Сърбия иска да е на върха, но е върхът на най-лошите неща
Анализ на Милан Влайчич, представен от БГНЕС. Влайчич е сръбски журналист, публицист и режисьор. Неговият разбор е оповестен във „ Фонет “.
Изминалата година бе една от най-лошите за Сърбия спрямо всички останали. Лошо ни се написа, само че в това време би трябвало да намерим зрънце оптимизъм, даже и в най-лошата обстановка. Гражданите би трябвало да излязат и да гласоподават против тази власт на 3-ти април.
С тази власт, където един човек има отговори на всички въпроси, нищо положително не ни чака. Но, ние сме витален народ. Трябва да се борим и да имаме вяра в хората. На жителите би трябвало да разбираем, че да се занимаваш с политика не е нелепост, не значи, че си отпадък и че може да приказваш простотии. Светът не е измислил нищо по-добро от демокрацията. За страдание обаче при нас демокрацията е удушена до краен лимит. Всеки ден буйствувам когато виждам какво се случва у нас и когато чувам формалните неистини. През миналите години най-вече ме вбеси тази скотщина наречена " литиева инвестиция ", която разкри, че този режим е изцяло блудствен.
Стана ясно, че те към този момент са сключили контракт /с вложителя „ Рио Тинто “ – бел.ред./, и са взели парите. Това е същински обир. Те продадоха всичко. Продадоха въздуха. Продадоха водата, а в този момент ще продадат и земята. Те продават всичко. Тях не ги интересува какво ще стане на следващия ден със Сърбия. Ние сме застрашени във всяко едно отношение. Европа в никакъв случай няма да ни одобри с военачалник Ратко Младич /военнопрестъпникът, който извърши геноцида в Сребреница – бел.ред./. Тази откачалка, която играе ролята на най-великия сърбин, на най-умния, на най-справедливия, има изгода от затъването на Сърбия.
Внимателно проследявам протичащото се в армията. Чета аналитични публикации за това, което става по света. При нас обаче купуват остарели технологии. Освен това желая да попитам за каква война се готвим? Това е тотална полуда. Всяка страна би трябвало да има войска, само че при нас става въпрос за харчене на пари, с цел да се потвърди, че Сърбия може да завоюва някоя война в района. Но, ние загубихме последните четири войни. Стига с тези изгубени войни. Трябва да мислим за други неща. Но, когато някой е радикал по душа /в Сърбия радикалите са крайните националисти и екстремисти – бел.ред./ той с изключение на злощастие не знае какво друго да направи. Ако културата беше получила най-малко една трета от този милиард за въоръжаването, щяхме да имаме доста по-добро положение. В момента всички демократични институции са унищожени.
Ние нямаме с нито една прилежаща страна положителни връзки: нямаме положителни връзки нито с македонците, нито с черногорците, нито с босненците, нито с хърватите. С кого имаме положителни връзки? С Лукашено, с Орбан, с Путин, с Ердоган – с най-големите диктатори в света, които ни употребяват като джобни пари. От политическа позиция ние на никое място не съществуваме в сериозния свят. В кой век живеем? Ние изобщо не сме в пространството, тъй като изпаднахме от историята. Ние желаеме да бъдем някакъв връх, само че за жалост, сме на върха на най-лошите неща.
Пиарите на властта измислят всевъзможни нелепости и глупости с цел да излъгват народа. Това не е нищо ново. Това съществува в света на Оруел. Те тотално трансформират нещата. Те имат потребност да объркат народа. Да го излъгват с цел да получат това, което желаят. И заради тази причина съществуват тези специфични излъчвания по малките екрани, в които се появява така наречен президент на републиката, който постоянно има какво да ни заяви, да ни показа някоя нелепост и дивотия, или пък да ни показа, че ще се обеси на полилея. Всичко това потвърждава, че ние се намираме пред съществено тестване. В публицистиката останаха единствено тези, които са подготвени на всичко, с цел да изкарат пари за някоя кифла и заради това са принудени да бъдат послушковци.
Властите непрестанно измислят някакви врагове и по този начин те се трансформират в избавител, в Свети Георги, който с меча дава обещание по-добро бъдеще за народа. Сърбия е надълбоко разграничено общество, където доста елементарно може да се стигне до конфликти, каквито видяхме по време на митингите наскоро. Протестите обаче потвърдиха, че на народа му е писнало. Властта е като кула от карти, която може да се събори във всеки един миг. Мен ме е позор да го кажа обществено, само че нещата може да приключат по един доста заплашителен метод, с кръвопролития по улиците. Не бих желал да бъда очевидец на сходни неща. На 3-ти април чакам народът да гласоподава срещу режима. Осъзнавам, че натискът ще бъде голям и властта няма да падне елементарно. Опозицията обаче потегли относително добре. Има огромна неразбория на политическата сцена, само че има и честни опозиционери, без значение от обстоятелството, че те са много неорганизирани. Те се лашкат ту на ляво, ту на дясно, само че въпреки всичко те са честни опозиционери.
Изминалата година бе една от най-лошите за Сърбия спрямо всички останали. Лошо ни се написа, само че в това време би трябвало да намерим зрънце оптимизъм, даже и в най-лошата обстановка. Гражданите би трябвало да излязат и да гласоподават против тази власт на 3-ти април.
С тази власт, където един човек има отговори на всички въпроси, нищо положително не ни чака. Но, ние сме витален народ. Трябва да се борим и да имаме вяра в хората. На жителите би трябвало да разбираем, че да се занимаваш с политика не е нелепост, не значи, че си отпадък и че може да приказваш простотии. Светът не е измислил нищо по-добро от демокрацията. За страдание обаче при нас демокрацията е удушена до краен лимит. Всеки ден буйствувам когато виждам какво се случва у нас и когато чувам формалните неистини. През миналите години най-вече ме вбеси тази скотщина наречена " литиева инвестиция ", която разкри, че този режим е изцяло блудствен.
Стана ясно, че те към този момент са сключили контракт /с вложителя „ Рио Тинто “ – бел.ред./, и са взели парите. Това е същински обир. Те продадоха всичко. Продадоха въздуха. Продадоха водата, а в този момент ще продадат и земята. Те продават всичко. Тях не ги интересува какво ще стане на следващия ден със Сърбия. Ние сме застрашени във всяко едно отношение. Европа в никакъв случай няма да ни одобри с военачалник Ратко Младич /военнопрестъпникът, който извърши геноцида в Сребреница – бел.ред./. Тази откачалка, която играе ролята на най-великия сърбин, на най-умния, на най-справедливия, има изгода от затъването на Сърбия.
Внимателно проследявам протичащото се в армията. Чета аналитични публикации за това, което става по света. При нас обаче купуват остарели технологии. Освен това желая да попитам за каква война се готвим? Това е тотална полуда. Всяка страна би трябвало да има войска, само че при нас става въпрос за харчене на пари, с цел да се потвърди, че Сърбия може да завоюва някоя война в района. Но, ние загубихме последните четири войни. Стига с тези изгубени войни. Трябва да мислим за други неща. Но, когато някой е радикал по душа /в Сърбия радикалите са крайните националисти и екстремисти – бел.ред./ той с изключение на злощастие не знае какво друго да направи. Ако културата беше получила най-малко една трета от този милиард за въоръжаването, щяхме да имаме доста по-добро положение. В момента всички демократични институции са унищожени.
Ние нямаме с нито една прилежаща страна положителни връзки: нямаме положителни връзки нито с македонците, нито с черногорците, нито с босненците, нито с хърватите. С кого имаме положителни връзки? С Лукашено, с Орбан, с Путин, с Ердоган – с най-големите диктатори в света, които ни употребяват като джобни пари. От политическа позиция ние на никое място не съществуваме в сериозния свят. В кой век живеем? Ние изобщо не сме в пространството, тъй като изпаднахме от историята. Ние желаеме да бъдем някакъв връх, само че за жалост, сме на върха на най-лошите неща.
Пиарите на властта измислят всевъзможни нелепости и глупости с цел да излъгват народа. Това не е нищо ново. Това съществува в света на Оруел. Те тотално трансформират нещата. Те имат потребност да объркат народа. Да го излъгват с цел да получат това, което желаят. И заради тази причина съществуват тези специфични излъчвания по малките екрани, в които се появява така наречен президент на републиката, който постоянно има какво да ни заяви, да ни показа някоя нелепост и дивотия, или пък да ни показа, че ще се обеси на полилея. Всичко това потвърждава, че ние се намираме пред съществено тестване. В публицистиката останаха единствено тези, които са подготвени на всичко, с цел да изкарат пари за някоя кифла и заради това са принудени да бъдат послушковци.
Властите непрестанно измислят някакви врагове и по този начин те се трансформират в избавител, в Свети Георги, който с меча дава обещание по-добро бъдеще за народа. Сърбия е надълбоко разграничено общество, където доста елементарно може да се стигне до конфликти, каквито видяхме по време на митингите наскоро. Протестите обаче потвърдиха, че на народа му е писнало. Властта е като кула от карти, която може да се събори във всеки един миг. Мен ме е позор да го кажа обществено, само че нещата може да приключат по един доста заплашителен метод, с кръвопролития по улиците. Не бих желал да бъда очевидец на сходни неща. На 3-ти април чакам народът да гласоподава срещу режима. Осъзнавам, че натискът ще бъде голям и властта няма да падне елементарно. Опозицията обаче потегли относително добре. Има огромна неразбория на политическата сцена, само че има и честни опозиционери, без значение от обстоятелството, че те са много неорганизирани. Те се лашкат ту на ляво, ту на дясно, само че въпреки всичко те са честни опозиционери.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ