Проблемът с боклука не е боклукът
Анализ на Валентин ИВАНОВ
В един миг разбираш, че казусът с боклука не е боклукът. А това кой взема решение кой го чисти, на каква цена и по какъв метод.
Години наред в София плащахме доста, получавахме малко и ни обясняваха, че „ по този начин е на всички места “.
Че е комплицирано.
Че няма опция.
Че в случай че не подпишеш, ще стане по-лошо.
Ще затрупаме града с отпадъци и ще стане по-тежко.
Това не беше ръководство, а оттегляне и образование в боязън и смирение. Затова борбата към сметопочистването през днешния ден е толкоз шумна.
Не тъй като някой внезапно е угрижен за кофите, а тъй като за първи път някой отхвърли да подпише контракти от боязън.
Да, Васил Терзиев, добър или неприятен, постави свои правила – разпоредбите на общината и на жителите.
Така би трябвало да бъде. Правилата ги слага ръководството, получило мандат от жителите, а не хора, които се хранят от парите на града.
Това, което той направи, наподобява просто, само че е извънредно рядко: сподели „ не “.
Не одобри ултиматума „ или подписваш, или градът ще потъне “.
Не се съгласи да поддържа остарелия модел с нов автограф, даже на доста по-висока цена.
Ясно е, че всички ние като поданици на София плащаме тази голяма цена.
Всеки ден да сме пред преливащите съдове за боклук.
Факт е, че търпейки, поддържаме кмета в тази борба, а тя не е единствено за него, а за всички нас.
Тук става дума и за 400 млн. лева, които не са единствено цифра, а най-малко 30–40 нови детски градини.
И тук стигаме до същината. В подземния свят най-ценната валута не са единствено парите. А страхът.
По-точно убеждението, че няма смисъл да се опълчваш, тъй като „ те са всесилни “ и ще пострадаш. Ще загубиш.
Години наред тези хора не изглеждаха недосегаеми, тъй като бяха непобедими.
Изглеждаха такива, тъй като всички се държаха по този начин, като че ли са.
Подписваше се „ за успокоение “.
Мълчеше се „ за непоклатимост “.
Плащаше се скъпо „ с цел да няма проблем “.
Това единствено отлагаше казуса, тъй като подобен има.
И той не е кой чисти, а при какви условия.
И по този начин се ражда митът.
Имената, към които този мит се въртеше, са добре известни.
Христофорос Аманатидис („ Таки “) – фигура, описвана в голям брой проверяващи журналистически изявления като знак на въздействие без последици.
Данни, сигнали, документи – всичко това съществува от години. Факти, за които управляващите услужливо мълчат. Липсваше единствено едно: някой на позиция да каже „ не “.
Румен Гайтански („ Вълка “) – въплъщение на остарелия модел в сметопочистването: монополни позиции, обществени средства, политически комфорт.
Милиони от нашите пари, превърнати в първокласни парцели и гаражи с хиперавтомобили. Десетилетия наред това не беше проблем – не тъй като беше обикновено, а тъй като никой не се противопоставяше.
Така беше комфортно.
И ето основния миг:
Подземният свят не се срутва, когато му вземеш парите, тъй като там приходите не са единствено от отпадък, а от дрога и закононарушения.
Срутва се, когато му вземеш аурата. Легендата. В мига, в който кмет на столицата отхвърля да подпише –
без лозунги, без спектакъл, просто с хладно „ не “ – обликът на всесилните стартира да се пука.
Това важи и за фигури като Делян Пеевски: те наподобяват могъщи, до момента в който всички се държат по този начин, като че ли са.
В момента, в който някой се изправи против тях, те престават да бъдат мит и стават просто хора с ползи.
Затова през днешния ден има нервност. Не тъй като някой е изгубил пари. А тъй като за първи път някой не се огъна.
И в този момент най-важното:
Това не е персонална идея на един кмет. Това е тест за обществото.
Такива борби не се печелят с един отвод и от един човек.
Печелят се, когато жителите не се опасяват.
Защото в случай че през днешния ден кажем „ айде стига, нищо няма да стане “, на следващия ден всичко ще се върне със същите хора, със същите контракти, единствено че още по-скъпо и още по-нагло.
Докато не изискат нещо друго – на още по-висока цена.
Страхът работи, до момента в който му имаме вяра.
В момента, в който престанем, всесилните се оказват просто краткотрайни.
Те отпадат и изтичат в канала.
В един миг разбираш, че казусът с боклука не е боклукът. А това кой взема решение кой го чисти, на каква цена и по какъв метод.
Години наред в София плащахме доста, получавахме малко и ни обясняваха, че „ по този начин е на всички места “.
Че е комплицирано.
Че няма опция.
Че в случай че не подпишеш, ще стане по-лошо.
Ще затрупаме града с отпадъци и ще стане по-тежко.
Това не беше ръководство, а оттегляне и образование в боязън и смирение. Затова борбата към сметопочистването през днешния ден е толкоз шумна.
Не тъй като някой внезапно е угрижен за кофите, а тъй като за първи път някой отхвърли да подпише контракти от боязън.
Да, Васил Терзиев, добър или неприятен, постави свои правила – разпоредбите на общината и на жителите.
Така би трябвало да бъде. Правилата ги слага ръководството, получило мандат от жителите, а не хора, които се хранят от парите на града.
Това, което той направи, наподобява просто, само че е извънредно рядко: сподели „ не “.
Не одобри ултиматума „ или подписваш, или градът ще потъне “.
Не се съгласи да поддържа остарелия модел с нов автограф, даже на доста по-висока цена.
Ясно е, че всички ние като поданици на София плащаме тази голяма цена.
Всеки ден да сме пред преливащите съдове за боклук.
Факт е, че търпейки, поддържаме кмета в тази борба, а тя не е единствено за него, а за всички нас.
Тук става дума и за 400 млн. лева, които не са единствено цифра, а най-малко 30–40 нови детски градини.
И тук стигаме до същината. В подземния свят най-ценната валута не са единствено парите. А страхът.
По-точно убеждението, че няма смисъл да се опълчваш, тъй като „ те са всесилни “ и ще пострадаш. Ще загубиш.
Години наред тези хора не изглеждаха недосегаеми, тъй като бяха непобедими.
Изглеждаха такива, тъй като всички се държаха по този начин, като че ли са.
Подписваше се „ за успокоение “.
Мълчеше се „ за непоклатимост “.
Плащаше се скъпо „ с цел да няма проблем “.
Това единствено отлагаше казуса, тъй като подобен има.
И той не е кой чисти, а при какви условия.
И по този начин се ражда митът.
Имената, към които този мит се въртеше, са добре известни.
Христофорос Аманатидис („ Таки “) – фигура, описвана в голям брой проверяващи журналистически изявления като знак на въздействие без последици.
Данни, сигнали, документи – всичко това съществува от години. Факти, за които управляващите услужливо мълчат. Липсваше единствено едно: някой на позиция да каже „ не “.
Румен Гайтански („ Вълка “) – въплъщение на остарелия модел в сметопочистването: монополни позиции, обществени средства, политически комфорт.
Милиони от нашите пари, превърнати в първокласни парцели и гаражи с хиперавтомобили. Десетилетия наред това не беше проблем – не тъй като беше обикновено, а тъй като никой не се противопоставяше.
Така беше комфортно.
И ето основния миг:
Подземният свят не се срутва, когато му вземеш парите, тъй като там приходите не са единствено от отпадък, а от дрога и закононарушения.
Срутва се, когато му вземеш аурата. Легендата. В мига, в който кмет на столицата отхвърля да подпише –
без лозунги, без спектакъл, просто с хладно „ не “ – обликът на всесилните стартира да се пука.
Това важи и за фигури като Делян Пеевски: те наподобяват могъщи, до момента в който всички се държат по този начин, като че ли са.
В момента, в който някой се изправи против тях, те престават да бъдат мит и стават просто хора с ползи.
Затова през днешния ден има нервност. Не тъй като някой е изгубил пари. А тъй като за първи път някой не се огъна.
И в този момент най-важното:
Това не е персонална идея на един кмет. Това е тест за обществото.
Такива борби не се печелят с един отвод и от един човек.
Печелят се, когато жителите не се опасяват.
Защото в случай че през днешния ден кажем „ айде стига, нищо няма да стане “, на следващия ден всичко ще се върне със същите хора, със същите контракти, единствено че още по-скъпо и още по-нагло.
Докато не изискат нещо друго – на още по-висока цена.
Страхът работи, до момента в който му имаме вяра.
В момента, в който престанем, всесилните се оказват просто краткотрайни.
Те отпадат и изтичат в канала.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ