Защо децата, растящи с животни, боледуват по-рядко?
Амишите и загадката на здравия имунитет
Амишите, които се преселват от Централна Европа в Северна Америка през XVIII век, са известни със своя обичаен метод на живот. Те не престават да се занимават с млечно отглеждане на животни и употребяват коне за превоз – практики, които се предават през поколенията, написа BBC.
Тяхната просвета постоянно е вдъхновявала филми, книги и документални продукции. През последното десетилетие обаче животът им притегля вниманието и на медицината. Докато при множеството развити общества от 60-те години насам случаите на астма, алергии и екзема внезапно нарастват, измежду амишите този растеж липсва.
През 2012 година учени изследват имунната система на деца от амишите в Индиана и ги съпоставят с друга религиозна общественост – хутиерите от Южна Дакота. И двете групи имат европейски генезис, живеят покрай природата, хранят се с малко модифицирани храни и съвсем не са изложени на въздушно замърсяване. Разликата е, че децата на хутиерите боледуват от астма и алергии 4–6 пъти по-често.
Причината е в метода на живот. Амишите са в непрекъснат контакт с животните от стопанствата си. Тези, които употребяват индустриализирано земеделие, живеят в дребни селища и фермите са на километри от тях.
През 2016 година учени от Съединени американски щати и Германия разгласяват проучване, съгласно което амишките деца имат по-добре развити регулаторни Т-клетки, които понижават ненужни имунни реакции. Анализ на прахуляк от домовете демонстрира, че децата на амишите са изложени на доста повече микроби, идващи от животните.
„ Мини-фермен резултат “
Подобни резултати се следят и в Алпите, където децата, отглеждани измежду крави, боледуват по-рядко от астма и екзема. Според други изследвания рискът от алергии понижава съразмерно на броя домашни животни в ранните години на детето – събитие, наречено „ мини-фермен резултат “.
„ Децата, които порастват в непосредствен контакт с животни, имат към 50% по-малък риск от астма или алергии “, споделя проф. Джак Гилбърт от Калифорнийския университет в Сан Диего, съосновател на плана American Gut. „ Дори куче в дома понижава риска с 13–14%. “
През 2025 година ново проучване демонстрира, че деца с генетична предразположеност към екзема са по-защитени, в случай че в първите две години от живота си живеят с куче. Лабораторни проби потвърждават, че молекулни сигнали от кучета могат да потискат възпаления на кожата.
Микробите и микробиомът
Животните въздействат върху микробиома – голямата колония от бактерии по кожата, в устата и в червата. Връзката провокира интерес даже в хранителната промишленост. Проф. Насия Сафар от Университета на Уисконсин възнамерява изследване дали микроби от домашни любимци могат да се трансферират трайно в човешкия организъм.
Проф. Гилбърт е по-скептичен. Според него бактериите от кучета и котки не остават дълго в нашия микробиом. Той счита, че животните подтикват имунитета по различен метод – нашата имунна система е еволюирала хилядолетия в контакт с микробите на коне, крави и кучета, по тази причина реагира удобно, когато ги разпознава.
Древни микроби
Ирландският академик Фъргъс Шанахан изследва микробиома на ирландските пътуващи общности, които живеят измежду голям брой животни. Оказва се, че техният микробиом прилича този на обичайни общества в Танзания, Монголия или Перу, а също и на хората от прединдустриалната ера. Това съгласно него изяснява по-ниската периодичност на автоимунни заболявания като болест на Крон или множествена склероза в тези групи.
Перспективи
Изследванията подсказват, че връщането на животните в всекидневието може да усъвършенства здравето. В Аризона се тества дали осиновяването на кучета от възрастни хора усъвършенства имунитета им. В Италия се основава просветителна плантация, където деца без домашни любимци постоянно галят коне – резултатът е по-полезни субстанции в микробиома им.
Проф. Лиъм О’Махони от Университета в Корк отбелязва и различен резултат – хората с кучета излизат по-често на разходки и се срещат с микроби от почвата и околната среда. Това също подкрепя имунната система.
Данните демонстрират, че животът с животни не е универсално решение за всички, само че при доста хора понижава риска от алергии и автоимунни заболявания.
Контактът с техните микроби подтиква имунитета и връща организма към античен баланс, който модерният метод на живот постоянно унищожава.
Амишите, които се преселват от Централна Европа в Северна Америка през XVIII век, са известни със своя обичаен метод на живот. Те не престават да се занимават с млечно отглеждане на животни и употребяват коне за превоз – практики, които се предават през поколенията, написа BBC.
Тяхната просвета постоянно е вдъхновявала филми, книги и документални продукции. През последното десетилетие обаче животът им притегля вниманието и на медицината. Докато при множеството развити общества от 60-те години насам случаите на астма, алергии и екзема внезапно нарастват, измежду амишите този растеж липсва.
През 2012 година учени изследват имунната система на деца от амишите в Индиана и ги съпоставят с друга религиозна общественост – хутиерите от Южна Дакота. И двете групи имат европейски генезис, живеят покрай природата, хранят се с малко модифицирани храни и съвсем не са изложени на въздушно замърсяване. Разликата е, че децата на хутиерите боледуват от астма и алергии 4–6 пъти по-често.
Причината е в метода на живот. Амишите са в непрекъснат контакт с животните от стопанствата си. Тези, които употребяват индустриализирано земеделие, живеят в дребни селища и фермите са на километри от тях.
През 2016 година учени от Съединени американски щати и Германия разгласяват проучване, съгласно което амишките деца имат по-добре развити регулаторни Т-клетки, които понижават ненужни имунни реакции. Анализ на прахуляк от домовете демонстрира, че децата на амишите са изложени на доста повече микроби, идващи от животните.
„ Мини-фермен резултат “
Подобни резултати се следят и в Алпите, където децата, отглеждани измежду крави, боледуват по-рядко от астма и екзема. Според други изследвания рискът от алергии понижава съразмерно на броя домашни животни в ранните години на детето – събитие, наречено „ мини-фермен резултат “.
„ Децата, които порастват в непосредствен контакт с животни, имат към 50% по-малък риск от астма или алергии “, споделя проф. Джак Гилбърт от Калифорнийския университет в Сан Диего, съосновател на плана American Gut. „ Дори куче в дома понижава риска с 13–14%. “
През 2025 година ново проучване демонстрира, че деца с генетична предразположеност към екзема са по-защитени, в случай че в първите две години от живота си живеят с куче. Лабораторни проби потвърждават, че молекулни сигнали от кучета могат да потискат възпаления на кожата.
Микробите и микробиомът
Животните въздействат върху микробиома – голямата колония от бактерии по кожата, в устата и в червата. Връзката провокира интерес даже в хранителната промишленост. Проф. Насия Сафар от Университета на Уисконсин възнамерява изследване дали микроби от домашни любимци могат да се трансферират трайно в човешкия организъм.
Проф. Гилбърт е по-скептичен. Според него бактериите от кучета и котки не остават дълго в нашия микробиом. Той счита, че животните подтикват имунитета по различен метод – нашата имунна система е еволюирала хилядолетия в контакт с микробите на коне, крави и кучета, по тази причина реагира удобно, когато ги разпознава.
Древни микроби
Ирландският академик Фъргъс Шанахан изследва микробиома на ирландските пътуващи общности, които живеят измежду голям брой животни. Оказва се, че техният микробиом прилича този на обичайни общества в Танзания, Монголия или Перу, а също и на хората от прединдустриалната ера. Това съгласно него изяснява по-ниската периодичност на автоимунни заболявания като болест на Крон или множествена склероза в тези групи.
Перспективи
Изследванията подсказват, че връщането на животните в всекидневието може да усъвършенства здравето. В Аризона се тества дали осиновяването на кучета от възрастни хора усъвършенства имунитета им. В Италия се основава просветителна плантация, където деца без домашни любимци постоянно галят коне – резултатът е по-полезни субстанции в микробиома им.
Проф. Лиъм О’Махони от Университета в Корк отбелязва и различен резултат – хората с кучета излизат по-често на разходки и се срещат с микроби от почвата и околната среда. Това също подкрепя имунната система.
Данните демонстрират, че животът с животни не е универсално решение за всички, само че при доста хора понижава риска от алергии и автоимунни заболявания.
Контактът с техните микроби подтиква имунитета и връща организма към античен баланс, който модерният метод на живот постоянно унищожава.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ