Анализ на Енчо Господинов, един от знаковите български журналисти и

Анализ на Енчо Господинов, един от знаковите български публицисти и филантропичен посланик. Работил е дълги години в тогавашния в. ”Поглед ”. В началото на 90-те години минава на работа в Международния Червен кръст, работи и пътува по доста горещи точки на света. От 1999 година е два мандата  посланик на организацията в Организация на обединените нации, след това зам.-генерален секретар  на Международния Червен кръст. Завършва кариерата си като специфичен консултант на Кристалина Георгиева, когато тя беше еврокомисар. Неговата книга " Сянката на петнистия кон " провокира огромен читателски интерес.

„ Отблясъци от синия екран след грандиозното отразяване на встъпването в служба на Доналд Тръмп

ПОВОДЪТ беше превъзходен, сюжетът също, а персонажите - неотразими. Дори по холивудските мащаби сиянието и магнетизмът на това събитие беше толкоз неустоимо и цялостно със сексапил, че човек не знаеше върху коя стратегия да се концентрира.

Аз персонално бях сред шест от многото: CNN, BBC, France 24 и нашите три съществени канала, всичките с екипи, предаващи непосредствено от Вашингтон, и с тълпи специалисти и коментатори  в студиата си. Тази лавина значително смаза като валяк естественото предпочитание на мнозина да оцелеят, до момента в който търсят метод да схванат какво в действителност става в Белия дом и на Капитолийския рид.

Трябва да се признае, че отразяването на едно сходно събитие е извънредно мъчно, цялостно с подводни камъни и в допълнение усложнено от „ странични фактори ”, като да вземем за пример публицистичната политика и съобразяването с „ формалната линия от горната страна ”. Последната не постоянно се постанова намерено и непосредствено, само че всеки екип в общи линии знае разпоредбите на играта и се пробва да плува като сред тези две Омирови скали – Сцила и Харибда. Малко вляво или 5 сантиметра вдясно – и може да ядосаш я редактора, я някой партиен военачалник, я посолството на Бурунди.

Бурунди е другарска страна и поради азбучния ред стои до нас в залата на Общото заседание на Организация на обединените нации в Ню Йорк край Ийст ривър. Това е апропо.

В баталии като тази, където дълбочината се крие под широчината на събитието, не постоянно е елементарно да уцелиш точната композиция сред съставките на крайния артикул: какъв брой информация да се даде, по кое време тъкмо, по кое време да се поръси с малко пикантни детайлности и по кое време да се сервира нещо съществено и неизбежно.

От една страна, имате невероятен персонаж като Тръмп, ексцентричен и непредсказуем политик, който предлага брутално нов кадастрален проект на света, засягащ първоначално Канада, Панама и Датско-гренландските владения. А въпреки това, имате дезориентирани фенове и домашно отгледани визионери от Шолц до фрагментите на ГЕРБ, от Стармър до ДБ-то, и от Фрау Урсула до Костадин. И всеки от тях желае да ви изясни също кой е Тръмп.

Тогава на помощ идва изящната шапка на Мелания.

Тя е като тази на остарелия каубой Клинт Ийстууд: елегантна и безконечна, вдъхваща доверие след няколко изстрела с „ Колта ” и отвличаща вниманието на публиката от деликатния и бездънен кадастрален диалог.

Като млад кореспондент в тогавашния „ ПОГЛЕД ” бях научил, че

неустоимата Ориана Фалачи се готви 6 месеца за всяко едно от фамозните си изявленията с Историята.

Така остарялата лисица Хенри Кисинджър, безконечна му памет, попадна в клопката ѝ и съжаляваше до края на живота си, че се е срещнал с нея. Защото още преди да се  здрависа с него, Ориана знаеше толкоз доста за персонажа си, колкото самият той не знаеше за себе си. От Аятолах Хомейни до Алън Дълес и от самотния Ясер Арафат до пустинния лъв Муамар Кадафи – всички бяха сполучливо оплетени в мрежата на въпросите й.

Но днешните телевизионни звезди нямат този първокласен запас от време. Особено нашите.

Беднотията не е най-хубавият съдружник на публицистиката, по този начин както икономията постоянно е майка на мизерията.

В тoва отношение колоси като CBS, NBC, BBC и даже France 24 имат преимуществото да разполагат със солидни екипи от непрекъснати репортери „ на терен ”, подкрепени с още по-солидни бюджети. 

В нашия случай нещата са по-сложни: все би трябвало да вършим повече с по-малко… Питайте сътрудниците от Националното радио…Как да не компенсираш с шапката на Мелания, когато не ти стигат сили и средства за „ кадастъра ”?

Понякога и тематиката за времето, тази натрапчива параноя на англосаксонците, може да пристигна на помощ, в случай че нямате предпочитание да говорите за явления като деликатното, само че все по-осезаемо в нашия ефир „ превръщане на палачинката “ (извинете за конотацията на израза....) у редица фамозни коментатори, асорти някогашни посланици и външно-ориентирани министри, както и елементарни селкори. Разбираемо е: по какъв начин да обясниш на драгите фенове, че на бърза ръка едни полезности от Атлантическия океан се трансферират към Тихия? Как пъстротата на дъгата от планетата LGBT+++ последователно избледнява и може дори да отпадне от учебните заведения и от армията? Как да кажеш, че мигрантите не постоянно носят икономическа полза, планувана от Мути, а основават страшни проблеми? Престъпност, бандитизъм, наркотрафик, смяна на демографско-етническо-религиозната тъкан на едно общество, което е ядосано. А може да ядосаш и Брюксел? 

Даже нещо още по-предизвикателно идва с речта на новия президент-булдозер.

Освен личната си страна той даже не загатна и положителната остаряла Англия, прародината, sort of... Нито НАТО, нито съдружниците храбри. Това не остана неусетно от нашите кореспонденти, ех-министри и амбасдадори и други студийни специалисти. Само Китай е почетен с вниманието му. Интересно за какво? Един перчемлия блогър споделя, че това май било поради паниката в Америка за бъдещето на уйгурите.

Тогава на помощ пристигна тематиката за времето. Студ е обхванал Америка. Между минус 6-10 градуса. Не по Фаренхайт, естествено, като в оня филм на Трюфо. Зъзнем всички, Путин не дава газ, имало ембарго... Но тук няма да задълбаваме. Просто обясняваме 50-60 пъти за какво Ръкополагането на президента се мести вътре в Ротондата на завет. А не по аргументи за сигурност, както сподели един специалист. Да не гръмне отново някой от покрива. Не единствено Карлсон е там... 

Както споделя моят обичан коментатор и ех-БиБиСи сътрудник Джеръми Паксман в книгата си „ АНГЛИЧАНИТЕ: портрет на един народ “, времето е най-голямата обсесия на Албион. И цитира Доктор Джонсън: „ Когато двама англичани се срещнат, първо стартират да гворят за времето “.  После се позовава  и на  Джордж Акселрод: „ В Англия не престават да приказват за времето. А в действителност на никой не му пука какво е “. И най-после Паксман обобщава саркастично, че самият началник на метеоролозите се дразнел, когато неговите хора казвали по малкия екран, че измененията във времето щели да настъпят чак след 5 дни. Той желал това да стане незабавно, другояче изпадал в меланхолия. „ Ето за какво англичаните се оплакват от метеоролозите. Дълбоко в себе си те обичат да бъдат изненадвани от времето. “

Предполагам, че в резултат на Глобализацията през днешния ден към този момент и ние сме повече англосаксонци, в сравнение с пустите клисурци и панагюрци – донски казаци от онази ария.

Навремето американският репортер-фурия Джон Рийд разказа по какъв начин съветската Октомврийска гражданска война трансформирала света за 10 дни. Ако беше жив през днешния ден Арт Бъкуалд, най-големият присмехулнк в американската публицистика след Марк Твен, евентуално щеше да напише в колонката си във „ Вашингтон пост “, че хвърляйки камък в международното тресавище, Тръмп желае да промени света с тирада от 23 минути. Това затрудни както американските коментатори, по този начин и тези от останалия към момента неизменен свят, които желаеха да обяснят по какъв начин тъкмо ще стане това. Докато те търсеха верните думи, Тръмп небрежно подписа 70-80 указа за имиграцията и защитата на южната граница, за Световната здравна организация и ролята ѝ, дружно с тази на Д-р Фаучи по време на един вирус с корона, за който към момента милиони хора не знаят на кого да имат вяра... И Парижкото съглашение за климата не беше подминато от писалката на Русия вихър. Непосилно беше да се обхване необхватната тематична палитра от кореспондентите и студийните магьосници: изключително в случаите, когато една от тях се прехвърляше от канал на канал... 

Напълно допустимо е в такива моменти някой по-разглезен от аудиторията да е споделил: ех, за какво в този момент не е тук Д-р Николай Михайлов да разяснява? Или Проф. Иво Христов? Или Любомир Кючуков? Или сътрудниците Симеон Гаспаров и Огнян Дъскарев, познаващи в елементи живота в Съединени американски щати. Или някой професор по Американска история?  Да се смени малко гледната точка?

Да „ разцъфнат 100 цветя “ в публицистиката, както в миналото споделяха китайците, в случай че леко ги перифразираме...

Апропо, историкът Джон Мийчъм сподели по американската NBC news, че Тръмп е предложил „ най-разединяващия театър в цялата американска история. “ Нещо сходно имаше и в коментара на Асошиейтед прес: „ Обикновено встъпването в служба на президента у нас символизира традициите, които сплотяват американците. Но отразяването на това събитие през днешния ден (20 януари '25) от главните ни медии подсети какво ни разделя. “

И от различен ракурс, с забавен колорит: Нора О'Донъл сподели в CBS „ невероятния за сходен случай факт какъв брой доста от присъстващите посетители скачат на крайници да приветстват Тръмп след думите му, че наследява една слаба страна... И всички видяха, че нито един от някогашните президенти не стана да ръкопляска (на Тръмп) по време на цялата му тирада. “ Може би най-силни бяха думите на консервативния коментатор на CNN Скот Дженингс, който освен оцени речта на Тръмп като „ забележителна, само че и се наслаждения на шанса да упрекна гангстерите право в лицата им, имайки поради Байдън и кликата му “. 

Не е доста блага тази оценка. Каквото му е на сърцето, това му е и на устата на коментатора. Ще отдадем дължимото на Първата корекция към Американската конституция. У нас тя е малко апокрифна като есето за Левски на Желю Желев преди повече от 30 години. Ако гледаме какво става по пътищата и по улиците у нас, сякаш сме по-привързани към Втората корекция на американската Конституция, както може би е желал да означи и някой от нашите репортери... Тя не се отнася до свободата на словото и така нататък, а разрешава да се въоръжаваме до зъби. И да се избиваме взаимно, отново като братята от Потомак до Мисисипи и от Охайо до Батън Руж.

Не знам дали президентът Тръмп ще завоюва Нобел за мир, в случай че спре касапниците в Украйна и Газа.

Но в случай че най-малко понижи вътрешноамериканските стрелкови занятия по учебни заведения и университети, ще заслужи доста повече от пътешестване до Осло... 

Церемонията беше възхитителна. Така ми споделиха и от 6-те малките екрани, които гледах в тази дълга Американска нощ. Тръмп съумя да покори доста сърца. Чух, че дори и Кирчо бил там – със или без покана. „ Единственото, което енергичният Тръмп не съумя довечера, сподели една нахакана кореспондентка от BBC – бе да целуне възхитителната си брачна половинка Мелания. Широкополата ѝ шапка му разреши да допре с устни единствено въздуха до бузата й. “

Така или другояче, Златната епоха на Америка стартира от тази нощ, увери ни персонално президентът. Не съм сигурен дали същото важи и за журналстиката... А и диалогът за Кадастъра занапред стартира.