7 март 1912 г. - Руал Амундсен официално съобщава, че неговата експедиция е достигнала Южния полюс
Амундсен доближава задачата си още на 14 декември 1911 година, изпреварвайки английската експедиция на Робърт Фалкон Скот с 35 дни. Той обаче съумява да разгласи достижението си чак когато доближава Хоубарт, Австралия.
Южният полюс не е била първичната цел на Амундсен. След покоряването на Северозападния проход той планува експедиция до Северния полюс. След като Северния полюс бива доближат през 1909 от Фредерик Кук, и след това от Робърт Пири, Амундсен трансформира проектите си.
_%20942x%20700.jpg )
Когато отпътува с кораба „ Фрам “, употребен по-рано от Фритьоф Нансен за превъзмогване на 85° с.ш., единствено трима души знаят за същинската цел на експедицията: Амундсен, брат му Леон и капитана на „ Фрам “ Торвалд Нилсен. Амундсен се притеснява, че Нансен ще откаже използването на „ Фрам “, а също така евентуално желае да резервира в загадка от Робърт Скот, че ще стане негов съперник в покоряването на Южния полюс.
На 14 януари 1911 експедицията доближава северния бряг на шелфовия хладилник Рос и в Китовия залив разтоварва хранителни запаси и построява базов лагер, който е наименуван „ Фрамхайм “ (Домът на Фрам). Китовият залив се намира с 96 км по-близо до Южния полюс от нос Евънс където британската експедиция, ръководена от Скот, построява своя базов лагер. Макар да има предимство с изграждане на базов лагер по-близо до Южния полюс, Амундсен би трябвало да се пребори с предизвикването да открие път през безусловно чужд терен, до момента в който Скот има намерение да употребява пътя, открит от Ърнест Шакълтън през 1908, преминаващ по ледника Биърдмор и достигащ до антарктичното плато.
Настъпващата зима Амундсен и хората му прекарват в изграждане на лагери с хранителни запаси, на 80°, 81° и 82° ю.ш., а самия преход до полюса считат да осъществят откакто стартира стопляне по време на антарктичната пролет. На 8 септември 1911 настава стопляне и Амундсен взема решение, че пролетта е почнала, след което с екип от 8 души стартира преход към Южния полюс. Скоро обаче температурите падат внезапно до под -50°С. На 12 септември вземат решение да доближат до лагера на 80° ю.ш., да оставят носените хранителни запаси, след което всички да се завърнат назад в базовия лагер и да изчакат по-добро време. На 15 септември експедицията доближава лагера на 80° ю.ш. и след оставянето на провизиите последва оптимално бързо евакуиране към базовия лагер.
На 19 октомври стартира още един взлом, в който вземат участие единствено петима души. Взимат 4 шейни с 52 кучета. На 23 октомври стигнат до лагера с хранителни запаси на 80° ю.ш., и на 3 ноември – лагера на 82° ю.ш. На 15 ноември стигат до 85° ю.ш. и стопират да починат за един ден. Намират се в основата на трансантарктическата планинска верига. Изкачването към антарктичното плато стартира на 17 ноември и продължава 4 дни. На 21 ноември експедицията стига до полярното плато където 24 от кучетата са заклани, костите са дадени на останалите кучета за храна, а хората изяждат част от кучешкото месо, като складират остатъка за връщането си. Времето е бурно и групата престоява 3 дни в очакване на усъвършенстване, само че най-после се отхвърлят да чакат повече и на 25 ноември не престават прехода. Бурното време затруднява мощно напредването. Стигат 87° ю.ш. на 4 декември. На 7 декември стигат до 88° 23` ю.ш., което е най-южната широчина, достигана до този миг. Намират се на 180 км от Южния полюс.
На 14 декември 1911 петимата дружно с впряг от 16 кучета, стигат до Южния полюс. Там те оставят дребна палатка и писмо, в което разказват достижението си ако не съумеят да се приберат до Фрамхайм. Амундсен изпреварва с цялостен месец британската експедиция на Робърт Скот, който намира гибелта си по противоположния път на 11 благи от избавителния лагер с хранителни запаси. След покоряването на Южния полюс Амундсен е посрещнат в родината си триумфално.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 161 година — Римският император Антонин Пий умира и е завещан по едно и също време от Марк Аврелий и Луций Вер, което е казус до този миг в Римската империя.
• 321 година — Император Константин I Велики издава указ че денят на Sol Invictus (неделя) е ден за отмора в Империята.
• 1530 година — Папата отхвърля да узакони развода на британския крал Хенри VIII с Катерина Арагонска и да признае брака му с Ан Болейн, което става фиктивен мотив за основаването на англиканската черква.
• 1798 година — Френската войска влиза в Рим.
• 1814 година — В борбата при Краон армията на Наполеон Бонапарт побеждава съветските и пруските военни сили.
• 1876 година — Александър Бел получава патент за откритие, което той назовава телефон.
• 1918 година — Първа международна война: Финландия влиза в съюз с Германия.
• 1936 година — Германия нарушава Локарнския пакт и Версайския контракт, като окупира отначало демитализираната Рейнска област.
• 1945 година — Втората международна война: Американски армейски елементи овладяват моста над река Рейн, с което се форсира настъплението против Берлин.
• 1947 година — Възстановени са дипломатическите връзки сред България и Австрия.
• 1950 година — Студената война: Съюз на съветските социалистически републики прави изказване, в което отхвърля, че Клаус Фукс е работил като руски разузнавач.
• 1965 година — За първи път в Канада в римокатолически църкви са осъществени богослужения на британски език.
• 1966 година — Президентът на Франция Шарл де Гол афишира желанието на страната да напусне НАТО.
• 1980 година — Маргьорит Юрсенар е първата жена определена за член на Френската академия.
• 1983 година — Направен e опит за похищение на аероплан (полет № LZ-013) от БГА Балкан (София — Варна).
• 1987 година — Майк Тайсън прегазва Джейм " Костотрошача " Смит за международната купа в тежка категория.
• 1989 година — Иран скъсва дипломатически връзки с Англия във връзка на издадените в кралството Сатанински строфи на Салман Рушди.
• 1996 година — Формиран е първият демократично определен палестински парламент.
• 2002 година — Открити са Деветите зимни параолимпийски игри в Солт Лейк Сити.
• 2009 година — Изстрелян е галактическият телескоп Кеплер, планиран да открива земеподобни планети в орбита на други звезди.
Родени
• 148 година — Ания Луцила, римска принцеса († 182 г.)
• 189 година — Публий Септимий Гета, римски император († 211 г.)
• 1693 година — Климент XIII, италиански папа († 1769 г.)
• 1765 година — Жозеф Ниепс, френски откривател († 1833 г.)
• 1785 година — Алесандро Манцони, италиански публицист († 1873 г.)
• 1792 година — Джон Хершел, британски математик и астроном († 1871 г.)
• 1802 година — Едуин Ландсир, английски художник († 1873 г.)
• 1820 година — Александър Дрентелн, съветски офицер († 1888 г.)
• 1829 година — Едуард Фогел, немски странник и откривател († 1856 г.)
• 1850 година — Томаш Масарик, първи президент на Чехословакия († 1937 г.)
• 1855 година — Карл декор Щейнен, немски етнолог, странник и откривател († 1929г.)
• 1857 година — Юлиус Вагнер-Яурег, австрийски доктор, Нобелов лауреат († 1940 г.)
• 1862 година — Лукан Хашнов, български инженер († 1917 г.)
• 1864 година — Александър Радев, български политик († 1911 г.)
• 1872 година — Пийт Мондриан, холандски художник († 1944 г.)
• 1875 година — Морис Равел, френски композитор († 1937 г.)
• 1878 година — Борис Кустодиев, съветски художник († 1927 г.)
• 1893 година — Райко Алексиев, български журналист († 1944 г.)
• 1902 година — Хайнц Рюман, немски артист († 1994 г.)
• 1902 година — Ханс Щубе, немски растениевъд († 1989 г.)
• 1904 година — Райнхард Хайдрих, обергрупенфюрер в нацистка Германия († 1942 г.)
• 1908 година — Ана Маняни, италианска актриса († 1973 г.)
• 1924 година — Кобо Абе, японски публицист († 1993 г.)
• 1926 година — Ернст Оцвирк, австрийски футболист († 1980 г.)
• 1930 година — Стенли Милър, американски химик († 2007 г.)
• 1931 година — Жени Божинова, българска актриса
• 1937 година — Георги Трингов, български шахматист († 2000 г.)
• 1938 година — Албер Фер, френски физик, Нобелов лауреат през 2007
• 1938 година — Дейвид Балтимор, американски физиолог, Нобелов лауреат през 1975 година
• 1940 година — Дениъл Траванти, американски артист
• 1940 година — Руди Дучке, немски студентски водач († 1979 г.)
• 1942 година — Майкъл Айснър, американски шеф на Уолт Дисни
• 1943 година — Симеон Хаджикосев, български книжовен критик
• 1945 година — Джон Хърд, американски артист
• 1946 година — Вера Деянова, български книжовен преводач
• 1947 година — Валтер Рьорл, немски играч
• 1955 година — Ал-Уалид бин Талал, саудитски принц
• 1959 година — Владимир Талески, артист и политик от Република Македония
• 1960 година — Иван Лендъл, чешки тенисист
• 1964 година — Брет Ийстън Елис, американски публицист
• 1965 година — Камеран Даддо, австралийски актьор
• 1975 година — Любомира Бачева, българска тенисистка
• 1978 година — Азис, български чалга артист
• 1978 година — Елена Емануилова, българска писателка
• 1979 година — Деси Слава, българска певица
• 1987 година — Хатем Бен Арфа, френски футболист
Починали
• 322 година пр.н.е. — Аристотел, древногръцки мъдрец (* 384 пр.н.е.)
• 161 година — Антонин Пий, римски император (* 86 г.)
• 1274 година — Тома Аквински, духовник доминиканец, мъдрец и теолог (* 1225 г.)
• 1724 година — Инокентий XIII, римски папа (* 1655 г.)
• 1802 година — Клотилд Френска, френска принцеса, кралица на Сардиния (* 1759 г.)
• 1875 година — Джон Едуард Грей, английски зоолог (* 1800 г.)
• 1891 година — Франц Миклошич, словенски славист (* 1813 г.)
• 1895 година — Александър Ган, съветски офицер (* 1809 г.)
• 1903 година — Тодор Станчев, български драматург
• 1931 година — Аксели Гален-Калела, финландски художник (* 1865 г.)
• 1932 година — Аристид Бриан, министър-председател на Франция, Нобелов лауреатпрез 1926 година (* 1862 г.)
• 1932 година — Петрана Обретенова, българска революционерка (*?)
• 1945 година — Албрехт Пенк, немски географ (* 1858 г.)
• 1952 година — Парамаханса Йогананда, индийски гуру (* 1893 г.)
• 1954 година — Ото Дилс, немски химик, Нобелов лауреат през 1950 година (* 1876 г.)
• 1955 година — Георги Бончев, български геолог (* 1866 г.)
• 1956 година — Петко Атанасов, български трагичен артист и режисьор (* 1889 г.)
• 1967 година — Дора Метева, българска поетеса и преводач (* 1894 г.)
• 1971 година — Кирил, български патриарх (* 1901 г.)
• 1985 година — Аркадий Фидлер, полски публицист и странник (* 1894 г.)
• 1985 година — Робърт Уиншип Удръф, предприемач и човеколюбец (* 1889 г.)
• 1997 година — Едуард Милс Пърсел, американски физик, Нобелов лауреат през 1952 година (* 1912 г.)
• 1999 година — Стенли Кубрик, американски сценарист и режисьор (* 1928 г.)
• 2002 година — Цвятко Анев, български военачалник (* 1911 г.)
• 2003 година — Илия Павлов, български предприемач, създател на „ Мултигруп “ (* 1960 г.)
• 2005 година — Иван Пръмов, български политик (* 1921 г.)
• 2006 година — Али Фарка Туре, малийски музикант (* 1939 г.)
Празници
• Албания — Ден на учителя
• Италия — Празник на град Аквино
Източник: Wikipedia
Obekti.bg
Южният полюс не е била първичната цел на Амундсен. След покоряването на Северозападния проход той планува експедиция до Северния полюс. След като Северния полюс бива доближат през 1909 от Фредерик Кук, и след това от Робърт Пири, Амундсен трансформира проектите си.
Когато отпътува с кораба „ Фрам “, употребен по-рано от Фритьоф Нансен за превъзмогване на 85° с.ш., единствено трима души знаят за същинската цел на експедицията: Амундсен, брат му Леон и капитана на „ Фрам “ Торвалд Нилсен. Амундсен се притеснява, че Нансен ще откаже използването на „ Фрам “, а също така евентуално желае да резервира в загадка от Робърт Скот, че ще стане негов съперник в покоряването на Южния полюс.
На 14 януари 1911 експедицията доближава северния бряг на шелфовия хладилник Рос и в Китовия залив разтоварва хранителни запаси и построява базов лагер, който е наименуван „ Фрамхайм “ (Домът на Фрам). Китовият залив се намира с 96 км по-близо до Южния полюс от нос Евънс където британската експедиция, ръководена от Скот, построява своя базов лагер. Макар да има предимство с изграждане на базов лагер по-близо до Южния полюс, Амундсен би трябвало да се пребори с предизвикването да открие път през безусловно чужд терен, до момента в който Скот има намерение да употребява пътя, открит от Ърнест Шакълтън през 1908, преминаващ по ледника Биърдмор и достигащ до антарктичното плато.
Настъпващата зима Амундсен и хората му прекарват в изграждане на лагери с хранителни запаси, на 80°, 81° и 82° ю.ш., а самия преход до полюса считат да осъществят откакто стартира стопляне по време на антарктичната пролет. На 8 септември 1911 настава стопляне и Амундсен взема решение, че пролетта е почнала, след което с екип от 8 души стартира преход към Южния полюс. Скоро обаче температурите падат внезапно до под -50°С. На 12 септември вземат решение да доближат до лагера на 80° ю.ш., да оставят носените хранителни запаси, след което всички да се завърнат назад в базовия лагер и да изчакат по-добро време. На 15 септември експедицията доближава лагера на 80° ю.ш. и след оставянето на провизиите последва оптимално бързо евакуиране към базовия лагер.
На 19 октомври стартира още един взлом, в който вземат участие единствено петима души. Взимат 4 шейни с 52 кучета. На 23 октомври стигнат до лагера с хранителни запаси на 80° ю.ш., и на 3 ноември – лагера на 82° ю.ш. На 15 ноември стигат до 85° ю.ш. и стопират да починат за един ден. Намират се в основата на трансантарктическата планинска верига. Изкачването към антарктичното плато стартира на 17 ноември и продължава 4 дни. На 21 ноември експедицията стига до полярното плато където 24 от кучетата са заклани, костите са дадени на останалите кучета за храна, а хората изяждат част от кучешкото месо, като складират остатъка за връщането си. Времето е бурно и групата престоява 3 дни в очакване на усъвършенстване, само че най-после се отхвърлят да чакат повече и на 25 ноември не престават прехода. Бурното време затруднява мощно напредването. Стигат 87° ю.ш. на 4 декември. На 7 декември стигат до 88° 23` ю.ш., което е най-южната широчина, достигана до този миг. Намират се на 180 км от Южния полюс.
На 14 декември 1911 петимата дружно с впряг от 16 кучета, стигат до Южния полюс. Там те оставят дребна палатка и писмо, в което разказват достижението си ако не съумеят да се приберат до Фрамхайм. Амундсен изпреварва с цялостен месец британската експедиция на Робърт Скот, който намира гибелта си по противоположния път на 11 благи от избавителния лагер с хранителни запаси. След покоряването на Южния полюс Амундсен е посрещнат в родината си триумфално.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 161 година — Римският император Антонин Пий умира и е завещан по едно и също време от Марк Аврелий и Луций Вер, което е казус до този миг в Римската империя.
• 321 година — Император Константин I Велики издава указ че денят на Sol Invictus (неделя) е ден за отмора в Империята.
• 1530 година — Папата отхвърля да узакони развода на британския крал Хенри VIII с Катерина Арагонска и да признае брака му с Ан Болейн, което става фиктивен мотив за основаването на англиканската черква.
• 1798 година — Френската войска влиза в Рим.
• 1814 година — В борбата при Краон армията на Наполеон Бонапарт побеждава съветските и пруските военни сили.
• 1876 година — Александър Бел получава патент за откритие, което той назовава телефон.
• 1918 година — Първа международна война: Финландия влиза в съюз с Германия.
• 1936 година — Германия нарушава Локарнския пакт и Версайския контракт, като окупира отначало демитализираната Рейнска област.
• 1945 година — Втората международна война: Американски армейски елементи овладяват моста над река Рейн, с което се форсира настъплението против Берлин.
• 1947 година — Възстановени са дипломатическите връзки сред България и Австрия.
• 1950 година — Студената война: Съюз на съветските социалистически републики прави изказване, в което отхвърля, че Клаус Фукс е работил като руски разузнавач.
• 1965 година — За първи път в Канада в римокатолически църкви са осъществени богослужения на британски език.
• 1966 година — Президентът на Франция Шарл де Гол афишира желанието на страната да напусне НАТО.
• 1980 година — Маргьорит Юрсенар е първата жена определена за член на Френската академия.
• 1983 година — Направен e опит за похищение на аероплан (полет № LZ-013) от БГА Балкан (София — Варна).
• 1987 година — Майк Тайсън прегазва Джейм " Костотрошача " Смит за международната купа в тежка категория.
• 1989 година — Иран скъсва дипломатически връзки с Англия във връзка на издадените в кралството Сатанински строфи на Салман Рушди.
• 1996 година — Формиран е първият демократично определен палестински парламент.
• 2002 година — Открити са Деветите зимни параолимпийски игри в Солт Лейк Сити.
• 2009 година — Изстрелян е галактическият телескоп Кеплер, планиран да открива земеподобни планети в орбита на други звезди.
Родени
• 148 година — Ания Луцила, римска принцеса († 182 г.)
• 189 година — Публий Септимий Гета, римски император († 211 г.)
• 1693 година — Климент XIII, италиански папа († 1769 г.)
• 1765 година — Жозеф Ниепс, френски откривател († 1833 г.)
• 1785 година — Алесандро Манцони, италиански публицист († 1873 г.)
• 1792 година — Джон Хершел, британски математик и астроном († 1871 г.)
• 1802 година — Едуин Ландсир, английски художник († 1873 г.)
• 1820 година — Александър Дрентелн, съветски офицер († 1888 г.)
• 1829 година — Едуард Фогел, немски странник и откривател († 1856 г.)
• 1850 година — Томаш Масарик, първи президент на Чехословакия († 1937 г.)
• 1855 година — Карл декор Щейнен, немски етнолог, странник и откривател († 1929г.)
• 1857 година — Юлиус Вагнер-Яурег, австрийски доктор, Нобелов лауреат († 1940 г.)
• 1862 година — Лукан Хашнов, български инженер († 1917 г.)
• 1864 година — Александър Радев, български политик († 1911 г.)
• 1872 година — Пийт Мондриан, холандски художник († 1944 г.)
• 1875 година — Морис Равел, френски композитор († 1937 г.)
• 1878 година — Борис Кустодиев, съветски художник († 1927 г.)
• 1893 година — Райко Алексиев, български журналист († 1944 г.)
• 1902 година — Хайнц Рюман, немски артист († 1994 г.)
• 1902 година — Ханс Щубе, немски растениевъд († 1989 г.)
• 1904 година — Райнхард Хайдрих, обергрупенфюрер в нацистка Германия († 1942 г.)
• 1908 година — Ана Маняни, италианска актриса († 1973 г.)
• 1924 година — Кобо Абе, японски публицист († 1993 г.)
• 1926 година — Ернст Оцвирк, австрийски футболист († 1980 г.)
• 1930 година — Стенли Милър, американски химик († 2007 г.)
• 1931 година — Жени Божинова, българска актриса
• 1937 година — Георги Трингов, български шахматист († 2000 г.)
• 1938 година — Албер Фер, френски физик, Нобелов лауреат през 2007
• 1938 година — Дейвид Балтимор, американски физиолог, Нобелов лауреат през 1975 година
• 1940 година — Дениъл Траванти, американски артист
• 1940 година — Руди Дучке, немски студентски водач († 1979 г.)
• 1942 година — Майкъл Айснър, американски шеф на Уолт Дисни
• 1943 година — Симеон Хаджикосев, български книжовен критик
• 1945 година — Джон Хърд, американски артист
• 1946 година — Вера Деянова, български книжовен преводач
• 1947 година — Валтер Рьорл, немски играч
• 1955 година — Ал-Уалид бин Талал, саудитски принц
• 1959 година — Владимир Талески, артист и политик от Република Македония
• 1960 година — Иван Лендъл, чешки тенисист
• 1964 година — Брет Ийстън Елис, американски публицист
• 1965 година — Камеран Даддо, австралийски актьор
• 1975 година — Любомира Бачева, българска тенисистка
• 1978 година — Азис, български чалга артист
• 1978 година — Елена Емануилова, българска писателка
• 1979 година — Деси Слава, българска певица
• 1987 година — Хатем Бен Арфа, френски футболист
Починали
• 322 година пр.н.е. — Аристотел, древногръцки мъдрец (* 384 пр.н.е.)
• 161 година — Антонин Пий, римски император (* 86 г.)
• 1274 година — Тома Аквински, духовник доминиканец, мъдрец и теолог (* 1225 г.)
• 1724 година — Инокентий XIII, римски папа (* 1655 г.)
• 1802 година — Клотилд Френска, френска принцеса, кралица на Сардиния (* 1759 г.)
• 1875 година — Джон Едуард Грей, английски зоолог (* 1800 г.)
• 1891 година — Франц Миклошич, словенски славист (* 1813 г.)
• 1895 година — Александър Ган, съветски офицер (* 1809 г.)
• 1903 година — Тодор Станчев, български драматург
• 1931 година — Аксели Гален-Калела, финландски художник (* 1865 г.)
• 1932 година — Аристид Бриан, министър-председател на Франция, Нобелов лауреатпрез 1926 година (* 1862 г.)
• 1932 година — Петрана Обретенова, българска революционерка (*?)
• 1945 година — Албрехт Пенк, немски географ (* 1858 г.)
• 1952 година — Парамаханса Йогананда, индийски гуру (* 1893 г.)
• 1954 година — Ото Дилс, немски химик, Нобелов лауреат през 1950 година (* 1876 г.)
• 1955 година — Георги Бончев, български геолог (* 1866 г.)
• 1956 година — Петко Атанасов, български трагичен артист и режисьор (* 1889 г.)
• 1967 година — Дора Метева, българска поетеса и преводач (* 1894 г.)
• 1971 година — Кирил, български патриарх (* 1901 г.)
• 1985 година — Аркадий Фидлер, полски публицист и странник (* 1894 г.)
• 1985 година — Робърт Уиншип Удръф, предприемач и човеколюбец (* 1889 г.)
• 1997 година — Едуард Милс Пърсел, американски физик, Нобелов лауреат през 1952 година (* 1912 г.)
• 1999 година — Стенли Кубрик, американски сценарист и режисьор (* 1928 г.)
• 2002 година — Цвятко Анев, български военачалник (* 1911 г.)
• 2003 година — Илия Павлов, български предприемач, създател на „ Мултигруп “ (* 1960 г.)
• 2005 година — Иван Пръмов, български политик (* 1921 г.)
• 2006 година — Али Фарка Туре, малийски музикант (* 1939 г.)
Празници
• Албания — Ден на учителя
• Италия — Празник на град Аквино
Източник: Wikipedia
Obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ