Ана Стал, или както е пълното й име – Ан

Ана Стал, или както е цялостното й име – Ан Луиз Жермен дьо Стал, станала известна като мадам дьо Стал, е именита писателка от френски и швейцарски генезис, представителка на демократичното течение във френския романтизъм и неприкрит конкурент на Наполеон, споделя Дир.бг.

Тя е от благороден генезис. Родена е в фамилията на банкер и министър на финансите на Луи XVI. Първият й брак е с Ерик Магнус, барон дьо Стал-Холщайн, дипломат на Швеция в Париж.

Мадам дьо Стал става известна, когато в навечерието на Френската гражданска война, основава книжовен салон в Париж, в който стартират да се събират политици, писатели и учени. Изявява се като конкурент на Наполеон и се постанова да напусне Париж. Емигрира в Швейцария. Там се среща с политика Бенжамин Констан дьо Рьобек и дружно с него подхваща голям брой пътувания из цяла Европа.
Завръща се във Франция чак след рухването на Наполеон. Мадам дьо Стал е писателка, станала известна с романите си „ Делфин “ (1802) и „ Корин “ (1807), както и на трудовете „ За въздействието на пристрастеностите върху индивидите и нациите “ (1796), „ За литературата, обсъждана във взаимоотношенията ѝ с публичните институции “ (1800), „ За Германия “ (1810) и други

Мадам дьо Стал е оповестена за една от най-влиятелните дами на 19-и век. Много интелектуалци на нейното време са на мнение, че от нея се страхувал самият Наполеон, а й се възхищавали светли мозъци като Гьоте и Пушкин.

Близка позната на мадам дьо Стал – графиня Викторина дьо Шастене е написала: „ Три велики сили се борят с Наполеон за душата на Европа – Англия, Русия и мадам дьо Стал “. Тази фраза буди същински почит към личността на баронесата, която персонално е съпоставена с две мощни страни в борба с императора.

Първата й среща с Наполеон е на 3-ти януари 1798-а година в хотел „ Халиф “ в Париж. Самата баронеса дьо Стал написва следното за усещанията си от него: „ Колкото повече следих Наполеон Бонапарт, толкоз по-тревожна ставах. Той е човек без емоции… Всичко е програмирано от един човек, и никой не може да направи даже стъпка, или да пожелае нещо без него. Не единствено свободата, само че и свободната воля наподобява изгонена от земята “.

Личността на мадам дьо Стал е същинска тайнственост. Тя остава някак в сянка на страниците на историята, а нейното въздействие върху изкуството и политиката по времето, в което е живяла, е било голямо. Отбелязват го освен близкият й другар Гьоте, само че също по този начин Байрон, както и Пушкин. Всички те се възхищават на невероятната просвета и твърдия темперамент на тази жена.

Родена е на 22-ри април 1766-а година. Майка й е от френско-швейцарски генезис – красива жена, която се омъжва с организиран брак за бащата на Ан – Жак Некер, човек с внушителна кариера във френския кралски двор. В салона на майката на Ан в Париж се събирали доста звезди. Още на 11 Ан умерено общувала с тях и набирала опит – и житейски, и политически. Ан била впечатлителна натура и майка й въвела строга дисциплинираност в образованието й, с цел да не се отклонява в незначителни неща. Така още на 16 Ан събуждала същинско удивление у зрели и опитни хора с интелектуалните си знания.

Майката на Ан била по-млада от татко й с 18 години, и въпреки да не била щастлива в брака си, уважавала брачна половинка си и му родила пет деца. И бъдещата мадам дьо Стал, също като майка си, въпреки да не била щастлива и в двата си брака, ражда две деца от тях и още едно дете от любовника си.

Била ли е феминистка? – Вероятно да, даже последна от време на време, тъй като един път написва: „ Колкото повече опознавам мъжете, толкоз повече одобрявам кучетата “.

За времето си мадам дьо Стал е една свръх еманципирана жена, която отстоява мнението си, само че зачита и мнението на другите. Написва в дневника си: „ Ако не беше зачитането на човешкото мнение, нямаше да отворя прозореца си, с цел да видя залива на Неапол за първи път, когато отидох на петстотин левги, с цел да приказвам с талантлив човек, който не бях виждала “.

Мадам дьо Стал е самостоятелен дух, който респектира будните си съвременници. Свободното и храбро изложение на мнение от една жена по такива значими политически тематики и персони като Наполеон, я прави герой с ореол в очите на мнозина.

По време на изгнанието си – сред 1803-та и 1810-а година, надалеч от Париж, мадам дьо Стал първо пътува в доста страни в Европа. Написва „ Корин “ и „ За Германия “. Сред емигрантите, които среща в чужбина, бил и някогашният боен министър на Франция – граф Луи дьо Нарбон. Между двамата избухнала същинска пристрастеност, плод на която е трудът на мадам дьо Стал „ За въздействието на пристрастеността върху щастието на хората и на народите “.

За жал, връзките сред двамата претърпяли раздор и разлъка.
Мадам дьо Стал е първата, която се осмелява да се разпалва против жестокото отношение към кралица Мария-Антоанета във Франция и издава анонимна листовка „ Refléxion sur le procès de la Reine, par une femme (1793), с която се пробвала да разсъни съчувствие към нещастната кралица.

Докато е в Швейцария, умира майката на мадам дьо Стал, и тя погребва родителката си там. В продължение на две години се грижи за татко си, към който изпитвала откровено удивление и поклонение пред неговия разум и темперамент. През 1804-та година издава отдаденото на татко й съчинение „ Vie privée de Mr. Necker “.

В Швейцария мадам дьо Стал изживява доста тъжни моменти, като гибелта на майка си, само че и доста вдъхновяващи срещи, както и едно сантиментално въодушевление – с Бенжамин Констан.

В романа си „ Делфин “ писателката разказва нерадостната орис на една високонадарена жена, встъпила в неравна борба с деспотизма на публичното мнение. Всъщност, каквато е и нейната лична орис. У Констан тя открива освен пристрастеността, само че и разбирането.

Именно, когато двамата отпътуват дружно и обитават в Германия, Ан се среща с Гьоте, Шилер, Фихте, Хумболт и Шлегел. После, до момента в който е в Италия, се среща с поета Винченцо Монти. Между двамата се разсънват нежни усеща. Запазена е преписка, която потвърждава увлечението им един по различен, макар че Ан към момента има любовни връзки с Констан.

По-късно, когато се връща в Швейцария, Ан дьо Стал кани поета да отиде при нея, само че той се оказва слабоволев и задоволително нерешителен в терзанията си да не си навлече гнева на Наполеон, и не се отзовава на поканата. Това охлажда възприятията й към него. По-късно тя претърпява огромно отчаяние и от близкия на сърцето й Бенжамин Констан. Връщайки се от Германия в Женева, научава от другари, че той имал скришен брак с Шарлота Гарденберг.

Заниманията на Ан по необятен кръг тематики от публично значение, я избавят от персоналните драми. В съчинението си „ За литературата… “ тази извънредно забавна жена изследва връзките сред религията, нравите на хората и литературното законодателство. Все тематики, които са предизвикателство към обществото.

През 1812-а година мадам дьо Стал пътува и до Русия. Възхитена е от силата на съветския народ, само че отбелязва, че Америка има първенствуваща роля в света. Съветва немците и италианците да се обединят във федерация. От Петербург се насочва към Стокхолм. Връща се в Париж едвам откакто научава, че Наполеон е заточен на Елба.
На 21-ви февруари 1817-а година, по време на банкет, проведен от основния министър на Людовик XVIII, Ан дьо Стал пада по несъобразителност и получава кръвоизлив в мозъка. Той става и причина за затруднения, които провокират гибелта й. Умира на знаменателния ден, отбелязващ началото на Великата френска гражданска война – 14-и юли. Невероятно в действителност, само че Ан дьо Стал умира в Деня на Бастилията – на 14 юли 1817-а година, единствено на 51, в разцвета на силите си.

Освен книгите и трудовете си, тази забележителна жена ни оставя свои максими, които красноречиво приказват за развития й разум.

А на сантименталната й душа е кръстена една красива, тънко многоцветна и необичаен тип роза.

Мадам дьо Стал – цитати

Умът е в разпознаването на приликата сред различаващи се неща, и на разликата сред неща, които са идентични.

Научавам живота от поетите.

Обществото развива духовитост, само че геният му се дължи на съзерцанието.

Човешкият разум постоянно напредва, само че това е прогрес в спиралата на живота.

Търсенето на истината е най-благородното занятие на човека; публикуването му е обвързване.

Геният е всъщност творчески; той носи печата на лицето, което го има.

Куражът на душата е нужен за триумфа на гения.

Човек би трябвало да избира в живота, сред скуката и страданието.

Научният прогрес прави моралния напредък необходимост; тъй като, в случай че се усили силата на индивида, инспекциите, които го възпират да злоупотребява, би трябвало да бъдат укрепени.

Ентусиазмът дава живот на невидимото и интерес към това, което няма неотложно деяние върху нашия комфорт в този свят.

Ентусиазмът значи Бог в нас.

Съвестта без подозрение е задоволителна, с цел да води и най-студения темперамент в пътя на добродетелта.

Глаасът на съвестта е толкоз внимателен, че е елементарно да се заглуши; само че също по този начин е толкоз явен, че е невероятно да бъде сбъркан.

Учтивостта е изкуството да избирате най-хубавото всред вашите мисли.

Мъжете се заблуждават от егоизма, а дамите – тъй като са слаби.

Славата може да бъде за една жена ослепителен печал на щастието.

Любовта е емблемата на вечността; това обърква всички хрумвания за времето; заличава цялата памет на началото и всичкия боязън от Края.

По въпросите на сърцето нищо не е правилно, с изключение на невероятното.

Преставаме да се обичаме, в случай че никой не ни обича.

Най-голямото благополучие е да превърнете възприятията си в деяние.

Тайната на съществуването е връзката сред нашите неточности и нашите несгоди.

Като растем в мъдрост, ние прощаваме по-свободно.

Когато унищожаваме остарял фатализъм, имаме потребност от нова добродетел.

Образованието от живота усъвършенства мислещия разум, само че покварява лекомисления.

Религиозният живот е битка, а не химн.

Молитвата е повече от медитация. В медитацията, източникът на мощ си ти самият. Когато човек се моли, той отива до източника на по-висша мощ от неговата.

Да се молим дружно, на каквито и да било езици или обред, е най-нежното приятелство на вяра и състрадание, което хората могат да сключат в този живот.

Душата е огън, който прониква лъчите си посредством всички сетива; в този огън съществува съществуването; всички наблюдения и старания на философите би трябвало да се извърнат към това Аз, което е центърът и движещата мощ на нашите усеща и хрумвания.

Не сте ли следили, че вярата нормално е най-силна у тези, чийто темперамент може да се назова най-слабият?

Божествената мъдрост, която има намерение да ни задържа известно време на земята, е направила добре да покрие с воал вероятността за бъдещия живот; тъй като, в случай че нашата панорама може ясно да разграничи противоположния бряг, кой ще остане на този плевел бряг?

За пръв път разбираме гибелта, когато тоя сложи ръката си върху някой, който обичаме.

Колко правилно е, че рано или късно, най-големите бунтовници са принудени да се поклонят под игото на нещастието!

Архитектурата е замразена музика!

Музиката съживява спомените, с цел да ги успокои.

Още от Любопитно