията от COVID-19 сложи край на масовите антиправителствени протести, които избухнаха през 2019 г., репресиите срещу правата са в ход. Журналисти, адвокати и защитници на правата, както и техните семейства, всички са били мишена на държавния апарат.
В Мароко правозащитни групи посочват рутинния тормоз на активисти, като държавата редовно използва наказателния кодекс на страната, за да затвори своите критици.
В Либия, разтърсена от хаос след нейната революция през 2011 г., воюващите милиции упражняват контрол върху живота на своите граждани, докато в Тунис – смятан за историята на успеха на Арабската пролет – президентът Каис Сайед отмени много от печалбите, постигнати след революцията, която свали бившия лидер Зин Ел Абидин Бен Али.
Липса на свобода
Изглежда има промяна в перспективата от 2011 г. насам, когато европейските лидери изглежда приемат, че пост-политиката е била прекалено разчитаща на поддържането на стабилност.
„През 2011 г. имаше този вид mea culpa“, каза Гали. „Европа призна грешките си и изглежда възнамерява да създаде това усещане за нова ера, за вграждане на демокрация и права в целия регион... Сега става въпрос само за сигурност и стабилност.“
Според ARTICLE 19, група за защита на правата на човека, северноафриканските общества са сред най-рестриктивните в света, що се отнася до свободата.
Въпреки това ЕС продължава да помага за поддържането на правителствата чрез енергийни споразумения и помощ в замяна на помощта им за спиране на потока от бежанци и мигранти.
„Появява се нарастваща дихотомия между „кажи“ и „направи“ в отношенията на Европа със Северна Африка“, каза Дейвид Диас-Жогейкс, старши директор на програмите на ARTICLE 19. „Докато ЕС може да говори за своите ценности, за Северна Африка това е просто спиране на миграцията. По същество чрез споразумения за помощ и енергия ЕС дава разрешение на лидерите в региона да правят каквото искат.
„Като се справя с тях по този начин, ЕС дава на техните лидери легитимност. Те нормализират управлението си“, заключи Диас-Жогейкс.
По-рано тази година, в лицето на нарастващата международна загриженост относно широко разпространеното насилие, преживяно от черни лица, търсещи убежище и бежанци от Субсахара, в резултат на реч, произнесена от тунизийския президент през февруари, ЕС предаде милиони помощ, с обещание за повече, ако условията първо могат да бъдат договорени с МВФ.
Властите в Либия бяха обвинени от правозащитни групи в съучастие в системното малтретиране и изтезания на бежанци и мигранти. Според Amnesty International хиляди са обект на произволно задържане от различни милиции, въоръжени групи и сили за сигурност.
В Алжир, с неговите богати енергийни ресурси, ЕС и Италия вече са активни в укрепването на присъствието си, като същевременно си затварят очите за исканията на бивши продемократични протестиращи, много от които сега лежат в затвора.
Цитирани са източници в ЕС, които казват, че и Мароко, и Египет са в полезрението на блока за разширяване на сделката с Тунис.
Промяна на нагласите
Въпреки това държавите от ЕС се оказват в безпрецедентна криза на разходите за живот, като отделните домакинства правят истинския избор между отопление и хранене.
Нахлуването на Русия в Украйна също постави силен натиск върху енергийната стратегия на ЕС с енергийни ресурси в Африка, които сега буквално са въпрос на живот и смърт за мнозина.
Това, че отношението на Европа към Северна Африка е претърпяло драматична промяна, е вярно, но същото важи и за характера на ЕС.
„Притокът на милиони хора по време на миграционната криза от 2015 г. наистина промени всичко“, каза Сузи Денисън от Европейския съвет за външни отношения.
По това време повече от един милион предимно сирийски бежанци избягаха в Европа, подчертавайки продължаващото негодувание към имиграцията в рамките на блока и изглежда оправдавайки твърденията на крайната десница, че начинът на живот в Европа е застрашен.
„След това ЕС премина към по-прагматично разглеждане на външната си политика“, каза Денисън. „Идеята беше да се предостави помощ на база quid pro quo. Тоест, помощта ще бъде предоставена в замяна на демократична реформа“, каза тя за ранните опити на Европа да помогне за подобряване на живота на мнозина в страните, от които идват бежанци и мигранти.
Въпреки това все повече и повече контролът върху миграцията и енергийните сделки започват да вземат предимство пред демокрацията и правата като възнаграждение за помощ от ЕС“, добави тя.
От политическа гледна точка, крайнодесни правителства вече са поели властта в много от европейските държави-членки, не на последно място в Италия, където твърдолинейният Джорджио Мелони е министър-председател.
„В цяла Европа виждаме как природата на правата на човека и кой има право те да се обсъждат и предефинират. Това е особено вярно за Джорджио Мелони, която изглежда се фиксира върху това, което тя нарича законна миграция в замяна на помощ и енергия. В този разговор няма истинско място за бежанци или търсещи убежище“, каза Денисън пред Ал Джазира.
„Нейните възгледи, които преди бихме нарекли крайнодесни, намират почва в цяла Европа, тъй като поне по-подходящите части от нейната визия намират своята аудитория при различни европейски лидери, в зависимост от техните нужди“, тя каза.
Европейската комисия, от своя страна, настоява нейните миграционни политики да бъдат разработени съвместно с различни неправителствени организации и ВКБООН.
„[Миграционният пакт] има за цел да създаде по-справедлив, ефективен и по-устойчив процес на миграция и убежище за Европейския съюз“, каза говорител на ЕС. „Той е предназначен да управлява и нормализира миграцията в дългосрочен план, осигурявайки сигурност, яснота и достойни условия за хората, пристигащи в ЕС. Той също така се стреми да установи общ подход към миграцията и убежището, който се основава на солидарност, отговорност и зачитане на правата на човека.“
Това обаче няма да успокои гладните и отчаяните, които продължават да предприемат седмични пътувания из Африка за шанса за нов живот или просто за оцеляване в Европа.
Повече от 170 000 са преминали нередовно на континента тази година, според ООН. Около 2700, за които знаем, са загинали при опита. Истинският брой вероятно е много по-висок.
Вероятно много малко са обмисляли много европейската политика.
Източник: Ал Джазира
