Достатъчно е да замените Гърция с България и ще видите как историята се повтаря
Анализ на Денко Малески, представен от организация БГНЕС:
На първо място е ползата на България, а по-късно този на претендента, съобщи словенският министър председател и нов ръководител на Европейския съюз Янез Янша. Съюзите се основават, с цел да пазят ползите на своите членове, а не на претендентите за участие, съм писал и обяснявал безчет пъти. Защо и след 30-годишния опит с Гърция не сме в положение да усвоим този базисен урок? Не знаем? Знаем. Защо тогава?
Защото народът не желае да чуе тази истина, а политиците и интелектуалците не желаят да вървят против неговата воля от боязън, че ще изгубят позициите си. Докога? Докато на самия народ не му дотегне и не потърси избавление.
Още е свеж в паметта ми споменът от диалога с тогавашния заместник-секретар на Министерството на външните работи Ристо Никовски, който, имам вяра, с положителни планове се опита да ми покаже тази логичност на политическо държание. Това беше при започване на нашата самостоятелност и на разногласието с Гърция. Защо толкоз настоявате за компромис, ме попита той, акцентирайки, че някое бъдещо държавно управление може да ми потърси отговорност. Ако не се ангажираме с бързо решение посредством компромис, отговорих аз, народът ще страда. Но същият народ ще ви обеси на площада, в случай че се опитате да му помогнете посредством компромис, беше неговият коментар.„
От позиция на политическата логичност и на интереса на политиците да си запазят позицията, а в избрани обстановки и живота, Никовски беше изцяло прав. Теоретично видяно, академични професор, дилетант в политиката, какъвто бях аз, също по този начин беше изцяло прав във връзка с ползите на народа. За мое благополучие и за злощастие на народа, политическата логичност надви и президентът Глигоров смени курса, с което получи и нов министър на външните работи. Останалото е история. Спорът, който продължи 27 години, беше решен с много тежък за нас компромис.
Беше решен, защото бяха удобни интернационалните условия за участие в НАТО, когато ползите на Америка във връзка с сигурността против тези на Русия се сблъскаха на Балканите, както и заради вътрешните условия, при които водачите на две огромни партии – СДСМ и Сириза, застанаха зад нуждата от компромис. В този миг, съвсем три десетилетия по-късно, цялата партия трябваше да се обеси на площада.
И в новия спор с България е годен съветът на Ристо Никовски, отсам и бягството на македонските политици и интелектуалци да се захванат с търсенето на бързо решение. Площадът към момента чака, а заканите са още по-силни. Македонско-българският, както и македонско-гръцкият спор преди, станаха значима част от партийната политика в борбата за победа при идващите избори.
В разгара на изборите няма опрощение за младежа от ВМРО-ДПМНЕ, който насочи такива обиди към прилежащия народ, от които всички би трябвало да се срамим. Какво се случва? Върнете се малко обратно в историята на нашата самостоятелна страна и прочетете мемоари от това време. Достатъчно е да замените думата Гърция с думата България и ще видите по какъв начин историята се повтаря. Всичко е безусловно същото. Дали краят ще бъде същият? Янша кава: Да.
Денко Малески е първият министър на външните работи на самостоятелна Македония. При възникването на разногласието с Гърция Малески призоваваше обществено за бързото му разрешаване. През пролетта на 2019 година откакто написа, че сме били един народ и Гоце Делчев е българин, той бе подложен на обществен линч, напомнящ времената след 1945 г, когато всеки с друго мнение бе преследван и анатемосван. Президентът Стево Пендаровски незабавно го освободи от длъжността консултант " заради понижени бюджетни средства ". Малески е професор по интернационалните връзки в Университета в Скопие. Коментарът е оповестен в Plusinfo.mk.
Бел.ред.
Хората имат вяра, че новият парламент ще отбрани мажоритарните избори.
На първо място е ползата на България, а по-късно този на претендента, съобщи словенският министър председател и нов ръководител на Европейския съюз Янез Янша. Съюзите се основават, с цел да пазят ползите на своите членове, а не на претендентите за участие, съм писал и обяснявал безчет пъти. Защо и след 30-годишния опит с Гърция не сме в положение да усвоим този базисен урок? Не знаем? Знаем. Защо тогава?
Защото народът не желае да чуе тази истина, а политиците и интелектуалците не желаят да вървят против неговата воля от боязън, че ще изгубят позициите си. Докога? Докато на самия народ не му дотегне и не потърси избавление.
Още е свеж в паметта ми споменът от диалога с тогавашния заместник-секретар на Министерството на външните работи Ристо Никовски, който, имам вяра, с положителни планове се опита да ми покаже тази логичност на политическо държание. Това беше при започване на нашата самостоятелност и на разногласието с Гърция. Защо толкоз настоявате за компромис, ме попита той, акцентирайки, че някое бъдещо държавно управление може да ми потърси отговорност. Ако не се ангажираме с бързо решение посредством компромис, отговорих аз, народът ще страда. Но същият народ ще ви обеси на площада, в случай че се опитате да му помогнете посредством компромис, беше неговият коментар.„
От позиция на политическата логичност и на интереса на политиците да си запазят позицията, а в избрани обстановки и живота, Никовски беше изцяло прав. Теоретично видяно, академични професор, дилетант в политиката, какъвто бях аз, също по този начин беше изцяло прав във връзка с ползите на народа. За мое благополучие и за злощастие на народа, политическата логичност надви и президентът Глигоров смени курса, с което получи и нов министър на външните работи. Останалото е история. Спорът, който продължи 27 години, беше решен с много тежък за нас компромис.
Беше решен, защото бяха удобни интернационалните условия за участие в НАТО, когато ползите на Америка във връзка с сигурността против тези на Русия се сблъскаха на Балканите, както и заради вътрешните условия, при които водачите на две огромни партии – СДСМ и Сириза, застанаха зад нуждата от компромис. В този миг, съвсем три десетилетия по-късно, цялата партия трябваше да се обеси на площада.
И в новия спор с България е годен съветът на Ристо Никовски, отсам и бягството на македонските политици и интелектуалци да се захванат с търсенето на бързо решение. Площадът към момента чака, а заканите са още по-силни. Македонско-българският, както и македонско-гръцкият спор преди, станаха значима част от партийната политика в борбата за победа при идващите избори.
В разгара на изборите няма опрощение за младежа от ВМРО-ДПМНЕ, който насочи такива обиди към прилежащия народ, от които всички би трябвало да се срамим. Какво се случва? Върнете се малко обратно в историята на нашата самостоятелна страна и прочетете мемоари от това време. Достатъчно е да замените думата Гърция с думата България и ще видите по какъв начин историята се повтаря. Всичко е безусловно същото. Дали краят ще бъде същият? Янша кава: Да.
Денко Малески е първият министър на външните работи на самостоятелна Македония. При възникването на разногласието с Гърция Малески призоваваше обществено за бързото му разрешаване. През пролетта на 2019 година откакто написа, че сме били един народ и Гоце Делчев е българин, той бе подложен на обществен линч, напомнящ времената след 1945 г, когато всеки с друго мнение бе преследван и анатемосван. Президентът Стево Пендаровски незабавно го освободи от длъжността консултант " заради понижени бюджетни средства ". Малески е професор по интернационалните връзки в Университета в Скопие. Коментарът е оповестен в Plusinfo.mk.
Бел.ред.
Хората имат вяра, че новият парламент ще отбрани мажоритарните избори.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ