ВСС пред дилема – избира ли главен прокурор сега, или ще чака промени в 80 закона някога
Два основни избора – на основен прокурор и на ръководител на Върховния административен съд (ВАС), би трябвало да направи в идващите месеци Висшият правосъден съвет (ВСС). Темата, която беше замряла в очакване на решенията на Конституционния съд (КС) за измененията в главния закон и за механизма за следствие на основния прокурор, още веднъж набра скорост и нажежи страстите.
Според част от юридическата мисъл към този момент няма спънка този състав на Висш съдебен съвет, който
работи 2 година над мандата си по виновност на Народното събрание,
да открие процедурите. Ако го стори обаче, ще си навлече гнева на поддръжниците на така наречен правосъдна промяна, която беше анулирана от Конституционен съд. Тази група адвокати счита, че актуалният съвет се е компрометирал и не е редно да избира двама от шефовете в правосъдната власт. Трето юридическо мнение пък застъпва визията, че част от преходните разпореждания в конституцията не престават да работят макар решението на Конституционен съд. Причината била, че в главния закон останаха измененията, свързани със структурата и пълномощията на прокуратурата. А поради тях трябвало да се извърши смяна в устройствения закон и в още към 80 други, преброили правници. Една от преходните разпореждания в конституцията споделя, че членовете на Висш съдебен съвет се избират в период от три месеца след влизане в действие на законите, които се отнасят до използването на измененията в правосъдната власт.
Кой път ще се избере, занапред ще се види. Едно е несъмнено. Като опитни в протяжните, продължаващи часове наред диспути кадровиците няма да пропуснат да потънат в цитиране и пояснение на параграфи и алинеи.
За да се “отреже ” опцията актуалният съвет да избира основен прокурор и началник на Върховен административен съд, в четвъртък ПП-ДБ внесе предложение за промени в Закона за правосъдната власт. С тях желаеха да се забрани на съвет с изминал мандат да организира двата избора.
Идеята беше избрана от ръководителя на катедрата по конституционно право в Софийския университет проф. Пламен Киров като противоконституционна.
Той напомни решение на Конституционен съд отпреди две години, в което се споделя, че органите с изминал мандат имат същите права и отговорности като тези, които са в постоянното време.
Всъщност първи за възбрана настоя “Правосъдие за всеки ”. До тях достигнала информация, че макар че август е ваканционен месец за правосъдната власт, имало концепция да се възобнови тъкмо в този момент спряната процедурата за избор на основен прокурор.
Според клюки в юридическите среди това щяло да стане незабавно щом се разбере, че се отива още веднъж на предварителни избори. Идеята била да има титуляр на поста почти когато стартират диалозите за постоянен кабинет, излъчен от 51-ото Народно заседание.
Процедурата по желание на нов обвинител №1 беше спряна през юни предходната година поради настояването на Иван Гешев да се разгласи за неконен ad hoc прокурорът (този, който проверява главния).
В края на юли дружно с решението по делото за конституционните промени Конституционен съд се произнесе и за механизма. Становището беше, че той не трябва да е в конституцията, а в правосъдния закон и Наказателно-процесуален кодекс.
Самата процедура лишава сред 2 и 3 месеца, само че нищо не пречи съветът да я форсира. Според досегашните хронограми номинации се вършат в четири следващи съвещания, което продължава месец. Право на оферти имат най-малко трима от членовете на съответната гилдия. Тоест прокурорската гилдия предлага основен прокурор, а съдийската – двамата шефове на висшите съдилища.
После се дават още две седмици за писане на концепции и толкоз за инспекция на нравствените и професионалните качества.
До момента единственото име, което импровизирано се е спрягало за претендент, е това на служебната министърка на правораздаването Мария Павлова.
Според адвокати обаче, в случай че тя желае да се кандидатира, би трябвало да не е в новия длъжностен кабинет.
Не по-малко объркана е и обстановката към избора на ръководител на Върховен административен съд.
Процедурата към този момент трябваше да е открита,
тъй като в закона се споделя, че стартира не по-рано от шест и не по-късно от четири месеца преди края на мандата. Този на сегашния началник Георги Чолаков изтича през ноември. Забавянето пристигна поради измененията в главния закон и последвалото оборване пред Конституционен съд. Каквото и решение да вземе Висш съдебен съвет, този състав ще се запомни като направилия най-вече избори на трите върха на правосъдната власт. Първо избра Георги Чолаков за началник на Върховен административен съд, след това съвсем единомислещо (само с три гласа против) Иван Гешев за основен прокурор, по-късно гласоподава Галина Захарова да оглави Върховен касационен съд, а предходната година също много изрично махна Гешев от поста.
