Сигурни ли сте, че съществувате?
Ами в случай че в действителност ви няма? Също и мен. Странен въпрос. Но не всичко е толкоз просто. Без подбив. Ами в случай че не съществувате?
Първи до този въпрос достигнал Декарт в книгата си „ Размишления върху първата философия “, където той построява своите разсъждения върху отхвърли от всички преобладаващи показа за света.
Картината на обкръжаващата действителност се образува на основата на постъпващи в мозъка сигнали от органите на усещанията. Светът е подобен, какъвто е, с помощта на нашите сетива.
Да ги излъжем е комплицирано, само че допустимо. Случва се отдалеко да объркаме даден човек с друг; да не осезаем топката, която сякаш лети тъкмо към ръката. Хубаво. Но в нормална конюнктура какви могат да бъдат подозренията?
Очи, ръце, крайници, тяло – ето ме. Трябва да си вманиачен, с цел да го отречеш. А аз не съм вманиачен и не дремя, само че в случай че всичко в близост е просто сън?
Случва се сънят да не се отличава от действителността. На сън човек плува, лети и побеждава чудовища с огромни ръце, освен това тялото му се намира в леглото. Но по какъв начин след събуждането той схваща, че не спи? Ако към момента спи, значи по никакъв начин.
Доказателство за това, че не спите няма. Не е изключено и вашето тяло да е просто заблуда. Може и самата действителност, включително и такива нереални понятия като време, форма, цвят и количество да са подправени. Изкуствен свят, който е основал някой злобен талант? Шегата встрани.
Декарт задава въпрос: допустимо ли е да се опровергае хипотезата за това, че действителността, дадена на човек от чувствата, съществува единствено като подстрекателство на нечий злобен дявол.
Ако този адки дявол е основал илюзията за целия свят, включително вашето тяло и всички чувства, да се потвърди, че всичко това е машинация, е невероятно. И в случай че премахнем този фалш, какво ще остане от вас? Нищо. Извод: вас ви няма, а животът е единствено сън.
Забавно ли е при този сюжет да продължите да живеете? Ще ви е занимателно, в случай че са ви метнали и вмесот действителност са ви натрапили нещо друго или пък нищо.
Убеди ли ви сходен сюжет? Появиха ли се подозрения? Ако са се появили, тогава добре. Ако не, оше по-добре. Защото, в случай че се съмнявате, значи съществувате.
Без да съществувате в действителността, е невероятно даже да мислите върху своето небитие. Мислите, каквито и да са те, са присъщи единствено на мислещото създание. Във формулировката на Декарт това звучи по този начин: мисля, затова живея. Това се отнася и за вас. Съгласни?
