Доц. д-р Николай Цонков: Разузнаването е една от най-успешните форми за защита на националните интереси
Анализ на претендента за депутат от „ Българска социалистическа партия за България “ в 25 МИР
" Разузнаването е една от най-успешните форми и принадлежности за отбрана на националните ползи. Разузнавателните служби са основа за предпазване на държавността и поръчител за самостоятелност и суверенитет на страната. Тяхна основна задача е да добиват чрез разнообразни регламентирани или нерегламентирани начини информация, която да разрешава държавното управление да взема съответни и изпреварващи политически решения. Информационните ни служби с външна устременост, би трябвало, да са подготвени да правят и превантивни дейности, касаещи враждебни планове, за отбрана на българските ползи, в това число срещу зараждащите закани и опасности от външно-политически темперамент за естественото действие на държавните органи в България или нарушение на нейния суверенитет. В този смисъл е извънредно значимо по какъв начин действат тези служби и какво е качеството на информацията, която добиват.
През последните години разследващите служби в България не действат дейно. Все по очевидно става, че те се нуждаят от съществени промени. Наблюденията и анализите демонстрират, че през последните години, осведомителните ни служби се политизираха и изпаднаха в сериозна взаимозависимост от политически кръгове. Ето за какво са нужни промени за да се спрат тези процеси в разследващите служби. Необходимо е да се обезпечи придобиването на справедлива и скъпа информация и то не посредством „ интернет разузнаване “, а посредством възстановяване на агентурната и вербовъчната активност ; да се усъвършенства материално-техническата база и финансовите благоприятни условия. Основна задача на осведомителните служби би трябвало да бъде битката зад граница с българската мафия и корупцията на високите етажи на политическата власт.
През последните години прави усещане, че разследващите служби - работа Военно разузнаване и Държавна организация Разузнаване, влязоха повече в сравнение с е належащо в общественото пространство. А те би трябвало да работят дейно, защитавайки държавността, без особена видимост в обществото. Тези условия пораждат редица въпроси, свързани с тяхната работа. По създание те са свързани и с метода, по който се гледа на тези служби от страна на висшето държавно управление. Бих желал да очертая няколко кръга въпроси, които най-малко би трябвало да бъдат решени, с цел да си усъвършенства работата и успеваемостта на разследващите служби.
Първия проблем, който бих желал да слага, е обвързван с професионализма и компетентността на чиновниците. Този въпрос касае системата на подготовка и преподготовка на чиновниците. Важно е да се означи, че за положителните резултати на службите е значимо каква е структурата им – организационна и функционална. Бих желал да напомня, че преди години във Висшия институт на Министерство на вътрешните работи „ Симеоново “ функционираше факултет „ Държавна сигурност “, в който се извършваше подготовка и преподготовка на чиновниците. И в случай че подготовката основава основата от умения и познания, то преподготовката би трябвало да се прави от време на време за рационализиране. Например след връщане на чиновниците от задгранична работа е належащо да се минава през курс за преквалификация. Разбира се това не изключва изпращането на чиновниците на задгранични курсове за подготовка в партньорски служби, каквато процедура е имало. Днес тази процедура също съществува, само че курсовете за подготовка са прекомерно къси, което не води до мечтаните резултати.
По отношение на структурата съществуват справедливи ограничавания, свързани с мандатността и визията на държавното ръководство. Всяко българско държавно управление има лична политика. Това е проблем заради повода, че действайки по този метод всяко ново държавно управление, идвайки на власт, сменя освен висшето управление на разследващите служби, само че също по този начин се подменят ръководителите на всяко равнище, като се трансформира и структурата на службите. Това основава условия на неустановеност и демотивира чиновниците да си правят добре работата. Затова за области като сигурност и защита би трябвало да има политически консенсус, тъй като разследващите служби би трябвало да подсигуряват жизненоважните национални ползи на страната. Не инцидентно кадровия недостиг доближава над 30% в една от разследващите служби, което основава съществени усложнения в работата й.
От особена значимост е въпроса, обвързван с организационната същина на осведомителните служби и визията на държавното управление какво би трябвало да вършат. Ето за какво е належащо да се реши въпроса със съставянето на годишни задания на службите. Т.е. дилемите би трябвало да са освен политически, само че и прагматични. Това значи, че когато се сложи задачата да се събира информация за подобаващ обект, е значимо да се конкретизира задачата - каква информация и с каква цел. В този смисъл говорейки за прагматизъм при осъществяването на стратегически задания в службите е значимо да се обособят обособени посоки за активност. Разделянето и специализирането на областите на разузнаване ще усъвършенства доста активността и резултатите на осведомителните служби. Обективно и съответно на изискванията е да се намерения за преструктуриране на ДАР, като се обособят научно-техническо и икономическо разузнаване с съответни задания към тях. Ако съществуваше тази структурна самостоятелност и специализация, до момента щяхме да сме създали ваксини за българското население и да решим най-големия проблем в България, и света сега.
Говорейки за структурата и кадровото обезпечаване на службите не може да се подмине един значителен въпрос за активността на Комисията по досиетата. Използвайки тази комисия през последните 30 години бяха предадени и осветени огромна част от оперативните служащи и техните оперативни източници, в това число и зад граница. Това докара до обстановка, в която доста мъчно се притеглят хора, които да работят за страната.
На последващо място бих желал да повдигна въпроса по отношение на същностната активност на осведомителните служби. Функционирането на разследващите служби би трябвало да почива на експертна основа и последователност. Това ще обезпечава успеваемост и положителни резултати при работата и развиването им. Кадровото обезпечаване и развиване на службите се подсигурява чрез вярно ръководство на процеса по привличане, асортимент, назначение, подготовка, развиване, преподготовка на хората. В основата на този развой стои патриотизма, който би трябвало да бъде главния тласък за работа в тези служби. В момента разбора на тяхната работа приказва, че положението на службите не е положително. И тук поражда един главен проблем – за информацията, което е главната задача на службите. Както показах при започване на моето ревю осведомителните служби би трябвало да правят няколко типа активност – в това число и агентурна и вербовъчна активност. Не може да чакаме високи резултати на службите, когато главния метод за извличане на информация е интернет разузнаване и информации от партньорски служби. Всъщност по този метод до държавното управление не доближава съответна и вярна информация, тъй като е обикновено партньорските служби да манипулират и филтрират информацията, пречупвайки я през призмата на техните национални ползи. В последна сметка другарството си е другарство, само че сиренето е с пари.
Бих желал да завърша моя разбор с откъс от уважавания от мен експерт ген. Тодор Бояджиев. Той споделя, че „ Трябва да се появят водачи, които имат смелостта освен да декларират, само че и да работят по този начин, че да не плащаме с неуважение към нашите национални ползи, с цел да изпълняваме непознати национални ползи. “.
" Разузнаването е една от най-успешните форми и принадлежности за отбрана на националните ползи. Разузнавателните служби са основа за предпазване на държавността и поръчител за самостоятелност и суверенитет на страната. Тяхна основна задача е да добиват чрез разнообразни регламентирани или нерегламентирани начини информация, която да разрешава държавното управление да взема съответни и изпреварващи политически решения. Информационните ни служби с външна устременост, би трябвало, да са подготвени да правят и превантивни дейности, касаещи враждебни планове, за отбрана на българските ползи, в това число срещу зараждащите закани и опасности от външно-политически темперамент за естественото действие на държавните органи в България или нарушение на нейния суверенитет. В този смисъл е извънредно значимо по какъв начин действат тези служби и какво е качеството на информацията, която добиват.
През последните години разследващите служби в България не действат дейно. Все по очевидно става, че те се нуждаят от съществени промени. Наблюденията и анализите демонстрират, че през последните години, осведомителните ни служби се политизираха и изпаднаха в сериозна взаимозависимост от политически кръгове. Ето за какво са нужни промени за да се спрат тези процеси в разследващите служби. Необходимо е да се обезпечи придобиването на справедлива и скъпа информация и то не посредством „ интернет разузнаване “, а посредством възстановяване на агентурната и вербовъчната активност ; да се усъвършенства материално-техническата база и финансовите благоприятни условия. Основна задача на осведомителните служби би трябвало да бъде битката зад граница с българската мафия и корупцията на високите етажи на политическата власт.
През последните години прави усещане, че разследващите служби - работа Военно разузнаване и Държавна организация Разузнаване, влязоха повече в сравнение с е належащо в общественото пространство. А те би трябвало да работят дейно, защитавайки държавността, без особена видимост в обществото. Тези условия пораждат редица въпроси, свързани с тяхната работа. По създание те са свързани и с метода, по който се гледа на тези служби от страна на висшето държавно управление. Бих желал да очертая няколко кръга въпроси, които най-малко би трябвало да бъдат решени, с цел да си усъвършенства работата и успеваемостта на разследващите служби.
Първия проблем, който бих желал да слага, е обвързван с професионализма и компетентността на чиновниците. Този въпрос касае системата на подготовка и преподготовка на чиновниците. Важно е да се означи, че за положителните резултати на службите е значимо каква е структурата им – организационна и функционална. Бих желал да напомня, че преди години във Висшия институт на Министерство на вътрешните работи „ Симеоново “ функционираше факултет „ Държавна сигурност “, в който се извършваше подготовка и преподготовка на чиновниците. И в случай че подготовката основава основата от умения и познания, то преподготовката би трябвало да се прави от време на време за рационализиране. Например след връщане на чиновниците от задгранична работа е належащо да се минава през курс за преквалификация. Разбира се това не изключва изпращането на чиновниците на задгранични курсове за подготовка в партньорски служби, каквато процедура е имало. Днес тази процедура също съществува, само че курсовете за подготовка са прекомерно къси, което не води до мечтаните резултати.
По отношение на структурата съществуват справедливи ограничавания, свързани с мандатността и визията на държавното ръководство. Всяко българско държавно управление има лична политика. Това е проблем заради повода, че действайки по този метод всяко ново държавно управление, идвайки на власт, сменя освен висшето управление на разследващите служби, само че също по този начин се подменят ръководителите на всяко равнище, като се трансформира и структурата на службите. Това основава условия на неустановеност и демотивира чиновниците да си правят добре работата. Затова за области като сигурност и защита би трябвало да има политически консенсус, тъй като разследващите служби би трябвало да подсигуряват жизненоважните национални ползи на страната. Не инцидентно кадровия недостиг доближава над 30% в една от разследващите служби, което основава съществени усложнения в работата й.
От особена значимост е въпроса, обвързван с организационната същина на осведомителните служби и визията на държавното управление какво би трябвало да вършат. Ето за какво е належащо да се реши въпроса със съставянето на годишни задания на службите. Т.е. дилемите би трябвало да са освен политически, само че и прагматични. Това значи, че когато се сложи задачата да се събира информация за подобаващ обект, е значимо да се конкретизира задачата - каква информация и с каква цел. В този смисъл говорейки за прагматизъм при осъществяването на стратегически задания в службите е значимо да се обособят обособени посоки за активност. Разделянето и специализирането на областите на разузнаване ще усъвършенства доста активността и резултатите на осведомителните служби. Обективно и съответно на изискванията е да се намерения за преструктуриране на ДАР, като се обособят научно-техническо и икономическо разузнаване с съответни задания към тях. Ако съществуваше тази структурна самостоятелност и специализация, до момента щяхме да сме създали ваксини за българското население и да решим най-големия проблем в България, и света сега.
Говорейки за структурата и кадровото обезпечаване на службите не може да се подмине един значителен въпрос за активността на Комисията по досиетата. Използвайки тази комисия през последните 30 години бяха предадени и осветени огромна част от оперативните служащи и техните оперативни източници, в това число и зад граница. Това докара до обстановка, в която доста мъчно се притеглят хора, които да работят за страната.
На последващо място бих желал да повдигна въпроса по отношение на същностната активност на осведомителните служби. Функционирането на разследващите служби би трябвало да почива на експертна основа и последователност. Това ще обезпечава успеваемост и положителни резултати при работата и развиването им. Кадровото обезпечаване и развиване на службите се подсигурява чрез вярно ръководство на процеса по привличане, асортимент, назначение, подготовка, развиване, преподготовка на хората. В основата на този развой стои патриотизма, който би трябвало да бъде главния тласък за работа в тези служби. В момента разбора на тяхната работа приказва, че положението на службите не е положително. И тук поражда един главен проблем – за информацията, което е главната задача на службите. Както показах при започване на моето ревю осведомителните служби би трябвало да правят няколко типа активност – в това число и агентурна и вербовъчна активност. Не може да чакаме високи резултати на службите, когато главния метод за извличане на информация е интернет разузнаване и информации от партньорски служби. Всъщност по този метод до държавното управление не доближава съответна и вярна информация, тъй като е обикновено партньорските служби да манипулират и филтрират информацията, пречупвайки я през призмата на техните национални ползи. В последна сметка другарството си е другарство, само че сиренето е с пари.
Бих желал да завърша моя разбор с откъс от уважавания от мен експерт ген. Тодор Бояджиев. Той споделя, че „ Трябва да се появят водачи, които имат смелостта освен да декларират, само че и да работят по този начин, че да не плащаме с неуважение към нашите национални ползи, с цел да изпълняваме непознати национални ползи. “.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ