България и всички Балкански страни продължават да са силно зависими от вноса на енергоресурси
Анализ на Борислав Георгиев
България остава с негативен търговски баланс що се отнася до вноса на енергоносители. Според данните на профилираният уебсайт www.trademap.org вносът у нас е за над 4,5 милиарда евро през 2021 година Страната ни обаче е с максимален дял на вноса на природен газ. Причината е, че страната ни разчита напълно на външни доставки на синьо гориво и няма никакви лични находища, които да добива сега. На първо място прави усещане негативният баланс на търговията на всички страни на Балканите освен това в милиарди евро за 27 глава от митническата цена е резистентен факт. България е с минимален негативен баланс на Балканите, само че с най огромен дял на вноса на природен газ. Затова стратегическото решение за България е не просто диверсификация, а понижаване на каузи на вноса на природния газ в български доставки за ограничение на геополитически и/ или ограничаващи конкурентоспособността въздействия на небългарски фактори. Възможно решение е производството на ел. сила, където сме чист експортьор. Това е реалност в това число след приспадане на десетките милиони евро, каквато е цената на внасяните касети свежо гориво за АЕЦ „ Козлодуй “. Една стъпка би била възобновяване да вземем за пример на най-големия „ зелен батерия “ на Балканите, който даваше годишно 422 гигават часа – ПАВЕЦ Чаира. От значение е и огледалната статистика - сравнението на българските цифри на тези от нашите сътрудници и достъпността на данни във времето подсказват за съществуване на проблеми. Така да вземем за пример средногодишно, последните години България заплаща на Руската федерация по 1,2 милиарди лв., а за 2021 година близо 2,2 милиарда лв. допълнително от това което са съветските данни за вноса на съветски природен газ у нас. Тази милиардна въпросителна би трябвало да бъде деликатно проучена и изчистена. Също по този начин българските външнотърговски данни са налични след 120 дни, до момента в който за водещите стопански системи в света и/или балкански страни те са налични в границите на 30 до 45 дни. Трудно се ръководи стопанска система без своевременни данни и международна сравнимост. Друг значим въпрос са доставките на черно злато. Вносът на петрол също има основна негативна значимост, както в българско негативно салдо по този начин и още веднъж в негативната огледална годишна разлика. За последните 10 години средногодишно тя е 1,7 милиарда лв. с РФ, като 2021 година е 900 милиона лв.? Не бива да пропусне и уникална българска позиция в света с работеща с десетилетия рафинерия на загуба? Без задълбочено в допълнение изследване и изясняване на тези огледални разлики във вноса на обща стойност няколко милиарда лв. годишно, мъчно може да се чака резистентност и/или развиване на българската стопанска система. Това са международните външнотърговски данни на към септември 2022 г. При мощно отворения темперамент на българската стопанска система, тези цифри оказват помощ за избистряне на българската картина. Разбира те са съображение и за въпроси: Износ и импорт на енерго запаси Числата за българския експорт, импорт и баланс за последните пет години и последните пет месеца от 2022 и данните за съпоставяне с балканските страни са посочени в приложените таблици:
България остава с негативен търговски баланс що се отнася до вноса на енергоносители. Според данните на профилираният уебсайт www.trademap.org вносът у нас е за над 4,5 милиарда евро през 2021 година Страната ни обаче е с максимален дял на вноса на природен газ. Причината е, че страната ни разчита напълно на външни доставки на синьо гориво и няма никакви лични находища, които да добива сега. На първо място прави усещане негативният баланс на търговията на всички страни на Балканите освен това в милиарди евро за 27 глава от митническата цена е резистентен факт. България е с минимален негативен баланс на Балканите, само че с най огромен дял на вноса на природен газ. Затова стратегическото решение за България е не просто диверсификация, а понижаване на каузи на вноса на природния газ в български доставки за ограничение на геополитически и/ или ограничаващи конкурентоспособността въздействия на небългарски фактори. Възможно решение е производството на ел. сила, където сме чист експортьор. Това е реалност в това число след приспадане на десетките милиони евро, каквато е цената на внасяните касети свежо гориво за АЕЦ „ Козлодуй “. Една стъпка би била възобновяване да вземем за пример на най-големия „ зелен батерия “ на Балканите, който даваше годишно 422 гигават часа – ПАВЕЦ Чаира. От значение е и огледалната статистика - сравнението на българските цифри на тези от нашите сътрудници и достъпността на данни във времето подсказват за съществуване на проблеми. Така да вземем за пример средногодишно, последните години България заплаща на Руската федерация по 1,2 милиарди лв., а за 2021 година близо 2,2 милиарда лв. допълнително от това което са съветските данни за вноса на съветски природен газ у нас. Тази милиардна въпросителна би трябвало да бъде деликатно проучена и изчистена. Също по този начин българските външнотърговски данни са налични след 120 дни, до момента в който за водещите стопански системи в света и/или балкански страни те са налични в границите на 30 до 45 дни. Трудно се ръководи стопанска система без своевременни данни и международна сравнимост. Друг значим въпрос са доставките на черно злато. Вносът на петрол също има основна негативна значимост, както в българско негативно салдо по този начин и още веднъж в негативната огледална годишна разлика. За последните 10 години средногодишно тя е 1,7 милиарда лв. с РФ, като 2021 година е 900 милиона лв.? Не бива да пропусне и уникална българска позиция в света с работеща с десетилетия рафинерия на загуба? Без задълбочено в допълнение изследване и изясняване на тези огледални разлики във вноса на обща стойност няколко милиарда лв. годишно, мъчно може да се чака резистентност и/или развиване на българската стопанска система. Това са международните външнотърговски данни на към септември 2022 г. При мощно отворения темперамент на българската стопанска система, тези цифри оказват помощ за избистряне на българската картина. Разбира те са съображение и за въпроси: Износ и импорт на енерго запаси Числата за българския експорт, импорт и баланс за последните пет години и последните пет месеца от 2022 и данните за съпоставяне с балканските страни са посочени в приложените таблици:
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ