Анализ на Зорница Спасова Зорница Спасова е главен асистент в

Анализ на Зорница Спасова Зорница Спасова е основен помощник в Националния център по публично здраве и разбори към Министерство на здравеопазването. Получава докторска степен по Климатология в СУ „ Св. Климент Охридски “ и от 2008 година се занимава с въздействието на изменение на климата върху човешкото здраве. Научен секретар на Българското сдружение по здравна география и уредник на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България. Изминаха съвсем 18 години от траялата повече от 2 седмици гореща вълна, обхванала Западна и Средна Европа през август 2003 година, само че жителите на остарелия континент ще я помнят до момента в който са живи. Тогава единствено във Франция смъртните случаи над нормалните за това време на годината доближиха 70 000. Истинско естествено злополучие, провокирало плевел публичен спор, тази гореща вълна докара до доста промени в региона на предварителната защита и градското обмисляне. Вече съвсем всички европейски страни построиха свои системи за ранно предизвестие и ползват проекти за деяние за отбрана на популацията при горещо време. България изостава в това отношение, само че е единствено въпрос на време и у нас да бъдат създадени и внедрени голям брой ограничения за акомодация към рисковите горещини. И колкото по-скоро стане това, толкоз повече животи ще бъдат избавени. Да не забравяме, че съгласно едно изследване в Съединени американски щати, горещите талази вземат повече жертви от всички останали метеорологични явления, взети дружно. Затова те не трябва повече да бъдат подценявани. Ефектът на жегите е акумулиран, занимателен във времето и не по този начин зрелищен като този на наводненията, бурите, мълниите, тайфуните и ураганите. Това е и повода те чeсто да бъдат наричани „ спокоен палач “. На 29 юни 2017 година получих топлинен удар. Помня, че беше Петровден, четвърти или пети ден от началото на първата мощна гореща вълна за лятото. Лято, което ще се запомни точно с поредицата от горещи талази – целият сезон представляваше периодично повтаряне на интервали на горещина и внезапни захлаждания – в действителност убийствена композиция. Парадоксално, тъкмо по това време подготвях обява за горещите талази. Усетих образно разликата сред това да систематизираш литературни източници и действителността – един тип разликата сред това да си на кино и „ да попаднеш във кино лентата “. По-късно разбрах, че 10% от изпадналите в моята обстановка умират, без значение дали стигат бързо до здравна помощ, а една трета остават с трайни увреждания. Лошото ми здравословно положение се резервира до края на лятото същата година и популярност Богу, се възвърнах изцяло, само че оттогава одобрих като задача да разпространявам заплахите, свързани с горещото време. Още повече, че с измененията в климата те ще стават по-големи – чака се горещите талази да усилят своята дълготрайност, активност и периодичност. Учените настояват, че рискът от съдбовни произшествия поради високите температури се покачва устойчиво от 80-те години на ХХ-ти век насам. В момента делът на популацията, което живее в климатични условия, които водят до смъртоносно високи температури през най-малко 20 дни от годината, съставлява 30%. Ако не бъдат подхванати ограничения за ограничение на излъчванията на парникови газове (т.е. осъществя се сюжет “business as usual”), този риск до края на века ще обгръща 74% от международното население. Процентът на застрашено население ще доближи 48% до 2100 година, даже в случай че парниковите излъчвания бъдат мигновено фрапантно съкратени. Фигура 1 Очаквани промени в разпределението на студеното и горещото време при нов, по-топъл климат. Екстремно горещото лято на 2017 година е предизвикало екип от учени от World Weather Attribution (WWA) да създадат изследване каква е вероятността в бъдеще да се случват такива лета в Южна Европа на фона на световното стопляне. Според техния симулационен модел, в случай че количеството на парниковите газове продължи да се усилва, лета като това на 2017 година ще станат норма за Южна Европа доникъде на века. Понастоящем вероятността от случване на доста горещо лято е 12%, а при покачване на междинните температури с 2℃ вероятността скача до 42% (вж. фиг. 2). Фигура 2. Вероятност за горещо лято в Южна Европа при друга степен на световно стопляне. Какво в действителност съставлява горещата вълна? Съществуват голям брой дефиниции, само че за умерения климатичен пояс, в който се намира и България, за гореща вълна се приема интервал от най-малко 3 поредни дни, през които температурите на въздуха доближават и надвишават 30℃. Особено тежко се понася от организма съчетанието на високи дневни температури с нощни температури над 20 ℃ – така наречен „ тропични нощи “, които не дават опция на тялото да си почине от жегата денем. У нас се открояват региони с по-голяма периодичност на горещи нахлувания. По области, това са Благоевград, Хасково, Кърджали, Пловдив, Ямбол, Стара Загора в Южна България и Плевен, Русе и Велико Търново в Северна България. Географското състояние на София не я слага в листата с най-рискови градове, само че многочисленото население, резултатът на топлия остров и дребният % климатизирани жилища я вършат уязвима към този естествен феномен. Сезонът на горещите талази в нашата страна обгръща месеците от май до септември в това число. А най-опасна от горещите талази през лятото е първата! Тогава се следи така наречен „ резултат на жътвата “ – умират хората в преклонна възраст и с отслабен организъм, заради предшестващи хронични или остри болести. В началото на сезона предшестващото по-хладно време е приспало бдителността ни и нормално не сме приспособили нито облеклото, нито държанието си към доста горещото време. Сезонността при смътността е разказана благодарение на ежедневна статистика на смъртните случаи. Актуални данни от плана PHERE демонстрират, че смъртността нараства с 2% при всеки градус покачване на температурата над избран предел в градовете в Северна Европа и с 3% в градовете в Южна Европа. Пикът на смъртните случаи е занимателен във времето – следва с 3 дни максимума на температурите. Освен нарастване на смъртността, при извънредно горещо време се следи повишаване броя на пътнотранспортните катастрофи, трудовите злополуки, случаите на групово принуждение и закононарушенията против личността. Особено рисково през лятото е използването на кола с мрачен цвят без климатик. Рискът от произшествия се усилва с към 30% при температури в купето над 37℃ спрямо естествената температура към 22℃. Подценяването на високите температури в колите, оставени заключени за малко под палещите слънчеви лъчи, е причина годишно да умират от топлинен удар дребни деца, както и домашни любимци. Само в Съединени американски щати за последните 20 година в такива произшествия са намерили гибелта си 750 деца. Топлинният удар неслучайно носи това бомбастично название – той настава ненадейно. Това е най-тежкото и животозастрашаващо положение, обвързвано с горещото време. Признаците на топлинен удар са гадене, повръщане, припадане, комплицираност, дезориентация, загуба на схващане и кома. Особено показателни признаци са високата температура на тялото – над 40℃ и неналичието на потене, макар високите температури на въздуха. Признаци, по които може да се разпознае топлинният удар преди съдбовния му процес, са безсилие, крампи, пристъп, главоболие, сензитивност към светлината, зашеметяване, гадене и повръщане, зачервяване на кожата, учестен пулс и дишане. Топлинният удар може да повреди мозъка и други жизненоважни органи и да докара до летален излаз. Най-голяма е заплахата при дребните деца, хората над 65-годишна възраст, страдащите от хронични сърдечно-съдови и респираторни болести, както и жителите на огромните градове, където плътното многоетажно застрояване и оскъдната растителност способстват за установяването на изключително висока температура в горещо време – така наречен “градски остров на топлина”. Топлият остров е феномен, характерен за огромните градове. При удобна синоптична конюнктура (задържане на устойчиво антициклонално време) разликата сред центъра на града и неговата външна страна може да доближи и надмине 10℃ (вж. Фиг. 3). Това е все едно да живеете с 300-400 км по-близо до Екватора. Фиг. 3 Скица на профила на градския топъл остров Според някои изследвания дамите са по-уязвими от мъжете при горещо време – смъртността при тях е по-висока във всички възрастови групи. Жените имат по-висока температура на тялото и на кожата, а в обособени страни евентуално роля играе и строгото разделяне на мъжка и женска работа. Така осъществяването на някои избрани действия на открито (повишена експозиция) или вътре в помещението (например готвене), както и носенето на несъмнено облекло от дамите, може в допълнение да ускори неподходящото влияние на горещото време. В групата на уязвимите попадат и страдащите от психологични разстройства и хората, упражняващи специалности навън или такива, свързани с термичен стрес. Изложени на по-голям риск са и самотно живеещите и хората с лимитирани материални благоприятни условия, които не могат да си разрешат климатик в домовете. Климатикът е изключително нужен при живеещите на последните етажи в здания с плосък покрив, какъвто е преобладаващо жилищният фонд в София и другите огромни градове в страната. В оня парещ Петровден аз не се срещнах със Свети Петър. Вероятно имам още неизпълнени задания. Една от тях ще бъде да опиша за системите за ранно предизвестие, проектите за отбрана на популацията от аномални жеги и какво можем да създадем на самостоятелно равнище, с цел да смекчим резултата на горещата вълна върху нашето здраве, което ще направя във втората част от нашия диалог. Включи се в уебинара ни на тематика: Климатични промени, горещи талази и човешко здраве, с преподавател доктор Зорница Спасова на 8 юни, 18 ч. Виж елементи в събитието във Фейсбук. -------------------------------------- В обявата са употребявани материали от: Lemmen D. S. & F.J. Warren (2004), Climate Change Impacts and Adaptation: A Canadian Perspective. Ottawa, ON: Natural Resources Canada.
Климатичните промени изправят една трета от света пред смъртоносни горещи талази, 23 юни 2017, http://baricada.org/2017/06/23/climate-change-heat-waves/
Колев И., Климатикът пази от произшествия, вестник Стандарт, 5 май 2005
Gocheva A., K. Malcheva (2010), Extremely Hot Spells on the Territory of Bulgaria. Bulgarian Journal of Meteorology and Hydrology (BJMH), 15/3, 64-81
Havenith, G. (2005), Temperature regulation, heat balance and climatic stress. In: Extreme Weather Events and Public Health Responses. W. Kirch, B. Menne and R. Bertollini (eds.), Springer, Heidelberg, 69–80.
WMO, WHO (2015), Heatwaves and Health: Guidance on Warning-System Development
http://www.puls.bg/
https://www.climatechangeauthority.gov.au/
World Weather Attribution, Euro-Mediterranean Heat – Summer 2017, https://www.worldweatherattribution.org/euro-mediterranean-heat-summer-2017/