Амортисьорите за кола са отговорни за комфорта при пътуване и не само …
Амортисьорите са устройствата, които понасят ударите върху купето при попадане на автомобила на неравности и дупки по пътя. Те погасяват отвесните съмнения на окачването и обезпечават оптимално сцепление на гумите с пътя. От тях значително зависи комфорта и сигурността на пътешестване и управляемостта на автомобила.
Затова във верига магазини за Avto.BIM.BG. обръщаме огромно внимание на качеството на предлаганите амортисьори и техния генезис. В асортимента ни са амортисьори на водещи производители за множеството марки и модели коли. За наличия, цени и всяка друга информация може да посетите нашия уебсайт: www.avto.bim.bg, където може да поръчате онлайн нужното. А консултация може да получите в магазините ни или по телефона, с цел да изберете подобаващите авточасти за вашия автомобил.
Повечето модерни амортисьори са хидравлични или пневматични. Тези устройства се задействат към 1200 пъти на километър, с цел да стабилизират транспортното средство и да основат добър контакт сред пътя и гумите.
Без тях, пружините ще се свиват и уголемяват непрестанно, до момента в който силата се разсее, а купето ще подскача без опция да се овладее ръководството.
Кога пораждат амортисьорите?
Първите коли са били с опростена структура на окачването, която не се е различавала доста от тази на каретите. Развивали са дребна скорост и някак са успявали да се задържат на пътя при всички неравности.
Със основаването на първия сериен автомобил с бензинов мотор от Карл Бенц през 1886 година поражда и въпросът за окачването му. Конструкторите го слагат на дневен ред след 1900 година, когато има към този момент задоволително създадени коли.
Първоначално са употребявани листови пружини или по този начин наречените ресьори, при които пружините затихвали с помощта на триенето сред обособените листове, което не било дейно и се влияело от външни фактори.
В края на 1900 година стартират да се инсталират механични амортисьори с фрикционни дискове. При които за комфорт при пътешестване няма по какъв начин да се приказва, само че се овладяват придвижванията на пружините.
Французинът Морис Худейл патентова през 1907 година амортисьори с хидравлична течност. Неговото откритие намира приложение в A Ford от 1927 година.
Едни от най-рано пуснатите в произвеждане хидравлични амортисьори са Telesco, показани на ревюто в Олимпия през 1912 година. Те са произвеждане на Polyrhoe Carburettors Ltd и съдържат пружина в телескопичния модул, масло и вътрешен клапан.
Компанията Gabriel Suspension пуска серийно хидравлични амортисьори през 1918 година. Те стават общоприетоо съоръжение за колите от 30-те години на предишния век.
Тогава е основан и първият Mercedes-Benz 170 с изцяло промишлено окачване на въртяща ос и по този начин се ражда комфортът и сигурността в колите.
В основата си тези хидравлични устройства са задействани от лостове, които отговаряли за преместването на две бутала, които създавали налягане в хидравликата и по този начин гасели съмненията.
Още през 40-те години на предишния век лостовите хидравлични амортисьори са изместени от телескопичните. Тяхното разпространяване се определяло от по-простата и евтина структура и от обстоятелството, че те се разполагали без проблем навътре в винтовите пружини.
Първият автомобил с телескопични амортисьори е Lambda от 1922 година на италианската компания Lancia, а серийното им произвеждане стартира към 1932 година.
По същото време Ърл Макферсън проектира първото окачване Макферсън с по-здрава версия на телескопичен амортисьор за General Motors. През 1948 година Ford стартира всеобщо да оборудва колите си с окачване Макферсън.
В идващите години с изключение на двутръбни, се основават и еднотръбни, които по-малко прегряват и работят по-добре при неравности по пътя. Mercedes Benz първи конфигурира такива като общоприетоо съоръжение в колите през 1957 година. Те са създадени от BILSTEIN и са показани за пръв път през 1954 година.
През 60-те години стартира потреблението на регулируеми амортисьори, при които се променя височината и твърдостта на окачването. Отначало те се контролират ръчно от лидера, по-късно отдалечено, а в следствие електронно.
В основата на електронното ръководство на амортисьорите е основаването на кухи цилиндрични втулки с маслени канали, които заменят употребяваните дотогава гъвкави дискове или подложки. Тези втулки могат да се употребяват както при еднотръбните, по този начин и при двутръбните модели и разрешават тъкмо и предвидимо ръководство. Патентовани са от Multimatic през 2010 година.
През годините се създават и други типове амортисьори, където вискозитета на маслото се трансформира от електрическо поле, електромагнити и така нататък.
Какви са актуалните амортисьори за коли?
Според местоположението си:
В автомобила са: предни и задни. Освен, че за всяка марка и модел те са разнообразни, то и за съответен автомобил предните и задни амортисьори се разграничават, както и окачването им. Когато се постанова промяна на амортисьори, постоянно се сменят и двата на една ос – двата предни или двата задни и наложително би трябвало да са идентични по тип.
Според структурата са:
Двутръбни амортисьори
- Хидравлични или маслени амортисьори, които се състоят от два цилиндъра.
- Вътрешният цилиндър е цялостен с масло и оборудван с бутало, което се движи, а външният цилиндър събира изтласканото масло.
- Двутръбни газови амортисьори, при които структурата е същата, само че външният цилиндър се цялостни с азот под ниско налягане. Така се заобикаля разпенването на маслото и прегряването. Този тип е необятно употребен в актуалните коли.
- PSD амортисьори са вариация на двутръбните газови. Разликата е в добавените канали към тръбата под налягане. Тези канали разрешават свободно придвижване на буталото в междинния диапазон (зона на комфорт) и доста по-трудно придвижване в краищата на цилиндъра (зона на контрол). Това дава на лидера по-добър надзор при неравни пътища.
- ASD (Затихване сензитивно към ускорението) амортисьори могат да реагират освен на неравни пътища, само че и на обособени неравности по пътя. Това се реализира с смяна на компресионния клапан. С тази структура се взема решение въпроса „ комфорт против надзор “, а също се заобикаля наклоняването на автомобила при прекъсване и завои. Въпреки безспорните си качества те се оферират от стеснен брой производители и се употребяват единствено за следпродажбено съоръжение.
Еднотръбни амортисьори
Състоят се от един цилиндър с две бутала. Цилиндърът е цялостен с масло и азотен газ, който е под високо налягане. Охлаждат се по-бързо и могат да се инсталират под всевъзможен ъгъл.
Адаптивни амортисьори
Те са част от адаптивните окачвания и реагират бързо на изменението на пътното покритие. Наричани са още дейни амортисьори и са:
- С магнитна реологична течност. Те се употребяват в Cadillac и Chevrolet, известни като Magne Ride и Audi – Magnetic Ride. Устройствата са напълнени със специфична течност, която трансформира вискозитета си от електромагнитното поле. С повишение на вискозитета се покачва и съпротивлението на течността, преминаваща през клапана, което води до по-твърдо окачване.
- С електромагнитен клапан се употребяват в адаптивните окачвания на Volkswagen (DDC), Mercedes-Benz (ADS), Toyota (AVS), Opel (CDS), BMW (EDC) и други. Твърдостта им се трансформира според сечението на отвора на електромагнитения клапан, който се управлява от електронния блок за ръководство.
Автомобилните амортисьори са съществени детайли от окачването. При високите скорости на придвижване те играят значима роля за управляемостта и сигурността на всяко транспортно средство. Затова би трябвало да са качествени, надеждни и постоянно изправни.
(в материала има продуктово позициониране)
Затова във верига магазини за Avto.BIM.BG. обръщаме огромно внимание на качеството на предлаганите амортисьори и техния генезис. В асортимента ни са амортисьори на водещи производители за множеството марки и модели коли. За наличия, цени и всяка друга информация може да посетите нашия уебсайт: www.avto.bim.bg, където може да поръчате онлайн нужното. А консултация може да получите в магазините ни или по телефона, с цел да изберете подобаващите авточасти за вашия автомобил.
Повечето модерни амортисьори са хидравлични или пневматични. Тези устройства се задействат към 1200 пъти на километър, с цел да стабилизират транспортното средство и да основат добър контакт сред пътя и гумите.
Без тях, пружините ще се свиват и уголемяват непрестанно, до момента в който силата се разсее, а купето ще подскача без опция да се овладее ръководството.
Кога пораждат амортисьорите?
Първите коли са били с опростена структура на окачването, която не се е различавала доста от тази на каретите. Развивали са дребна скорост и някак са успявали да се задържат на пътя при всички неравности.
Със основаването на първия сериен автомобил с бензинов мотор от Карл Бенц през 1886 година поражда и въпросът за окачването му. Конструкторите го слагат на дневен ред след 1900 година, когато има към този момент задоволително създадени коли.
Първоначално са употребявани листови пружини или по този начин наречените ресьори, при които пружините затихвали с помощта на триенето сред обособените листове, което не било дейно и се влияело от външни фактори.
В края на 1900 година стартират да се инсталират механични амортисьори с фрикционни дискове. При които за комфорт при пътешестване няма по какъв начин да се приказва, само че се овладяват придвижванията на пружините.
Французинът Морис Худейл патентова през 1907 година амортисьори с хидравлична течност. Неговото откритие намира приложение в A Ford от 1927 година.
Едни от най-рано пуснатите в произвеждане хидравлични амортисьори са Telesco, показани на ревюто в Олимпия през 1912 година. Те са произвеждане на Polyrhoe Carburettors Ltd и съдържат пружина в телескопичния модул, масло и вътрешен клапан.
Компанията Gabriel Suspension пуска серийно хидравлични амортисьори през 1918 година. Те стават общоприетоо съоръжение за колите от 30-те години на предишния век.
Тогава е основан и първият Mercedes-Benz 170 с изцяло промишлено окачване на въртяща ос и по този начин се ражда комфортът и сигурността в колите.
В основата си тези хидравлични устройства са задействани от лостове, които отговаряли за преместването на две бутала, които създавали налягане в хидравликата и по този начин гасели съмненията.
Още през 40-те години на предишния век лостовите хидравлични амортисьори са изместени от телескопичните. Тяхното разпространяване се определяло от по-простата и евтина структура и от обстоятелството, че те се разполагали без проблем навътре в винтовите пружини.
Първият автомобил с телескопични амортисьори е Lambda от 1922 година на италианската компания Lancia, а серийното им произвеждане стартира към 1932 година.
По същото време Ърл Макферсън проектира първото окачване Макферсън с по-здрава версия на телескопичен амортисьор за General Motors. През 1948 година Ford стартира всеобщо да оборудва колите си с окачване Макферсън.
В идващите години с изключение на двутръбни, се основават и еднотръбни, които по-малко прегряват и работят по-добре при неравности по пътя. Mercedes Benz първи конфигурира такива като общоприетоо съоръжение в колите през 1957 година. Те са създадени от BILSTEIN и са показани за пръв път през 1954 година.
През 60-те години стартира потреблението на регулируеми амортисьори, при които се променя височината и твърдостта на окачването. Отначало те се контролират ръчно от лидера, по-късно отдалечено, а в следствие електронно.
В основата на електронното ръководство на амортисьорите е основаването на кухи цилиндрични втулки с маслени канали, които заменят употребяваните дотогава гъвкави дискове или подложки. Тези втулки могат да се употребяват както при еднотръбните, по този начин и при двутръбните модели и разрешават тъкмо и предвидимо ръководство. Патентовани са от Multimatic през 2010 година.
През годините се създават и други типове амортисьори, където вискозитета на маслото се трансформира от електрическо поле, електромагнити и така нататък.
Какви са актуалните амортисьори за коли?
Според местоположението си:
В автомобила са: предни и задни. Освен, че за всяка марка и модел те са разнообразни, то и за съответен автомобил предните и задни амортисьори се разграничават, както и окачването им. Когато се постанова промяна на амортисьори, постоянно се сменят и двата на една ос – двата предни или двата задни и наложително би трябвало да са идентични по тип.
Според структурата са:
Двутръбни амортисьори
- Хидравлични или маслени амортисьори, които се състоят от два цилиндъра.
- Вътрешният цилиндър е цялостен с масло и оборудван с бутало, което се движи, а външният цилиндър събира изтласканото масло.
- Двутръбни газови амортисьори, при които структурата е същата, само че външният цилиндър се цялостни с азот под ниско налягане. Така се заобикаля разпенването на маслото и прегряването. Този тип е необятно употребен в актуалните коли.
- PSD амортисьори са вариация на двутръбните газови. Разликата е в добавените канали към тръбата под налягане. Тези канали разрешават свободно придвижване на буталото в междинния диапазон (зона на комфорт) и доста по-трудно придвижване в краищата на цилиндъра (зона на контрол). Това дава на лидера по-добър надзор при неравни пътища.
- ASD (Затихване сензитивно към ускорението) амортисьори могат да реагират освен на неравни пътища, само че и на обособени неравности по пътя. Това се реализира с смяна на компресионния клапан. С тази структура се взема решение въпроса „ комфорт против надзор “, а също се заобикаля наклоняването на автомобила при прекъсване и завои. Въпреки безспорните си качества те се оферират от стеснен брой производители и се употребяват единствено за следпродажбено съоръжение.
Еднотръбни амортисьори
Състоят се от един цилиндър с две бутала. Цилиндърът е цялостен с масло и азотен газ, който е под високо налягане. Охлаждат се по-бързо и могат да се инсталират под всевъзможен ъгъл.
Адаптивни амортисьори
Те са част от адаптивните окачвания и реагират бързо на изменението на пътното покритие. Наричани са още дейни амортисьори и са:
- С магнитна реологична течност. Те се употребяват в Cadillac и Chevrolet, известни като Magne Ride и Audi – Magnetic Ride. Устройствата са напълнени със специфична течност, която трансформира вискозитета си от електромагнитното поле. С повишение на вискозитета се покачва и съпротивлението на течността, преминаваща през клапана, което води до по-твърдо окачване.
- С електромагнитен клапан се употребяват в адаптивните окачвания на Volkswagen (DDC), Mercedes-Benz (ADS), Toyota (AVS), Opel (CDS), BMW (EDC) и други. Твърдостта им се трансформира според сечението на отвора на електромагнитения клапан, който се управлява от електронния блок за ръководство.
Автомобилните амортисьори са съществени детайли от окачването. При високите скорости на придвижване те играят значима роля за управляемостта и сигурността на всяко транспортно средство. Затова би трябвало да са качествени, надеждни и постоянно изправни.
(в материала има продуктово позициониране)
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ