Ана-Мария е родом от София. Започва да пее едва на

Ана-Мария е родом от София. Започва да пее едвам на 5 години, партнира на баба си Мира в песни и разкази, по които огромният Никола Анастасов основава спектаклите си за Шоплука. Когато е на 7 години, е видяна от Тодор Живков и в продължение на 15 години пее по протоколни събития. Пяла е пред Михаил Горбачов, Франсоа Митеран, Фидел Кастро и други хора на властта. Била е част от отбор " Филип Кутев " и " Мистерията на българските гласове ", а по-късно прави своя групировка " Фолк династия ", с която има концертни изяви по целия свят. Наскоро записа и клипира обичаната ария „ Я кажи ми, облаче ле бяло “. Пред кореспондент на Lupa.bg Ана-Мария приказва за Тодор и Людмила Живкови, националната музика, младите, сложните си моменти и бъдещите си проекти.

- Здравейте, по какъв начин решихте да запишете и клипирате песента „ Я кажи ми, облаче ле бяло “?

- Песента „ Облаче ле бяло “ извършвам на всички мои участия в чужбина и у нас. Японците я слушаха със затворени очи. Странното за мен е, че тази ария има голямо влияние върху публиката. Винаги в чужбина превеждам в обобщение текста, само че след изпяването ми, тъй като желая да се убедя в силата й, преди публиката да чуе сюжета.

Поставих си за задача да я изпея вярно, тъй като в последните години се тиражира погрешно изпяване на главната мелодия. Простичко казано изпълнителите пеят втория глас за главната мелодия. Това е немузикантско и некадърно. Нека се осведомят преди да тиражират, изключително важи за обичаните песни на толкоз генерации.

- Срещнахте ли някакви компликации по време на реализацията на видеото? Разкажете ни по-интересните моменти, сигурно е имало такива.

- Клипа заснехме в Панчарево, където се намира и къщата на Джеймс Баучър. Търсех точно тази символика. Аз плаках от самото начало, тъй като детето ми е в чужбина и мислите ми бяха отправени към него. Едната визия, с носията, ми е снимана в по- отдалечен проект точно заради подпухналите ми от рев очи.

- Защо ви назовават “малката певица на президента Тодор Живков “?

- Бях дребна и пеех непрекъснато. Някъде ме беше чул Тодор Живков и още от 5- годишна започнах да пея на всички държавни събития. Взимаха ме с автомобила му, нормално изпращаха персоналния му водач. Ушиха ми детска национална носия, дадоха ми дипломатически паспорт и пътувах и с държавния аероплан. Никой не питаше майка и баща дали са били съгласни. Аз произлизам от същински работливо и непретенциозно българско семейство, в което песента бе господарка на дома.



- Какви мемоари имате от Тато?

- Тодор Живков бе радостен и неналожителен човек. Общуваше с всички с лекост и угриженост. Той ценеше културата и стимулираше артистите, като познаваше житейските им ориси и скромните човешки потребности.

- Има ли истина в слуховете, че ви е подарил парцел?

- Моят жанр е един от старите Панчаревски родове, работлив и с доста парцел. Събитията постановат да се изземе парцела и по този начин най- околните живеехме 13 индивида или 4 фамилии в една къща. На всяко семейство по две стаи. Живков попитал това дете има ли потребност от нещо, тъй като аз нямах детство и в никакъв случай не съм имала и кукла, аз нямах време за игра. Мъкнеха ме непрекъснато нанякъде да пея. Тогава някой от екипа му споделил, че като идват да ме вземат за присъединяване, са видяли какъв брой ни е тясно. Тогава той споделил:

" Дайте место на бащата да построи къща “.

Забележете, не е споделил дайте им готово жилище, а дайте им место да строят. Това е възпитателно. Живея сред Лозенската планина и Витоша, против мен е езерото, цяла София и Стара планина.

- Имате колие, което е подарък от Людмила Живкова. По какъв мотив ви го даде и какви са спомените ви от нея?

- Людмила Живкова бе ювелирен човек, такива бяха и жестовете й, и мислите, и делата й - ненадминати. Подариха ми след присъединяване пред Брежнев колие с гривна. Колието е снимано във видеклипа за Облачето. Пак споделям, аз бях дете тогава.

- Вие сте непрекъснато на път. Заради това споделят, че специалността ви е неблагодарна. Вие в миналото съжалявали ли сте, че се занимавате с музика?

- Музиката е в мен, тя живее посредством мен и аз пребивавам посредством нея. Музиката ми даде доста и ме научи на всичко. На самообладание, на имане, на нямане, на любов, на благодарност и на доста обич. Аз съм признателна на моята музика. Само едно ми лиши - времето, в което да съм измежду обичаните си хора на общите фамилни празници.

- Кои са най-трудните ви моменти?

- Трудните ми моменти са духовните ми уроци, които ме построяват като персона. Старая се да ги одобрявам със примирение. Аз вървя непрекъснато на черква. Там със личните си мисли се усамотявам и диря себе си.



- А най-щастливите и паметни?

- Щастливите ми моменти са всеки ден. Откривам ги в слънцето, в смеха на децата, в благополучието на хората, в дребните неща, в признателността на публиката.

- Кой е вашият кумир?

- Аз съм православна християнка и кумир е моят Бог. Възхищавам се на всичко, само че той е моят барометър.

- Коя е Ана-Мария в едно изречение?

- Ана-Мария е едно мъчително сензитивно дете, кото претърпява всичко, което я заобикаля. Има един непокорен несклоняем дух към истината във всичките й аспекти. Тя в никакъв случай не гледа обратно и в случай че можеше да помогне на всеки нуждаещ се, щеше да бъде по- спокоен духът й. Тя в никакъв случай не желае първо за себе си. Идеалистка във всичко заобикалящо я.

- Трудно ли се прави национална музика в днешно време?

- Музика не се прави мъчно, когато си експерт и работиш с добър екип. Вкусът на българина се поизчисти и фолклорът още веднъж откри полагащото му се място, само че тази музика е ангажираща както за изпълнителите, по този начин и за слушателите. Тя те ангажира и възпитава на едно същинско държание, когато си в прикосновение с нея. Фолклорът има способността да извади у индивида неподозирани откровени качества, те са заложени в гените ни.

- Имате общ план с кулинаря Иван Звездев,,С манджа и ария ”. Къде и по какъв начин се намерихте?

- С Иван Звездев живеем със фамилиите си в Панчарево. Ние сме една зодия - лъв, което значи независимост. Той напусна медията, аз музикалната компания и създадохме план по моя концепция, който представяме в цялата страна и се приема превъзходно. Аз пея, той готви.

- Възпитават ли се у нас младите на обич към фолклора?

- Младите от ден на ден се обръщат към фолклора. Интересуват се от стойностните неща, които са ни съхранили като нация. Това е новото потомство, което ще избави света. Това потомство е с по- високи трептения.

- Каква баба е Ана-Мария?

- Аз съм мами Ани. Димитрий пристигна в живота ми и ме промени, направи ме по- добра. Той ми приказва на френски, аз на него на български. Чакам го с неспокойствие, той носи нашите мощни гени. България е сътворението на света, аз имам вяра в това.



- Внучето има ли музикални заложби? Искате ли да се занимава с вашата специалност?

- Аз не преобладавам в избора на никой. Давам мнението си, само че всеки самичък избира пътя си и метода си на реализация.

- Коя ария ви разказва най-добре?

- Аз написах и изпях доста песни. Във всеки един интервал от живота ми съм пяла за това, което усещам. Последната ми ария „ Сине “ пресъздаде най- добре възприятията и мислите ми в последните няколко години. Който желае да разбере изповедта на моята душа, дано чуе песните ми.

- За какво мечтаете?

- Мечтая да няма заболели хора.