амо преди дни Марк Христов ликува с европейска титла на

амо преди дни Марк Христов ликува с европейска купа на шампионата до 23 година в Сараево (Босна и Херцеговина). Златото е първо за родното джудо от 2013 година, когато Ивайло Иванов става първенец.

Този сезон е най-успешен за Марк в кариерата му до момента. През април той печели и първия си орден от огромно състезание за мъже. На европейското в София геният взима бронз в една от най-конкурентните категории до 73 кг. В биографията си 22-годишният национал има към този момент 6 медала от влиятелни надпревари. А идната седмица е включен в състава на България за европейското отборно състезание във Франция.

" Най-силното ми оръжие е спокойствието, което съм наследил от моя татко - споделя Марк Христов, европейски първенец до 23 години в материал на в. " Труд ".- Спокоен съм в обстановки, в които други биха се тормозили. И постоянно виждам да давам 100 % от себе си. "

Само преди дни 22-годишният таланат ликува с купата в Сараево, в най-многолюдната категория на шампионата до 73 кг, в която стартираха 37 джудисти. А на финала побеждава представителя на мощната френска школа Жоан Бендамин Габа с ипон в продължението, с което взима реванш за загубата на Големия шлем в Париж през февруари.

„ Знаех какво да чакам и към този момент си бях научил урока ”, споделя с усмивка Марк, който е 23-и в международната класация при мъжете.

Във всичките 5 срещи на шампионата в ъгъла на младия гений стои неговият татко Красимир Христов, треньор в националния ни тим. Таткото е един от положителните ни джудисти в близкото минало, призьор от европейски шампионати за ветерани. Именно от него Марк наследява любовта към джудото.

„ С него постоянно съм се чувствал най-спокоен - признава първенецът. - И двамата не сме почитатели на тактиката, по тази причина много-много не си приказваме, нагласяме се съгласно момента. “

Преди да се захване с джудо първенецът тернира спортна гимнастика, само че един ден татко му не помни да го вземе от залата до 22 часа и от този момент момчето не желае и да стъпи там. „ Гимнастиката ми харесваше доста, оказа помощ ми за еластичност, ориентировка – все качества, които ги има и в джудото “, продължава 22-годишният гений.

После идва ред на футбола. Рита топка 3 седмици. Момчетата обаче му се костват прекомерно слаби и Марк взема решение, че това не е неговото място. А около татко си постоянно върви в залата по джудо. „ Просто гледах, правех си загравки и един ден се сборих с едно момче – продължава той. - Оттогава не съм пропуснал подготовка. Често се случва в залата да съм по 5 часа дневно.... “

И резултатите не закъсняват. Първия си орден от огромен конгрес Христов печели през 2017-а. Тогава на международното за кадети в Сантяго (Чили) печели сребро,а до финала реализира 4 победи. Но в решителната битка отстъпва на японеца Ранто Казура. Следват медали от европейски купи, Гран при.... А тази година е най-усешната в кариерата на младия гений. През април той печели и първия си орден при мъжете – бронз от европейското в София.

По стъпките на Марк върви и неговият по-малък брат 18-годишният Ален. С който още не са конкуренция... поради килограмите, само че и поради опита. Двамата обаче непрекъснато упражняват дружно. В фамилията има още две момчета, които са по-големи от първенеца – Александър (32 г.) и Виктор (30 г.). Преди време батковците също се занимават с джудо, само че евентуално поради прекомерно огромните амиции на таткото, не съумяват, да стигнат до интернационалните триумфи. Майка им Анелия също е спортна натура. Дори взе участие на аматьорски шампионати по скуош. И безусловно поддържа своите наследници, избрали пътя на спорта.

Сред огромните пристрастености на Марк са водните спортове - уиндсърф, уейкборд, кайтсърф. Практикува ги още от дете, когато прекарвал по три месеца през лятото на морето. „ В един миг карах с момче, което стартира да се развива по-професионално, аз бях 10-11-годишен и ми се струваше доста готино, желаех и аз – спомня си Марк. - Дори имам медали от надпревари по кайтсърф. “ А в този момент има ли свободно време и изискванията, в случай че разрешават, не пропуща да яхне вълните.

Вече повече от 3 години сърцето на Марк е заето от красивата някогашна плувкиня Владимира, студентка по книгоиздаване в Софийския университет. Момичето доста го поддържа, макар дългите му отсъствия. И постоянно го посреща и изпраща по нощите на летището.

Самият Марк носи имено на олимпийския първенец по джудо от Сеул `88 Марк Александър. А като дребен се възхищава на славния узбек Ришод Собиров, бронзов медалист от три следващи олимпиади и повторен №1 в света. „ Вече нямам идоли, считам че аз мога да съм подобен на по-малките “, споделя джудистът, който има не малко почитатели измежду малчуганите, които не пропущат да си вземат подпис или да се снимат с него.

За предходните игри Токио 2020 българинът остава на победа от олимпийската квота. И съжалява, че малко не му е стигнало да отиде на най-големия конгрес на планетата. Но е окуражен да сбъдне олимпийската си мечта  игрите Париж 2024. „ Целта ми е освен да отида, само че и да се върна с орден! “