Избирателите гласуваха така, защото им писна страната да се върти в кръг
Ами да си кажа и аз за изборите. Не че има особена потребност, но що да не побъбря малко.
1/ Какво стана, добре или зле? Тези избори са по-добрата вест от това, което можеше да се случи. 7 избора за 5 години повторят едно и също положение, нещо разпокъсано, раздробено, наподобява на стабилно раздробяване. Който счита, че е станало нещо неприятно, дано се попита дали избира да се повтори същият парламент като последните.
2/ Защо гласоподавателят гласоподава по този начин? На хората им писна страната да се върти в тези кръгове. Нищо друго, нищо изключително, никаква загадка и тайнственост, достигната беше граница. Но гласоподавателите не гласоподават по този начин, тъй като са политически осведомени, съзнателни и насочени, а тъй като медийният свят във всичките му форми 5-6 години непрестанно с това ги залива и затрупва, с една куха драма. Това, както доста неща по-долу, е дискурсивен въпрос. Отказват да слушат повече от едно-и-също-то. Такава е главната ми оценка, другото се подрежда след нея.
3/ Все отново, една концепция по-конкретно, какво по-добро? Трайното зацикляне е прекратено и вместо 7-8 и нагоре партии в Народното събрание има 5 с една съществена мощ (ПБ). Има и късмет за една съществена съпротива (ПП-ДБ), две партии без особена тежест (ДПС и Възраждане) и една по-голяма, която ще търси път за избавление. Това е обективно изискване за структурирана среда, за някакъв порядък. В нея ще бъде по-ясно кой постанова дневен ред, кой взема решения, по какъв начин се упражнява властта за задачите на ръководството, кой е виновен, кой е съпротива и така нататък
4/ От какво се освобождава страната? Първо, от Има Такъв Народ и всички останали ИТН-та, които нямат място в парламент със скромни критерии за хигиена. Второ, от Движение за права и свободи, което трови политическия живот от 1990 година до през днешния ден. Костов през 2004 година назова Доган " проклинание " без да подозира до каква по-уродлива форма ще се развие Движение за права и свободи при Пеевски и по какъв начин ще комерсиализира политическите връзки в България.
5/ Защо завоюва Радев? Въпросът наподобява банален, тъй като резултатът се чака от дълго време. Но не е. Мисля, че има отново една съществена причина, която застава над всичко друго. Тя е протестна: гласоподавателят стачкува против кръгове и цикли, против това " постоянно завръщане към същото " с идентични основни герои. След тази причина идва игра на голям брой други фактори, само че те са вторични и работят под нейното изискване. Протестното гласоподаване е ориентирано против съществуващото говорене, не толкоз против политики, дейности по ръководство, даже корупция. Гласува се против дискурсивната затлаченост на обществената среда. Срещу едно с напрежение и трагично, само че монотонно и кухо говорене на едно-и-също.
6/ Защо ГЕРБ-ДПС изгубиха толкоз удивително? Установеното всеобщо разбиране, че тази настройка има полу-престъпен или непосредствено незаконен темперамент не е задоволително пояснение. И тук има сходен повтаряем фактор. Избирателят е изтощен и отегчен от ГЕРБ, от техните привидни метаморфози, от тарикатското говорене и безкрайното извъртане на Б.Борисов. ГЕРБ са дискурсивно изчерпана действителност, отказваш да ги чуваш. Остават просташките шегички на ББ, само че и те от дълго време са овехтели.
7/ Защо ПП-ДБ не завоюва? Те прибавят 60 000 гласа повече, само че това е надалеч от упоритостта да преструктурират страната, тъй че си е загуба. Посочват се всевъзможни фактори – скарани, непрекъснато спорещи, раздвоена коалиция, нещастието Петрохан, хлабавият облик на кмета на София, неприятна акция, не овладяха силата на митингите, комплицирани за функционално необразовано население (45%) послания и какво ли не. Това общоприетоо пояснение задоволително ли е? Аз бих сложил напред различен фактор. ГЕРБ-ДПС и ПП-ДБ се заключиха взаимно в реципрочно, само че сходно говорене (корупция, прокуратура, правосъдна промяна и други в този кръг). Говореха си, връзката течеше сред тях. Тази полемична реципрочност оказа помощ на ПБ да бъде претърпяна като опция на всички тях. В последните дни на акцията усещането, че те си водят собствен жарък диалог, че са построили тяхно общо пространство, намират се, така да се каже в една и съща механа, се е засилило. ПП-ДБ са станали част от една ера, с която всеобщият гласоподавател желае да се раздели. Този гласоподавател е дал своя вот за разкъсване с времето на все-едно-и-също-то и с чувството за въртене, в което основни герои са ПП-ДБ и ГЕРБ/ДПС. Това също е дискурсивен въпрос, няма нищо общо с никакво ръководство, нито с корупция, правосъдна промяна и сходни. Няма общо с всеобщата кражба и колонизация на институциите, въпреки те да са действителни.
8/ Имат ли виновност ПП-ДБ за представянето си? Те носят своята отговорност, само че даже да бяха създали съвършена акция, нямаше да завоюват повече. Тук работи дълбинен развой, който няма общо с акцията, а с динамичност на всеобщи настроения и сетивност, в последна сметка с избрани конфигурации в обществената сфера. (И да, права е Сибина Григорова, да се научат да се обличат обичайно, мъжете.)
9/ Опасност ли е Радев? Двете съществени паники са дали ще се занимава с пречистване и нареждане на институциите или ще заеме мястото на ГЕРБ-ДПС и дали ще се повлече по проруските си тежнения, които назовава прагматични (?). Първо, ГЕРБ-ДПС построяват корупционната инфраструктура с връзки, мрежи, зависимости, логистика от много години. Тя е там, налице е и може да работи за нов бос; както при промяна на ръководството на железниците ж.п. линиите остават, нали. Корупцията е стигнала равнищата на справедлив институционален развой, а не на дейности на някого, тя е капитал, запас с неразбираем патронаж сега. Второ, проруската линия е заявявана настойчиво от години и в нея няма подозрение. Но без Орбан, в този момент с отслабен Фицо и май няма различен, Радев не би желал да е гледан като девиантен маргинал из Европа. Ще опита да стои на няколко стола, само че това не е удобна стойка. После ще забележим. Междувременно Москва може да му сервира облекчение. В момента рецесията в Русия не вещае нищо положително за Путин, руский мир може да се пукне.
10/ Накратко: Първостепенна роля за тези избори имат дискурсивни и психически фактори без програмна субстанция. Но това е политиката през днешния ден, не е друго. Да се търси нещо особено, някакво характерно наличие в самия Радев е несвоевременно. Някои политолози по табиет приказват за популизъм (ами нали нещо би трябвало да говорят). Това е неуместно. Популистка е самата обстановка, не фигурите в нея. Тя настройва чуването, гледането, визията, сетивата на всеобщия гласоподавател. Това подсказва, че сред акцията и ръководството може да има огромни разлики.
*Текстът е от фейсбук профила на създателя.
1/ Какво стана, добре или зле? Тези избори са по-добрата вест от това, което можеше да се случи. 7 избора за 5 години повторят едно и също положение, нещо разпокъсано, раздробено, наподобява на стабилно раздробяване. Който счита, че е станало нещо неприятно, дано се попита дали избира да се повтори същият парламент като последните.
2/ Защо гласоподавателят гласоподава по този начин? На хората им писна страната да се върти в тези кръгове. Нищо друго, нищо изключително, никаква загадка и тайнственост, достигната беше граница. Но гласоподавателите не гласоподават по този начин, тъй като са политически осведомени, съзнателни и насочени, а тъй като медийният свят във всичките му форми 5-6 години непрестанно с това ги залива и затрупва, с една куха драма. Това, както доста неща по-долу, е дискурсивен въпрос. Отказват да слушат повече от едно-и-също-то. Такава е главната ми оценка, другото се подрежда след нея.
3/ Все отново, една концепция по-конкретно, какво по-добро? Трайното зацикляне е прекратено и вместо 7-8 и нагоре партии в Народното събрание има 5 с една съществена мощ (ПБ). Има и късмет за една съществена съпротива (ПП-ДБ), две партии без особена тежест (ДПС и Възраждане) и една по-голяма, която ще търси път за избавление. Това е обективно изискване за структурирана среда, за някакъв порядък. В нея ще бъде по-ясно кой постанова дневен ред, кой взема решения, по какъв начин се упражнява властта за задачите на ръководството, кой е виновен, кой е съпротива и така нататък
4/ От какво се освобождава страната? Първо, от Има Такъв Народ и всички останали ИТН-та, които нямат място в парламент със скромни критерии за хигиена. Второ, от Движение за права и свободи, което трови политическия живот от 1990 година до през днешния ден. Костов през 2004 година назова Доган " проклинание " без да подозира до каква по-уродлива форма ще се развие Движение за права и свободи при Пеевски и по какъв начин ще комерсиализира политическите връзки в България.
5/ Защо завоюва Радев? Въпросът наподобява банален, тъй като резултатът се чака от дълго време. Но не е. Мисля, че има отново една съществена причина, която застава над всичко друго. Тя е протестна: гласоподавателят стачкува против кръгове и цикли, против това " постоянно завръщане към същото " с идентични основни герои. След тази причина идва игра на голям брой други фактори, само че те са вторични и работят под нейното изискване. Протестното гласоподаване е ориентирано против съществуващото говорене, не толкоз против политики, дейности по ръководство, даже корупция. Гласува се против дискурсивната затлаченост на обществената среда. Срещу едно с напрежение и трагично, само че монотонно и кухо говорене на едно-и-също.
6/ Защо ГЕРБ-ДПС изгубиха толкоз удивително? Установеното всеобщо разбиране, че тази настройка има полу-престъпен или непосредствено незаконен темперамент не е задоволително пояснение. И тук има сходен повтаряем фактор. Избирателят е изтощен и отегчен от ГЕРБ, от техните привидни метаморфози, от тарикатското говорене и безкрайното извъртане на Б.Борисов. ГЕРБ са дискурсивно изчерпана действителност, отказваш да ги чуваш. Остават просташките шегички на ББ, само че и те от дълго време са овехтели.
7/ Защо ПП-ДБ не завоюва? Те прибавят 60 000 гласа повече, само че това е надалеч от упоритостта да преструктурират страната, тъй че си е загуба. Посочват се всевъзможни фактори – скарани, непрекъснато спорещи, раздвоена коалиция, нещастието Петрохан, хлабавият облик на кмета на София, неприятна акция, не овладяха силата на митингите, комплицирани за функционално необразовано население (45%) послания и какво ли не. Това общоприетоо пояснение задоволително ли е? Аз бих сложил напред различен фактор. ГЕРБ-ДПС и ПП-ДБ се заключиха взаимно в реципрочно, само че сходно говорене (корупция, прокуратура, правосъдна промяна и други в този кръг). Говореха си, връзката течеше сред тях. Тази полемична реципрочност оказа помощ на ПБ да бъде претърпяна като опция на всички тях. В последните дни на акцията усещането, че те си водят собствен жарък диалог, че са построили тяхно общо пространство, намират се, така да се каже в една и съща механа, се е засилило. ПП-ДБ са станали част от една ера, с която всеобщият гласоподавател желае да се раздели. Този гласоподавател е дал своя вот за разкъсване с времето на все-едно-и-също-то и с чувството за въртене, в което основни герои са ПП-ДБ и ГЕРБ/ДПС. Това също е дискурсивен въпрос, няма нищо общо с никакво ръководство, нито с корупция, правосъдна промяна и сходни. Няма общо с всеобщата кражба и колонизация на институциите, въпреки те да са действителни.
8/ Имат ли виновност ПП-ДБ за представянето си? Те носят своята отговорност, само че даже да бяха създали съвършена акция, нямаше да завоюват повече. Тук работи дълбинен развой, който няма общо с акцията, а с динамичност на всеобщи настроения и сетивност, в последна сметка с избрани конфигурации в обществената сфера. (И да, права е Сибина Григорова, да се научат да се обличат обичайно, мъжете.)
9/ Опасност ли е Радев? Двете съществени паники са дали ще се занимава с пречистване и нареждане на институциите или ще заеме мястото на ГЕРБ-ДПС и дали ще се повлече по проруските си тежнения, които назовава прагматични (?). Първо, ГЕРБ-ДПС построяват корупционната инфраструктура с връзки, мрежи, зависимости, логистика от много години. Тя е там, налице е и може да работи за нов бос; както при промяна на ръководството на железниците ж.п. линиите остават, нали. Корупцията е стигнала равнищата на справедлив институционален развой, а не на дейности на някого, тя е капитал, запас с неразбираем патронаж сега. Второ, проруската линия е заявявана настойчиво от години и в нея няма подозрение. Но без Орбан, в този момент с отслабен Фицо и май няма различен, Радев не би желал да е гледан като девиантен маргинал из Европа. Ще опита да стои на няколко стола, само че това не е удобна стойка. После ще забележим. Междувременно Москва може да му сервира облекчение. В момента рецесията в Русия не вещае нищо положително за Путин, руский мир може да се пукне.
10/ Накратко: Първостепенна роля за тези избори имат дискурсивни и психически фактори без програмна субстанция. Но това е политиката през днешния ден, не е друго. Да се търси нещо особено, някакво характерно наличие в самия Радев е несвоевременно. Някои политолози по табиет приказват за популизъм (ами нали нещо би трябвало да говорят). Това е неуместно. Популистка е самата обстановка, не фигурите в нея. Тя настройва чуването, гледането, визията, сетивата на всеобщия гласоподавател. Това подсказва, че сред акцията и ръководството може да има огромни разлики.
*Текстът е от фейсбук профила на създателя.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ